Р Е Ш
Е Н И Е
№ 8
гр. Плевен,07.01.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Плевен, първи състав, в публично
съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Даниела Дилова
при секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Дилова
административно дело № 984 по описа на Административен съд Плевен за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно – процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 от Закона
за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Производството по делото е образувано по жалба подадена от М.А.Х. ***, против Заповед УРИ № 3391з-281/04.11.2020г.
на Началник Група „ООР“, Сектор „ОП“Второ РУ при ОД на МВР Плевен, с която на М.Х.
е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три
месеца. В жалбата се твърди, че заповедта за дисциплинарно наказание е издадена при
неизяснена фактическа обстановка и при липса на мотиви, поради което следва да
бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна. В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и при
несъответствие с целта на закона. Твърди се, че преди да бъде наложено
дисциплинарното наказание, дисциплинарнонаказващия орган не е съобразил
дадените от жалбоподателя отговори на поставените от дисциплинарната комисия
въпроси, както и при обсъждане на събраните данни да бъде съобразено писмо с
рег.№ 8121 р-16616/01.08.2017г. на Главен секретар на МВР, с което е нарушено
правото му на защита. Твърди, че при
извършване на проверките стриктно е спазвал указанията дадени с писмо с рег.№
8121р-16616/01.08.2017г. на Главен секретар на МВР.Твърди се, че в оспорената
заповед не са обсъдени дадените
обяснения при извършване на проверката. Прави искане заповед № 3391з-281/04.11.2020г. на Началник Група
„ООР“, Сектор „ОП“Второ РУ при ОД на МВР Плевен, с която на М.Х. е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца да бъде
отменена.Претендира направените по делото разноски.
Ответникът редовно призован не е представил
писмен отговор. В съдебно заседание се представлява от юрк.А., която изразява
становище,че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съдът
като съобрази представените по делото доказателства, становищата на страните и
закона и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт
за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото не се спори, а това се установява и от
представеното удостоверение, че към 13.05.2020г. М.А.Х. е заемал длъжност
младши автоконтрольор в група „Организация на движенето, пътен контрол и
превантивна дейност“ от сектор ПП към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР
Плевен. По делото не се спори, че в
момента М.Х. заема длъжност полицай във Второ РУ на ОД на МВР Плевен. По делото
е представена длъжностна характеристика на длъжността младши автоконтрольор, с
която видно от удостоверяването М.Х. е
запознат на 17.05.2019г.
Видно от
представената по делото / стр.22/ докладна записка от П. М. М.- полицейски
инспектор към ПП ОД на МВР Плевен е, че
при извършена проверка на дейността на нарядите от сектор „ПП“ Плевен е
установено наличие на съставен фиш от служителя Д.Х. за нарушение на чл. 105
ал.1 от ЗДвП, като един час след проверката фишът е заплатен доброволно от
водача в сектор „ПП“ Ловеч чрез посттерминал.От докладната е видно, че за
извършеното е уведомен началник група АНД ст.инспектор В.К., с когото са
направили справка за издадени фишове за нарушение на чл. 105 ал.1 и чл. 190
ал.3 от ЗДвП, при която е установено че за една година назад са съставени 14
фиша по тези разпоредби. По делото /
стр. 21/ е представена заповед 316 з-193/13.07.2020г. на Началник сектор ПП към
ОП при ОДМВР Плевен, с която е разпоредено да се извърши проверка за изясняване
на причините и обстоятелствата относно изнесените данни в докладна записка рег.№ 316р-22000/09.07.2020г. за наличие на
извършени нарушения на служебната дисциплина от служители на сектор ПП към ОД
на МВР Плевен при съставяне на документи по контрол на пътното движение. Със
същата заповед е назначена комисия в състав инспектор Д. П.- полицейски
инспектор в група ОДПКПД в сектор ПП и С. Л.К.-полицейски инспектор ОДПКПД в
сектор ПП. По делото / стр. 30/ е представена справка относно извършена от комисията проверка.Представен е и протокол,
от който е установява, че на 19.07.2020г. М.Х. е запознат със заповед №
316з-2193/13.07.2020г. Видно от
представения въпросник е, че на 06.09.2020г.М.Х. е поканен в срок до
06.09.2020г. да се запознае с изнесените данни в докладната записка и в 24
часов срок да представи в писмен вид отговор на поставените въпроси. По делото
са представени писмени обяснения от М.Х., от
които е видно че Х. заявил че е наясно със задължението си, в случай
на установено нарушение по чл. 190 ал.3 от ЗДП че следва да се състави АУАН, а след това да
се наложи ПАМ, но е допуснал техническа грешка
и вместо АУАН е съставил фиш.
Видно от представената по делото / ст. 11/
справка от Началника на ПП КАТ до БПД Началника на Второ РУ Плевен е, че при
проверка на изготвените документи от полицейските служители, извършващи контрол
на пътното движение в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен, с докладна
записка рег.№ 316р-22000/09.07.2020г. е установено неправилно налагане на глоби
по фиш за констатирано нарушение по чл. 190 ал.3 от ЗДвП от служителя на Второ
РУ М.Х.. На ВПД началника на Второ РУ е
изпратено копие от материалите по дисциплинарната проверка образувана със
заповед 316 з-193/13.07.2020г. на Началник сектор ПП към ОП при ОДМВР Плевен за
отношение по компетентност. По делото е
представена покана от 03.11.2020г. отправена от дисциплинарнонаказващия орган
до М.Х., с която последният е поканен да се запознае със справката от
извършената проверка и да даде
допълнителни обяснения. В дадените на 04.11.2020г. допълнителни обяснения от М.
Х. заявява, че причината да бъде съставен фиш, а не АУАН за констатираното
нарушение по чл. 190 ал.3 от ЗДвП е, че на място чрез РСОД е установил, че
водачът не е заплатил наложената глоба в срок,
но не е установил по безспорен и категоричен начин, че глобата не е била
заплатена към момента на проверката. Х. е заявил, че при работа в обстановка
която не му е позволила да установи категорично заплатена ли е глобата,
прилагането на ПАМ би била в грубо нарушение на закона.
От представената по делото заповед рег. №
3391 з-281/04.11.2020г. е видно, че на М.А.Х.
за извършено на 13.05.2020г.
нарушение на служебната дисциплина, на осн. чл. 194т.2 чл. 197 ал.1 т.2,
чл.199 ал.1 т.5 и чл. 204 т.4 от ЗМВР е
наложено наказание „писмено предупрежение“ за срок от три месеца. Заповедта е връчена на М. Х. на
05.11.2020г. В оспорената заповед е посочено, че на 13.05.2020г. служителят е наложил глоба по
фиш серия GT 287183 затова, че като водач на
лек автомобил БМВ 320 с рег.№ ***** лицето Д. Т. Д. е управлявал МПС с наложено наказание глоба с фиш серия Н
№761746/08.01.2020г., незаплатена в срока за доброволно плащане на стойност
20лв.За това нарушение съгласно чл. 171 ал.1 и ал.2 от ЗДвП се издава ЗПАМ
временно отнемане на СУМПС до заплащане на дължимата глоба. Съгласно чл. 186
ал.1 от ЗДвП не може да бъде издаден фиш, защото е предвидено
наказание“лишаване от право да управлява МПС“с отнемане на СУМПС при съставяне
на АУАН. Като е издал фиш
служителят не е приложил предвидените
принудителни административни мерки и глоби, разписани в ЗДвП при което не може
да бъде приложена Глава VIот ЗдВП, където са предвидени ПАМ с цел осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения.Дисциплинарното
нарушение е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл. 194 ал.2 т.2 от ЗМВР-„неизпълнение на служебни задължения“ и по
чл. 199 ал.1т.5 от ЗМВР- пропуски в
изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност.
Видно от представения по делото фиш сериен № GT 287183/13.05.2020
е, че е издаден от мл. автоконтольор М. Х.
на 13.05.2020г, затова че Д. Т. Д. от
гр. Плевен е управлявал МПС с наложено наказание глоба с наказателно постановление или електронен фиш
незаплатена в срока за доброволно плащане- нарушение по чл. 190 ал.3 от ЗДвП,
поради което и на осн. чл. 186 от ЗДвП е наложена глоба с фиш в размер на 20
лв. Видно от отбелязването е, че фишът е влязъл в сила. По делото е представена
справка за нарушител, от която се установява, че на Д. са наложени много
административни наказания, като по отношение на едно от извършените нарушения,
за които му е наложена глоба с фиш, глобата
не е платена.
От показанията на свидетеля Д.Х., който работи на длъжност младши
автоконтрольор в сектор „Охранителна полиция “при ОД на МВР Плевен се установява, че когато извършват проверка на автомобилите,
водачът и пътниците чрез таблетите, автоматично се генерира данни за заплатена
гражданска отговорност, технически преглед, данни за водача дали е
правоспособен, дали има издадени електронни фишове за скорост и ако има такива
невръчени да ги връчат.Свидетеля твърди, че след като се установи че има
неплатени глоби имат задължения да
установят откога се дължат глобите, дали са изтекли сроковете за плащане и ако
водачът не е спазил сроковете за заплащане на глобите през последните две години
подлежи на санкция, съответно ако е изтекла давността не вземат отношение.
Свидетеля заявява, тъй като също е бил проверяван, че му е известен предмета на
проверката, но не е бил с ищеца по време на проверката когато е
издаден фиша. Свидетелят твърди, че когато има нужда от проверка дали е платена
глоба се иск справка от дежурния в ОДЧ, но понякога има технически проблеми,
поради което такива проверки не могат да бъдат извършени в момента. Съдът
кредитира показанията на разпитания свидетел, като незаинтересовани и кореспондиращи с представените писмени
доказателства.
При така установените факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна
страна-адресат на заповедта, пред компетентния съд и против подлежащ на
обжалване административен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът
следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт
към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за
правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно
критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд
приема жалбата за основателна, по следните съображения :
По делото не се спори, че към датата на извършване
на нарушението жалбоподателят е работил
на длъжност младши автоконтрольор, в група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност“ от сектор ПП към Охранителна полиция при ОД на МВР Плевен, а в момента заема длъжност полицай във Второ РУ
на МВР при ОД на МВР Плевен.ДНО старши
инспектор М.М. заема ръководна длъжност
Началник група Охранителна полиция Второ РУ Плевен и съгласно чл.204, т.4 от ЗМВР, като
заемащ ръководна длъжност, е могъл да налага дисциплинарни наказания по чл.197,
ал.1, т.1-3 от ЗМВР за служителите в ръководения от него сектор. Следователно,
заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.
204, т. 3 от ЗМВР, да налага наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗМВР,
каквото е и наложеното с процесната заповед.
При издаването на
обжалвания акт са спазени преклузивните срокове по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, като
заповедта е издадена в рамките на двумесечния срок от констатиране на
нарушението и в едногодишния срок от извършването му. Извършването на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия, би могло да
стане известно едва след изготвянето и получаване на Справка рег. № 316р-29793 от 09.09.2020 г. на комисията, назначена за изясняване на
случая, т.е. към момента на издаване на процесната
заповед на 04.11.2020 г. този срок не е бил изтекъл. Освен товаа в случая не е изминал период по-дълъг от една
година между датата на описаното в заповедта деяние и датата на издаване на
заповедта – датата на описаното в обжалвания акт нарушение е 13.05.2020 г., следователно
към датата
на налагане на дисциплинарното наказание – 04.11.2020 г., визираният в нормата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР едногодишен срок не е изтекъл.
Не се установява и
наличие на нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, а именно – дисциплинарно наказващият
орган преди налагане на наказание алтернативно да изслуша държавния служител
или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния
служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
Видно от приобщения по делото доказателствен материал, след изготвяне на
справка с рег. № 316р-29793 от 09.09.2020 г. на комисията, на жалбоподателя е предоставена възможност в 24 ч.
срок от получаването й, да даде писмени обяснения и да посочи доказателства за
твърдените от него факти и обстоятелства, като поканата е била връчена на
оспорващия на 03.11.2020 г.
Реквизитите, които
следва да се съдържат в индивидуален административен акт от вида на оспорения,
са изрично указани в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба,
дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се
посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз
основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се
налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
В случая оспореният
акт е обективиран в писмена форма, но не са спазени всички изисквания на чл.
210, ал. 1 от ЗМВР относно съдържанието на акта, доколкото в заповедта за дисциплинарно наказание не е посочен съществен
реквизит от обективната страна на дисциплинарното нарушение, а именно: мястото
на извършването му. Мястото на осъществяване на нарушението е съществен елемент
от обективната страна на изпълнителното деяние на всяко дисциплинарно
нарушение. Това е така, защото посочването му е свързано с преценката относно
компетентността на дисциплинарно наказващия орган, установяване на релевантните
за спора факти, териториалната компетентност на съдебната инстанция, а и поради
създаване на необходимите гаранции за упражняване правото на защита на
наказаното лице, тъй като същото се поставя в невъзможност да узнае всички
съставомерни елементи на вмененото нарушение и оттук да се защити пълноценно,
както и с оглед възможността съдът да упражни адекватен съдебен контрол при
преценка на законосъобразността на един административен акт. Това е така, тъй
като дисциплинарната отговорност се ангажира при доказано дисциплинарно
нарушение, което изисква да е установено от фактическа страна деянието, от
обективна страна да е доказана неговата противоправност, от субективна страна
да е налице вина на дееца във връзка с установен правнорелевантен резултат и да
е налице причинна връзка между деянието и резултата. Само и единствено при
установяване на всички елементи на нарушението от обективна и от субективна
страна може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната
отговорност на наказаното лице. За да бъде установено дали с конкретното си
поведение едно лице е съставомерно, предполага надлежно описание на съответното
нарушение, включително с посочване на мястото, на което то е осъществено и
извличане на този елемент на деянието по тълкувателен път е недопустимо. Описаното
по-горе допуснато нарушение на формата на акта безспорно води на извода, че
същият е незаконосъобразен, и е налице основание за отмяна визирано в чл. 146,
т. 2 от АПК.
Съдът намира, че следва да изложи
съображения и относно материалната законосъобразност на оспорената заповед.
Между страните не е спорно, че към
13.05.2020г. жалбоподателят има качеството на административно-наказващ орган в
ОД на МВР – Плевен, Сектор "Пътна полиция", по отношение установени нарушения на Закона
за движение за пътищата и издадените на тяхна основа подзаконови нормативни
актове. Като такъв, последният безспорно следва да съобразява прилагането на
разпоредбите на този закон, както и на Закона за административните нарушения и
наказания. По делото като писмено доказателство е приет фиш, в което като негов
издател е посочен именно жалбоподателят. Видно от съдържанието на същия
санкционен акт, с последния е наложено административно наказание на основание
чл. 190 ал.3 вр. чл. 186 вр. чл. 185 – глоба в размер на 200 лв, вместо за
установеното нарушение да издаде АУАН и приложи предвидените в чл171 ал.1 и 2
от ЗДвП принудителни административни мерки.Дори и обаче да се приеме, че като
не е съобразил този факт, жалбоподателят е нарушил служебните си задължения,
това негово деяние неправилно е квалифицирано като наказуемо на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. За да се
квалифицира едно дисциплинарно нарушение като пропуски в изучаване и прилагане
на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, е необходимо да се докаже,
че съответният служител не познава съответните разпоредби, поради което и
допуска грешки при прилагането им в служебната си дейност. По делото не са
събрани доказателства и липсват твърдения от страна на ответника, че са налице
и други случаи, в които жалбоподателят е издавал идентични наказателни
постановления, а материалите по делото по никакъв начин не водят на извода, че
оспорващият не познава нормативната уредба, касаеща установяването и
санкционирането на административни нарушения. Напротив, в случая дори от
обясненията на жалбоподателя се
установява, че той е наясно с нормативната уредба, но поради това че не е установил по безспорен и
категоричен начин обстоятелството, че водачът не е заплати в срок глобата за
установеното нарушение не е издал АУАН,
а е наложил глоба с фиш. Това е видно и от обясненията, които е дал в хода на
административната процедура, и от всички събрани в тази процедура и в
настоящото производство писмени и гласни доказателства. Следователно това
негово поведение евентуално би указало наличие на небрежност при осъществяване
на конкретната служебна дейност, а не пропуски в изучаване и прилагане на
разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Вмененото на жалбоподателя
деяние е такова по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните
задължения. Тези служебни задължения са обвързани с вмененото му по длъжностна
характеристика задължение да познава ЗДвП, както и да познава основите на
наказателното и административното право, както и системата от наказателни и
административни мерки. По делото не са налице доказателства, от които да е
установено по съответния ред непознаване на ЗДвП. Следва да се посочи, че
познаването или не на ЗДвП е неотносимо към възприета от органа фактическа
обстановка. Това е така, защото издаването на фиш по реда на чл. 186 от ЗДвП,
във вр. с чл. 39, ал. 2а от ЗАНН е административно-наказателна дейност, която
се регламентира от разпоредбите на ЗДвП и ЗАНН. Евентуалните пропуски в
осъществяването и не представляват непознаване на нормите на ЗДвП, нито на
нормативната уредба, дейността и функциите на полицията, нито основите на
административното право. Квалифицирането на деянията на жалбоподателя, като
дисциплинарно нарушение по 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, не следва пряко от
установените факти, а е резултат от направен от дисциплинарно-наказващия орган
извод за допуснато от него неправилно приложение на материално правна норма при
изпълнение на административно-наказателна дейност – налагане на глоба с фиш.
Административно-наказателната дейност, осъществявана от органите на МВР по
естеството си е правораздавателна дейност. Тя приключва с правораздавателен
акт, в случая – фиш за налагане на глоба, чрез който е разрешен правен спор,
възникнал по повод на извършено административно нарушение, при спазване на състезателно
производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването.
Контролът за законосъобразност на така извършената дейност, включващ и
преценката за правилната квалификация на нарушението и санкционирането на
извършителя му с предвиденото в закона административно наказание, може да бъде
осъществен само по реда и от органите, предвидени в закона. В случая
правораздавателните актове, които е издал жалбоподателя и във връзка, с които е
прието, че е извършил дисциплинарно нарушение, са фишове по чл. 186, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 39, ал. 2а от ЗАНН. Те влизат в сила от момента на
връчването им на нарушителя, с което се удостоверява, че последният е съгласен
с констатацията на административно-наказващия орган за извършването на
административно нарушение и с наложеното му за него наказание. Влезлите в сила
фишове не подлежат на обжалване и представляват стабилни правораздавателни
актове. Осъщественото с тях приложение на закона не може да бъде проверявано
нито по съдебен ред, нито по друг начин. С правомощия за проверката им за
законосъобразност не разполага и дисциплинарно-наказващия орган. Затова
направеният в настоящия случай извод от последния, че жалбоподателя, с
издадените от него фишове е приложил неправилно закона, не обуславя основание
за търсене на дисциплинарна отговорност от същия за неизпълнение на
задължението и да изучава разпоредбите, регламентиращи служебната и дейност. С
оглед изложеното съдът намира, че оспорената
заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Съдът намира, че атакуваната заповед
не е съобразена и с целта на закона. Актът е в несъответствие с целта на ЗМВР–
дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно доказано
дисциплинарно нарушение, извършено от служителя.
С оглед всичко изложено съдът намира,
че жалбата на М.А.Х. е основателна, а
Заповед № 3931з-281/ 04.11.2020г., с която Началник Група „ООР“ сектор ОТ Второ
РУ Плевен му е наложил дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца е незаконосъобразна-
издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел, което съставлява
основание за отмяната на същата по аргумент от чл.146 т.4 и т.5 от АПК.
С оглед изхода на делото ОД на МВР
Плевен следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски. Същите са своевременно заявени. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски –
10 лв., заплатена държавна такса за образуване на производство и 400 лв.,
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното и на осн. чл. 172, ал.1
и ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.А.Х. ЕГН ********* *** ЗАПОВЕД № 3391з-281/04.11.2020
год. на Началник група ООР при Второ РУ Плевен, с която на М.Х. е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение за срок от три месеца“.
ОСЪЖДА на осн.143 ал.1 от АПК ОД на МВР Плевен да
заплати на М.А.Х. ЕГН ********* *** сумата 410 лв представляваща направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно не подлежи на
обжалване на осн. чл.211, изр.последно от ЗМВР.
СЪДИЯ: