Р Е
Ш Е Н
И Е № 379
гр.Пловдив,23.03.2020
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, ІІІ гр. с., в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Диана Плачкова, като разгледа докладваното гр.д.№2538 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. М.С., ЕГН **********,***, чрез пълномощника й адвокат Т.Д., със съдебен адрес:***, офис ***, срещу „Юробанк България” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София, ул.”Околовръстен път”№260, с която е предявен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД .
Изложени са в исковата молба обстоятелства, че на 16.11.2006 г. между ищцата /тогава с фамилия Л./, К.Н.Л., М.А.С./починал на ***г./ и И.П.С., от една страна, и „Българска пощенска банка“ АД /понастоящем „Юробанк България” АД/, от друга страна, е сключен Договор за кредит № ***/***г. в размер на 92 700 лв., от които 49 500 лв. за закупуване на апартамент № ***, вх. ***, ет. *** в бл. *** на ул. „***”№ * в гр. ***, с площ от 106,04 кв.м, и 43 200 лв. – за други нужди. Заплащането на дължимите главница и лихви е уговорено на 300 равни месечни анюитетни вноски в размер на 637,55 лв. всяка, считано от 28.12.2006г., с падеж 28-число на съответния месец, като за обезпечение на кредита е учредена договорна ипотека върху закупения недвижим имот. Твърди се, че според чл. 3, ал. 1 от договора за кредит, годишният лихвен процент се определя от базовия лихвен процент на „БПБ“ АД за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период, намален с 0,3 %, като към датата на подписване на договора за кредит -16.11.2006г. БЛП е 7 %, а анюитетната месечна вноска е 637,55 лв. На 28.11.2007 г. от банката е променен едностранно размерът на БЛП, а оттам и месечната вноска от 637,55 лв. на 666,33 лв., след което размерът на погасителната вноска е изменян многократно – 680,76 лв., 709,84 лв., 754,32 лв. и 845,92 лв. Поради фактическа невъзможност на кредито-получателите да заплащат увеличените погасителни вноски, между тях и банката е подписано на 14.04.2009г. Допълнително споразумение към Договор за кредит № ***/***г. , според което редовните и просрочените лихви и главници към тази дата ще бъдат преоформени чрез натрупване към редовната главница, като сумата е наречена в споразумението „общ дълг“. Впоследствие са подписани още три допълни-телни споразумения- на 10.08.2010г., 21.02.2011г. и 02.03.2011г. с аналогични условия, като изменението на БЛП от страна на банката директно води до увеличаване на размера на дължимата редовна лихва, респ. на размера на месечната анюитетна вноска. Изложено е, че клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 от договора за кредит, даващи възможност на банката за едностранно изменение на БЛП по договора, не са били известни предвари-телно на кредитополучателите, а са им станали достояние непосредствено преди подпис-ването на договора, съдържанието на който било изготвено едностранно от банката и кредитополучателите не са могли да влияят върху него. В самият договор изобщо не са посочени обективните предпоставки за изменение на БЛП на банката, начинът и механизмът, по който става формирането му, като така се предоставя неограничена възможност на едната страна по договора да променя субективно и едностранно материалното изражение на облигационното правоотношение, без другата страна, като потребител на финансова услуга, да има последваща възможност да се откаже от договора. Ето защо, според ищцата, посочените клаузи на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от Договор за кредит № ***/***г. , както и чл. 6 от допълнителните споразумения към него от 10.08.2010 г. и от 02.03.2011 г. са неравноправни, тъй като представляват уговорки във вреда на потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност, а водят до значително неравновесие между страните по договора, което създава възможност за увреждане интересите на потребителите. Поддържа се, че тези клаузи на допълнителните споразумения противоречат на чл. 68в от ЗЗП, както и на добрите нрави и са сключени без основание за това, тъй като констатациите за размера на дълга не отговарят на действи-телното правно положение, поради което са нищожни на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. А доколкото неравноправните клаузи са нищожни по смисъла на чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 146, ал.1 и чл. 143, ал.1, т. 9-12 от ЗЗП и не произвеждат действие, то платеното въз основа на тях се явява при начална липса на основание за това.
Предвид гореизложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответната банка, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, да заплати на ищцата сума-та 25 001,40 лв., с която се е обогатила неоснователно, представляваща сбор от надплате-ните общо 60 месечни вноски в периода 28.10.2012г.-28.10.2017г., като стойността на надплатеното всеки месец е в размер на 416,69 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане.
При условия на евентуалност – в случай че съдът приеме, че сумите над размера от 637,55лв., заплащани от ищцата на ответната банка за периода 28.11.2007г.-28.08.2012г., са недължимо платени, поради приложените нищожни клаузи, и че тези суми подлежат на връщане от банката, с исковата молба е отправено компенсаторно изявление за прихва-щане, че вземането на банката за главница по процесния договор за кредит е прихванато от ищцата със сумите, подлежащи на връщане от банката, независимо от това, че вземането е погасено по давност, тъй като прихващането е било възможно към момента на съществуване на двете вземания.
Допълнителни съображения по спора са развити в писмени бележки на пълно-мощниците на ищцата -адв. Д. и адв. К.. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника „Юробанк България” АД е подаден отговор на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на предявения иск. Изложено е, че посочените от ищцата клаузи нямат неравноправен характер. Договорът за кредит и допълнителните споразумения към него са сключени след индивидуално договаряне между банката и потребителите, като преговорите между тях са започнали поне един месец преди сключване на договора. И.С. е сключила с банката и Договор за потребителски кредит №***/***г., поради което вече е имала опит при договаряне на условията и сключване на договор със същата банка. Тя и ищцата С.С. са декларирали, че притежават *** образование, с трудов стаж от *** г. като *** за първата и *** г. като ***-втората, поради което са притежавали необходимите общи и специални знания, за да извършат адекватна преценка на предложените от банката условия, които не са неравно-правни, а са договорени в полза и на двете страни по договора. Според ответника, всички клаузи на договора и споразуменията към него са ясни и разбираеми, като методиката на банката за формиране на БЛП е публикувана и е достъпна на официалния й сайт. Липсва неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за кредит, както и нарушение на изискването за добросъвестност от страна на банката, като потребителите са имали възможност след сключване на договора за кредит да се откажат от него в 14-дневен срок от подписването му. Наред с горното, ответникът сочи, че са налице изклю-ченията по чл. 144, ал.2, т.1 и чл.144, ал.3, т.2, вр. чл. 143, т.10 и т.12 от ЗЗП, според които банката може да си запази правото, при наличие на основателна причина, да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани със стойността на финансовата услуга. Оспорва се от него и направе-ното от ищцата изявление за прихващане на надвзетите от банката суми със задълженията по кредита, тъй като не са налице ликвидни и изискуеми насрещни вземания на страните, с които да се извърши извън/съдебно прихващане, а освен това се оспорва вземането на ищцата за надплатени лихви по кредита, като погасено по давност.
Подробни съображения по спора са изложени в писмени бележки на адвокат В.-пълномощник на ответното дружество. Направено е искане за присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Не се спори между страните, а и от приетите по делото доказателства се установява, че на 16.11.2006г. между С.С. /Л./, К.Л., М.С.и И.С. и „Българска Пощенска банка” АД /понастоящем „Юробанк България” АД / е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № ***, с който ответната банка е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 92 700лв., от който 49 500лв.-за закупуването на недвижим имот- апартамент №*, вх.*, ет.*, блок ***, с адрес- гр. ***, ул.”***”№*, и 43 200лв.- за други разплащания, като в полза на банката е учредена ипотека върху посочения недвижим имот. Според договора, кредитополучателите са поели задължение за погасяване на кредита на месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихви, в размер на 637,55лв. всяка, със срок на издължаване 300 месеца, считано от неговото усвояване. Съгласно чл.3 от договора, за усвоения кредит се дължи лихва в размер на Базовия лихвен процент в „БПБ” за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период на начисля-ване на лихвата, намален с 0,3 %, като към момента на сключване на договора БЛП е 7% . Според чл.3, ал.5, действащият БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия БЛП и за датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. В чл.6, ал.3 на договора е посочено, че ако по време на действието на договора Банката промени БЛП, то размерът на погасителните вноски, определен в ал.1, се променя автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на договора за кредит дава своето неотменимо и безусловно съгласие. Предвидено е още в договора /чл.12/, че банката запазва правото си по време на действието на договора да променя тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, като измененията влизат в сила от деня на приемането им от компе-тентните органи.
Страните не спорят, че сумата по договора за кредит е усвоена от кредитополуча-телите в пълен размер, като е преведена по открита в банката сметка с титуляр С.С.
На 14.04.2009г. е подписано допълнително споразумение към договора за кредит, с което страните са се съгласили да предоговорят съществуващите към датата на подпис-ването му задължения на кредитополучателите към банката. Същите са констатирали, че задълженията са в размер на 83,91лв. –просрочена главница; 201,93лв.-просрочена лихва; 89 564,86лв.-редовна главница и 406,03лв. редовна лихва. Според т. ІV, с подписване на споразумението кредитополучателят се съгласява сумата, представляваща разлика между погасената сума по т.ІІІ и общия сбор на сумата по т. І.1 и т.І.2, да бъда преоформена чрез натрупване към редовната главница по т. І.3. Страните са уговорили 12-месечен период на облекчено погасяване на дълга, през който дългът се погасява на равни месечни вноски съгласно погасителен план.
На
10.08.2010г. е сключено второ допълнително споразумение към договора, като е
уговорено в него, че общият дълг е в размер на 93 247,22лв., в т.ч. 295 лв.-
просрочена главница; 1 964,68лв.-просрочена лихва; 30лв.- просрочени такси и 90
957,54 лв.- редовна главница. Уговорен
е в споразумението 12-месечен период на облекчено погасяване на кредита,
считано от следващия падеж, с размер на месечната вноска от 600лв. През периода
на облекчено погасяване върху дълга се начислява лихва в размер на 7,72% . След
изтичането на този период върху общия размер на дълга се начислява годишна
лихва в размер, равен на сбора на действащия към същата дата БЛП на Банката за
жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер
на 0,08 пункта, като погасяването на дълга е на равни месечни вноски съобразно
погасителен план.
На 21.02.2011г. е сключено допълнително споразумение, с което
страните се съгла-сяват да прекратят действието на
въведеното облекчено погасяване на общия дълг. В т.2 и 3 от споразумението е
уговорено, че върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода
на облекчено погасяване лихва, като върху общия размер се начислява годишна
лихва, равна на договорената между страните за периода след изтичането на
действащия към момента период на облекчено погасяване на дълга.
На 02.03.2011г. страните са подписали четвърто споразумение, в
което са конста-тирали, че към тази дата
кредитополучателите имат следните задължения- 103,61лв.-просрочена главница; 2 365,36лв.-просрочена
лихва; 61лв.-просрочени такси и 93327,56 лв.-редовна главница. Уговорен е
6-месечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж,
през който дългът се погасява на равни месечни вноски в размер на 290лв. с
фиксирана годишна лихва 3,66%. След изтичане на периода на облек-чено
погасяване дългът се олихвява с БЛП плюс договорна лихвена надбавка от 0,38
пункта, като се погасява на равни месечни погасителни вноски, съгласно
погасителен план, неразделна част от споразумението.
По делото са представени и други доказателства, съдържащи се в кредитното досие по договора – искания за предоставяне на жилищен кредит; декларации за свързани лица; искания за удостоверяване на трудова заетост; удостоверения за наличието или липсата на публични задължения; предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 03.11.2006г.; нотариален акт, с който е сключен договор за продажба на недви-жим имот –апартамент №*, вх.*, ет.* на ул.”***”№*, гр. ***; искане за усвояване на суми по договор за кредит; доказателства за усвояване на сумата по договора; първоначален погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски; молби за преструктуриране на ипотечен кредит; погасителни планове; предходно сключен договор за потребителски кредит №***/***г. между „БПБ”АД и И.С., молба за потре-бителски кредит от последната с отразяване в нея данни за наличието на сключен договор за кредит с „Банка ДСК”.
