Р Е Ш Е Н И Е
№ 3068
27.07.2016г.,
гр.Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Гражданско отделение, 7-ми състав,
на 22 юли 2016г. Година 2016
в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА
при участието на секретар А.П.
разгледа докладваното от съдия М. Коюва
гражданско дело № 4350 по описа за 2016 година
Производството е образувано по предявен иск с правно
основание чл.150 СК във вр. чл.143 СК.
Производството по делото е образувано по искова молба на ищец М.П.С., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка С.В. Й., ЕГН **********, срещу ответник П.И.С., ЕГН **********, с предявен иск с правно основание чл.150 СК, за увеличаване на размера на присъдената издръжка в негова полза от 60,00 лева на 450,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, платима на 1-во число на месеца, за който се отнася.
В исковата молба се твърди, че с решение по ГД№ 241/ 2004г. по описа на РС-Варна ответника е осъден да заплаща 60,00 лева месечно за ищеца. Твърди се, че са настъпили изменения в икономическата обстановка на страната, както и че нуждите на детето са по-големи, поради което се иска увеличаване на издръжката, която се плаща от ответника, като се твърди, че може да плаща по-висок размер.
ОТВЕТНИКЪТ от своя страна в определения едномесечен срок е подал отговор на исковата молба на основание чл.131 ГПК и е изразил становище по предявения иск, като твърди, че е допустим, но неоснователен по отношение на размера. Твърди, че няма увеличение в доходите си, а напротив те са недостатъчни, за да плаща исканата издръжка. Твърди, че се грижи за двамата си болни родители. Оспорва искането за над 80,00 лева, като твърди, че може да плаща месечно не повече от тази сума. Моли съдът да уважи искането до 80,00 лева.
В открито съдебно
заседание, ищцовата страна, чрез
процесуалния си представител, настоява за уважаване на исковата претенция.
В
открито съдебно заседание ответникът заявява, че може да плаща само минимума
предвиден от закона от 105,00 лева.
Контролиращата страна Дирекция “Социално подпомагане” гр.Варна, не се явява представител в открито съдебно заседание. Изразяват становище за уважаване на молбата, като по отношение на размера предоставят на преценка на съда, но да е близо до предявения размер предвид възрастта на детето.
Съдът, като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От копие на
удостоверение за раждане № 360484 издадено на 23.9.1999г. от Община Варна е
видно, че ответника, е баща на ищцата.
От копие на съдебно решение постановено по ГД№ 241/ 2004г. по описа на РС-Варна е видно, че ответникът е осъден да заплаща в полза на ищцата месечна издръжка 60,00 лева считано от 1.7.2003г. Решението е влязло в законна сила на 5.8.2004г.
От служебна бележка издадена на 2.3.2016г. от 4-та Езикова Гимназия-Варна е видно, че ищцата е била редовен ученик в 10-ти клас за учебната 2015/2016г.
От служебна бележка издадена на 21.03.2016г. от д-р Е. Х. – ИПСМП-гр.Стара Загора е видно, че ищцата страда от заболяване на кожата с необходимо лечение за 6-12 месеца.
По делото са приети писмени доказателства за банкови сметки на ответника, права върху недвижими имоти, доходи от трудова и друга дейност /таксиметров шофьор/, както и фискални бонове за извършени разходи от ищцата в аптечни обекти, вероятно свързани със заболяването, копия на документи за допълнителни разходи за облекло на ищцата свързано с училищна униформа, копия от здравни документи за заболявания на И. И. С. /баща на ответника/.
От
справка от НАП от 27.4.2016г. е видно, че ответника е сключил трудов договор с
фирма „МАГИ
По искане на
ищцата в о.с.з. е разпитана свидетелката Й. С. М.. Показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за
релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат
на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и
гласни доказателства.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Изменение на предходно определената издръжка следва да бъде допуснато само при наличие на изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определен размер. Следователно основателността на предявената искова претенция с правно основание чл.150 СК се обуславя от настъпването след определяне на предходната издръжка на трайни съществени промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия издръжка родител, като се отчетат и възможностите на родителя, полагащ грижи за детето.
В разглеждания случай, от присъждането на последната издръжка до иницииране на настоящото производство е изминал период от над 10 години, през който период неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето, при които е присъдена предходната издръжка. Освен това минимума на издръжката вече е определен от закона в размер на ¼ от МРЗ за страната или към настоящия момент минимума е ¼ от 420,00 лева или 105,00 лева.
Увеличените нужди на детето обосновават и по-голям размер на необходимата издръжка. Осигуряването на по-големия размер на необходимата издръжка, съобразно с увеличените му нужди, следва да се поеме от двамата родители, както от родителя, който упражнява родителските права, така и от другия родител.
Съдът достига до извод, че предявения иск е основателен.
По отношение размера на претендираната издръжка съдът намира следното:
По
делото са представени доказателства за това какви доходи е реализирал ответникът
през 2015г. и 2016г., както по трудов договор така и по друга дейност като
таксиметров шофьор. Дори да се приеме липсата на трудови доходи към настоящия
момент, това не освобождава ответника от задължението да положи дължимите
усилия от морална и правна страна, за да осигури издръжка на детето си в
размер, който да задоволява нуждите му. Същевременно по делото не се установява, че ответника има
задължение към други свои низходящи деца, а по отношение на грижите за
родителите му липсват доказателства за това в какво се изразяват, като в тежест
на ответника е да ги ангажира.
От изложеното, като взе предвид нуждите на детето и неговата възраст, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът определя издръжка в размер на общо 350,00 лева месечно за ищеца, от които бащата ответник следва да заплаща увеличен размер от 230,00 лева, а майката останалите 120,00 лева, тъй като тя полага преки грижи за детето. Видимо от медицинските документи ищцата има нужда от специално лечение, което ще приключи най-рано през септември 2016г. или най-късно през март 2017г., което води до допълнителни разходи и нужда от по-висок размер издръжка, но не може да обоснове издръжка в размер на претендирания.
За разликата над 230,00 лева до предявените 450,00 лева иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Самият ответник е в трудоспособна възраст, не страда от заболявания, и след като има задължения да отглежда дете и болни родители, следва да направи всичко възможно да работи и да осигурява доход, достатъчен да полага грижи.
Увеличеният размер на издръжката се дължи считано от датата на предявяване на иска в съда – 18.4.2016г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи.
На основание чл.242,
ал.1 ГПК, решението подлежи на предварително изпълнение, което съдът
постановява.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, чл.69, ал.1, т.7 ГПК
и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ДВ бр.22/28.02.2008г. в сила от 01.03.2008г., ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на РС-Варна държавна такса в размер на 156,40 лева.
С оглед изхода на спора на
ищеца се дължат разноски в размер на 113,33
лева за платен адв.хонорар съгласно списък по чл.80 ГПК, съразмерно с
уважената част от иска.
Мотивиран от така изложените съображения СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
на основание чл.150 СК размера на постановената по ГД№ 241/ 2004г. по описа на
РС-Варна, месечна издръжка, дължима от П.И.С., ЕГН **********, с адрес
***, в
полза на детето М.П.С., ЕГН **********, действащ със съгласието на
своята майка С.В. Й., ЕГН **********, двете с адрес ***, като УВЕЛИЧАВА
от 60,00 лева на 230,00 лева считано
от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.4.2016г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката,
до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, като
отхвърля иска за разликата над 230,00 лева до предявените 450,00 лева,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на
основание чл.242, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса, в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС-Варна СУМАТА от 156,40
лева за уваженият иск, на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА П.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.П.С., ЕГН **********, с
адрес ***, действащ със съгласието на своята майка С.В. Й., ЕГН **********, СУМАТА от 113,33 лева за сторени разноски пред РС-Варна,
съразмерно с уважената част от иска, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на уведомяване на страните за постановяването му със
съобщение.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: