Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260665 28.04.2021г.
град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, LVIII граждански състав
На двадесет и
шести април през две хиляди двадесет и първа година
В публично
съдебно заседание в следния състав:
Председател: Мариела Иванова
Секретар: Ирина
Манолова
като разгледа
докладваното от съдия Иванова гражданско дело номер 4046 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на „Делта Кредит“ АДСИЦ /с предишно
наименование „Алфа Кредит“ АДСИЦ/, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, 1592, бул.
,,Христофор Колумб“ № 43 против Т.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 6 997, 08 лева – главница, представляваща сбор от 35 броя неплатени
ежемесечни вноски за периода от 27 юни 2015г. до 27 април 2018г. по сключен с „Алфа
Банк-Клон България“ АД Договор за потребителски
кредит - ваканция № 218-51/2007 г., вземанията по който са цедирани
от „МТ Проджект“ ЕООД на „Алфа Кредит“ АДСИЦ /с ново
наименование „Делта Кредит“ АДСИЦ/ с Договор за прехвърляне на вземания от
29.03.2010 г., както и сумата от 1494, 66 лева – мораторна лихва
върху главницата за периода от 28.04.2018г. до 12.03.2020 г., ведно със законна
лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане, за
които суми в полза на ищеца против ответника е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2718/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Претендират се и разноски.
В исковата молба
са изложени твърдения, че ответникът е сключил с „Алфа Банк-Клон
България“ АД Договор за потребителски кредит - ваканция № 218-51/2007 г. за
сумата от 10 000 лв., за срок от 96 месеца. Твърди се, че вземанията по
договора са цедирани с договор за прехвърляне на
вземания от 25.03.2010г. от ,,Алфа Банк“ А.Е., чрез
клона ,,Алфа Банк-Клон България“ АД, на „С. Г. Груп“
ООД, което от своя страна с договор за прехвърляне на вземания от 26.03.2010 г.
,,С .Г. Груп“ ООД ги е прехвърлило на „МТ Проджект“
ЕООД, което пък от своя страна ги прехвърля на „Алфа Кредит“ /с ново
наименование ,,Делта Кредит“ АДСИЦ/ с договор за прехвърляне на вземания от
29.03.2010г., за което длъжникът е надлежно уведомен. Посочва се, че със
споразумение от 29.01.2013г., сключено между страните ответникът е признал
съществуването на дълга си в размер на
10 197, 08 лв. и се е задължил за периода от 27.02.2014г. до 27.04.2018г.
вкл. да го изплати на 51 ежемесечни вноски, първата от които в размер на 200.00
лв., всяка следваща в размер на 200.00 лв. и последна изравнителна, при падеж
27-мо число на месеца, за който се отнасят, при последната вноска с падеж
27.04.2018г. Отбелязва се, че ответникът не е изпълнявал точно задълженията си
по сключеното споразумение, поради което кредиторът има право да претендира
сума в размер на 6997,08 лв., получена след като неизплатеното задължение е
намалено с уговорените вноски и дължими за периода от 27.02.2014г. до
27.05.2015г., като са взети предвид направените плащания след сключване на
споразумението. За претендираните с исковата молба
суми ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по
което е било образувано ч. гр. д. № 2718/2020 г. по описа на Районен съд –
Бургас и е била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при
условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В с.з. ищецът не
изпраща представител, изпраща писмено становище.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, е представил писмен отговор, с който прави възражение за
неподведомственост на спора на държавния съд, което е оставено без уважение с
определение от 21.01.2021 г., влязло в сила на 10.02.2021 г.
В с.з.
процесуалният представител оспорва иска. В хода на устните състезания заявява
възражение за давност.
Бургаският районен съд, като взе
предвид искането на молителя, събрания
по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа
страна следното.
На 18.12.2007г.
между „Алфа Банк-Клон България“ АД- в качеството на кредитодател, и ответника-в качеството на кредитополучател,
е сключен Договор за потребителски кредит - ваканция № 218-51/2007 г. за сумата
от 10 000 лв., за срок от 96 месеца.
С договор за
прехвърляне на вземания от 25.03.2010г. вземането е прехвърлено от ,,Алфа Банк“ А.Е., чрез клона ,,Алфа Банк-Клон
България“ АД, на „С. Г. Груп“ ООД, което от своя страна с договор за
прехвърляне на вземания от 26.03.2010 г. ,,С .Г. Груп“ ООД ги прехвърля на „МТ Проджект“ ЕООД.
„МТ Проджект“ ЕООД с договор за прехвърляне на вземания от
29.03.2010г. прехвърля вземания на „Алфа Кредит“ /с ново наименование ,,Делта
Кредит“ АДСИЦ.
По делото не са
представени доказателства за уведомяването на длъжника за извършените цесии.
Със споразумение
от 29.01.2013г., сключено между ищецът- в качеството на кредитор съгласно
договора за цесия от 29.03.2010г., и ответникът в качеството си на длъжник по Договор
за потребителски кредит - ваканция № 218-51/2007г. е признал съществуването на
дълга си в размер на 10 197, 08 лв. и се
е задължил за периода от 27.02.2014г. до 27.04.2018г. вкл. да го изплати на 51
ежемесечни вноски, първата от които в размер на 200.00 лв., всяка следваща в
размер на 200.00 лв. и последна изравнителна, при падеж 27-мо число на месеца,
за който се отнасят, при последната вноска с падеж 27.04.2018г.
От назначената и
изслушана съдебно-икономическа експертиза се установява, че незаплатените
вноски по договора за периода от 27.06.2015г.—27.04.2018г. са в размер на
6 997.08лв. Мораторната лихва върху сумата за
периода 28.04.2015г.- 12.03.2020г. е в размер на 1 331.50лв.
По делото не са
представени доказателства за погасяване на суми по процесния
договор.
При така
установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
Искът
с правно основание чл. 240 ЗЗД вр. Чл.422 ГПК е
основателен и като такъв следва да се уважи изцяло.
От представените по
делото писмени доказателства се установява валидно сключено заемно
правоотношение, по силата на което ответникът е получил сумата от
10 000лв. срещу задължението да я върне в определен срок.
Доколкото по делото
е представено споразумение от 29.01.2013г., сключено между страните по делото,
съдът намира, че липсата на доказателства за уведомяване на ответника за
извършените цесии е санирана. Това е така, тъй като
ответникът, подписвайки споразумението, изрично е признал качеството на
кредитор на ответника по договора за кредит.
Според заключението
на вещото лице незаплатените вноски по договора за периода от
27.06.2015г.—27.04.2018г. са в размер на 6 997.08лв. Липсват данни за извършвани от ответника
плащания по договора.
Тук
е мястото да се посочи, че възражението за настъпила погасителна давност,
извършено от процесуалния представител на ответника в хода на устните
състезания, е преклудирано и съдът не дължи
произнасяне по него.
Независимо от
горното и за пълнота на съдебния акт е необходимо да се отбележи, че такава не
е настъпила, тъй като със споразумението от 2013г. ответникът е признал дълга
си, което по смисъла на чл. 116 ЗЗД е признание и прекъснало давността.
Независимо от неизпълнението ищецът не е упражнил правото си по чл. 6 от
договора и не е обявил кредита за предсрочно изискуем, т.е. останал е да
действа договореният погасителен план в споразумението. Видно от исковата молба с нея се претендират само
вноски, чийто падеж е настъпил пет години преди заявлението за издаване на
заповед по чл. 410 ГПК, и не са обхванати от погасителна давност.
При тези
доказателства съдът приема за установено съществуването на твърдяното от ищеца
облигационно правоотношение по договора за кредит и пълното неизпълнение на
договорните задължения на ответника – кредитополучател. Това пък от своя страна
води до основателност на вземането за мораторна
лихва. Според заключението на вещото лице за периода 28.04.2015г.- 12.03.2020г.
то е в размер на 1 331.50лв., което обосновава извод за частична основателност
на предявения иск за мораторна лихва.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените от него съдебните разноски
в заповедното и в настоящото съдебно производство. Разноските на ищеца в
заповедното производство са в размер на 225.40 лв. –съобразно уважената част.
Разноските на
ищеца в настоящото производство са в размер на 803.31 лв. –също съобразно
уважената част от претенциите.
Мотивиран от
горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Н.С., ЕГН**********, с адрес: ***,
че съществува вземане на „Делта Кредит“ АДСИЦ /с предишно наименование „Алфа
Кредит“ АДСИЦ/, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, 1592, бул.
,,Христофор Колумб“ № 43 в размер на 6 997, 08 лева – главница,
представляваща сбор от 35 броя неплатени ежемесечни вноски за периода от 27 юни
2015г. до 27 април 2018г. по сключен с „Алфа Банк-Клон
България“ АД Договор за потребителски кредит - ваканция № 218-51/2007г., ведно
със законна лихва от 05.06.2020г. до окончателното изплащане, както и в размер 1 331.50лева
– мораторна
лихва върху главницата за периода от 28.04.2018г. до 12.03.2020 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва над посочения
размер до пълния предявен размер от 1494, 66лв.
ОСЪЖДА
Т.Н.С., ЕГН**********, с адрес: *** да заплати на „Делта Кредит“
АДСИЦ /с предишно наименование
„Алфа Кредит“ АДСИЦ/, с
ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, 1592, бул. ,,Христофор Колумб“ № 43 сумата от 225.40 лв.-съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Т.Н.С., ЕГН**********, с адрес: *** да заплати на „Делта Кредит“
АДСИЦ /с предишно наименование
„Алфа Кредит“ АДСИЦ/, с
ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, 1592, бул. ,,Христофор Колумб“ № 43 сумата от 803.31 лв.-съдебно-деловодни разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала:
НД