№ 4620
гр. Варна, 12.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502474 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 414, ал. 1
ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 58761/26.08.2022 г. от Л.
Л. О., ЕГН **********, с местожителство в гр. В. Т., ул. „К.“, № ** срещу
Определение № 8642/08.08.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 7163/2022 г., на
ВРС, XVI с., с което е върнато подаденото възражение вх. №
265782/01.06.2010 г. срещу издадената Заповед по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, по ч.гр.д. № 7952/2010 г., на ВРС, XX с. (унищожено).
Частният въззивник, излага, че за воденото изп.д. № 1039/2010 г., на
ЧСИ Д. п.-я. и връчването на издадената Заповед за изпълнение през 2010 г.,
узнал от писмо от ЧСИ В. Г. от 08.07.2022 г., изпратено до ВРС. Сочи, че във
връзка с това депозираната молба от 27.07.2022 г. в първата си част всъщност
представлявала възражение по см. на чл. 423 ГПК, каквато квалификация не
била дадена от първоинстанционния съд. Не споделя извода на
първоинстанционния съд, изложен в атакуваното определение, че издадената
заповед за изпълнение е била стабилизирана с осъщественото връчване по
изп.д. № 1039/2010 г., на ЧСИ Д. п.-я.. Счита, че редовно връчване на
издадената заповед е осъществено едва по повторно образуваното изп.д. №
530/2020 г., на ЧСИ В. Г.. Излага, че второто изпълнително дело е ново и
напълно самостоятелно дело, което следвало да се развие по правилата за
изпълнителния процес, в т.ч. и чрез връчване на покана за доброволно
изпълнение. По същество, отправя искане за отмяна на атакуваното
определение.
В границите на срока по чл. 276 ГПК, частния въззиваем „ХАРА
АУТО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Лисец“, № 7,ап. 3, депозира писмен отговор, в
който оспорва жалбата. Счита изложените в жалбата оплаквания досежно
датата на връчване на издадената заповед за невярни, предвид данните
установяващи се от събраните по делото доказателства, а именно, че след
като на адреса на жалбоподателя е било залепено уведомление на 12.09.2022
1
г., то считано от 26.09.2022 г. заповедта следва да се счита за редовно
връчена. По същество отправя искане за оставяне в сила на атакуваното
определение на ВРС.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази
приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира
частната жалба за неоснователна, по следните съображения:
Видно е от материалите по настоящото дело, че по унищоженото след
архивиране, ч.гр.д. № 7952/2010 г., на ВРС, XX с., в полза на заявителя
„ХИПО-АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ” ООД, ЕИК ********* (с настоящо
наименование „ХАРА АУТО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********), е била
издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 4682/31.05.2010 г.,
длъжникът „ЛЕО-Д“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Ген. Г. Попов“, № 25, вх. Б, ет. 3 като издател и Л.
Л. О., ЕГН **********, с местожителство в гр. В., ул. „Т. Д.“, № ** като
авалист са осъдени да заплатят солидарно сумата 4731.15 евро,
представляваща част от парично задължение общо в размер на сумата
57987.60 евро, произтичащо от Запес на заповед, издаден на 19.02.2008 г., с
падеж 01.03.2008 г., , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на заявлението 31.05.2010 г. до изплащането, както и сумата 185.07 лв.
- разноски по делото.
По издадената заповед и изпълнителен лист първоначално е било
образувано изп.д. № 20107110401039, на ЧСИ № 711, по молба на „Хипо
Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД срещу длъжника Л. О.. Покана за доброволно
изпълнение, ведно с приложените към нея изпълнителен лист, Заповед по чл.
417 ГПК и Запис на заповед, е изпратена на адреса на О. и след
невъзможността да бъде открит, на 12.09.2010 г. е залепено уведомление.
Видно от отбелязването върху ПДИ и на гърба на издадения изпълнителен
лист, съдебният изпълнител е приел, че е налице редовно връчване, считано
от 26.09.2010 г., при условията на чл. 47 ГПК. С Постановление от 14.03.2020
г., изп.д. № 1039/2010 г. е било прекратено в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК като по молба на взискателя оригиналът на изпълнителния лист е бил
върнат.
От събраните данни се установява и, че възоснова на издадения
изпълнителен лист е било образувано изп.д. № 530/2020 г., на ЧСИ В. Г., №
725, с район на действие ОС – Велико Търново. По това дело покана за
доброволно изпълнение до длъжника О. е връчена на 23.05.2022 г., чрез
работодател. Към поканата са приложени издадената Заповед по чл. 417 ГПК
и изпълнителен лист.
На 01.06.2022 г. в деловодството на ВРС е постъпило възражение по
реда на чл. 414 ГПК, вх. № 265782, от длъжника О., което предвид
унищожаването на ч.гр.д. № 7952/2010 г., на ВРС, XX с., е било образувано в
отделно производство.
Първостепенния съд с Определение № 8642/08.08.2022 г. след като
приел, че издадената Заповед е влязла в сила, а депозираното възражение е
извън границите на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, постановил връщането му и
2
прекратил производството.
Така постановеното определение е правилно.
Съобразно действалата към момента на осъщественото връчване на
издадената Заповед по чл. 417 ГПК, редакция на разпоредбата на чл. 414 ГПК,
(Обн. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г.) длъжникът може да
възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея в 2-
седмичен срок от връчването й като обосноваване на възражението не се
изисква. Срокът не може да бъде продължаван. От коментираните по-горе
данни по делото, се налага извода, че след като на 12.09.2010 г. на адреса на
длъжника е запелено уведомление, то срокът за получаване на изпратената
ПДИ и приложените към нея Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист е
изтекъл на не на 26.09.2010 г., доколкото това е бил неработен ден, а на
27.09.2010 г. – понеделник. Не се твърди, а и не са налице данни книжата да
са били получени от длъжника в границите на срока за това, поради което и
считано от 27.09.2010 г. ПДИ и приложената към нея Заповед по чл. 417 ГПК
следва да се приемат за редовно връчени, считано от същата дата, на осн. чл.
47, ал. 5 ГПК (в редакцията му към тази дата). След като това е така, то
срокът за подаване на възражение по реда на чл. 414 ГПК е изтекъл на
11.10.2010 г. В границите на този срок не са налице данни, а и твърдения от
страна на длъжника правото на възражение срещу заповедта да е било
упражнено, поради което и Заповедта е била стабилизирана, а правото на
възражение по реда на чл. 414 ГПК - преклудирано.
Тук следва да бъде посочено, че оплакването в жалбата, досежно
посочването от ЧСИ на датата 26.08.2010 г. като такава за редовно връчване
на ПДИ е неоснователно. Както бе посочено, изписаната от ЧСИ дата е
26.09.2010 г., а не 26.08.2010 г., както погрешно е разчетено от процесуалния
представител на длъжника.
Последователно се застъпва в съдебната практика становището, че
влязлата в сила заповед има значение на влязло в сила решение по отношение
на нейния предмет, в случая парични задължения, доколкото съобразно
разпоредбите на действащия процесуален закон е приравнена по последици
на този акт.
Именно по тази причина и последващото перемиране на
изпълнителното производство, образувано под № 1039/2010 г., на ЧСИ №
711, не води до заличаване с обратна сила на факта на стабилизиране на
издадената Заповед по чл. 417 ГПК. Още повече, че възникването на правото
на възражение за длъжника се предпоставя от връчване на издадената
заповед, а не от връчване на покана за доброволно изпълнение. Поради което
и последващото връчване на издадената заповед и изпълнителен лист като
приложение към ПДИ по новообразуваното изп.д. № 530/2020 г. е
ирелевантно по отношение на влизане в сила на Заповедта. Принципно
правилно е схващането, че второто образувано изпълнително дело е
самостоятелно такова и следва да се развива по правилата на изпълнителния
процес, в това число и чрез връчване на покана за доброволно изпълнение.
Връчването на покана за доброволно изпълнение има отношение към
предоставяне възможност на длъжника да изпълни по доброволен път
задължението си. Посоченото обаче отново не означава, че следва да бъде
предприемано и повторно връчване на издадената Заповед и изпълнителен
лист.
Във въззивната жалба, длъжникът, чрез процесуалния си представител
3
излага оплакване, че първата част от депозирана молба вх. № 5139727.07.2022
г., всъщност представлявала възражение по реда на чл. 423 ГПК и
първоинстанционния съд следвало да квалифицира тази част от молбата по
посочения ред. Това оплакване е неоснователно и не кореспондира на
действителността. Видно от първата част на молбата е, че всъщност там е
изложен анализ на изискани служебно от съда доказателства досежно
връчване на издадената заповед и съдържащите се в тях данни. Молбата е
адресирана до ВРС и в нея действително е изложено становище, че заповедта
е била нередовно връчена на длъжника през 2010 г. Молбата не е адресирана
до въззивния съд, нито в нея се съдържа искане към въззивния съд, което да
индицира, че тази част от молбата всъщност представлява молба за приемане
на възражение по реда на чл. 423 ГПК. След като това е така и след като
производството е с предмет подаденото възражение по реда на чл. 414 ГПК,
то за ВРС не е съществувало и задължение да приема, че се касае за
възражение по реда на чл. 423 ГПК.
Нещо повече, запознавайки се с коментираната молба, в нейната цялост,
съставът на въззивния съд счита, че изложеното в първата част становище за
нередовност на извършеното през 2010 г. връчване, всъщност е в подкрепа на
обосноваването на правния интерес на длъжника от подаденото възражение
по чл. 414 ГПК, изложено във втората част на молба вх. № 5139727.07.2022 г.
като е изложено искане правния интерес от подаденото възражение по чл. 414
ГПК да бъде приет за доказан.
С оглед на изложеното, въззивния състав намира, че обжалваното
Определение като правилно и законосъобразно, следва бъде потвърдено.
По изложените съображения, съставът на Варненски Окръжен Съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8642/08.08.2022 г., постановено по
ч.гр.д. № 7163/2022 г., на ВРС, XVI с.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4