№ 734
гр. София , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000500394 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба
вх.№301305/11.12.2020 г., подадена от ЗД“Бул Инс“АД, чрез адв. Я. Д., срещу Решение
№261145/12.11.2020 г., постановено по гр.д.№11244/2019 г. на СГС – ГО I – 12 състав,
в частта му, с която жалбоподателят е осъден на основание чл.432, ал.1 от КЗ, да
заплати на В. В. В. сумата над размера от 5000 лв., до присъдения размер от 20 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
следствие от ПТП, осъществило се на 01.02.2019 г., с оплаквания за неправилност на
решението в обжалваната част, поради нарушение на принципа на справедливостта по
чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на завишен размер на присъденото обезщетение.
Настоява се за отмяна на обжалваното решение в посочената осъдителна част, и
отхвърляне на предявения иск за разликата над сумата от 5000 лв., до размера от 20 000
лв., с присъждане на разноски по съразмерност, съобразно отхвърлената част, за двете
съдебни инстанции.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261
от ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по
1
чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор.
С въззивната жалба не са представени нови доказателства и не са направени
доказателствени искания.
Страните не спорят пред въззивния съд, че са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на застрахователно
обезщетение на ищеца за претърпените от него вреди от ПТП на 01.02.2019 г. – че е
настъпило застрахователно събитие – ПТП, по вина на водача на застрахован при
ответника лек автомобил с валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата на ПТП, че ищецът има
качеството на увредено лице по смисъла на чл.478, ал.2 от КЗ, не се спори по
механизма на ПТП и механизма на увреждането, както и по дължимостта на
застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца – болки
и страдания, до размера от 5000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за
периода от 10.08.2019 г. до окончателното плащане. Спори се по обема на
действително претърпените от ищеца болки и страдания в резултат на процесното
ПТП, и по размера на справедливото обезщетение за размера над 5000 лв. до
присъдения от първостепенния съд размер от 20 000 лв.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след
предявена по реда на чл.380, ал.1 от КЗ извънсъдебна застрахователна претенция вх.№
ОК-303724/21.05.2019 г., поради което е допустимо. По правилността на решението
съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете
съдебни инстанции, във връзка със спорните между страните обстоятелства, съдът
намира следното:
Пред въззивната инстанция между страните не се спори, че процесното ПТП е
настъпило на 01.02.2019 г., около 20:25 ч., в гр. Видин, на кръстовището на улица „Цар
Александър II“ с ул. „Искър“. Пострадалият, като водач на л.а. „Хонда Сивик“, се
движел по ул. „Цар Александър II“ с посока от булевард „Панония“ към ул.“Цибър“, и
на кръстовището с ул.“Искър“ преминавал направо. По същото време, застрахованият
при ответника лек автомобил „Сеат Алхамбра“, управляван от делинквента Д. Д., се
движел по ул.“Искър“, с посока от улица „св.Методий“ към ул.“Дунавска“, и на
кръстовището с ул. „Цар Александър II“ преминал направо, като не пропуснал
идващият отдясно спрямо посоката му на движение лек автомобил „Хонда Сивик“, и
реализирал ПТП, като с предната част на управлявания от него л.а. „Сеат Алхамбра“
ударил в лявата странична част л.а. „Хонда Сивик“, в зоната на задната лява врата. В
резултат от удара лекия автомобил „Хонда Сивик“ се завъртял около вертикалната си
ос по посока, обратна на часовниковата стрелка, и със задната си дясна част е настъпил
удар с твърд предмет.
2
По делото е приета Комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза /на л.122 от делото на СГС/, чието заключение в медицинската му част е
уточнено пред въззивната инстанция чрез извършено повторно изслушване на вещото
лице – хирург, ортопед-травматолог, в открито съдебно заседание на 03.06.2021 г. След
уточнението експертизата приема, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на
01.02.2019 г., ищецът, тогава на 50 годишна възраст, е получил множество
мекотъканни травматични увреждания – контузия и хематом на лявата странична
част на главата, навяхване на шията, контузия и хематом на гърдите, контузия и
хематом в лявата раменна става, контузия и хематом на лявата колянна става..
Получените множество мекотъканни увреждания са довели до разстройство на
здравето, неопасно за живота. Ищецът е получил спешна медицинска помощ от екип на
Центъра за БМП – Видин. Поради силните болки в гърдите и корема, ищецът е провел
консултация с хирург на 05.03.2019 г. и образни изследвания, от които се установява
състояние след контузия на областта на гърдите и корема. Провел е и консултация с
психиатър, във връзка с претърпения стрес при процесното ПТП, като психиатъра е
определил състоянието му като „паническо разстройство“. На 06.03.2019 г. ищецът е
бил консултиран от ортопед, поради болки, нестабилност и ограничени движения в
лявата раменна става, при което е поставена диагноза: „Навяхване и разтежение на
лявата акромио-клавикулана става“, насочен е към специализирано изследване на
лявата колянна става, каквото няма данни да е извършено. Мекотъканните увреждания
(контузии и хематоми) са отзвучали за период от около 3 седмици, като е настъпило
пълно възстановяване, без остатъчни неблагоприятни последици. На 13.02.2020 г. /една
година след процесното ПТП/ ищецът е провел образно изследване (ядрено-магнитно-
резоннансна томография), при което са били установени вътреколенни травми на
дясното коляно: „Лезия (разкъсване) на задния рог на медиалния мениск и предна
кръстна връзка на дясната колянна става. Хондромалативни промени. Хидропс
Поплитеална киста“, като е насочен за оперативно лечение. Такова е било проведено в
Клиниката по артроскопска травматология на ВМА – София, като за целта ищецът е
бил хоспитализиран в периода от 02.03.2020 г. до 05.03.2020 г., при което са били
потвърдени уврежданията на дясната колянна става. В медицинската документация, по
анамнестични данни е отразено, че увреждането било получено година по-рано при
ПТП на 01.02.2019 г. Извършено е оперативно частично премахване на задния рог на
вътрешния мениск, дебридман (почистване на съединително-тъканни повлекла),
поставен е дренаж и временна имобилизация. При тази оперативна интервенция не е
било извършено възстановяване на прекъснатата предна кръстна връзка. Назначена е
медикаментозна терапия, физиолечение и рехабилитация, които впоследствие са
проведени, съгласно назначението. Възстановителният период за вътреставната увреда
на дясната колянна става е продължил около 4 месеца, през които пострадалият е
търпял болки, които са били с интензивен характер през първия месец след
увреждането, около 30 дни след проведената оперативна интервенция и около 30 дни
по време на проведената рехабилитация. През останалата част от периода ищецът е
търпял периодично явяващи се болки, усилващи се при промяна на времето, и при
студено и влажно време, като в тези случаи ищецът е бил принуден да ползва
седативни и обезболяващи медикаменти. Наред с търпяните болки, през първите 30
дни след проведената оперативна интервенция ищецът е бил с обездвижен крайник и
се е придвижвал с помощта на патерици, което е затруднявало обслужването му в
ежедневието. При прегледа на ищеца за нуждите на експертизата, извършен от вещото
лице на 27.08.2020 г., е установено обективно състояние на напълно възстановени
мекотъканни увреждания и хематоми, без остатъчни негативни явления, леко оточна
3
лява колянна става с болезненост в зоната на залавното място на предната кръстна
връзка. На горно-външната част на дясната колянна става е установен остатъчен
оперативен белег с размери 4 см. на 0,5 см. от извършената артроскопска операция.
Установена е предно медиална нестабилност на коляното, което доказва трайна увреда
на предната кръстна връзка и липса на част от медиалния мениск. Към момента на
прегледа ищецът има затруднения при клякане и при слизане от стълби, но се
придвижва самостоятелно, без помощни средства. Възможно е да настъпи
възстановяване на стабилността на коляното, в случай че ищецът предприеме нова
операция за пластично възстановяване на прекъснатата предна кръстна връзка. Не се
установява преди настъпването на процесното ПТП ищецът да е имал предходни
придружаващи заболявания или увреждания на опорно-двигателния апарат.
Експертизата уточнява при повторното изслушване пред въззивната инстанция, че не
може със сигурност да се установи причинна връзка на описаните увреди на дясното
коляно с процесното ПТП, тъй като непосредствено след настъпилото ПТП в
медицинската документация липсват данни за увреждане на дясното коляно, а такива
са установени една година по-късно.
Така приетото заключение съдът намира за компетентно изготвено.
Заключението кореспондира на Фиш за спешна медицинска помощ №948/01.02.2019 г.
на л.15, извлечение от лична амбулаторна карта №788 от 02.02.2019 г. на л.16-17,
медицинско направление от 02.02.2019 г. на л.18-19, медицинско направление за
неврохирург от 02.02.2019 г. на л.20-21, медицинско направление от 02.02.2019 г. за
оценка на временна нетрудоспособност на л.22-23, медицинско направление изх.
№254/02.02.2019 г. на л.24-25, амбулаторен лист №186/05.05.2019 г. на л.26,
амбулаторен лист №64/08.03.2019 г. на л.27, Магнитно-резонансна томография на
ДЯСНО коляно от 13.02.2020 г. /на л.77/, както и на приетата по делото Епикриза от
ЛИЗ №8613/02.03.2020 г. – 05.03.2020 г. за хоспитализация на ищеца в Клиника по
артроскопска травматология – МВА – София /на л.79/. След уточнението, направено
пред въззивната инстанция, съдът кредитира заключението в медицинската му част.
Съдът констатира, че в медицинските документи, съставени в периода
непосредствено след процесното ПТП липсва каквото и да е отразяване на контузия на
ДЯСНАТА колянна става на ищеца. В приетият по делото Фиш за спешна медицинска
помощ №948/01.02.2019 г. на л.15, липсва отразяване на телесни увреждания. В
извлечение от лична амбулаторна карта №788 от 02.02.2019 г. на л.16-17 са отразени
силни болки в областта на тазобедрената става, но не и болки в коленните стави. В
медицинско направление изх.№254/02.02.2019 г. на л.25 е отразена контузия и силна
болка в областта на ЛЯВАТА колянна става, но не и в областта на дясната колянна
става. В амбулаторен лист №64/08.03.2019 г. на л.27 е отразено обективно състояние с
болезненост и ограничени движения в ЛЯВА колянна става, но не и оплаквания за
болки в областта на дясната колянна става. Във връзка с претърпените от ищеца болки
и страдания по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.
А. /дежурен полицай, посетил местопроизшествието/, от които се установява, че при
посоченото ПТП не е бил съставен констативен протокол за пострадали лица, тъй като
при произшествието не е имало пострадали хора. Разпитан е като свидетел и
делинквента Д. Д., от чиито показания се установява, че непосредствено след
настъпилия удар между двете МПС, ищецът е твърдял, че не е пострадал, макар в
малко по-късен момент да е споделил, че не се чувства съвсем добре, което станало
причина пристигналият на мястото служител на полицията да повика линейка.
4
Линейката пристигнала, но ищецът не се качил в нея.
При така приетите по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 01.02.2019 г.
ищецът В. В. В., тогава на 50 г., е претърпял множество мекотъканни травматични
увреждания – контузия и хематом на лявата странична част на главата, навяхване
на шията, контузия и хематом на гърдите, контузия и хематом в лявата раменна
става, контузия и хематом на лявата колянна става, които са довели до разстройство
на здравето му, неопасно за живота. В резултат от получените мекотъканни
травматични увреждания, ищецът е търпял значителни болки и страдания в областта на
главата, шията, лявата раменна става, лявото коляно, гръдната и коремната област, за
период от около 3 седмици. Полученото разтежение и навяхване на шията му е
причинило затруднение на движенията на главата и шията за период от около 10 дни,
за които му е било препоръчано от консултиращия неврохирург носенето на мека
шийна яка /на л.21/. Не се установява носенето на шийната яка по преценка на
пострадалия повече време да е било необходимо, или да е било препоръчително за по-
продължителен период от време. Съдът намира, че общият възстановителен период е
приключил в рамките на 40 дни, за който период е дадено мнение за временна
нетрудоспособност от консултиралите ищеца специалисти /съгласно становища от
02.02.2019 г. на л.23 и л.25/. Не се установява ищецът да е ползвал отпуск по болест в
периода на възстановяването. Не се установява по несъмнен начин и твърдяното от
ищеца „паническо разстройство“. За него по делото е налице единствен документ на
л.19, издаден на 02.02.2019 г. /на следващия ден след процесното ПТП/, който не е
придружен от друга медицинска документация. В същия диагнозата е поставена въз
основа на снета от пациента анамнеза, в която същият е споделил „епизоди на
пристъпна тревожност, със соматични симптоми“. Така дадените от пациента
анамнестични данни сочат на продължаващи и повтарящи се във времето епизоди,
свързани и с проява на соматични /т.е. телесни/ симптоми, каквито оплаквания
обективно не биха могли да се развият в периода от 01.02.2019 г. до 02.02.2019 г. /в
рамките на един ден/, за да обосноват причинна връзка между установеното от
психиатъра страдание на ищеца /единствено основано на собствените твърдения на
пациента/ и процесното ПТП. Съдът намира също, да не се установява причинна връзка
между процесното ПТП и установеното по делото увреждане на дясната колянна става
на ищеца, установено една година след процесното ПТП, и обосновало необходимост
от провеждането на артроскопска оперативна интервенция, с последваща
рехабилитация и временна нетрудоспособност за период от 140 дни. Изводът за липса
на причинна връзка между това увреждане и процесното ПТП се подкрепя от липсата
на отразяване на травматично увреждане на дясното коляно в който и да е от
медицинските документи, съставени в периода непосредствено след процесното ПТП –
между 01.02.2019 г. и 08.03.2019 г. Липсва последваща медицинска документация след
08.03.2019 г. до установяването на увреждането на дясното коляно на 13.02.2020 г. В
депозираната междувременно на 27.08.2019 г. искова молба, по която е било
образувано настоящото производство, не се претендират вреди от увреждане на
дясното коляно, нито са изложени обстоятелства за претърпяно такова травматично
увреждане при процесното ПТП. Събраните гласни доказателства от показанията на
свидетелите А. и Д. също са еднопосочни, че са липсвали оплаквания от страна на
ищеца непосредствено след ПТП. Направеното оплакване е било съвсем общо – „че
нещо му е лошо“, „че му е несгодно“, и не е поддържано пред медицинския екип на
ЦБМП – ищецът не се е качил в линейката, не е бил транспортиран с нея до болнично
5
заведение, в представения фиш за спешна медицинска помощ №948/01.02.2019 г. на
л.15 липсват отразени оплаквания от пострадалия, или поставена диагноза.
Същевременно, с оглед конкретния механизъм на ПТП – удар от лявата страна на
автомобила, шофиран от ищеца, и отразени в протокола за ПТП настъпили пластични
деформации на лекия автомобил, съдът приема за установено, че ищецът е претърпял
отразените в медицинската документация мекотъканни травматични увреждания в
областта на главата, шията, лявата раменна става, лявото коляно, гръдната и коремната
област, отразени в медицинската документация, и съответно – че е претърпял болки и
страдания във връзка с тях, съобразно отразеното в КСМАТЕ.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира, че
справедливото обезщетение за действително претърпените от ищеца болки и страдания
в пряка причинна връзка с процесното ПТП, следва да се определи в размер на 5000 лв.
/пет хиляди лева/, която сума кореспондира на получените от ищеца леки телесни
увреждания /контузии и кръвонасядания/, които, макар и многобройни, и засягащи
множество различни области на тялото /главата, шията, рамото, гърдите, корема,
коляното/, са били бързопреходни /възстановителният период е приключил в рамките
на 40 дни/, и е настъпило пълно възстановяване от тях.
Като е достигнал до различни фактически и правни изводи, първостепенният
съд е постановил неправилно решение в обжалваната осъдителна част, което ще следва
да се отмени за разликата над сумата от 5000 лв., до присъдения размер от 20 000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази горница, като вместо това се постанови ново
решение по същество, с което предявеният иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди да бъде отхвърлен за разликата над 5000 лв. до размера от 20 000
лв.
При този изход от спора, решението ще следва да се отмени частично и в частта
му за разноските, които ответникът е бил осъден да заплати за първоинстанционното
производство. Ищецът е направил разноски за първоинстанционното производство в
размер на 650 лв., като съобразно уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
същият има право да му бъдат присъдени 5000/26700 части от тази сума – т.е. сумата
от 121,72 лв., поради което над тази сума, до размера от 487 лв., който ответникът е
бил осъден да му заплати, решението на първостепенния съд ще следва да се отмени.
Съобразно определеният размер на обезщетението с решението на въззивната
инстанция, се дължи държавна такса за първоинстанционното производство в размер
на 4% от размера 5000 лв. – т.е. сумата от 200 лв. Ищецът е бил освободен от
задължението за внасяне на държавна такса за размера над 300 лв., поради което
ответникът не следва на осн. чл.78, ал.6 от ГПК да бъде осъждан да заплаща
допълнителна държавна такса в полза на бюджета на съда, поради което решението
следва да бъде отменено в частта, в която ответникът на осн. чл.78, ал.6 от ГПК е бил
осъден да заплати държавна такса по сметка на СГС в размер на 800 лв. Ответникът
дължи заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част от иска – т.е. 5000/26700 части от установените по делото разноски в размер на
1800 лв., или сумата от 337,08 лв., поради което над този размер, до размера от 1130
лв., който ответникът е бил осъден да заплати в полза на адв. Т., решението ще следва
да се отмени.
Тъй като въззивната жалба на ответника се явява изцяло основателна, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ще следва да му се присъдят направените от него
6
разноски за въззивното производство. Със списък по чл.80 от ГПК въззивникът е
претендирал присъждане на разноски в размер общо на 1300 лв. - за държавна такса в
размер на 300 лв., и адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер
на 1000 лв., установени с приложен ДПЗС с реквизити на разписка за заплащане на
същата сума в брой. Посочените разноски са установени, и следва да бъдат присъдени
на въззивника изцяло.
С оглед резултата от въззивната инстанция, на ответника следва да се присъдят
допълнителни разноски за производството пред първостепенния съд. Същият е
претендирал със списък по чл.80 от ГПК разноски в общ размер от 3350 лв., от които,
съобразно отхвърлената част от иска, следва да му бъдат заплатени 21700/26700 части,
или сумата от 2722,66 лв. С решението на първостепенния съд ищецът е бил осъден на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК да му заплати сумата от 705 лв. за разноски, поради което с
въззивното решение следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника
допълнителни разноски за първоинстанционното производство в размер на 2017,66 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №261145 от 12.11.2020 г., постановено по гр.д.№11244 по
описа за 2019 г. на Софийски градски съд – ГО I – 12 състав, в обжалваната му част, с
която ответникът „ЗД Бул Инс“АД, с ЕИК *********, е осъден на основание чл.432,
ал.1 от КЗ, да заплати на В. В. В., с ЕГН **********, сумата над размера от 5000 лв.
/пет хиляди лева/, до присъдения размер от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
следствие от ПТП, осъществило се на 01.02.2019 г., ВЕДНО със законната лихва върху
тази горница, за периода от 10.08.2019 г. до окончателното плащане, КАКТО И В
ЧАСТТА, в която „ЗД Бул Инс“АД, с ЕИК *********, е осъден на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, да заплати на В. В. В., с ЕГН **********, сумата над размера от 121,72
лв. /сто двадесет и един лева и седемдесет и две стотинки/, до размера от 487 лв.
/четиристотин осемдесет и седем лева/, КАКТО И В ЧАСТТА, в която „ЗД Бул
Инс“АД, с ЕИК *********, е осъден на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати на
СГС сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща държавна такса за
първоинстанционното производство, КАКТО И В ЧАСТТА, в която „ЗД Бул Инс“АД,
с ЕИК *********, е осъден да заплати на адвокат Т. сумата над 337,08 лв. /триста
тридесет и седем лева и осем стотинки/, до размера от 1130 лв./хиляда сто и тридесет
лева/, И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. В. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
ЖК“***“, № ***, ет.4, ап.15, против „ЗД Бул Инс“АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул.“Джеймс Баучер“ №87, иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие от ПТП, осъществило се на 01.02.2019 г., за сумата
над размера от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, до размера от 20 000 лв. /двадесет хиляди
лева/.
ОСЪЖДА В. В. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ЖК“***“, № ***, ет.4,
ап.15, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на „ЗД Бул Инс“АД, с ЕИК
7
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Джеймс Баучер“ №87,
сумата от 1300 лв. /хиляда и триста лева/, представляваща направени разноски за
производството пред въззивната инстанция, КАКТО И на основание чл.78, ал.3 от ГПК
да заплати на „ЗД Бул Инс“АД, с ЕИК *********, сумата от 2722,66 лв. /две хиляди
седемстотин двадесет и два лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща
допълнителни разноски за производството пред първоинстанционния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8