О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
гр. Враца, 05.06.2020 год.
Врачанският окръжен съд, наказателно
отделение, в съдебно заседание на пети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:ПЕТЯ
ВЪЛЧЕВА
с участието на секретаря В. Вълкова и
прокурора Ив. Хайтов, като разгледа докладваното от съдия Вълчева ЧНД № 192 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437,
ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от М.П.Ц., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в
Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от
неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени
доказателства– становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на
риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното
затворническо досие на осъдения М.Ц..
В съдебно заседание осъденият лично поддържа
молбата с изложените в нея доводи и прави искане да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр. Враца
изразява становище за неоснователност на
молбата, като излага съображения, че осъдения с поведението си не е дал
доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното
наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпения остатък от това
наказание.
Участващият в съдебното производство
прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата, с оглед на което
прави искане за оставянето й без уважение.
Окръжният съд, след като изслуша
страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства,
намира молбата за неоснователна по следните съображения:
На л.св. Ц. по НОХД № 236/20г. по описа на PC Враца е определено
наказание лишаване от свобода в размер на 4 месеца, което е приведено в
изпълнение на 09.03.2020г. До момента е изтърпял фактически 2 месеца и 26 дни, като от работа му се
зачитат 1 ден или общо изтърпяното е в размер на 2 месеца и 27 дни. Към момента
неизтърпяната част от наказанието е в размер на 1 месец и 3 дни.
При това положение, осъденият Ц. е
изтърпял фактически по- голяма част от наложеното му наказание, така както
изисква разпоредбата на чл. 70, ал.1 НК.
От приложения доклад за оценка на риска
и вреди, изискуем съгласно чл. 155 ЗИНЗС е видно, че лишеният от свобода М.П.Ц.
изтърпява наказание в размер на 4 месеца лишаване от свобода за престъпление по
чл. 343б, ал.1 от НК. Оценка на риска от рецидив не е правена, поради краткия
размер на присъдата. Като причини и детерминиращи фактори за извършване на
престъплението са посочени ниско правно съзнание и некритично отношение към
предишните си криминални действия. Рискът от вреди е отчетен среден спрямо обществото,
поради идентичните предишни осъждания, свързани с употребата на алкохол и
шофиране в пияно състояние. Криминалното минало на л.св. Ц. е свързано отново с
престъпление по чл. 343б от НК.
Като цели в плана на присъдата са
заложени формиране на чувство за критичност, съхраняване на психическото и
физическо здраве, включване в трудов процес, спазване на реда и дисциплината в
затворническото общежитие, повишаване на уменията за мислене и осъзнаване на
вредните последици от престъпните действия.
Рискът от извършване на бягство на
този етап е нисък, поради факта, че л.св. Ц. не работи на външен работен
обект, където предпоставките за бягство са реални. Регистрираните проблемните
зони, които повишават вероятността от извършване на нови престъпления са умения за мислене и злоупотреба с алкохол. Отчетена е ниска критичност, ригидност в
мисловния процес и неосъзнаване на последствията от шофирането в пияно
състояние. Л.св. Ц. не счита употребата на алкохол и шофирането в пияно
състояние за проблем. Не е наясно с негативното влияние на алкохола върху
нивото на концентрация при шофиране на автомобил и вероятността от придобиване
на илюзорно самочувствие. Не разбира, че това представлява опасност за живота,
както на самия шофьор, така и за пътниците в МПС-то и за останалите участници в
движението. Двете осъждания за престъпления по чл.343б, ал.1, от НК, са
послужили за база л.св. Ц. да се отчита като сериозен обществен проблем, поради
факта, че продължава в цивилизацията с противоправното си поведение. Отчетени
са самооправдателни нагласи, престъпна самонадеяност, лекомислено отношение,
липса на сензитивност и омаловажаване на престъплението.
Л.св. Ц. изтърпява наказанието си в
затворническото общежитие от 01.04.2020г. Риска от вреди спрямо обществото е отчетен
среден, поради характера и спецификата на извършваните престъпления. Рискът от
вреди спрямо другите лишени от свобода и пенитенциарните служители е отчетен с
ниски стойности. В доклада се отчита, че същия не показва враждебни нагласи и
не е склонен да употреби физическа сила при попадане в конфликтна ситуация. Не
е назначен на работа, поради обявеното извънредно положение. Не е наказван и не
е награждаван за участия във възпитателни и ресоциализиращи мероприятия. В
условията на ЗООТ „Враца“ за изтеклия период от изтърпяване на присъдата рискът
от вреди запазва стойностите си за всички категории.
В доклада по чл.155 от ЗИНЗС се
отчита, че за краткия период на престой в ЗООТ „Враца“ при проследяване на цялостното
поведение на л. св. Ц. и на желанието му за преосмисляне и промяна на досегашния
начин на живот, същия е показал примерно поведение, няма извършени
дисциплинарни нарушения и наложени наказания. Не е награждаван поради липсата
на констатирана устойчива тенденцията за цялостното позитивно поведение.
По отношение на престъплението обаче е отчетена ниска самокритичност. Характеризира
се с неспособност да се реформира, въпреки предишните си осъждания. Склонен е
към авантюристични прояви и игнориране на рисковите последствия. Употребата на
алкохол при л.св.Ц. е средство за релаксация, което води до голяма импулсивност
и емоционална лабилност. Отчетени са изразени нагласи в подкрепа на собственото
си поведение, включващи нарушаване на обществените и законови норми. Не
разпознава вредите, които има вероятност да причини с поведението си в
обществото.
Среден, но клонящ към висок е отчетен
рискът от вреди за обществото. Според затворническата администрация л.св. Ц. не
осъзнава изцяло тежестта на извършенотото закононарушение, не е склонен да
спазва стриктно законовите норми и да ограничава собственото си поведение в
съответствие с правилата и нормите в обществото. Злоупотребата с алкохол е
отключващ фактор за извършване на нови правонарушения. Рискът от вреди е
насочен към всички участници в движението по пътищата, в т. ч. и деца. В
местата за лишаване от свобода осъденият Ц. демонстрира относително добро
поведение, не са регистрирани агресивни прояви и други форми на неподчинение,
но в живота на свобода той води начин на живот, несъвместим с добрите нрави и
общочовешки ценности.
Становището на администрацията на
пенитенциарното заведение е, че периодът на наблюдение е твърде кратък
/постъпил в ЗООТ „Враца“ на 01.04.2020г./, за да може да се твърди, че е
констатирана трайна положителна тенденция в нагласите за водене на
законосъобразен начин на живот след освобождаване, в следствие преживените
ограничения в затворническото общежитие. Средният риск от вреди за обществото
се обуславя от извършеното деяние след употреба на алкохол. Демонстрираното
добро поведение в затвора не елиминира констатацията, че рискът от сериозни
вреди е среден, но клонящ към висок за обществото, поради рецидив в
престъпленията. Необходимо е време за изграждане на отрицателно отношение към
извършеното от него деяние и показване на достатъчно и безспорни доказателства
за поправянето на осъдения. С оглед краткия престой в ЗООТ, договорените
дейности отразени в Плана на присъдата не са изпълнени в пълен обем. Индивидуално
- корекционната работа с л. св. Ц. ще продължи в посока промяна в нагласите,
формиране на критично отношение към досегашното криминално поведение, правилно
формулиране на проблемите и създаване на алтернативи за тяхното решаване. При
възможност л. св. Ц. ще бъде включен в специализирана програма за лица осъдени
за шофиране след употреба на алкохол.
В обобщение в доклада се отчита, че
към настоящият етап от изтърпяване на присъдата си л. св. Ц. все още не е дал достатъчно
убедителни доказателства за промяна в нагласите си за водене на законосъобразен
начин на живот в неконтролирана среда.
Криминалните нагласи не са трайно и устойчиво формирани, но нежеланието му
за стриктно спазване на законите и правилата предопределя евентуалното
продължаване на престъпната дейност и повишаване на вероятността с поведението
си да причини вреди в обществото. Индивидуалната работа с лишения от свобода Ц.
трябва да продължи в посока създаване на безопасни умения за шофиране и
формиране на гъвкав модел за мислене, водещ до намаляване вероятността от
извършване на повторно престъпление. Той е прекалено самонадеян, егоцентричен и
сляпо оценява последствията от собствените си действия. Шансовете за
реинтеграция в обществото са незадоволителни с оглед липсата на желание за промяна
и корекция в поведението му.
Предвид горното следва да се
посочи, че според затворническата администрация към настоящият момент Ц. не
отговаря на изискванията по чл. 439а НПК.
При това положение, от данните
по делото е видно, че е налице само едната от двете законови предпоставки за
УПО, а именно Ц. е изтърпял фактически по- голяма част от наложеното му
наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си
същият все още не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Видно от доклада за оценка на
риска от вреди и рецидив договорените дейности, отразени в Плана на присъдата
не са изпълнени в пълен обем, като индивидуално- корекционната работа с лишения
от свобода Ц. следва да продължи в посока към промяна на нагласите, формиране
на самокритично отношение към собственото поведение и създаване на безопасни
умения за шофиране и формиране на гъвкав модел за мислене, водещ до намаляване
вероятността от извършване на повторно престъпление. Всичко това е основание да
бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Предвид това съдът намира, че
в конкретния случай следва да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за
условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание.
Съгласно императивната норма
на закона осъденият не може да подаде нова молба за УПО преди изтичане на
6-месечен срок от постановяване на настоящето определение.
При горните съображения и на
основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л
И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
осъдения М.П.Ц., роден на ***г***, с постоянен адрес ***, ЕГН ********** за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на
наказанието "лишаване от свобода", по НОХД № 236/2020г. по описа на
РС Враца в размер на 4 месеца лишаване от свобода, с остатък от 1/един/ месец и
3/три/ дни.
ОПРЕДЕЛЯ 6/шест/ месечен срок,
в който осъдения М.П.Ц. не може да подаде нова молба за УПО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след
влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: