Р Е Ш
Е Н И Е
№ 261929 12.07.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на двадесет
и шести април две хиляди двадесет и първа, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието
на секретаря Радка Цекова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 181
по описа на съда за 2020 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявена искова молба от ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК
********* против
К.В.В., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск
с правно основание по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
В исковата молба се
твърди, че на 13.01.2017 г. при управление на л.а. „Мерцедес” с ДК № ***, собственост
на М. В. *** срещу з. „А.“, ответникът ударил паркиралия л.а. „Фиат Мултипла” с
ДК № ***, собственост на Р.Й.А..
Според съставения Протокол за ПТП
№ ***, съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължат по
вина и противоправно поведение на водача на МПС „Мерцедес“ с ДК № *** – К.В., който поради движение с несъобразена скорост с пътните
условия – заснежен път – блъска л.а. „Фиат Мултипла” с ДК № ***, след което
напуска мястото на произшествието.
Към датата на инцидента била
налице валидна застраховка ГО за МПС „Мерцедес”, съгласно ЗП № ***. След
уведомяване от собственика на увреденото МПС, била образувана преписка по щета.
Извършени били проверки и оценки, при което на 03.02.2017 г. било изплатено
обезщетение в размер на 260 лева.
Претендират се и 15 лева –
ликвидационни разноски.
Твърди, че поради напускане на местопроизшествието,
без да уведоми органите на МВР и причиняване на ПТП, на основание чл. 500, ал.
1, т. 3 КЗ, възникнало регресно вземане в размер на платеното обезщетение.
Моли се за уважаване на предявения иск, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 12.09.2019 г. до
окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е подал отговор на исковата молба, с който оспорва по основание и размер
предявения иск.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с
оглед изявленията на страните, намира следното:
За основателност на претенцията, в тежест на ищеца е да докаже пълно и
главно, че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е
настъпило събитие - ПТП, което съставлява покрит риск по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, за което в качеството си на застраховател носи риска;
че поради причиняване на описаните имуществени щети, е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер не по-голям от
стойността на действителните вреди; твърдения механизъм на ПТП, в причинна
връзка с който са нанесени повреди на автомобила и размера на обезщетението,
както и, че ответникът е причинил виновно събитието, след което е напуснал
местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, а посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по
закон.
В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, а при установяване на горните факти от ищеца – да докаже,
че е платил търсената сума.
При така разпределената доказателствена
тежест, съдът намира иска за неоснователен по следните съображения:
По делото, ищецът не само, че не твърди, а не сочи
доказателства да е налице някоя от предвидените в ЗДвП хипотези, при която
посещението на органите на МВР да е било задължително.
С
определението по чл. 140 ГПК, /получено редовно от ищеца – разписка л. 32/, на
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът е дал изрични указания в горния смисъл – че
не се представят доказателства да е налице някоя от предвидените в ЗДвП хипотези, при която посещението на
органите на МВР да е било задължително.
Въпреки
тях, ищецът не ангажира доказателства за установяването им. Само изложеното е
достатъчно за отхвърляне на всички претенции.
Следователно,
не се установява наличието на една от предпоставките, във връзка с която се
претендира дължимостта на процесните суми.
Съобразно
разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, по смисъла на
чл. 154, ал. 1 ГПК, недоказаното се приема за нестанало.
Тъй като не се установи единият
от елементите на фактическия състав на предявения главен иск, същият е
неоснователен, а обсъждането на останалите кумулативно изискуеми предпоставки
за уважаването му принципно е безпредметно.
За пълнота на изложението, съдът намира следното:
Видно от протокол за ПТП № ***/23.01.2017 г., съставен от служител на Пътна
полиция - Пловдив и подписан от участниците, на 13.01.2017 г., в 13.00 часа, в
гр. П., на ул. „М.“, срещу з. „А.“, настъпило ПТП между л.а. „Фиат“, с ДК № ***
/в паркирано състояние/ и л.а. „Мерцедес“, с ДК № ***, управляван от ответника,
в резултат на което били нанесени описани имуществени щети на л.а. „Фиат“. В
протокола е посочено, че причината за настъпване на инцидента била, че поради
движение с несъобразена скорост с пътните условия (заснежен път), допуснал ПТП
с паркирания л.а.; ответникът напуснал ПТП.
На ответника е съставен АУАН № ***на 23.01.2017 г.,
а впоследствие и Наказателно постановление за нарушения по чл. 20, ал. 2; чл.
123, ал.1, т. 1 ЗДвП. Съставена е административно – наказателна преписка, като
в обясненията си пред органите на реда, ответникът не отрича за инцидента, но
сочи, че след като издирвал собственика на увредения автомобил около 30-45
мин., почувствал световъртеж и силно главоболие, което наложило да потърси
медицинска помощ. Посочено е още, че на следващия ден, след като установили
контакт със собственика на увредения автомобил, нямали разногласие относно
обстоятелствата, свързани с ПТП, а единствено относно размера на претендираните
от собственика на увредения автомобил, щети.
МПС „Мерцедес“ с ДК № ***, има сключена валидна и
действаща в периода застраховка „Гражданска отговорност“ с ищеца, видно от
полица № ***.
Пред застрахователя е образувана
преписка по щета, с оглед искането на увредения, като след проверки и оценки, е
определено и изплатено обезщетение в размер на 260 лева по банкова сметка.
***, според което механизмът съответства на
описания в протокола за ПТП, между него и вредите има пряка причинна връзка, а
пазарната стойност за възстановяване на МПС е 2453.29 лева. Прието е и
заключение на допълнителна САТЕ относно обичайния размер на ликвидационните
разходи.
