Решение по дело №3609/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 471
Дата: 4 юни 2020 г. (в сила от 19 юни 2020 г.)
Съдия: Галя Илиева
Дело: 20194110103609
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 №......

 

гр.В.Търново, 04.06.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.

при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№3609 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по предявени при условията на обективно и субективно съединяване искове за първоначално присъждане на издръжка за малолетни деца, с правно основание чл.143 от СК. Движи се по реда на глава ХХV “Бързо производство” от ГПК, във вр. с чл.146, ал.2 от СК.

В исковата молба се излагат твърдения, че от съвместното съжителство на ищцата В.И.Т. и ответника Ц.С.Д. са родени децата С Ц Д., роден на ***г. и Ц Ц Д., роден на ***г. Ищцата сочи, че с ответника се разделили и децата живеят при нея, като тя се грижи за отглеждането им. Ищцата сочи, че работи по трудов договор, като получаваните от нея месечни доходи са в размер около МРЗ за страната. Ищцата сочи, че получава и социални помощи в размер на 90лв., но сумите са недостатъчни да покрие разходите за ток, вода, телефон, храна и др. Ищцата заявява,че ответникът към настощия момент е безработен, но притежава имущество, от което може да реализира доходи. Ищцата заявява, че ответникът не предоставя средства за идръжка на децата. Ищцата отправя искане съдът да осъди ответника  да заплаща месечна издръжка за всяко от малолетните деца С и Ц в размер на по 160лв. месечно за всяко от децата, считано от подаване на исковата молба до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът  не е депозирал отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото – ищцата В.И.Т. и ответника Ц.С.Д. са родители на малолетните деца С Ц Д., роден на ***г. и Ц Ц Д., роден на ***г.

Страните нямат сключен граждански брак. Живели са заедно на съпружески начала до месец ноември 2019г., когато се разделили, като децата живеят заедно с майка си в гр.Дебелец.

По делото е представено уверение от ОУ „****, видно от което детето С Д. е ученик в трети клас за учебната 2019г.-2020г.

По делото е представено уверение от ОУ „*****, видно от което детето Ц Д. е ученик в първи клас за учебната 2019г.-2020г.

От представеното по делото удостоверение от „Б Т”АД се установява, че ищцата работи в посоченото дружество и за периода месец 11.2018г.-месец 10.2019г. е получавала месечен доход средно около 560лв.

По делото са представени договори от 05.06.2019г. за предоставяне на социални услуги в Център за обществена подкрепа, с предмет предоставяне на психологическа и социална подкрепа в общността за срок от 12 месеца за двете деца, представлявани от тяхната майка и законен представител.

По делото е изготвен социален доклад от ДСП В.Търново, от който се установява, че към момента основни грижи по отглеждането и възпитанието на децата С и Ц се полагат от тяхната майка, като потребностите на децата са задоволени адекватно, предвид възрастта им и не са установени рискови фактори за развитието им в семейната среда на майката. В социалния доклад е посочено, че след раздялата на родителите, децата не са прекъсвали контактите с баща си.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л И Т. и И А Т-родители на ищцата, които разпитани казаха, че дъщеря им сама издържа децата, след като с ответника се разделили през есента на миналата година. Свидетелите казаха, че ищцата заедно с децата живее в гр.Д, при майката на ответника. Бащата на децата не живеел при тях към момента. Свидетелите казаха, че ищцата работи като шивачка. Свидетелите заявиха, че децата често боледуват и се налага лечение и необходимост от средства за лекарства.

 Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

 Предявените искове за присъждане на издръжка на малолетни деца с правно основание чл.143 от СК са допустими, а разгледани по същество са основателни и доказани по следните съображения:

Съгласно разпоредбите на чл.143, ал.1 и ал.2 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия за живот, необходими за развитие на детето, като родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Съгласно разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК минималната издръжка за едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съдът, при определяне размера на дължимата издръжка следва да съобрази нуждите на ненавършилото пълнолетие деца и възможностите на родителя да осигурява такава. В конкретния случай, по делото се установи, че двете деца С и Ц са ученици, съответно на възраст 10г. и 7г. Видно от изложеното от свидетелите, децата не посещават извънкласни занятия, но често боледуват, което води до необходимост от закупуване на лекарства. Видно от писмените доказателства ищцата, която е майка на децата, получава месечно трудово възнаграждение в размер около минималната работна заплата. За ответника няма  доказателства за получаваните от него доходи и дали същия полага труд, но ответникът е в работоспособна възраст, няма твърдения за негови здравословни проблеми, които да го възпрепятстват да полага труд, както и няма задължения към други ненавършили пълнолетие лица, освен към децата С и Ц. Ответникът не е изразил становище по делото относно изложените от ищцата факти и не е оспорил искането за присъждане на издръжка за двете деца в претендирания размер. От една страна, съобразявайки нуждите на децата С и Ц, предвид възрастта им, нуждата от средства за храна, подходяща за възрастта им, облекло, учебни пособия и др. и от друга страна отчитайки възможностите на родителите да дават издръжка, съдът намира, че  ответникът, като баща на децата С и Ц следва да заплаща  месечна издръжка за децата в размер на по 160лв. за всяко от двете деца, който размер е съвсем близо до  минималния към момента размер на издръжката за ненавършили пълнолетие деца. Майката следва да осигурява останалата част от необходимите средства за издръжка на децата, като се има предвид и че тя полага преките грижи по отглеждането и възпитанието им.

С оглед изложеното исковата претенция следва да се уважи изцяло, като бъде осъден ответника да заплаща на малолетните деца С и Ц, чрез тяхната майка и законен представител  месечна издръжка в размер на по 160лв. за всяко от двете деца, считано от подаване на исковата молба /04.12.2019г./ до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.     

 На основание чл.86 от ЗЗД върху издръжката следва да се присъди и законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска.

По разноските:

В настоящото производство ищцата е представлявана от пълномощник, като от пълномощника на ищцата своевременно е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ на ищеца. Съгласно чл.38 от ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Законът дава възможност на адвоката да поеме защита на лице, което по негова преценка е материално затруднено и няма финансова възможност да му плати адвокатско възнаграждение, като адвоката в хода на производството може да претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, което да бъде заплатено от другата страна по делото при наличие на предпоставките за това, с оглед изхода на спора по делото. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, в посочената хипотеза адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда, в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В  случая при определяне на размера на минималното възнаграждение по дело за издръжка приложение намира разпоредбата на чл.21 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, съгласно която минималното адвокатско възнаграждение по посочения вид дело възлиза на сумата 400лв. С оглед изхода на спора и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът  следва да бъде осъден да заплати посочената сума на адв.Й И.-ВТАК, пълномощник на ищцата В.Т..

Върху присъдената издръжка за двете деца следва да бъде определена държавна такса в размер на 460,80 лв., която на основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да се заплати от ответника в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, както и сумата 5лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението относно издръжката.

Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р     Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА Ц.С.Д. с ЕГН **********, с адрес ***.Т ДА ЗАПЛАЩА  на малолетните деца С Ц Д. с ЕГН ********** и Ц Ц Д. с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител В.И.Т. с ЕГН **********, с адрес *** месечна издръжка за децата, по иск с правно основание чл.143 от СК, в размер на по 160 лв. /сто и шестдесет лева/ месечно за всяко от двете деца С  и Ц, считано от подаване на исковата молба /04.12.2019г./ до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА Ц.С.Д. с ЕГН **********, с адрес ***.Т ДА ЗАПЛАТИ на Й А И.- адвокат от ВТАК, с адрес*******, пълномощник на  В.И.Т. с ЕГН**********-ищец по гр.дело №3609/2019г. по описа на ВТРС сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 от ЗА.

 

ОСЪЖДА Ц.С.Д. с ЕГН **********, с адрес ***.Търново  ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС сумата в размер на 460,80 лв. /четиристотин и шестдесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща държавна такса върху определената издръжка, както и сумата 5 лв./пет лева/ за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Допуска предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от деня на обявяването му –04.06.2020г.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: