№ 389
гр. София, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д в закрито заседание на двадесет и
четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Здравка И.
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20211100510413 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, вр. чл.274 - 279 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 28790/ 22.07.2021 г. на Г. А. М., чрез
пълномощника й адв. К. И., срещу начислените по изп. д. № 20188440401336
на ЧСИ С.Я. разноски - такси по производството. Поддържа се, че голяма част
от таксите са начислени от съдебния изпълнител за действия, които не са
били нужни, а други - за такива, които не са били реално извършени. При
позоваване на постановките на тълкувателно решение № 3/2015 г. на ОСГТК
на ВКС е аргументиран извод, че длъжникът не следва да отговаря за
разноски, направени за изпълниелни способи, които не са приложени.
Изложени са и съображения, че законодателят не е предвидил такси за
приключване или прекратяване на изпълнителното дело, каквато такса няма
ив Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Поради това, според
жалбоподателката М., с постъпване на сумата от 766.62 лв. от
"Райфайзенбанк (България) ЕАД, където ЧСИ е наложил запор на сметките й,
са били покрити всички задължения по изпълнението. Искането към съда е да
намали таксите до размери съответно от 201.26 лв. за обикновени такси и
46.37 лв. - за пропорционални такива.
В срока за отговор взискателят "Т.-С." ЕАД не А.жира становище по
жалбата.
1
Частният съдебен изпълнител С.Я., с рег. № 844 на Камарата на ЧСИ, е
изложил мотиви съгласно чл. 436, ал.3 ГПК, в които сочи, че за първоначално
начислените от него такси длъжникът по изпълнението Г.М. е била уведомена
още пред 2018 г., като преклузивният срок за обжалването им е изтекъл. По
отношение на допълнително начислените такси с издадените фактури и
сметки от 21.05.20201 г. и 05.07.2021 г. становището на съдебният изпълнител
е в смисъл, че всяка начислена от него такса е за действие, което е извършено
реално и е било необходимо за правилното и целесъобразно развитие на
изпълнителното производство.
Жалбата частично недопустима, а в процесуално допустимата си части -
неоснователна, по следните съображения:
Изпълнително дело № 20188440401336 на ЧСИ С.Я., рег.№ 844, с район
на действие СГС, е образувано по изпълнителен лист от 24.06.2015 г., издаден
по гр. д. № 20687/2015 г. на СРС, 56 състав, с който длъжниците Г. А. М. и
В.Е.М. са осъдени да заплатят на "Т.-С." ЕАД сумите от 327.95 лв. главница,
56.91 лв. лихви за забава и 325 лв. разноски, по молба на взискателя за
принудително събиране само на остатъка от главницата в размер на 47.61 лв.
и 9.43 лв. мораторни лихви.
Със съобщение за образуване на изпълнително дело, връчено редовно
на жалбоподателката М. на 17.07.2018 г., същата е поканена да плати
незабавно остатъка от дълга по листа, както и разноски по изпълнението в
размер на 221.80 лв. обикновени такси и 56.72 лв. пропорционална такса. Така
начислените разноски вкючват 24.00 лв. по т. 1 от ТТР към ЗЧСИ за
образуване на изпълнителното производство; 60.00 лева по т. 2 ТТР към
ЗЧСИ за извършване на цялостно имуществено проучване на Г. А. М.; 60.00
лева по т. 2 ТТР към ЗЧСИ за извършване на цялостно имуществено
проучване на В.Е.М.; 6.00 лева по т. 3 ТТР към ЗЧСИ за извършване на
справка в регистъра за банкови сметки на Българска народна банка за Г. А.
М.; 6.00 лева по т. 3 ТТР към ЗЧСИ за извършване на справка в регистъра за
трудови договори на Национален осигурителен институт за Г. А. М.; 6.00
лева по т. 3 ТТР към ЗЧСИ за извършване на справка в регистъра за банкови
сметки на Българска народна банка за В.Е.М.; 6.00 лева по т. 3 ТТР към
ЗЧСИ за извършване на справка в регистъра за трудови договори на
Национален осигурителен институт за В.Е.М.; 24.00 лева по т. 5 ТТР към
ЗЧСИ за изпращане с призовкар на Съобщение за образувано изпълнително
дело на Г. А. М.; 24.00 лева по т. 5 ТТР към ЗЧСИ за изпращане с призовкар
на Съобщение за образувано изпълнително дело на В.Е.М.; 0.50 лева по т. 31
ТТР към ЗЧСИ за държавна такса за извършване на справка в регистъра за
банкови сметки на Българска народна банка за Г. А. М. на основание чл. 56А
ЗКИ и чл. 11 Наредба 12 на БНБ; 0.50 лева по т. 31 ТТР към ЗЧСИ за
държавна такса за извършване на справка в регистъра за банкови сметки на
Българска народна банка за В.Е.М. на основание чл. 56А ЗКИ и чл. 11
2
Наредба 12 на БНБ 2.40 лева по т. 31 ТТР към ЗЧСИ за държавна такса за
извършване на справка в регистъра за трудови договори на Национален
осигурителен институт и данни за актуално сътояние за Г. А. М.; 2.40 лева по
т. 31 ТТР към ЗЧСИ за държавна такса за извършване на справка в регистъра
за трудови договори на Национален осигурителен институт и данни за
актуално сътояние за В.Е.М.; 56.72 лева по т. 26 ТТР към ЗЧСИ за
изпълнение на парично задължение. Съобщението е връчено на наемател,
който е приел същото със задължението да го предаде на адресата при
спазване на процесуалните изисквания на чл. 46, ал. 2 от ГПК, поради което и
на основание чл. 46, ал. 4, изр. 1-во от ГПК с получаване на съобщението се
смята, че връчването е извършено редовно на адресата. В едноседмичния срок
по чл. 436, ал. 1 от ГПК (в редакцията на разпоредбата преди изменението й
със ЗИДГПК от ДВ бр. 100/2019 г.) постановлението за разноските,
инкорпорирано в така връченото съобщение, не е обжалвано от длъжника по
изпълнението. Ето защо жалбата на М. от 22.07.2021 г. в частта, насочена
срещу така начислените такси, се явява процесуално недопустима като
просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане.
Относно останалите разноски за такси, начислени от ЧСИ Я. на
21.05.2021 г. и 05.07.2021 г., по делото няма данни кога длъжницата Г.М. е
узнала за тях (в уведомяването от 25.06.2021 г. за дължимия остатък от
задължението й в общ размер от 170.02 лв. не е индивидуализирано по пера
какво включва тази сума), поради което, жалбата срещу таксите от тези две
сметки - № **********/21.05.2021 г. и № **********/05.07.2021 г., се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По делото не се спори, а и от съдържащите се в приложеното копие на
изпълниелнителното дело писмени доказателства се установява, че на
21.05.2021 г. са издадени фактура и сметка за 12.00 лева по т. 4 ТТР към
ЗЧСИ за изпращане на съобщение за наложени обезпечителни мерки по
пощата до Г. А. М.; 12.00 лева по т. 4 ТТР към ЗЧСИ за изпращане на
съобщение за наложени обезпечителни мерки по пощата до В.Е.М.; 18.00
лева по т. 9 ТТР към ЗЧСИ за налагане на запор върху банкова сметка на Г.
А. М.; 18.00 лева по т. 9 ТТР към ЗЧСИ за налагане на запор върху трудово
въднаграждение на Г. А. М.; 18.00 лева по т. 9 ТТР към ЗЧСИ за налагане на
запор на банкова сметка на В.Е.М.; 2.23 лева по т. 31 ТТР към ЗЧСИ за
пощенски разходи за изпращане на съобщение по пощата до Г. А. М.; 2.23
лева по т. 31 ТТР към ЗЧСИ за пощенски разходи за изпращане на
съобщение по пощата до В.Е.М.; 49.42 лева по т. 26 ТТР към ЗЧСИ за
изпълнение на парично задължение, или общо 82.46 лева обикновени такси
по ТТР към ЗЧСИ, и 49.42 лева пропорционална такса пот. 26 ТТР към
3
ЗЧСИ. На 05.07.2021 г. е издадена фактура и сметка за 12.00 лева по т. 4 ТТР
към ЗЧСИ за изпращане по пощата на съобщение за приключване на
изпълнителното производство до Г. А. М. и В.Е.М.; 24.00 лева по т. 5 ТТР
към ЗЧСИ за изпращане на съобщение с призавкар за вдигане на запор върху
банкова сметка на Г. А. М.; 24.00 лева по т. 5 ТТР към ЗЧСИ за изпращане на
съобщение с призавкар за вдигане на запор върху трудово въднаграждение на
Г. А. М.; 24.00 лева по т. 5 ТТР към ЗЧСИ за изпращане на съобщение с
призавкар за вдигане на запор на банкова сметка на В.Е.М.; 9.04 лева по т. 26
ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение, общо 84.00 лева
обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ и 9.04 лева пропорционална такса по т.
26 ТТР към ЗЧСИ. Събраните по делото суми за принудително изпълнение на
задължението на длъжницата М. по листа са от наложения запор върху
банковите й сметки. Следователно, всички описани по-горе такси се явяват
свързани с така реализираяния изпълнителен способ, поради което и
действията на съдебния изпълнител не само не са в разрез, а напротив - са в
пълно съответствие с указанията, дадени с ТР № 3:2015 г. на ВКС, ОСГТК, на
които жалбоподателката се позовава само формално. Действително, т.1 от
ТТРЗЧСИ се отнася само за образуване на изпълнението (но не и за
прекратяването му), както т.9 от ТТРЗЧСИ касае само такса за налагането на
запор (не и за вдигане на същия), но в процесния случай не се установява
ЧСИ Я. да е начислявал такси за прекратяване на делото или за вдигане на
запора след пълното погасяване на дълга ведно с лихвите и разноските.
Таксата по т.5 от ТТРЗЧСИ е за изготвяне и връчване на съответните книжа,
която е за сметка на длъжника - аргумент от чл. 79, ал. 1 и 2 от ГПК.
Следователно, с постъпване на сумата от 766.62 лв. от третото лице
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД по наложения запор не са погасени всички
задължения по изпълнението, както се твърди в жалбата. Допълнително
начислените такси от ЧСИ по издадените сметки - № **********/21.05.2021
г. и № **********/05.07.2021 г. са свързани с реално извършени необходими
изпълнителни действия по осъществения изпълнителен способ, поради което
също са били дължими и следва да се платят от длъжника. Ето защо, жалбата
в допустимата й част следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Водим от горното, Софийски градски съд
4
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 28790/22.07.2021 г. на Г.
А. М., чрез пълномощника й адв. И., срещу начислените по изп. д. №
20188440401336 на ЧСИ С.Я. такси по производството в размер на 221.80 лв.
обикновени такси и 56.72 лв. пропорционална такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 28790/22.07.2021 г. на Г. А.
М., чрез пълномощника й адв. И., срещу начислените по изп. д. №
20188440401336 на ЧСИ С.Я. такси по производството по сметка №
**********/21.05.2021 г. за сумата 82.46 лв. обикновени такси и сумата 49.42
лв. пропорционална такса, както и по сметка № **********/05.07.2021 г. за
сумата 84.00 лв. обикновени такси и 9.04 лв. пропорционална такса
Решението в ЧАСТТА, в която жалбата е оставена без разглеждане,
подлежи няа обжалване пред САС в едноседмичен срок от уведомяването за
изготвянето му чрез връчване на препис от същото, а в останалата част е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5