МОТИВИ по НДОХ №20104410200076 по описа на РС гр. Левски
Срещу
подсъдимия
Н.А., ***, ЕГН **********, е
повдигнато и предявено обвинение затова, че на 27/28.06.2009 г. в с.Малчика,
обл. Плевен, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и
чрез използване на техническо средство – клещи, отнел чужди движими вещи: 1 бр.
меден съд с тегло 3 кг. на стойност 27 лв.; бронзови кранове за чешма с общо
тегло 3 кг. на обща стойност 32 лв.; 4 бр. хавлиени кърпи на обща стойност 16
лв. и 5 бр. плажни хавлиени кърпи на обща стойност 70 лв., или всичко движими
вещи на обща стойност 145 лв. от владението на В.Г., с ЕГН ********** ***,
негова собственост, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив –
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с
чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Левски, в с.з., след приключване на съдебното
следствие поддържа обвинението, счита, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин
както от обективна, така и от субективна страна. С оглед индивидуализацията на
наказанието предлага на съда да наложи наказание лишаване от свобода за срок от
около 6 години, което наказание да изтърпи ефективно, в затвор от закрит тип.
Видно от данните по делото - докладната
записка на ОЗ „Охрана” – Плевен е, че същият не живее на адреса, който е
посочил – *, както и че не пребивава в местата за лишаване от свобода; не е
задържан с МН. Направените опити от страна на съда да открие подсъдимия са
неуспешни. По отношение на А. е взета мярка за неотклонение „подписка” и за
него съществува задължение да уведоми съответния орган за промяна на адреса. От
представеното удостоверение да настоящ адрес на Н.А. е видно, че настоящият му
адрес е адресът, на който е призован – *. Няма данни подсъдимият да е извън
страната, видно справката за задграничните пътувания.
Повдигнатото срещу подсъдимия обвинение е за
тежко умишлено престъпление и присъствието му в съдебно заседание е
задължително. Видно обаче от писмените
доказателства по делото, че подсъдимият е привлечен в качеството на обвиняем, същият е разпитан пред съдия,
поради което следва изводът, че е уведомен за започналото спрямо него
наказателно преследване.
Предвид на изложеното, съдът приема, че
обстоятелствата по делото ще се изяснят и в отсъствие на подсъдимия.
Предвид на изложеното, съдът приема, че са
налице основания за даване ход на делото в отсъствие на подсъдимия.
Тъй като е задължителна
участието на защитник в наказателното производство в случаите, когато делото се
разглежда в отсъствие на подсъдимия е изпратено искане до АК за замяна на
служебния защитник, който е бил назначен.
Защитата
на подсъдимия, осъществена чрез адвокат И. счита обвинението за доказано по
несъмнен и безспорен начин и моли съда да наложи наказание към минимума,
предвиден за съответното престъпление.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На
27.06.2009г. вечерта подсъдимият Н.А. ***. От гарата тръгнал пеш по посока гр.
Славяново, обл. Плевен. Около полунощ минал през с. Малчика, обл. Плевен. В
края на селото, на * подсъдимият видял жилищна постройка, собственост на
свидетеля В.Г. ***. Констатирал, че в имота няма никой. Прескочил оградата и на
стъпалата на входната врата намерил клещи, с помощта на които извадил пироните
от стъклото на прозореца на кухнята. По този начин отстранил стъклото на
прозореца и проникнал в къщата. Оттам подсъдимият извършил кражба на 1 бр. меден съд с тегло 3 кг.; бронзови
кранове за чешма с общо тегло 3 кг.; 4 бр. хавлиени кърпи и 5 бр. плажни
хавлиени кърпи, собственост на свидетеля В.Г.. Подсъдимият пренощувал в къщата.
Сутринта, преди разсъмване разтворил двукрилен прозорец с изглед към къщата и
скочил от него навън, заедно с вещите – предмет на престъплението. При
отварянето на прозореца, върху дървената рамка на същия били оставени, по –
късно намерени и иззети 2 броя
дактилоскопни следи (годни за идентификация), които видно от заключението на
вещото лице по извършената експертиза били оставени от палец и безименен пръст
– лява ръка на подсъдимия Н.А..
По
обяснения на подсъдимия А., металните елементи предал на пункт за изкупуване на
вторични суровини в с. Българене. Хавлиените кърпи изхвърлил на пътя между с.
Малчика и с. Българене и продължил пътя си към гр. Славяново. Кражбата била
установена на 28.06.2009г. от свидетеля П.Г. – * на пострадалия В.Г., който
живеел в съседство с имота в с. Малчика.
Свидетелят
В.Г. живеел постоянно в * и п ри разпита си пред съдия в Районен съд гр. Левски
в качеството на свидетел, бил запознат с правата си на пострадал, като заявил,
че не желае да бъде призоваван за предявяване на разследването.
Съдът е прочел
показанията на свидетеля Г., дадени пред съдия на досъдебното производство,
както и обясненията на подсъдимия, дадени пред съдия на досъдебното
производство.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно – оценителна експертиза е
видно, че пазарната стойност на вещите, предмет на кражабата е: 1 бр. меден съд с тегло 3 кг. е на стойност
27 лв.; бронзови кранове за чешма с общо тегло 3 кг. са на обща стойност 32
лв.; 4 бр. хавлиени кърпи са на обща стойност 16 лв. и 5 бр. плажни хавлиени
кърпи са на обща стойност 70 лв., или всичко движимите вещи са на обща стойност
145 лв.
Като компетентно изготвено и неоспорено от
страните по делото заключението е прието от съда.
От така
възприетата от съда фактическа обстановка е видно, че с деянието си подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1,
т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни
доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие, дактилоскопна и съдебно-оценителна
експертиза, показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия.
Съдът
счита, че от така събраните доказателства се установява по безспорен начин, че
подсъдимият е извършил на 27/28.06.2009г. престъплението кражба на чужди
движими вещи, които са отнети след разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот и използване на
техническо средство – клещи. Деянието е извършено при условията на опасен
рецидив.
С
присъда № 894/07.07.2008г. по НДОХ №450/2008г. по описа на Районен съд гр.
Велико Търново, влязла в сила на 23.07.2008г., на Н.А. е наложено наказание 9
месеца лишаване от свобода при строг режим, за деяние, извършено за времето от
11.01.2008г. до 14.01.2008г., на основание чл. 196, ал.1, т.2, във вр. с
чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. чл. 29, ал.1, б.”а” и б. „б”
от НК.
Подсъдимият
е осъждан с присъда № 491/27.10.2008г. по НДОХ №923/2008г. по описа на Районен
съд гр. Горна Оряховица, влязла в сила на 12.11.2008г., на Н.А. е наложено
наказание 9 месеца лишаване от свобода п ри строг режим, за деяние, извършено
на 14/15.02.2008г. на основание чл. 196, ал.1, т.1, във вр. с чл. 194, ал.1,
във вр. чл. 29, ал.1, б.”а” и б. „б” от НК.
Със
споразумение от 02.12.2008г. по НДОХ №677/2008г. по описа на РС гр. Горна
Оряховица, в сила от 02.12.2008г., на Н.А. е наложено наказание 6 месеца
лишаване от свобода при строг режим за деяние, извършено на 09.12.2007г., на
основание чл. чл. 196, ал.1, т.1, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. чл. 29,
ал.1, б.”а” и б. „б” от НК.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия умишлено, при форма на вина пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал, че отнема чужди
движими вещи, без съгласие на собственика и с намерение противозаконно да ги
присвои. Подсъдимият е отнел вещите, като е установил фактическа власт върху
тях.
Съдът счита,
че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по чл. чл. 196, ал.1,
т.2, във вр. с чл. 195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. чл.
29, ал.1, б.”а” и б. „б” от НК, като наказанието му следва да се определи при условията на
чл.55 от НК. При определяне вида и размера на наказанието по отношение на
подсъдимия съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и на
дееца, подбудите за неговото извършване, както и съдействието, което е оказал
подсъдимият на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната
истина по делото.
Съдът взе
предвид, че стойността на вещите, предмет на кражбата, не са високи.
За
извършеното престъпление, законът предвижда наказание лишаване от свобода от
три до петнадесет години.
Съдът счита,
че са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността и вината
обстоятелства, при наличието на които и
най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко,
поради което на подсъдимия Н.А. следва да се определи наказанието под
най-ниския предел, а именно – една година лишаване от свобода, което наказание
да изтърпи при строг режим в затвор или общежитие от закрит тип.
При
този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият Н.А.
следва да заплати направените от съда деловодни разноски в размер на 231.43
лева.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: