№ 110
гр. гр.Несебър, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20242150200351 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „К.К.Н.“ ЕООД, срещу наказателно постановление №
771682-F768563 от 30.05.2024г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на жалбоподателя на основание чл. 185,
ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на
1200 лв. Жалбоподателят счита НП за незаконосъобразно, като развива подробни съображения за
приложимост на маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН. Моли обжалваното НП да бъде отменено.
Претендира разноски.
Административнонаказващият орган - началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, чрез процесуалния си представител,
заема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН.
С тези доводи моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 24.04.2024г. около 14:44 часа от служители на НАП, сред които и актосъставителят
М.О.М. – старши инспектор по приходите в ЦУ НАП, била извършена проверка на търговски обект
– автокомплекс „Несебър“, находящ в гр. Несебър, ж. к. „Черно море“ № 1, стопанисван от
„К.К.Н.“ ЕООД. При проверката било установено, че в обекта има монтирано и работещо
фискално устройство. Била установена разчетена касова наличност от паметта му в размер на 4329
1
лв., в това число – служебно въведени 200 лв. При извършен опис на паричните средства в касата
се констатирала наличност в размер на 229 лв. За направените констатации бил съставен протокол
за извършена проверка № 0144282 от 24.04.2024г. С оглед констатираните обстоятелства
актосъставителят Михайлов съставил на дружеството АУАН № F768563 от 20.05.2024г. за
извършено нарушение на чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., връчен на управителя
на дружеството, който при връчването депозирал обяснения и приложил 5 броя фактури, като
посочил, че същите следвало да бъдат „служебно изведени“, но поради недостиг на персонал това
не било сторено до момента на проверката. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП,
предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: АУАН № F768563 от 20.05.2024г., протокол за извършена проверка № 0144282 от
24.04.2024г., ведно с отчет и опис на паричните средства в касата, заповед № ЗЦУ –
384/27.02.2024г. на изпълнителния директор на НАП, обяснение от управителя на „К.К.Н.“ ЕООД,
ведно с приложени писмени доказателства. Посочените доказателства си кореспондират помежду
си и от тях описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин. Възраженията на
жалбоподателя са насочени към правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен
да издава НП по силата на т. 1.1., буква „г” от заповед № ЗЦУ – 384/27.02.2024г. на изпълнителния
директор на НАП) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и НП са спазени чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
намира следното:
Според чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства извън случаите на продажби всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата)
на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
От фактическа страна по делото се установява, че по време на извършената проверка в
използваното от жалбоподателя фискално устройство била въведена „разчетена касова наличност”
в размер на 4329 лв., докато в касата се констатирала фактическа наличност на сумата от 229 лв.
При това положение безспорно търговецът не е изпълнил задължението си по чл. 33, ал. 1 от
Наредбата, тъй като при наличието на фактически изведени парични суми от касата, не е отразил
промяната на касовата наличност, което е довело до необосновано различие в касовата наличност.
След като част от изведените пари от касата не са регистрирани във ФУ, то единственият възможен
извод е, че тези пари не са въведени по надлежния начин, предписан от чл. 33 от Наредбата.
Извършеното нарушение е подведено под коректната правна норма на чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС, като наказващият орган правилно е определил санкцията в размер на 1200 по реда на чл. 185,
ал. 2, изр. последно вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Тази хипотеза се прилага ако нарушението не води
до неотразяване на приходи. В настоящия случай е констатирано, че извеждането на определена
2
сума не е регистрирано във фискалното устройство. Т.е. всички парични средства са регистрирани
във фискалното устройство, а това регистриране е достигнало и до информационната система на
НАП – арг. от чл. 39, ал. 2 вр. ал. 10 от Наредбата. Ето защо самото естество на процесното
нарушение е такова, че със същото няма как да се стигне до неотразяване на приходи по смисъла на
чл. 185, ал. 2 ЗДДС. Както вече се посочи всички приходи на търговеца за процесния период са
отразени по надлежен начин, като нарушението му се свежда до нерегистриране на изведените от
касата парични средства. Следователно в случая приложение следва да намери санкцията на чл.
185, ал. 2, изр. последно от ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС.
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН (която посочва в жалбата до съда), тъй като не е налице
маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при административните
нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се
съобрази чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид
високата значимост на обществените отношения, свързани с отчетността в търговския оборот,
съдът намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена
опасност. Разликата между въведените във фискалното устройство суми и действително
установените по време на проверката може да се определи като значителна. Посочената разлика е
довела до невъзможност да се проследи движението на сравнително висока част от паричните
средства, преминаващи през търговския обект. Нарушението е първо за жалбоподателя, но това
обстоятелство не може да се приеме като достатъчно смекчаващо, за да е налице маловажен случай.
Изложеното до тук е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима
към процесния случай. Липсата на настъпили вреди за фиска се отразява на квалификацията на
нарушението и води до приложимост на по-леките санкции по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, но сама по
себе си не е обстоятелство, което да доведе (без допълнителни смекчаващи вината обстоятелства)
до приложението на чл. 28 от ЗАНН. Както се посочи с оглед съществена разлика липсват
обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.
При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, съдът достигна до
извод, че справедливото наказание, което следва да се наложи на лицето е „имуществена санкция”
в минималния предвиден размер в санкционната норма - 1000 лв. (в редакцията след 01.01.2024г. с
оглед датата на нарушението – 24.04.2024г.). Съдът счита, че с оглед липсата на отегчаващи вината
обстоятелства налагане на наказание над предвидения от закона минимум се явява необосновано и
несправедливо. Това е така, тъй като са налице смекчаващи вината обстоятелства, а именно –
липсата на данни за предходни нарушения на данъчното законодателство. При наличието
единствено на смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени, че справедливото наказание в
случая е „имуществена санкция” в размер на 1000 лв. С така наложеното наказание ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят,
както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в
санкционната му част, като наложеното на жалбоподателя наказание следва да бъде намалено до
„имуществена санкция” в размер на 1000 лв.
3
При този изход на спора с оглед изричното искане на всяка от страните, в тяхна полза
следва да се присъдят разноски съразмерно с отменената, респ. потвърдената част от НП. По
отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да се има предвид, че
същото се определя по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е
приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение
именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод,
че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган
следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв. Като се вземе предвид изменението на НП
и намаляването на наложената санкция от 1200 на 1000 лв., съдът достигна до извод, че съразмерно
с потвърдената част от НП на наказващия орган следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 66,66 лв. Присъждането на част от претендираните разноски при
изменение на НП е в съответствие и с трайната практика на ВАС по дела по ЗОДОВ (по реда, на
които са се разглеждали претенциите за разноски преди измененията в ЗАНН). В този смисъл напр.
е Решение № 1168 от 23.01.2020г. по адм. дело № 607/2018г. на ВАС. Посочената сума следва да се
присъди в полза на Национална агенция по приходите, доколкото последната е юридическото лице
на бюджетна издръжка, към което принадлежи отдел „Оперативни дейности” - Бургас (чл. 6, ал. 5
от Закона за НАП) – арг. от чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 2 от Закона за НАП вр. пар. 1, т. 6 от ДР
на АПК.
На жалбоподателя принципно се дължат разноски – съразмерно на отменената част от НП,
но осъществяването на такива не е доказано, тъй като в договора за правна защита и съдействие (на
л. 4 от делото) изрично е вписано, че възнаграждението за адвокат е платимо по банков път, а не са
представени доказателства за извършено плащане по банков път в полза на адвоката, което
означава, че не е доказано осъществяването на разноски (арг. от приложимите на основание чл. 63д,
ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК постановки на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г.
по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГК на ВКС).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 4 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 771682-F768563 от 30.05.2024г. на началник на
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“,
с което на „К.К.Н.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и управление в гр. Несебър, ж.к. ***, на
основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция” в
размер на 1200 лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 1200 лв. на 1000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
ОСЪЖДА „К.К.Н.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и управление в гр. Несебър, ж.к. ***, да
заплати на Национална агенция по приходите, на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН, сумата от
4
66,66 лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на потвърдената част от НП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5