Р
Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 10.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
Членове: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА СТОЕВА
разгледа докладваното от съдия Стоева ч.гр.д. №
1427/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Подадена е жалба от длъжника ЗК „У.“ АД, против
постановление от 08.12.2020г. на ЧСИ М. П., с район на действие СГС, по изп. д. № 20208510402517, с което е оставено без уважение
възражение на жалбоподателя по разноските на взискателя
за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят твърди, че не дължи
разноски за адвокатско възнаграждение от 1124.76 лв., тъй като в
постановлението за разноски не било посочено на кое от основанията по чл.38,
ал.1 ЗА е била оказана безплатна правна помощ в изпълнителното производство. Не
бил представен и платежен документ за реалното заплащане на договореното
възнаграждение. По този начин взискателят не е
извършвал никакъв разход, за който да може да ангажира отговорността на
длъжника. При условията на евентуалност навежда доводи за прекомерност на
адвокатското възнаграждение предвид липсата на фактическа и правна сложност на
изпълнителното дело и извършените от процесуалния представител на взискателя изпълнителни действия, изразяващи се единствено
в подаване на молба за образуване на делото пред съдебния изпълнител. Поддържа,
че задължението било платено в срока за доброволно изпълнение, поради което
длъжникът не следва да отговаря за разноски на взискателя
над сумата от 200лв., дължима за образуване на изпълнителното дело, до който
размер моли съда да намали адвокатския хонорар.
Представителят на взискателя
адв. С.В.Б.– САК счита жалбата за неоснователна, тъй
като му се дължало минимално предвиденото в Наредба № 1/2004 г. възнаграждение
за осъщественото безплатно процесуално представителство по образуване и водене
на делото.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като при
оказана безплатна правна помощ съдебният изпълнител е компетентен да определи размера
на възнаграждението на представителя на взискателя,
което е за сметка на длъжника по общото правило на чл.79 ГПК. Възнаграждението е
в минималния съгласно Наредба № 1/2004г. размер за образуване и водене на
делото и се дължи независимо от неговата фактическа и правна сложност и броя на
поисканите и извършени по него изпълнителни действия.
Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по
делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител
/чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Производството по изп.д. №
20208510402517 на ЧСИ М.П., с район на действие СГС е образувано по молба от
26.11.2020 г. на М.К.П., представляван от законния си представител и настойник Е.И.К.,
чрез упълномощен адв. С.Б.- САК, въз основа
изпълнителен лист от 24.11.2020г., издаден по гр.д. № 5026/2019г. по описа на
САС, с който ЗК „У.“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 226, ал.1 КЗ
(отм.) сумата 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП, ведно със законната лихва от 25.01.2017г. до изплащането, както и сумата 2308.89лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 24.04.2016г.-25.01.2017г.
Към молбата е представено нотариално заверено пълномощно в полза адв. С.Б.с права за извършване на процесуално представителстево.
С молбата за образуване
е поискано да бъде наложен запор
върху вземания на длъжника по банкови сметки, както и се
претендират разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА. Във връзка с
последното пълномощникът депозирал молба от 26.11.2020г. /стр.3/, в която
посочил, че няма сключен договор за правна защита и съдействие с взискателя, с който да е било уговорено и платено
адвокатско възнаграждение за представителството по изпълнителното дело, тъй
като бил материално затруднен. С позоваване на разпоредбата на чл.36 ЗА счита,
че му се дължи адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, за което било
достатъчно даденото пълномощно от взискателя и което
следва да бъде определено от съдебния изпълнител.
Размерът на адвокатското възнаграждение е определен на
1124.76лв. по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С с постановление за разноски от 26.11.2020г.
/стр.11/.
Поканата за доброволно изпълнение е получена от
длъжника на 26.11.2020г. /стр. 10/, като с нея длъжникът е поканен в
двуседмичен срок да заплати задължението по изпълнителния лист, разноски за
адвокат на взискателя в посочения размер и 3604.24
лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.
На 03.12.2020г. длъжникът подал възражение срещу разноските
за адвокатско възнаграждение с доводи за недължимост
по същество идентични с тези изложени в жалбата, предмет на настоящото
производство. С обжалваното постановление от 08.12.2020г. /стр. 24/ съдебният
изпълнител отказал да намали адвокатския хонорар.
В срока по чл. 428, ал. 1 ГПК и в изпълнение на
наложения от ЧСИ запор върху вземанията на длъжника в „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД посочената в поканата сума е била изплатена изцяло на
01.12.2020г. Съдебният изпълнител изпратил съобщение за вдигане на наложените
запори, получено от банката на 03.12.2020г. /стр. 15/.
Въз основа тези фактически обстоятелства, съдът
обоснова следните правни изводи:
Съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са
за сметка на длъжника, освен в случаите по т.1-3 ГПК. Когато взискателят е бил представляван от адвокат има право на
разноски за адвокатско възнаграждение /чл.78, ал.1 ГПК/. Разпоредбата на чл.38,
ал.2 ЗА е приложима и в изпълнителното производство-при осъществено безплатно
представителство на някое от основанията по чл.38, ал.1 ЗА длъжникът следва да
заплати и възнаграждението на адвоката на взискателя,
което се определя според правилата на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и компетентен за това е съдебният
изпълнител.
Отношенията между адвоката и взискателя
се уреждат с договор-чл.36, ал.2 ЗА, в който уговарят размера на адвокатското
възнаграждение или безплатно представителство. Не е необходимо договорът да е
съставен в писмена форма, защото тя е само за доказване. За наличието на такъв
е достатъчно да има данни за постигнатото съгласие между тях относно начина на
процесуалното представителство. При уговаряне на безплатна правна
помощ трябва да е ясно на кое от основанията по чл.38, ал.1 ЗА ще се оказва.
Ако не са сключили договор съгласно чл.36, ал.3 ЗА по искане на адвоката или
клиента адвокатският съвет определя възнаграждението съгласно посочената
наредба.
В случая според изявлението на пълномощника в
подадената до съдебния изпълнител молба, заедно с молбата за образуване на
изпълнително дело, с взискателя нямат сключен писмен
договор за правна защита и съдействие, а твърдение представителството да е
осъществено безплатно. По делото обаче няма никакви данни, от които може да се
приеме, че имат сключен неформален такъв при условията на чл.38, ал.1 ЗА. За
доказването на уговорена безплатна правна помощ не може да служи представеното
пълномощно, тъй като то установява единствено учредената на адвоката
представителна власт за осъществяване на процесуални действия от името и за
сметка на представлявания, съответно границите на предоставените права. Само по себе си упълномощаването не презюмира
сключването на договор за правна защита и съдействие и неговите условия.
Следователно при липсата на доказателства за оказана
безплатна правна помощ въз основа на договор не е налице основание за възлагане
в тежест на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
По изложените съображения жалбата е основателна, предпоставяща отмяна на обжалваното постановление на
съдебния изпълнител.
Водим от горното Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ЗК „У.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** *******, постановление от 08.12.2020г. на ЧСИ М.П., с район на действие
СГС, по изп. д. № 20208510402517, с което е оставено
без уважение възражение срещу разноски на взискателя
за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.