Решение по дело №2182/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3312
Дата: 11 август 2017 г. (в сила от 20 февруари 2018 г.)
Съдия: Марина Юлиянова Георгиева
Дело: 20173110102182
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

№ ……………./11.08.2017 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в публично заседание на четиринадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА

 

 при участието на секретаря МАРИАНА МАРКОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2182/2017 г.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл. чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД от С.Й.Д., ЕГН ********** с адрес *** против С.К.Й., ЕГН ********** с адрес *** за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 600лева, подлежаща на връщане като дадена без основание чрез извършване на банков превод на 01.03.2013г. по сметка на ответника с № IBAN *** *” АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда– 07.11.2016г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 223,81лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.03.2013г. – 06.11.2016г. вкл., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6784/10.11.2016г., по ч.гр.д. № 13665/2016г. по описа на ВРС, 19 състав.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 01.03.2013г. извършил банков превод в размер на сумата от 600лева по сметка в *, чийто титуляр бил ответникът. Твърди, че това е станало без основание, доколкото към датата на превода, преди и след това, не е имал задължения по захранване сметката на ответника, което е посочено като основание за извършване на превода. Затова и сочи сумата да подлежи на връщане. Счита, че ответникът е в забава да стори това считано от датата на получаването й. Отделно, на 17.03.2016г. ответникът се твърди да е получил покана за връщане на сумата изпратена му от ищеца. Въпреки това обаче не предприел каквито и да е действия. Това дало повод на ищеца да потърси съдебна защита на вземането си заявявайки го чрез заявление по чл. 410 ГПК. Срещу издадената заповед по чл. 410 ГПК ответникът възразил в срок, което обосновава и правния му интерес от така избраната форма на защита. Искането е за уважаване исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Искът се оспорва като неоснователен. Противно на соченото от ищеца, твърди, че исковата сума е преведена на валидно правно основание и в частност сключен договор за превоз. В тази връзка посочва, че ищецът е представлявал като търговски пълномощник спедитора ЕТ „ *” и от негово име е сключил договор за превоз с „*, представлявано тогава от ответника. Цената на превоза не е била платена изцяло по банков път, като така преведената сума представлява именно разлика между уговорената цена в поръчката за международен превоз и платената по издадената фактура. Ищецът и ответникът са имали изрична уговорка, че част от плащането следва да стане именно по този начин, т.е по личната сметка на ответника, което обстоятелство твърди да се установява от получената от него предсъдебна покана. Преводите по останалите фактури по сключения между страните договор също са част от уговорките между двамата търговци, което обстоятелство е можело да бъде установено по гр.д. № 825/2014г. на РС- Сандански в случай, че ответникът е бил привлечен като трето лице помагач, която процесуална възможност ищецът не е ползвал, пропускайки да направи и възражение за недължимост предвид направеното плащане по сметката на пълномощника по договора за превоз, т.е ответникът. Ето защо, твърди че процесната сума представлява цена за превозна услуга като разлика между фактурираната и договорената между търговците. Преводите на сумите се сочи да са били извършвани по поръчка на ЕТ, макар и конкретният вносител да е бил ищецът, доколкото е действал като пълномощник на длъжника по договора за превоз. Затова счита и че действителният носител на вземането е ЕТ, а не ищецът, с което оспорва активната му материална легитимация. В евентуалност и в случай, че претенцията се основава на грешка или измама се прави възражение за погасителна давност. Претендира отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

 Сезиран е надлежно родово компетентен съд. Заповедта, издадена по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13665/2016 г. по описа на Районен съд, град * е била оспорена с възражение, депозирано в законоустановения срок, визиран в нормата на чл. 414 ГПК, което съответно поражда несъмнен интерес от съдебно установяване по специалния ред по чл. 422 ГПК. Установителният иск е предявен в указания от съда срок в разпоредбата на чл. 415 ГПК.

Съдът като се запозна с материалите по делото и като съобрази приложимото право и относимите материално правни норми, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са две обективно кумулативно съединени искови претенции с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД. Същите се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество.

В доказателствена тежест, по главната искова претенция, на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е налице плащане, извършено от него и получаване на процесната сума от ответника; изискуемост на задължението за връщане и момент на поставянето на ответника в забава чрез получаване покана да върне процесната сума; размера на претендираната лихва за забава.

В доказателствена тежест на ответника е да установи, че плащането е станало на съществуващо правно основание, т.е. в изпълнение на задължение по сключен договор за превоз, по който страните са действали като пълномощници на търговците.

Безспорни и ненуждаещи се от доказване са фактите, че ответникът е титуляр на банкова сметка № IBAN *** „*” АД и че на 01.03.2013г. по банковата сметка на ответника с № IBAN *** „*” АД е постъпила сумата от 600 лева преведена от ищеца. С оглед на тези изведени като безспорни факти се установява, че ищецът е извършил плащане по банковата сметка на ответника в размер на 600 лева, както и че това плащане е получено от последния на 01.03.2013 г. Тези обстоятелства се доказват и от приетия като писмено доказателство документ № * г., издаден от „*”.

Фактическият състав на  чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. В този смисъл Постановление № 1/28.05.1979 по гр.д. № 1/1979 г. на Пленума на ВС, което е задължително за съдилищата при постановяване на съдебните актове.

От приетите по делото писмени доказателства предсъдебна покана, получена от С.К.Й. се установява, че ЕТ „*” се е намирала в договорни отношения с „*” ООД, град * за осъществяването на транспортни услуги, по отношение на които има сключени договори от 24.07.2012 г.; 18.05.2012 г.; 11.09.2012  г.; 02.10.2012 г. и 29.10.2012 г. Обстоятелството, че двете дружества са се намирали в търговски отношения се доказва и от приетите като писмени доказателства решения - № 5772/11.12.2015 г. по в.гр.д. № 665/2015 г. по описа на Окръжен съд, * и № 1141/25.05.2015 г.  по гр.д. № 825/2014 г. по описа на Районен съд, град *. От същата „предсъдебна покана”, изхождаща от процесуалния представител на лицето С.Д. /ищец в настоящото производство/ се установява, че част от сумите, дължими по сключените договори за осъществяването на транспортни услуги са се заплащали лично от С.Й.Д., син на * и представляващ по това време „ЕТ *” по личната банкова сметка *** С.К.Й., който към този момент е заемал длъжността „отговорник по транспортната дейност” в „*” ООД. Сред тези извършени плащания е и процесната сума от 600 лева, преведена на 01.03.2013 г.

В случаите когато задължението не е с оглед личните качества на длъжника, трето лице може да изпълни по поръчка или без знанието на длъжника, аргумент от чл. 73 ЗЗД. Изпълнението на задължението /изцяло или частично/ от трето за правоотношението лице има погасителен ефект по отношение на кредитора. В настоящия случай С.Д. е трето за правоотношението между ЕТ „*” и „*” ООД, град * лице, но същият е бил свързан с длъжника  ЕТ „*”, тъй като е бил представляващ същото като последното е определило и правния му интерес да изпълни част от задължението, а именно превеждане на процесната сума от 600 лева. От приетите писмени доказателства – „предсъдебна покана” се установява, че лицето е С.К.Й. към момента на превеждане на сумите въз основа на недвусмислени обстоятелства се е явявало овластено да получи изпълнението. Плащането на некредитор не се явява такова извършено без основание, който правен извод следва от разпоредбата на чл. 75, ал.2, изр. 2 ЗЗД. Третото лице, погасило конкретно задължение на длъжника към негов кредитор, дори и към такъв, който по недвусмислени обстоятелства се е явявал овластен да получи изпълнението, не може да претендира връщане на платеното от последния, по аргумент, че е платило без основание.

С оглед гореизложеното, главната искова претенция с правна квалификация чл. 422 ГПК във връзка с чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне. Поради неоснователността на главния иск на отхвърляне подлежи и акцесорния такъв с правна квалификация чл. 422 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД.

По отношение на разноските:

Присъждане на сторените в производството разноски е поискано и от двете страни. С оглед крайния изход на спора, такива се следват само на ответника. Същият е представил в законоустановения срок списък по чл. 80 ГПК, от който е видно, че се иска присъждането на 600 лева, представляващ заплатен адвокатски хонорар. За заплащането на тази сума е представен договор за правна защита и съдействие от 22.05.2017 г., от който обаче не е видно, че претендираната сума е заплатена. От него се установява, че същата само е договорена между ответника и процесуалния му представител. С оглед липсата на доказателства за заплащането на сумата, същата не следва да се присъжда на ответника.  

            Водим от горното, съдът

 

                                                           Р   Е   Ш   И   :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Й.Д., ЕГН ********** с адрес *** против С.К.Й., ЕГН ********** с адрес *** искове: с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 600лева, подлежаща на връщане като дадена без основание чрез извършване на банков превод на 01.03.2013г. по сметка на ответника с № IBAN ****” АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда– 07.11.2016г. до окончателното погасяване на задължението, както и с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 223,81лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.03.2013г. – 06.11.2016г. вкл., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6784/10.11.2016г., по ч.гр.д. № 13665/2016г. по описа на ВРС

           

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд, град Варна

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: