Р Е Ш Е Н И Е
№ 3574
гр. Бургас, 13.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 49 - ти граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ДОЙКОВ
при
секретаря Илияна Гальова, след като разгледа
гражданско дело № 1872 по описа за
2019г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на С.А.В.,*** чрез адв. С.П.,*** против ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от П.П. – председател на Съвета на директорите и Генерален директор. В исковата молба се сочи, че на 24.09.2015г. , около 07.15часа, на ГП гр. Бургас – гр. Варна, около с. Старо Оряхово , е настъпило ПТП между л.а. „***” с рег. № ***и товарен автомобил – влекач „***” с рег. № ***. При настъпилото произшествие са загинали М. Б. Ш. и М. А. В. – първият баща на ищцата, а втория брат на ищцата. Лекият автомобил бил управляван от М. Ш.. За настъпилото произшествие е образувано ДП № 3205/ 2015г. на 04 РУ МВР Варна при ОП гр. Варна – пр.пр. № 3488/ 2015г. С постановление на наблюдаващия прокурор от 13.02.2017г. е прието, че виновен за настъпване на ПТП е водачът М. Ш., поради неправилно предприета маневра изпреварване, с което нарушил чл. 42, ал. 1 от ЗДвП , поради което воденото наказателно производство е било прекратено.
Ищцата С.В. сочи, че между нея и брат й М. А. В. била налице дълбока и трайна емоционална връзка. Двамата живеели в един общ дом, с общо домакинство. Мъката на сестрата по загиналия й брат била неизмерима. Твърди се, че С.В. помагала на майка си в отглеждането на брат си М., който бил по – малък от нея, което още повече засилвало мъката на сестрата. Смъртта на М. В. създало у ищцата негативни последици и силен стрес.
В исковата молба се излага, че за лекия автомобил „*** Голф” с рег. № *** към датата на настъпване на ПТП е била налице валидно сключена , непрекратена полица за застраховка за гражданска отговорност с ответника ЗД „Бул Инс” АД . Ищцата се позовава на ТР № 1/ 21. 06.2018г. по т.д. № 1/ 2016г. на ОСТК на ВКС, според което „Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.” С исковата молба се твърди, че ищцата С.В. е такова лице. От застрахователя било поискано обезщетение с молба от 21.01.2019г. , за което била заведена щета с № ***, но с писмо било отказано изплащане на такова.
Претендира се ответника да бъде осъден да заплати на ищцата С.А.В. сумата от 5000.00лева обезщетение за неимуществени вреди в следствие на настъпилото ПТП , от което е причинена смъртта на М. А. В.,***, ведно със законната лихва за забава , считано от датата на увреждането – 24.09.2015г. , до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД, гр. София, депозира писмен отговор в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК. Дружеството се представлява от адв. В.В.,***. Исковата молба се с чита за недопустима, а по същество за недоказана, неоснователна, а претенцията за завишена. Оспорва се това, че транспортният инцидент е настъпил изцяло по вина на водача на л.а. „***” М. Ш.. Твърди се съпричиняване на инцидента от водача на л.а. „***” с рег. № *** - К., който се е движил по това време в същата посока – гр. Варна. Оспорва се експертизата изготвена в хода на наказателното производство, като мотиви за това се извличат от показанията на свидетелите по воденото разследване. Прави се искане за изготвяне на АТЕ и по настоящото дело. Твърди се съпричиняване от страна на пострадалия, който не бил поставил обезопасителния си колан. Това негово поведение било в причинна връзка с настъпване на вредоносния резултат. Претендираните вреди се оспорват като недължими, респ. като прекомерни и в противоречие с принципа за справедливост. Възразява се на твърденията, че двамата са живели в едно домакинство и са били особено близки и между тях е имало зависимост. Сочи се, че ищцата и починалия не са живели на един адрес. Претендира се , евентуално , за присъждане на обезщетение по справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Оспорва се претенцията за лихва. Прави се възражение за изтекла давност на претендираната лихва – три години, считано от датата на настъпване на произшествието. Претендират се разноски, правят се доказателствени искания.
В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. С.П.,***, а ответната страна от адв. В.В.,***. Исканията се поддържат, представят се писмени доказателства.
По делото са разпитани свидетелите Ю.Д.У. *** и В. К. Ш., гр. Бургас. Първият свидетел излага показания относно настъпването на ПТП. Свидетелят У. е бил водач на посочения т.а. „***”, по време на настъпване на произшествието. У. описва механизма на настъпване на произшествието. Свидетелят заявява, че първо е видял лекият автомобил „***”, който се е ударил в микробуса „***”, а след това и в управлявания от него товарен автомобил. Според свидетелят пътуващите в другите МПС хора са се познавали. Свидетелят дава показания и за последващите събития при обработката на настъпилото ПТП.
Свидетелят Ш. сочи, че познавал семейството на М. Ш. и съпругата му Г. Н. В.. Твърди, че С. добре се отнасяла с починалия М., била го гледала като собствено дете и се грижела за него. Когато бащата и майката не били в дома си, сестрата се грижела за брат си. Свидетелят твърди, че С. не спирала да плаче за брат си. Ш. заявява, че С.В. била по – голяма от брат си, като разликата в години между брата и сестрата измерва с „доста”. Свидетелят и ищцата били от един квартал , често се срещали. С. била семейна от 5- 6 години, имала деца, но свидетелят твърди, че С. и М. живеели на един адрес, преди М. В. да почине.
Изготвена и изслушана е съдебно автотехническа експертиза. Заключението на вещото лице е , че механизмът на ПТП включван изпреварване от страна на л.а. „***” на л.а. „***” в лентата за насрещно движение, със скорост на първото МПС от около 90км/ часа , а на втория – около 70км/ час. Няма данни за това водачът на л.а. „***” да е увеличвал скоростта по време на изпреварването, както и да е имало съприкосновение между двете МПС. Вещото лице счита, че водачът на л.а. „***” не е допринесъл за настъпвне на ПТП. Сочи се, че според представените доказателства, пътникът М. В. е бил с предпазен колан по време на инцидента. Въпреки това, наличието на поставен колан не би го предпазило от настъпване на фаталния инцидент. В обобщение вещото лице заключава, че причина за настъпване на ПТП има само поведението на водача М. Ш..
Въз основа на така изложеното, могат да се направят следните изводи. Предявената искова молба е процесуално допустима. Същата е предявена от С.А.В. като сестра на починалия в посоченото ПТП М. А. В..
По делото не се спори, че на 24.09.2015г. , около 07.15часа, на ГП гр. Бургас – гр. Варна, около с. Старо Оряхово , е настъпило ПТП между л.а. „***” с рег. № ***и товарен автомобил – влекач „***” с рег. № ***. Водач на лекият автомобил е бил М. Б. Ш., а пътник синът му М. А. В.. И двамата са загинали в следствие на настъпилото ПТП. От приложените по делото доказателства се установява, а и страните на спорят и за това, че за настъпилото произшествие е образувано ДП № 3205/ 2015г. на 04 РУ МВР Варна при ОП гр. Варна – пр.пр. № 3488/ 2015г. С постановление на наблюдаващия прокурор от 13.02.2017г. е прието, че виновен за настъпване на ПТП е водачът М. Ш., поради неправилно предприета маневра изпреварване , с което нарушил чл. 42, ал. 1 от ЗДвП , поради което воденото наказателно производство е било прекратено. Постановлението е влязло в законна сила. Не се спори , че посоченият лек автомобил е бил застрахован при ответника с валидно сключена застраховка „гражданска отговорност” полица № *** за периода от 30.03.2015г. до 29.03.2016г.
Съдът кредитира изготвената по делото СТЕ, в която вещото лице е изложило механизма на настъпване на произшествието, като заключението му припокрива данните на изготвената в хода на досъдебното производство експертиза, която е в основата и на прокурорския акт. Категорично е и твърдението на вещото лице, че пострадалият М. В. е бил с обезопасителен колан, но смъртта е била неизбежна при удара, който е претърпял лекия автомобил и получените от него травми.
Изслушаните в съдебно заседание свидетели изложиха обстоятелства, които са относими към правния спор.
При така събраните доказателства, настоящия състав счита
предявения иск за неоснователен и недоказан. Съгласно цитираното тълкувателно
решение на ВКС – Тълкувателно решение № 1/ 21.06.2018г. по т.д. № 1/ 2016г. на
ОСТК на ВКС, по изключение следва да бъдат обезщетени и други близки на
починалия извън кръга на лицата дефиниран с Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС и Постановление № 5/24.Х1.1969 г. на
Пленумът на ВС - най-близките на пострадалия - неговите низходящи (деца),
съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи, че действително са
претърпели вреди, както и отглежданото, но неосиновено дете, съответно на
отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с
починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това
съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.
С Постановление № 2/30.Х1.1984 г. на ВС е посочено, че изброяването в
постановленията преди него е изчерпателно и други възходящи и низходящи на
починалия и неговите братя и сестри не се включват в кръга на лицата,
легитимирани да търсят и получат обезщетение за неимуществени вреди. В посоченото
тълкувателно решение, с което е разширен кръгът на лицата имащи право на
обезщетение, е поставено условие за тези лица – „ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и
страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките.“ Също така с решението ясно се възлага на
съда да преценява наличието на обстоятелства, водещи до присъждане на такова
обезщетение – „само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена
близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те
не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт)…. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик…. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва
да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато
от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за
взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие
изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.“ В настоящият случай ищцата
не доказа наличието на такава близка връзка с починалото лице. На първо място
не се установи, преди смъртта на М. В., двамата да са живели заедно и да са си
оказвали взаимно помощ, подкрепа и взаимно да са се грижили един за друг. От
писмените доказателства е видно, че двамата са регистрирани на различни адреси
в гр. Бургас. С.В. ***, а починалият е живял на адрес : гр. Бургас, ***. Това не е решаващо за изграждане на мотивите, доколкото е фактически
възможно двамата да са регистрирани на различни адреси, но да обитават едно
жилище. Съображения за неоснователност на иска се извличат от други
доказателства. В. е станала родител, като в периода от 2009г. до 2014г. е
родила три деца, т.е. създала е свое семейство. Не се представиха доказателства
починалият преди смъртта си да е помагал на сестра си и децата й, да се е
грижил за тях. Починалият е роден през 1996г. , а ищцата през 1994г. , което не
изключва възможността да са били близки , поради малката разлика във възрастта
им. От разпита на свидетеля В. Ш. става ясно,
че между починалия и сестрата е имало добри отношения, като В. се е грижила за
брат си , понеже родителите са отсъствали от дома им. Свидетелят сочи, че С.В.
не спирала да плаче за брат си, а и сега страдала за него като си спомнела. Свидетелят
обаче сочи, че С.В. е семейна, а ищцата среща в квартала. Т.е. в случая Ш. не е от близкото обкръжение на семейството и не може да се приеме, че има
чести и преки наблюдения върху живота на ищцата и поведението й. Така
представените доказателства не са достатъчни, за да се изведе извода, че С.В. е
претърпяла неимуществени вреди от смъртта на брат си – сочените мъка и
страдание и поради това искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Съдът счита, че на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК , при този изход на делото, на ищцата да се възложи заплащането на
направените от ответната страна разноски в общ размер на 1016.00лева/ хиляда и
шестнадесет лева/ - сумата от 696.00лева за адвокатско възнаграждение, сумата
от 300.00лева за изготвената съдебно автотехническа експертиза и сумата от 20.00лева
за явяване на свидетел в съдебно заседание. За вторият свидетел, сумата от
20.00лева не е изплащана и не следва да се присъжда. По възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл.7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения , минималното възнаграждение следва да е 580.00лева, като защитата и
клиента са уговорили сумата от 696лева. Следва да се отчете , че по делото са
проведени три съдебни заседания , в които защитата се е явила. Сумата е
определена като възнаграждение с включена в него сума за дължимото ДДС.
Договореното възнаграждение не е прекомерно.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.А.В., ЕГН **********,*** против
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, представлявано от П.П., искове с правно основание чл. 226, ал. 1
от Кодекса за застраховането/ отм. / вр.
чл. 52 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 5000.00лева/
пет хиляди лева/ , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на настъпило на 24.09.2015г.
пътнотранспортно произшествие, при което е причинена смъртта на брат й М.
А. В., ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането –
24.09.2015г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, С.А.В., ЕГН **********,*** да заплати на Застрахователно дружество „Бул
Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от
П.П. сумата от 1016.00лева/ хиляда и шестнадесет лева
/ разноски за водене на производството.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