РЕШЕНИЕ
№ 1731
гр. Пловдив,18.10.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и първи септември, две хиляди двадесет и третата година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и с участието
на прокурора Тодор Павлов, като разгледа докладваното от съдия Методиева
касационно административнонаказателно дело № 2116 по описа на съда за 2023 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател Заместник директор на Дирекция „Обслужване“
в ТД на НАП - Пловдив обжалва, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кръчмарова,
Решение № 1136/23.06.2023 г., постановено по АНД № 1974/2023 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, 20 н.с. С обжалваното решение е било отменено
Наказателно постановление № 683525-F598861 от 23.12.2022 г. на
Заместник директор Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на „ Мега
2800“ ЕООД гр. Пловдив е била наложена имуществена санкция от 300 лева на
основание чл.74, ал.1 от ЗСч за нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
С жалбата се прави искане за отмяна
на решението на РС Пловдив, като незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че от
материалите по преписката е установено, че нарушителят в действителност не е
открит, поради което и изводите на съда в обратна насока не отговаряли на
доказателствата, а по отношение на изводите на първоинстанционния съд относно
компетентния да спре административнонаказателното производство орган се твърди,
че понеже няма изрично посочване в закона на тази компетентност, това не
изключва тази на административнонаказващия орган. Моли се отмяна на обжалваното
съдебно решение и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание жалбоподателят не се е
явил и не е изпратил представител.
Ответникът по касационната жалба „Мега 2800“ ЕООД не е представил отговор
по касационната жалба и не е изпратил представител в съдебното заседание пред
касационния съд.
Прокурорът от ОП – Пловдив Павлов, заявява становище за неоснователност на
касационната жалба.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което и е ненужно да
се повтаря. Съдът, постановил оспореното решение, като е анализирал
представените пред него документи от административната преписка, е достигнал до
крайния извод относно издаване на наказателното постановление извън давностния
срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като в тази насока е изложил доводи за ненадлежно
осъществено спиране на административнонаказателното производство поради липса
на законовите основания за това и от некомпетентен орган.
Посочените крайни изводи на районния
съд настоящата съдебна инстанция намира за законосъобразно направени.
Действително се установява, че АУАН е съставен на 09.03.2021 г., а
наказателното постановление е издадено далеч след изтичане на шестмесечния срок
по чл.34, ал.3 от ЗАНН на 23.12.2022 г. Видно е, че междувременно
административнонаказателното производство е било спряно на 19.08.2021 г. с
разпореждане на Заместник директор на ТД на НАП Пловдив, което е било отразено
по акта, с посочено основание по чл.43, ал.6 от ЗАНН.
Спирането на
административнонаказателното производство на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН правилно е прието за
ненадлежно и поради това непроизвеждащо правно действие от районния
съд.
Не се спори относно качеството на подписалото го лице, а именно наказващ орган, надлежно упълномощен да издава
наказателни постановления за нарушения по ЗСч.
Последният, обаче,
не може да се приеме, че е
компетентен да се произнасе именно
по реда на чл.43, ал.6 от ЗАНН, доколкото това право би следвало да се разглежда като
включено в правомощията на актосъставителя и в тази връзка районният съд е
направил и относим анализ на законовите разпоредби. Доколкото
задължението да връчи препис от акта на наказаното лице, след като го състави,
изводимо от разпоредбата на чл.43,
ал.1 от ЗАНН, е на
актосъставителя, то следва, че и негово правомощие е да спре производството в
хипотезата на чл.43, ал.6 от ЗАНН. И това е така, защото едва
след връчване на АУАН, актосъставителят изпраща в срока по чл.44,
ал.3 от ЗАНН акта на
наказващия орган, ведно с възраженията, събраните
доказателства и другите приложения към преписката. Същевременно, съгласно чл.52,
ал.2 от ЗАНН, ако
се установи, че актът не е бил предявен на нарушителя, наказващият орган го
връща веднага на актосъставителя. Анализът
на посочените норми, както
и систематичното място на разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН в раздел
II „Образуване
на административнонаказателното производство“
действително обуславят извод, че предявяването на
АУАН на нарушителя е безусловно необходимо, като това задължение, включващо
възможността да спре производството по чл.43, ал.6 от ЗАНН в тази връзка е
предвидено като правомощие на актосъставителя.
Независимо от това и дори и да се приеме тезата на
касационния жалбоподател, като се има предвид, че щом има правомощието да
прекрати производството, то наказващият орган би следвало да има правомощие и
да го спре, настоящата инстанция намира, че в случая спирането не е било
надлежно и поради липсата на т.нар. от закона щателно издирване на нарушителя,
което обстоятелство е било отчетено от първоинстанционния съд и подробно
мотивирано с ясен анализ на всички доказателства по административната преписка.
Както вече е имал възможност настоящият съдебен състав да посочи в други свои
актове, спирането на производството е допустимо, когато са извършени всички възможни действия по
издирване на нарушителя и са налице еднозначни данни, че въпреки положените необходими за целта усилия, същият не е намерен.
Това предписва законът, като в случая следва да бъде прието, че правилото не е
спазено с оглед съдържанието на документацията от
преписката. В тази връзка от значение е тълкуването, дадено от Върховния съд, а впоследствие и Върховния
касационен съд на Република България в редица решения във връзка с прилагането на чл.268, ал.3, т.2 НПК
/отм./, което определя, че „щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от
целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към
установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от
закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се
осъществява продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва
да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като
лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи,
имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с
положителност са общинските администрации и органите на МВР.“ Данните за търсене на дружеството и неговият управител, които се извличат от приложената
административна преписка поради това и не могат да обусловят извод за щателност
на извършеното издирване. В разпореждането за спиране е формално посочено, че с
протокол от 13.08.2021 г. било удостоверено направено посещение с неоткриване
на нарушителя. Видно е, както правилно е отразил и първоинстанционният съд в
мотивите си, че посещението не е осъществено на адреса на дружеството, известен
от търговския регистър, а в съответното полицейско управление, където е било
очаквано явяването на редовно призования от служители на полицията управител на
дружеството. Впрочем, на адреса на дружеството посещение не е било изобщо
осъществено от страна на данъчните органи, а фактът, удостоверен по протокола
от посещение в полицейско управление, че управителят е бил надлежно призован,
сочи, че очевидно представляващият дружеството е бил установен. При това
положение и след като е станало ясно, че управителят може да бъде призован
надлежно, не са били извършени каквито и да било други действия за неговото
установяване и за връчване на АУАН, което е могло да бъде сторено и от органите
на полицията, щом като те, очевидно, успяват да установят представляващия
дружеството-нарушител. С оглед на това и соченото по касационната жалба, че
понеже не се е явил в полицията управителят е демонстрирал недобросъвестност, не
е довод, който подкрепя изложената теза за щателност на издирването и съответно
наличие на основанието по чл.43, ал.6 от ЗАНН, доколкото законът не предвижда
спиране на производството при установено недобросъвестно поведение на
нарушителя, а при неоткриването му след щателно издирване. В тази насока и
видно е, че ангажирането на предвидените в чл.43, ал.4 от ЗАНН органи и служби
не е било и осъществено по адекватния начин, така щото да доведе до надлежно
връчване на АУАН.
Предвид посоченото и при
липса на валидно осъществено спиране на производството, не е било налице и
надлежно спиране на давностния срок и в крайна сметка изводите на районния съд
относно издаването на наказателното постановление извън предвидения в нормата
на чл.34, ал.3 от ЗАНН шестмесечен срок от издаване на акта, обуславящи
незаконосъобразност на наказателното постановление, са обосновани и правилни.
При това положение и предвид извършената и служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК,
при която също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно
решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон,
то ще следва обжалваното решение да се остави в сила.
От страна на
ответника не е направено искане за присъждане на разноски по настоящото дело,
поради което и съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 предл. първо от АПК, във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1136/23.06.2023 г., постановено по АНД
№ 1974/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 20 н.с.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: