РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. гр. Хасково, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседА.е на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минчо К. Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело №
20245640102526 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от А. И. К., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. Хасково, ж.к. ****, ************, чрез пълномощника адв. Д.М от
АК-Пловдив, против „Вивус БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54,
представлявано от управителя З.Р, с която са предявени в условията на
евентуалност обективно съединени искове с правно основА.е чл. 55, ал.1 от
ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че стрА.те сключили договор за кредит №
************, по силата на който ищцата получила в заем парична сума в
размер на 900 лева, при ГПР 49,60 % и ГЛП 40,97%. Съгласно договора, ищата
следвало да заплати допълнителна услуга такса разглеждане в размер на
185,68 лева. На 15.03.2023 към този договор бил сключен Анекс за
допълнителна сума, по силата на който ищцата получила допълнителна
заемна сума от 400 лева, като по този начин общото й задължение се
увеличило на 1300 лева при ГПР 49,8%, а така също допълнителната услуга
такса разглеждане нарастнала на 241,69 лева. Твърди се, че ищцата е
заплатила по Договор за кредит № ************ и Анекс към него сумите от
1300 лева - главница, 41,09 лева – лихви и 241,69 лева – такса разглеждане.
Ищцата счита, че сключения с ответното дружество Договор за кредит
************ е нищожен на основА.е чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е
1
сключен при неспазване на нормите на чл.22 ЗПК. Изложени са подробни
съображения за нищожност на процесния договор за потребителски кредит.
Посочва се разпоредбата на чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК,
доколкото не бил посочен приложимият годишен лихвен процент и условията
за прилагането му, като липсвало и изрично посочване дали същият е
фиксиран за целия срок на договора или променлив. Твърди се, че процесният
договор не отговаря и на изисквА.ята на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като
ГПР бил посочен само като абсолютна стойност, но липсвала ясно разписана
методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти са включени в него и как се формира същият/. Ищцата сочи, че не
става ясно какво е включено в процента ГПР освен лихвата, доколкото е
предвидена и допълнителна такса. Освен това, не ставало ясно как посочената
годишна лихва в договора се съдържа и е изчислена спрямо ГПР, по който
начин потребителят бил в невъзможност да разбере реалното оскъпяване на
кредита му, което било в противоречие с изискването за яснота, въведено с чл.
11 ал.1 т.10 ЗПК. Поддържа нищожност на договора за потребителски кредит
и поради неспазване разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която
се претендира за допълнителни такси не била включена в ГПР. Налице било
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като с уговорките за
заплащане на допълнителни разходи по договора се нарушавало изискването
ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № *** г.
Освен това, посочване на размер на ГПР, който не бил реално прилагА.я в
кредитните отношения между стрА.те, представлявало заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2 т.1 от ЗЗП. На
посочените основА.я процесния договор се явявал изцяло недействителен.
Отделно, в исковата молба са изложени подробни съображения и относно
това, че така уговорените допълнителни такси са нищожни на основА.е чл.10
а, ал.1 от ЗПК, доколкото били свързА. с дейността по усвояването и
управлението на кредита, а разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК не допускала
кредиторът да изисква заплащането на такива такси. Същите били нищожни и
поради противоречие с добрите нрави и на осн. чл. 143, т. 1 от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП) поради неравноправност на клаузите.
Уговорените такси били във вреда на потребителя и не отговаряли на
изисквА.ята за добросъвестност и справедливост, като водели до
неравновесие в правата на стрА.те. Същите били уговорени в ущърб на
потребителя. Освен това, клаузите, уреждащи процесните такси били
неразбираеми и не позволявали на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора. Предвидените клаузи били
неравноправни и по смисъла на чл.143 т.5 ЗЗП, тъй като таксата била
необосновано висока и увеличавала подлежащата на връщане сума с още
2
100% от предоставената главница. По посочения начин се заобикаляла и
разпоредбата на чл.33 ал.1 ЗПК, въвеждаща задължение за кредитора да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя. В конкретния случай
допълнителните такси се явявали още едно допълнително възнаграждение за
кредитора и водели до неоснователното му обогатяване за сметка на
кредитополучателя. Така уговорените допълнителни такси били нищожни и
поради това, че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер
на ГПР и до заобикаляне на закона. Предвид изложеното, ищцата иска съдът
да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от
282,78 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен
Договор за кредит № ************ и Анекс към него, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане, а в условията на евентуалност – да осъди
ответника да й заплати сумата в размер на 241,69 лева, представляваща
недължимо платена „такса разглеждане“ по Договор за кредит №
************и Анекс към него, ведно със законната лихва върху сумата
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
изплащане Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Сочи, че действително между стрА.те бил налице договор, сключен от
разстояние чрез онлайн платформа за предоставяне на финансови услуги на
ответника. Твърди, че след постъпване на искането, на ищеца била изпратена
преддоговорна информация, под формата на СЕФ, съдържащ относимата по
договора информация спрямо избрА.те от заявителя срок за погасяване и
сума, за които кандидатства, както и че кредиторът предоставил възможност
на кредитополучателя да заяви изрично и по негово желА.е да се възползва
или не от услуга бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на
кредит, гарантираща обработка на искането и предоставяне на отговор до 15
минути от подаване на заявката. Твърди, че в случая от ищцата изрично била
заявена допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане, който
факт обусловил и начисляване на процесната такса. Така, след подаване на
заявка от ищцата и извършване на необходимите действия, в т.ч. извършена
оценка на кредитоспособността й, на 09.03.2023г. между стрА.те бил сключен
Договор за кредит № *********, по силата на който на ищцата била
предоставена в заем сума в размер на 900 лева за срок от 30 дни. Срокът на
договора за кредит започнал да тече от датата на превеждане на сумата –
09.03.2023г. Между стрА.те бил сключен и Анекс за допълнителна сума по
кредита от 15.03.2023г., по силата на който й била отпусната допълнителна
главница от 400 лева. Твърди се, че задължението по Договора за кредит №
3
************ било погасено изцяло и в срок, посредством две частични
вноски с общ размер от 1582,78 лв, с които били погасени изцяло главница -
1300 лева; договорна лихва – 41,09 лева и такса за допълнителна
незадължителна услуга за Бързо разглеждане – 241,69 лева. Ответникът
оспорва възраженията на ищцата за нищожност на договора и Анекс към него.
Поддържа, че договорът бил сключен при спазване на всички законови
изисквА.я и липсват твърдяните пороци по ЗПК и ЗЗП, като излага подробни
съображения. Твърди, че на ищцата е била предоставена цялата изискуема
преддоговорна и договорна информация, че ГПР и ГЛП били правилно
определени и е ясно посочен начинъти условията на формирането им. Не било
налице и твърдяното превишаване на нормативно предвидения максимален
размер на ГПР. Твърди, че процесната такса е начислена за услуга, които била
пожелателна, допълнителна и незадължителна за потребителя, поради което
била допустима и напълно отговаряща на посочените законови разпоредби, с
оглед на което законосъобразно не била включена в ГПР, а самият размер на
таксата не бил необосновано висок. Предвид тези и останалите подробно
изложени в отговора на исковата молба съображения, ответникът моли съдът
да отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказА.,
както и да му присъди направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и твърди
наличието на злоупотреба с права от ищцовата страна с цел генериране на
съдебни разноски в прекомерен размер. Моли при определянето им съдът да
се съобрази с актуалната практика на СЕС относно размера на подлежащите
на присъждане съдебни разноски.
Съдът като обсъди доводите на стрА.те и събрА.те писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е обявено като безспорно, а и от представените писмени
доказателства също се установява, че между ищцата и ответното дружество е
възникнало облигационно правоотношение по Договор за потребителски
кредит № ************, по силата на който на ищцата е предоставена в заем
парична сума в размер на 900 лева и към който на 15.03.2023г. е подписан
Анекс за отпускане на допълнителна заемна сума в размер на 400 лева; че
ищцата е погасила изцяло задълженията си по горепосочените Договор и
Анекс към него. Както и че по процесния договор за кредит е заплатена
сумата от 1582,78 лева.
Представени са по делото Договора за кредит, Анекса към договора за
кредит, Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на
информация за потребителски кредити и Общи условия, справка за
отпуснатите суми и плащА.я.
От представения Договор за кредит и Анекс към него за допълнителна
4
сума се установяват параметрите на облигационното отношение. Съгласно
Договор за кредит № ************, сключен между ищцата и ответника е
уговорена заемна сума в размер на 900 лева, при ГПР 49.7%,годишен лихвен
процент - 40.99, „такса за бързо разглеждане" в размер на 185.68 лева, като с
АНЕКС за допълнителна сума от дата 15.03.2023 г. към Договор за кредит №
************ е уговорена допълнителна заемна сума от 400 лева, при ГПР от
49.80 %, стандартен лихвен процент - 40.97%,лихвен процент след
отпускането на допълнителна сума - 40,95%, „такса за бързо разглеждане"
след отпускане на допълнителната сума - общо 241,69 лева, лихва – 41.09
лева, общо дължима сума по кредита – 1582.78 лева, като датата на връщане
на кредита става - 08.05.2023г.
Установява се от приложената към отговора на исковата молба справказа
отпуснатите суми и плащА.я, че заемната сума от общо 1300 лева е
предоставена на ищцата на 09.03.2023г. Установява се и че ищецът е погасил
задължението по процесния договор за кредит, като е заплатил на ответното
дружество сумата в размер на общо 1582,78 лева. Посоченото обстоятелство
се признава от ответника, който признава и че сумата е осчетоводена от
ответното дружество като пълно погасяване и разпределена по пера както
следва: 1300 лева - главница, 41.09 лева - договорна лихва и 241.69 лева -
такса за използване на допълнителна услуга бързо разглеждане.
В чл. 4.1 от Общите условия е предвидено, че кредиторът предоставя
възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на
подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане е
допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично
искане от страна на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и
предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му.
В чл. 4.4. от Общите условия е предвидено, че за заявката за тази
допълнителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит
кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се изчислява
спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит. Дължимата сума е
посочена в специалните условия на договора за кредит и е включена в Тарифа
на кредитора, налична на началната стрА.ца.
Съгласно т. 4.3., когато искането за отпускане на кредит постъпи извън
работното време на кредитора, в неработен ден или на официален празник, се
допуска забавяне в обработката извън посочените 15 минути, но при всички
случаи се гарантира приоритетно разглеждане и ускорена процедура за
отговор в срок до 2 часа от началото на първия следващ работен ден, но
кредиторът не може да бъде отговорен за забавяния, възникнали поради
технически проблеми или по вина на кредитополучателя /например при
изключен мобилен телефон/, при което кредиторът се задължава да изпълни
5
услугата в първия възможен момент.
Според т. 4.4. за заявката на допълнителната незадължителна услуга за
бързо разглеждане на искането за кредит кредитополучателят дължи такса за
бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на
договора за кредит, като тя е посочена в Специалните условия на договора за
кредит и е включена в Тарифа на кредитора, налична на началната стрА.ца, а в
т. 4. 5. е предвидено, че допълнителната услуга за бързо разглеждане не е
задължително условие за отпускане на сумата по заявения кредит и не
увеличава възможностите на кредитополучателя да получи такъв.
При така установената фактическа обстановка и при съвкупната преценка на
събрА.те доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното:
Разгледан по същество, предявеният иск с правно основА.е чл. 55, ал. 1,
предл. 1-во от ЗЗД е основателен, като съображенията за това са следните:
Безспорно, сключеният между стрА.те договор за кредит е
потребителски такъв и намира своята правна регламентация в Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в
разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма
- чл. 10, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускА.я, използвА. при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими за допълнителни услуги/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
6
и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна
норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.
Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата
разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържА.ето им особено в случаите на договор
при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на
ЗЗП /ДВ бр. 64/2007 г. /. Според чл. 3 от Директивата, неравноправни клаузи
са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изисквА.ята за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза,
която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържА.е. Фактът, че някои аспекти от
дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не
изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на
договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи
условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да
установи този факт.
В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при какви условия е
сключен процесният договор за потребителски кредит и как са уговорени
клаузите на този договор. Предвид обсъдените в тази насока правни
постановки и събрА.я доказателствен материал се установи, че процесният
договор е сключен при общи условия /при предварително определени от
едната страна - кредитор клаузи на договора/. Константна е практиката на
Съда на ЕС, според която съдилищата на държавите членки са длъжни да
следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските
договори. В този смисъл е и чл. 24 ЗПК, която разпоредба, във връзка с
неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит, препраща към
чл. 143 - 148 ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на
клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на закона или го
заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни - чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от
ЗЗД. В глава четвърта на ЗПК е уредено задължението на кредитора преди
сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.
7
В този смисъл клаузата от процесния договор за кредит, предвиждаща
заплащането на такса за бързо разглеждане на искането за кредит се намира в
пряко противоречие с преследваната цел на транспонираната в ЗПК
директива. Това е така, защото в чл. 4.4. от Общите условия е предвидено, че
за заявката за тази допълнителна услуга за бързо разглеждане на искането за
кредит кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се
изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит, тоест
потребителят не разполага предварително с информация досежно точния
размер на таксата, която ще дължи в случай, че желае искането му за кредит
да бъде разгледано по-бързо, а получава тази информация едва при
сключването на договора за кредит, след като вече е заявил тази допълнителна
услуга.
Несъмнено таксата за бързо разглеждане представлява разход по кредита
по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК и съгласно чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от
ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Доколкото ответникът изрично
заявява, а и от представените писмени доказателства се установи, че
процесната такса за бързо разглеждане не е включена при изчислението на
ГПР, то следва, че същият не отразява действителните разходи по кредите.
Така реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи,
недопустими по действащото законодателство, чиято стойност не е включена
в определения в договора за кредит ГПР. В случая посоченият в договора
размер на ГПР е неточен и заблуждава потребителя, тъй като не отразява
действителния размер на разходите по кредита. Следва да се отбележи, че
сумата на кредита е общо в размер на 900 лева, а дължимата такса за
допълнителна услуга по договора и анекса възлиза на общо 200,44 лева, което
води до съществено увеличение на тежестта на задължението на потребителя.
Наред с това, в случая услугата „бързо разглеждане" безспорно касае
действия, свързА. с отпускането на кредита и начисляването на такса за нея
попада в забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Таксата за бързо разглеждане е
уговорена и във фиксиран размер. Липсва каквато и да е еквивалентност
между таксата и извършената услуга от кредитора.
От съдържА.ето на договора за кредит не става ясно как тази
допълнителна услуга е остойностена, по каква методика е формирана цената
за ползването й и какви конкретни действия от страна на кредитора се
включват в тази услуга. Съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С-
714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48/Е0 на Европейския парламент и
на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИ0 на Съвета трябва да се тълкува
в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към
договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител
8
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се
отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер,
попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя" по
смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на
разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния
кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. Член 10, параграф 2, буква ж) и член
23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ
всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. С оглед изложеното, съдът намира, че процесната клауза, която
предвижда заплащането на коментираната такса за бързо разглеждане се явява
нищожна.
На следващо място съдът счита, че въпросната суми за такса за бързо
разглеждане несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във
връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който
предвижда, че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В случая следва да се има предвид
също така, че с включването на горепосочената такса за експресно
разглеждане, предвидена в Договора за кредит към ГПР от 49,80%,
действителния такъв би нараснал многократно. В този смисъл,
обстоятелствата относно включените в ГПР компоненти следва да бъдат ясно
посочени при сключване на договора, за да може потребителя да прецени дали
да сключи договора за кредит при така определените условия за връщането на
заетата сума.С оглед това, съдът намира, че при сключването на процесния
договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на "такса за бързо
разглеждане на заявка за кредит", което е свързано с допълнителни разходи за
потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, огрА.чаваща максималния размер на годишния процент на
разходите по кредита. Предвид горното, посочените в договора размери на
годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не
съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при
9
определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл. 22 ЗПК/.
Независимо от формалното посочване в договора за кредит, че бързото
разглеждане представлява допълнителна незадължителна услуга, от
съдържА.ето на уговорките е видно, че се касае за такса във връзка с действия
по усвояването на кредита. Съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК обаче кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързА. с
усвояване и управление на кредита. Следователно клаузите, предвиждащи
заплащане на такса за бързо разглеждане, влизат в пряко противоречие с
разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Таксата за бързо разглеждане, дължима
отделно от главницата и възнаградителната лихва по договора за кредит, е
част от общия разход по кредита и следва да бъде включена при изчисляването
на ГПР като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит /аргумент
от чл. 19, ал.1 и 2 ЗПК/. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на §
1, т. 1 ДР ЗПК, според която "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързА. с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързА. с договора за кредит, и по- специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая
по делото е безспорно, че ГПР не включва таксите за допълнителни
незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово
искане, като каквато кредиторът се е опитал да о ч е р т а е таксата за бързо
разглеждане в изготвените общи условия. Следователно посоченият в
договора ГПР не включва всички действителни разходи. Поради това съдът
намира, че е налице противоречие на сключения договор с императивната
разпоредба на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК. Тази част от сделката е особено
съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на ГПР
е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържА.е законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето /чл.22 ЗПК/.
Предвид изложеното, съдът счита, че сключения между стрА.те Договор
за кредит № ********* от 09.03.2023г. е изцяло нищожен на основА.е чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
10
Действително, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, нищожността на
отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е
налице нито една от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния
договор за кредит относно определянето на ГПР да бъде заместена по право
от повелителни норми на закона, или че договора за потребителски кредит би
бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като
той е въведен като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поради това,
в настоящия случай не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и
нищожността на посочената по-горе клауза от договора обуславя
недействителността на целия договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителя връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С исковата си молба ищецът предявява иск с правно основА.е чл. 55 ,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, с който иска ответника да бъде осъден да му върне платената
без основА.е сума по договора и свързА.я с него Анекс в размер общо на
241.69 лева.
Първото предложение на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване на нещо без основА.е, т. е. когато още при самото
получаване липсва основА.е за преминаване на блага от имуществото на едно
лице в имуществото на друго. Начална липса на основА.е е налице и в
случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт.
В хода по делото ответникът представи и съдът прие като доказателство
справка за отпуснати суми и постъпили плащА.я за погасяване на
задължението по процесния договор за кредит, от която се установява, че
ищцата е платила в полза на кредитора и Анекс към него от 15.03.2023г.
сумата от 1 582,78 лева, с която е било погасено вземането за главница в
размер от общо 1300 лева, за договорна лихва – 41,09 лева и за такса за бързо
разглеждане – 241,69 лева. От своя страна ищецът не оспори така
представеното от ответника писмено доказателство. Предвид това, съдът, на
основА.е чл. 175 от ГПК, приема за доказано извършеното плащане от ищеца
на горепосочената сума и погасяване на цялото му задължение по процесния
договор за кредит.
Предвид изложеното, съдът намира, че на основА.е чл. 23 от ЗПК, по
процесния договор за потребителски кредит, ищецът дължи на кредитора
единствено чистата стойност на получената в заем сума, а именно 1300 лева,
която е била преведена на ищцата. По същият начин, предвид разпоредбата на
11
чл. 23 от ЗПК, плащането от страна на ищеца на сумата от 41,09 лева -
договорна лихва и такса бързо разглеждане – 241,69 лева, са платени на
кредитора без основА.е.
С оглед на това, предявения иск с правно основА.е чл. 55,ал.1, пр.1 от
ЗЗД се явява основателен и доказан изцяло за сумата от 282,78 лева и следва
да бъде уважен.
Като законна последица от уважаване на иска, главницата следва да се
присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 19.09.2024 г. до окончателното й изплащане.
Поради уважаването на главния иск, съдът не следва да се произнася по
предявения евентуален такъв.
По разноските:
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски. С оглед изхода на спора на
основА.е чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева за
платена държавна такса.
Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално
представителство от един адвокат по чл. 38 ЗАдв. в полза на адвокат Д.М. По
отношение на размера на хонорара, който следва да се определи съдът намира,
че предвид липсата на фактическа сложност на делото, както и наличие на
трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси,
извършените от адв. Д.М процесуални действия, изразяващи се единствено в
депозиране на писмени молби по делото, приключване разглеждане на делото
в едно съдебно заседА.е, по което същият не се е явил, на основА.е чл.38 ал.2,
вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./ в полза на адв. Д. М следва да се
определи възнаграждение за осъщественото от него процесуално
представителство, защита и съдействие по настоящото дело в размер на 400
лева. Към тази сума следва да се прибави и 80 лв. ДДС по аргумент от § 2а от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, което да
бъде заплатено от ответника. В тази връзка, съдът не споделя направеното
възражението на ответното дружество за прекомерност на договорения от
ищеца хонорар на адвокат, тъй като такъв не е договарян по размера си, а се
определя от съда.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
12
на управление - гр. София, п.к. 1421, Район „Лозенец", ул."Димитър
Хаджикоцев" № 52-54, да заплати на А. И. К., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: *********, ап. 50, на основА.е чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД сумата от
282,78 лева - недължимо платена сума по недействителен Договор за кредит
************ и свързА.я с него АНЕКС за допълнителна сума от дата
15.03.2023 г. към Договор за кредит ************, сключени между стрА.те,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -
19.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА "ВИВУС.БГ ЕООД, ЕИК: ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр. София, п.к. 1421, Район „Лозенец", ул."Димитър
Хаджикоцев" № 52-54, да заплати на А. И. К., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: *********, ап. 50, на основА.е чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 50,00
лева, представляваща разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА "ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК: ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр. София, п.к. 1421, Район „Лозенец", ул."Димитър
Хаджикоцев" № 52-54, да заплати на адвокат Д.М на основА.е чл. 38, ал. 1 вр.
ал. 2 от ЗА сумата от 480 лева с вкл.ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригина!
Секретар: П.М
13