№ 14906
гр. С., 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20221110167648 по описа за 2022 година
Предмет на делото е предявеният от С. И. Х., К. И. И. и А. Ц. Ц. срещу С.
О. установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл. 54 ЗКИР с
искане да се постанови решение, с което да се признае за установено в
отношенията между страните, че ищците са собственици при равни квоти по
1/3 ид.ч. за всеки, на реална част с площ от 132 кв.м. от поземлен имот, целият
с площ от 383 кв.м., находящ се в гр. С., С. О., район „Т.”, ж.к. „Г. Д.”,
съставляващ имот с пл. № 1329, попадащ в УПИ I - за ОЖС, КОО и
трафопост, квартал 133-Б, к.л. № 544, по плана на гр. С., местност „К. с. -
плавателен канал”, одобрен със Заповед № 236/09.06.1978 г. и Заповед № РД-
09-50-339/20.07.2000 г., нанесен със Заповед № РД-09-2-52/29.03.2005 г. на
Кмета на район Т., при граници: имот с пл. № 425, улица, имот без
планоснимачен номер, УПИ VII-384a, която реална част попада в улица-тупик,
между о.т.356а-о.т.356б-о.т.356в, съобразно Заповед № РС-50-339/20.07.2000
г., изд. от гл. арх. на СО, за одобряване на ЧИРП на м. „К. с.-плавателен
канал“, кв.133-б, влязла в сила през 2002 г.
В исковата молба се твърди, че съгласно нотариален акт № 101, том III,
peг. № 3559, дело № 396/13.04.2007 г. на нотариус С. Т. с peг. № 065 в НК, с вх.
рег. № 22440/13.04.2007 г., акт № 180, том 54, дело № 14260/2007 г., им.п. №
307150, Д. М. Б. продава на ищеца С. И. Х., на починалия към момента Ц. М.
Ц. и на ищеца К. И. И., при равни квоти (по 1/3 идеална част) гореописания
недвижим имот. Твърдят, че е сключен Брачен договор на 17.09.2013 г. между
С. Х. и Цв. Х.а, от който се установявало, че идеалната част от този имот е
лична собственост на С. Х.. Бракът между посочените лица бил прекратен, за
което имало решение за развод от 10.10.2013 г., като за имуществените
последици се прилагал сключеният помежду им брачен договор. След смъртта
1
на Ц. М. Ц. и съпругата му Ц. Г. Ц., съответно на 15.09.2016 г. и на 22.10.2016
г., техни единствени наследници останали децата им А. Ц. Ц. и М. Ц. Ц.. С
договор за продажба на наследство от 20.11.2020 г., вписан в СВ С. с акт №
177, том 12 от 2020 г., М. Ц. Ц. продал на М. Г. Г. наследството оставено от
баща му Ц. М. Ц. и майка му Ц. Г. Ц.. С нотариален акт за замяна № 64, том I,
дело № 63/04.02.2021 г. на нотариус С. Т., с т.З, буква „Г“, М. Г. прехвърлила
на А. Ц. Ц. 1/6 идеална част от процесния имот с пл. № 1329. С оглед
изложеното твърдят, че са съсобственици на процесния имот с пл. № 1329,
при равни квоти от по 1/3 идеални части.
Със заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на
АГКК била одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри за района, в
който попадал и техният имот, който бил заснет като ПИ с КИ 68134.1005.188
с площ от 267 кв.м. Твърдят, че видно от графиката на имота по стария план и
новата кадастрална карта е налице грешка, като южната граница на имота не
била нанесена правилно, а от север била изрязана част от имота, която
попадала в улица. По повод допуснатата грешка в кадастралната карта,
заявили поправка с внесен проект, който бил одобрен със заповед № 18-
10331/28.10.2020 г. на началника на СГКК С.-град. Със заповедта били
променени границите на ПИ с КИ 68134.1005.188 в съответствие с границите
на имот с пл. № 1329, к.л., 544 по кадастралния план на местност „К. с. -
плавателен канал“, одобрен със Заповед № РД-09-2-52/29.03.2005 г. на кмета
на район Т.. Към заповедта била издадена скица-проект № 15-
799821/01.09.2020 г., видно от която поправена била южната граница, а от
север била възстановена частта от имота, която попадала в улица, като площта
на имота след промяната се изменяла на 390 кв.м. по графични данни, а по
цитирания по-горе нотариален акт от 383 кв.м. При изправяне на грешката в
южната част, според скицата-проект площта на имот 195 се увеличавала със 7
кв.м. за сметка на ПИ 188. Съответно, към ПИ 188 се прибавяли 130 кв.м. с
частта в улицата, като общата площ ставала 390 кв.м. Вследствие на
нанасянето бил изменен и ПИ с КИ 68134.1005.218 - за улица с площ целия от
8 612 кв.м., като част от него оставал с № 218 с площ от 8003 кв.м., а друга
част била нанесена, като нов ПИ с КИ 68134.1005.304 с проектна площ от 478
кв.м. за улица, тоест се разделял на две части вследствие на нанасянето на
верните граници на имот с КИ 68134.1005.188 (стар 1329). Във връзка с
административното производство пред СГКК се снабдили с удостоверение с
изх. № РТР20-ЕИ00-2/03.08.2020 г., от кмета на район Т., от което се
установявало, че за ПИ с пл. № 1329 от кв. 133б, м. „К. с. - плавателен канал“,
заснет в КККР с ид. № 68134.1005.188 не се откриват данни за проведени
отчуждителни процедури, а за частта от имот с пл. № 1329 попадаща в улица
била удостоверено, че попада в ПИ с КИ 68134.1005.218, посочен в КККР като
общинска публична собственост за второстепенна улица, за който също не се
откривали данни за проведени отчуждителни процедури и че уличната
регулация не е приложена. По повод издадената заповед на началника на
СГКК, кмета на район Т., била подадена жалба срещу заповедта, по която било
образувано адм. дело № 11952/2020 г. по описа на АССГ, II отд., 38 състав, по
което било постановено решение № 2536/15.04.2021 г., с което съдът отменил
2
заповедта на началника на СГКК С.-град. Решението на АССГ било
потвърдено с Решение № 4148/04.05.2022 г. по адм. дело № 8486/2021 г. по
описа на ВАС, II отд., като с решенията на административния съд било
прието, че е налице спор за материално право, с което ищците обуславят
правния си интерес от предявяване на иска.
Аргументират, че ответникът има претенции за собственост по
отношение на процесния имот. Поддържат, че техният праводател Д. Б. при
продажбата се легитимирала като собственик с нот.акт № 75, том IV, peг. №
4672, дело № 533/2005 г. на Нотариус С. Т., както и Скица № АГ-94-3366/
21.03.2005 г. от СО - район „Т.”, презаверена. Процесният имот бил
възстановен с Решение от 23.09.2002 г. по а.х.д. № 1634/2000 г. по описа на
СГС, Административна колегия. като производството по цитираното дело
било образувано през 2000 г. по реда на чл.6, ал.6 от ЗОСОИ, във връзка с чл.
33 и сл. от ЗАП. След влизане в сила на 13.02.2003 г. на Решение от 23.09.2002
г., по а.х.д. № 1634/2000г. по описа на СГС, Административна колегия, Ш-Е
състав, Д. Б. станала собственик на възстановените й реални части от бившия
отчужден имот на баща Г. К. Г.ич. В постановеното реституционно решение
на СГС било взето предвид, че част от бившия имот пл. № 772 по плана от
1930 г. сега попадал в улица и в застроен осеметажен блок, като тази част не
била върната, но частта, която била реституирана не влизала в тази застроена
част, видно от скицата, неразделна част от съдебния акт. Към момента на
влизане в сила на реституционното решение, нито била реализирана
въпросната улица-тупик, нито имало основание тази част да не се реституира.
От мотивите на решението ставало ясно, че към момента на съдебното
производство и изслушването на СТЕ по него, е действал РП на ж.к. К. с. -
плавателен канал, одобрен със заповед № 236/09.06.1978 г. и заповед № РД-
09-2-303/27.12.2000 г., по които вещото лице е правило експертиза. Вещото
лице установило и съдът приел, че регулацията от 1930 г. не е приложена
изцяло. Съществувала само улицата от о.к.241а, през о.т.240-6 до о.к.264 и то с
намалена широчина. Улицата от о.к.241-б в северната посока не била
прокарана. Сочат, че изменението на ПУП със заповед № РД-09-2-
303/27.12.2000 г., който предвиждал изграждане на улицата-тупик, влязло в
сила през 2002 г., не било взето предвид от съда по реституционното дело,
защото към момента на разглеждането на делото, то /изменението/ не било
влязло в сила, както и защото самото ново предвиждане на РП не
представлявало изпълнено мероприятие на държавата или общината, към
момента на влизане в сила на реституционния закон, което да не позволява
реституция по реда на ЗВСОНИ и ЗОСОИ. Поддържат, че заповед № РД-09-2-
303/27.12.2000 г. била издадена по реда на ЗТСУ (отм.), но влязла в сила при
действието на ЗУТ. Съгласно пар. 6, ал.2 от ПР на ЗУТ, проекти за
териториално устройствени планове, общи и подробни градоустройствени
планове и кадастралните планове към тях, които са внесени за обявяване до 31
май 2001 г., се съобщавали, съгласували, одобрявали, обжалвали и влизали в
сила по досегашния ред. В тези случаи актовете за одобряване се издавали до
31 декември 2001 г. Съгласно ал.4 на същата разпоредба, след влизане в сила
на дворищно регулационните планове по ал. 3 те можели да бъдат приложени
3
по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането им в сила. В случая,
описаното не било сторено от С. О.. Сочат, че с оглед описаното, със заповед
№ РД-09-2-52/29.03.2005 г. кмета на район Т. е нанесъл имота на Д. Б., като
имот с пл. № 1329. Към онзи момент, по изричните изявления на кмета на
района в административното производство, улицата била в процес на
изграждане, без да е имало проведено отчуждително производство. В
обобщение излагат, че е бил налице ПУП предвиждащ изграждането на
улицата - тупик, но общинските власти не отчели силата на пресъдено нещо и
вещно-транслативния ефект на постановеното и влязло в сила реституционно
решение в полза на Д. Б. и съответно не провели отчуждаване на тази реална
част. С оглед описаното, излагат, че С. О. не е станала собственик на това
основание, поради което Д. Б. запазила вещните си права върху реалната част
от имота и ги прехвърлила на ищците. Твърдят, че са собственици на
процесната реална част от 132 кв.м., която била част от имот с пл. № 1329 от
предходния кадастрален план и която неправилно била заснета в границите на
записания на името на ответника имот с КИ 68134.1005.218 - за улица. Молят
съда да признае за установено, че са собственици при равни квоти на реална
част от 132 кв.м. от поземлен имот с пл. № 1329 от предходния кадастрален
план, която грешно е заснета в границите на записания на името на ответника
поземлен имот с КИ 68134.1005.218, вместо в границите на записания на
тяхно име поземлен имот с КИ 68134.1005.188. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен.
Ответникът излага, че е ирелевантен фактът, че липсва отчуждителна
процедура. Сочи, че към момента на изграждане на второстепенната улица
тупик, процесният имот не е фигурирал на кадастралната основа. Поддържа,
че съгласно действащия към момента на изграждане на улицата – тупик преди
2021 г. ЗЕКНРП и правилника за неговото прилагане, и според сега актуалния
ЗКИР, данните съдържащи се в кадастъра са доказателство за обстоятелствата,
за които се отнасят до доказване на противното. Твърди, че към онзи момент
не са били налични данни за собственост на трети лица върху частта от терена,
включена в улична регулация и съответно не са били налице предпоставки за
провеждане на отчуждителни процедури. Сочи се, че разрешение за строеж №
697/04.12.2003 г. на сграда в УПИ VII 8 е издадено през 2003 г., като достъпът
до тази сграда бил през въпросната улица – тупик, част от която претендирали
ищците. За жилищната сграда било издадено и разрешение за ползване № ДИ-
07-454 от 26.10.2006 г. на Столична РДНСК, разрешение за строеж №
3/28.01.2014 г. и разрешение за строеж № 85/01.12.2005 г. за изграждане на
инженерната инфраструктура. Сочи се, че ПИ, за който ищците предявявали
собственически претенции, попадал в УПИ I – за ОЖС, КОО и трафопост, кв.
133-Б, к.л. № 544, по плана на гр. С., местност „К. с.-плавателен канал“,
одобрен със заповед № 236/09.06.1978 г. и заповед № РД50-339/20.07.200 г.,
издадена от главния архитект на СО, с която е одобрено частично изменение
на регулационния план на м. „К. с. – плавателен канал“, нанесен със заповед
№ РД-9-52/29.03.2005 г. на кмета на район „Т.“, която реална част попадала в
улица-тупик между о.т.356а-о.т. 356б-о.т.356в. Излага, че със заповед №
4
РД50-339/20.07.200 г., издадена от главния архитект на СО, е одобрено
частично изменение на регулационния план на м. „К. с. – плавателен канал“,
кв. 133-б, за откриване на улица – о.т. 356б-о.т.356в и отреждане на парцели I-
за ОЖС, КОО и трафопост; II-383, 384, 384, IV-общ, VII-384a, VIII-6 и IX-385.
Планът бил влязъл в сила през 2002 г., като ищците не се възползвало от
правото си да обжалват заповедта, поради което и същата влязла в законна
сила, както и регулационният план. Посочено е също и че към момента на
одобряване на Кадастралната карта, улицата е била изградена по целия си
профил и по нея били разположени трасетата на инженерната и техническата
инфраструктура във връзка с извършеното строителство в прилежащите
имоти. В заключение се сочи, че кадастралната карта е одобрена по актуални
източници на кадастрални графични данни – южната, западна и източната
граница на имот 68134.1005.188 били съобразени с кадастралния план,
одобрен със заповед № РД50-339/20.07.2000 г., също и със заповед № РД-09-2-
52/29.03.2005 г., а северната граница била заснета съобразно реализираната
улица. Не се установявало действителното състояние на имотите към момента
да е различно от отразеното в кадастралната карта. Моли съда да отхвърли
иска като недопустим, т.к. същият бил подаден извън срока за обжалване.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
За основателността на иска в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже по делото, че е собственик на съответните ид.ч. от процесния имот на
твърдяното придобивно основание, както и наличието на несъответствие
между отразеното в одобрената кадастрална карта и действително
притежаваното от ищеца право на собственост.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си.
Видно от приложения по делото Нотариален акт № 101, том III, peг. №
3559, дело № 396/13.04.2007 г. на нотариус С. Т. с peг. № 065 в НК, с вх. рег. №
22440/13.04.2007 г., акт № 180, том 54, дело № 14260/2007 г., им.п. № 307150
(л. 15) на 13.04.2007 г. Д. М. Б. продава на ищеца С. И. Х., на починалия към
момента Ц. М. Ц. и на ищеца К. И. И., при равни квоти (по 1/3 идеална част)
поземлен имот с площ от 383 кв.м., находящ се в гр. С., С. О., район „Т.”, ж.к.
„Г. Д.”, съставляващ имот с пл. № 1329, попадащ в УПИ I - за ОЖС, КОО и
трафопост, квартал 133-Б, к.л. № 544, по плана на гр. С., местност „К. с. -
плавателен канал”, одобрен със Заповед № 236/09.06.1978 г. и Заповед № РД-
09-50-339/20.07.2000 г., нанесен със Заповед № РД-09-2-52/29.03.2005 г. на
Кмета на район Т., при граници: имот с пл. № 425, улица, имот без
планоснимачен номер, УПИ VII-384a.
От представения по делото като писмено доказателство Брачен договор
на 17.09.2013 г. (л. 16 и сл.) между С. Х. и Цв. Х.а, се установявало, че
идеалната част от гореописания имот е лична собственост на С. Х..
Видно от представени по делото удостоверения за наследници (л. 21 и л.
22) след смъртта на Ц. М. Ц. и съпругата му Ц. Г. Ц., съответно на 15.09.2016 г.
и на 22.10.2016 г., техни единствени наследници останали децата им А. Ц. Ц. и
5
М. Ц. Ц..
С договор за продажба на наследство от 20.11.2020 г., вписан в СВ С. с
акт № 177, том 12 от 2020 г., М. Ц. Ц. на 20.11.2020 г. продал на М. Г. Г.
наследството оставено от баща му Ц. М. Ц. и майка му Ц. Г. Ц..
С нотариален акт за замяна № 64, том I, дело № 63/04.02.2021 г. на
нотариус С. Т., с т.З, буква „Г“, М. Г. прехвърлила на А. Ц. Ц. 1/6 идеална част
от процесния имот с пл. № 1329.
При така установените факти съдът достига до еднозначен правен извод,
че ищците са ппридобили правото на собственост върху гореописания имот
при 1/3 идеални части за всеки от тях.
Видно от Решение от 23.09.2002 г. на СГС, АК III E в.с. по а.х. д. №
1634/2000 г. на Д. М. Б. е възстановено право на собственост.
От приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно-
техническа експертиза се установява, че имот пл. № 1329 е идентичен изцяло
на имот, описан в делото Нотариален акт № 101, том III, peг. № 3559, дело №
396/13.04.2007 г., както и че процесната реална част от имота, попадаща в
улица с ид. № 68134.1005.218 е идентична с част от имот с пл. № 1329
(северната част) по цифри 1-2-6-7-1 на приложената Комбинирана схема, като
площта на тази реална част е 132 кв.м.
Със Заповед № 18-10331/28.10.2020 г. на началника на СГКК – С. е
променена границата на процесния ПИ, като е изменена южната граница и е
включена площта, попадаща в улица-тупик. Тази заповед е отменена с влязло
в сила Решение № 2536/15.04.2021 г. на С. по адм.д. № 11952/2020 г.,
потвърдено с Решение № 2536/15.05.2021 г. на ВАС.
От заключението на вещото лице се установяват кадастралните планове,
касаещи процесния имот. Първият кадастрален план е от 1930 г., като
процесния имот е част от парцел VII-772 с площ 492 кв.м. Следващият
кадастрален план е от 1956 г., като процесният имот е с пл. № 13 с площ 537
кв.м. Архивният кадастрален план е от 1974 г., като процесният имот е с пл. №
1329 с площ 383 кв.м. Действащият регулационен план е одобрен със Заповед
№ 326/09.06.1978 г. на гл. архитект на С.. С ЧИРП за кв. 133В са образувани
парцели I, II, VI, VII, VIII, IX и улица-тупик о.к. 356а-о.т. 356б-о.т. 356в,
одобрено със Заповед № РД -09-50-339/20.07.2000 г. на гл. архитект на С.,
влязло в сила през 2002 г. Процесният имот все още не е бил нанесен в
кадастралния план.
Съдът намира, че доколкото процесният имот е възстановен с Решение
от 23.09.2002 г. по а.х.д. № 1634/2000 г. по описа на СГС, Административна
колегия. като производството по цитираното дело е образувано през 2000 г. по
реда на чл.6, ал.6 от ЗОСОИ, във връзка с чл. 33 и сл. от ЗАП, след влизане в
сила на 13.02.2003 г. на Решение от 23.09.2002 г., по а.х.д. № 1634/2000г. по
описа на СГС, Административна колегия, Ш-Е състав, Д. Б. станала
собственик на възстановените й реални части от бившия отчужден имот на
баща Г. К. Г.ич. В постановеното реституционно решение на СГС е взето
6
предвид, че част от бившия имот пл. № 772 по плана от 1930 г. сега попадал в
улица и в застроен осеметажен блок, като тази част не била върната, но частта,
която била реституирана не влизала в тази застроена част, видно от скицата,
неразделна част от съдебния акт.
Издадено е разрешение за строеж № 3/28.01.2004 г. за шест етажна
жилищна сграда в УПИ VIII-6, кв. 133Б. От заключението на вещото лице се
установява, че достъпът е единствено по улица-тупик. Разрешението за
ползване е издадено през 2006 г.. Разрешението за строеж № 85/01.12.2005 г. е
а изграждане на инженерната и техническата инфраструктура по трасето на
улицата-тупик. Следователно към момента на влизане в сила на
реституционното решение, не е била реализирана въпросната улица-тупик,
Изменението на ПУП със заповед № РД-09-2-303/27.12.2000 г., който
предвижда изграждане на улицата-тупик, е влязло в сила през 2002 г. Към
момента на разглеждане на реституционното дело изменението не било влязло
в сила, като самото ново предвиждане на РП не представлява изпълнено
мероприятие на държавата или общината, към момента на влизане в сила на
реституционния закон, което да не позволява реституция по реда на ЗВСОНИ
и ЗОСОИ. Заповед № РД-09-2-303/27.12.2000 г. е издадена по реда на ЗТСУ
(отм.), но влиза в сила при действието на ЗУТ. Съгласно пар. 6, ал.2 от ПР на
ЗУТ, проекти за териториално устройствени планове, общи и подробни
градоустройствени планове и кадастралните планове към тях, които са
внесени за обявяване до 31 май 2001 г., се съобщавали, съгласували,
одобрявали, обжалвали и влизали в сила по досегашния ред. В тези случаи
актовете за одобряване се издавали до 31 декември 2001 г. Съгласно ал.4 на
същата разпоредба, след влизане в сила на дворищно регулационните планове
по ал. 3 те могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от
деня на влизането им в сила. Не се установява по делото описаното да е било
сторено от С. О.. Със заповед № РД-09-2-52/29.03.2005 г. кмета на район Т. е
нанесъл имота на Д. Б., като имот с пл. № 1329.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че не се
установява процесният имот да е станал общинска собственост - същият не е
отчужден по надлежния ред. Бил е налице ПУП, предвиждащ изграждането на
улицата - тупик, но С. О. не е отчела силата на пресъдено нещо и вещно-
транслативния ефект на постановеното и влязло в сила реституционно
решение в полза на Д. Б. и съответно не е провела отчуждаване на тази реална
част.
С оглед гореизложеното С. О. не е станала собственик на това
основание, поради което Д. Б. запазила вещните си права върху реалната част
от имота и ги прехвърлила на ищците, което безпорно се установява от
събраните по делото доказателства. Поради изложеното, съдът намира
предявените искове за изцяло основателни и следва да ги уважи.
По разноските:
7
При този изход на правния спор, право на разноски имат ищците в
размер на 1580,42 лв. за ищеца С. Х.и по 500 лв. за ищците К. И. и А. Ц.,
съгласно представен списък и доказателства.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.
54 ЗКИР по предявения от С. И. Х., ЕГН **********, К. И. И., ЕГН
********** и А. Ц. Ц., ЕГН ********** срещу С. О., ЕИК ********* иск, че
С. И. Х., ЕГН **********, К. И. И., ЕГН ********** и А. Ц. Ц., ЕГН
********** са собственици при равни квоти по 1/3 ид.ч. за всеки, на реална
част с площ от 132 кв.м. от поземлен имот, целият с площ от 383 кв.м.,
находящ се в гр. С., С. О., район „Т.”, ж.к. „Г. Д.”, съставляващ имот с пл. №
1329, попадащ в УПИ I - за ОЖС, КОО и трафопост, квартал 133-Б, к.л. №
544, по плана на гр. С., местност „К. с. - плавателен канал”, одобрен със
Заповед № 236/09.06.1978 г. и Заповед № РД-09-50-339/20.07.2000 г., нанесен
със Заповед № РД-09-2-52/29.03.2005 г. на Кмета на район Т., при граници:
имот с пл. № 425, улица, имот без планоснимачен номер, УПИ VII-384a, която
реална част попада в улица-тупик, между о.т.356а-о.т.356б-о.т.356в, съобразно
Заповед № РС-50-339/20.07.2000 г., изд. от гл. арх. на СО, за одобряване на
ЧИРП на м. „К. с.-плавателен канал“, кв.133-б, влязла в сила през 2002 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. О., ЕИК ********* да
заплати на С. И. Х., ЕГН **********, сумата в размер на 1580,42 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. О., ЕИК ********* да
заплати на К. И. И., ЕГН ********** и сумата в размер на 500 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. О., ЕИК ********* да
заплати на А. Ц. Ц., ЕГН ********** сумата в размер на 500 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8