По делото е прието заключение на ССЕ, според което
застрахователната премия по сключената застраховка „Гражданска отговорност“ по
ЗП № ***, е платена изцяло, по банков път, на 20.06.2016 г., както и, че по
полицата във връзка с щета № ***, е изплатено обезщетение в размер на 260 лева,
на 03.02.2017 г. Същото се кредитира като компетентно изготвено.
Събрани са и гласни доказателствени средства, чрез
разпита на св. Р.Й. А.. Според
свидетеля, колата му е била паркирана на п. на „М.“, като се върнал от работа,
колата била със счупен прозорец и шофьорската врата смачкана навътре. Имало
листче с номер, на което пишело „Обади ми се да ти кажа кой ти удари колата.“.
Свидетелят се обадил на посочения номер и му казали за ответника, след което му
позвънил и на него. След като се свързали, в телефонен разговор, ответникът му
казал, че пари на ръка няма да му даде, за да си плати вратата, поради тази
причина и свидетелят отишъл в полицията. Показанията са ясни и конкретни, не
противоречат на други доказателства по делото, поради което се ценят като
достоверни.
Това е установената фактическа обстановка, като от
правна страна се налагат следните изводи:
Съгласно чл. 500, ал.1, т.3 КЗ - Застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният
водач е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта
на доказване носи виновният водач.
За да възникне регресното право, е
необходимо, освен водачът да е напуснал ПТП, преди идването на органите на КАТ,
тяхното посещение да е задължително по закон. Хипотезите са изброени в чл. 125 ЗДвП.
Както се посочи и по-горе, въпреки
разпределената доказателствена тежест с определението по чл. 140 ГПК, и
дадените от съда изрични указания на ищеца, последният не само, че не конкретизира
причината, поради която твърди, че е било задължително посещението на
полицията, а не ангажира доказателства да е налице някоя от предвидените в ЗДвП хипотези, при която посещението на
органите на МВР да е било задължително.
Според чл. 125 ЗДвП, службите за
контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото
на пътнотранспортното произшествие, когато:
1. при
произшествието има убит или ранен човек;
2. произшествието
е предизвикало задръстване на платното за движение;
3. в
произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или
товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за
движението;
4. има съмнение,
че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не
притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство;
6. произшествието
е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на
Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили,
преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в
този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на
отбраната;
7. между
участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани
с него;
8. произшествието
е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи
на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.
В конкретния случай, с оглед събраните
доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, не се установява да е
налице нито една от тези хипотези, предвидени в чл. 125 ЗДвП, при която посещението на органите на
МВР да е било задължително.
Не се установява и да е налице
хипотезата на чл. 125, т. 7 ЗДвП. Вярно е, че ответникът е напуснал ПТП.
Очевидно такова се е състояло и са настъпили материални щети за другия
автомобил. За разногласие между водачите относно обстоятелствата по
настъпването на инцидента обаче не може да става дума. Първо, тъй като
фактически ответникът не се е намирал на място, за да изразява несъгласие с
чужди твърдения и да има разногласия, второ, защото след като е установен от
полицията и е отишъл на място, заедно с водача на увредения автомобил
доброволно и собственоръчно е подписал протокола за ПТП, без каквито и да е
възражения. Св. също не сочи в показанията си да е имало каквито и да било
противоречия в изявленията или становищата на двамата водачи относно вината на
ответника за настъпване на ПТП, нито изобщо да е имало разногласия досежно
фактическата обстановка. Не се установява и пред служителите на реда той да е отрекъл участието си в ПТП. В
обясненията си единствено сочи, че не е съгласен с размера на претендираните от
собственика на увредения автомобил, щети. Това становище не представлява
отричане на съпричастност. Дори напротив, явно такава се признава и
потвърждава, предвид подписването на протокола за ПТП, в
който ясно е посочена вината на водача и механизмът на произшествието. Документът е
подписан от двамата водачи, не са направени възражения от ответника за
причините и условията по ПТП, а протоколът е съставен по данни на участниците,
доколкото полицейски служител не е присъствал по време на настъпване на
произшествието. При това положение и липсата на каквито и да е
доказателства, които да свидетелстват за разногласие на участниците около
обстоятелствата, свързани с инцидента, не може да се приеме, че хипотезата на
чл. 125, т.7 ЗДвП е осъществена.
Въпреки че е напуснал мястото на ПТП, преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, тяхното посещение на местопроизшествието не е
било задължително по закон. Ето
защо и в полза на
застрахователя не е възникнало правото на регрес по чл.500, ал. 1, т.3 КЗ да
претендира от застрахования изплатеното обезщетение. Дали поведението на
ответника е било правомерно или не и дали законосъобразно е напуснал мястото на
ПТП, е без значение за този извод, тъй като регресното право възниква само при
наличието на предвидените в чл. 500, ал. 1, т.3 КЗ предпоставки, а не при
всички случаи на напускане на мястото на ПТП /в т. см. Решение № 337/19.03.2019
г. по в.гр.д. № 122/19 г. на ПОС/.
Поради изложеното, съдът приема, че не са налице
основания за ангажиране регресната отговорност на прекия причинител на вредите,
обезщетени от застрахователното дружество по договора за „Гражданска
отговорност“. Доколкото не се установява тази предпоставка за възникване на
търсеното вземане, обсъждане на останалите елементи от фактическия състав на
претенцията е безпредметно.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, разноски се
дължат на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но няма доказателства за
сторени такива.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК ********* против
К.В.В., ЕГН **********, иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер от 275 лева /двеста
седемдесет и пет лева/, от които 260
лева /двеста и шестдесет лева/ - главница,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно ЗП № ***, във връзка
с вреди от ПТП, настъпило на 13.01.2017 г. в гр. П., на ул. „М.“, срещу з. „А.“
и 15 лева
/петнадесет лева/ - ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване
на исковата молба съда – 11.09.2019 г. до окончателното погасяване, като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