В хода на
настоящото производство е допусната ССЕ, с вещо лице В.Ш., от чиито заключения
се установява, че към датата на сключване на договора за кредит БЛП е бил 7 % и
в периода след тази дата се е променял, като към 10.09.2012г. е 10,50%. По
отношение на процесния кредит лихвеният процент се е
променял на посо-чените в таблица 5 от допълнителното
заключение дати и към 28.10.2012г. е 10,63%. Отразени са от вещото лице
извършените промени на месечните погасителни вноски по кредита. Посочено е, че
към датата на подаване на исковата молба в съда-13.10.2017г. /до вноска №130 с
падеж 28.09.2017г./ общият размер на платените вноски е 107 346,46лв., от
които 15 145,65лв.- погасена главница и 92 200,81лв.- погасена възнаградителна лихва. Според извършеното от експерта
изчисление на вноските по първоначално изготвения погасителен план към договора
за кредит, при лихвен процент 6,7 %, към датата на завеждане на исковата молба
/до вноска №130/ общият размер на дължимите вноски, при месечна вноска
637,55лв., възлиза на 82 881,50лв. от които 22826,41лв. –главница и възнаградителна лихва- 60 055,09 лв. Или от датата на
сключване на договора за кредит до датата на подаване на исковата молба общият
размер на вноските е увеличен със сумата 24 464,96лв. Посочени са в
заключението капитализираните към главницата суми по дого-вора
за кредит. Констатирано е по данни от извлечението от разплащателната сметка на
ищцата към 28.05.2018г., че на 28.05.2018г. последно е погасена вноска с падеж
28.04. 2018г. /№137/ т.е. към датата на завеждане на исковата молба няма непогасени
вноски за главница. Остатъкът от
вноските за главница /163 вноски- от №138 до №300/, според актуалния
погасителен план по кредита, е в размер на 83 433,24лв. и ако със сумата
от 24 464,96лв. се погаси част от остатъка по главницата, непогасената главница
по кредита ще е в размер на 58 968,28лв. Видно от заключението, съобразно
представената методо-логия за формиране на БЛП,
последният се определя като сбор от трансферната цена на ресурса и буферна
надбавка. Трансферната цена на ресурса представлява цената на ресурса, на която
банката оценя, че би могла да привлече ресурс от депозитори и външни
финансирания при равни други условия и се формира от пазарните лихвени мери-тели Софибор, Юрибор, Либор /като при кредити в лева се следи
тримесечният Софибор/ и рискова премия,
приложима за банката, при привличане
на финансов ресурс и директни
нелихвени разходи. Буферната надбавка изразява оценката под формата на лихвена премия
на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти и освен това абсорбира временните
пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 0,50 % /на годишна база. При
промяна на компонентите се променя и БЛП. Комитетът по управление на активите и пасивите е органът
на банката, който е отговорен за първоначалното определяне на лихвения процент
и следващите промени в размера на БЛП. Същият взема решения за промяна на БЛП
при трайни изменения в компонентите, изброени в методологията, на съвкупна
база. В методологията за определяне на базисни лихвени проценти на „Юробанк и Еф Джи
България” е описан механизмът на формирането на БЛП, като в нея са
използвани икономически термини, без които не би могло да бъде коректно описан
начинът на формирането на БЛП.
По делото са
събрани гласни доказателства посредством показанията на свиде-телката
на ищцата -И.П.С.. Същата депозира показания, че през месец ноември 2006г.
сключили с Пощенска банка договор за ипотечен кредит за закупу-ване
на апартамент, находящ се в гр. *** на ул.”***”. Като служител на „***”
свидетелката имала възможност да ползва преференциални условия при сключване на
договори за кредит с банката и затова подписали договор именно с тази банка.
Представител на банката дошъл във фирмата, обяснил, че имат много добри условия
на ипотечни кредити при годишен лихвен процент - 6,7 %. Преди подписването на
договора бил проведен разговор с един от кредитните инспектори, говорили
единствено за лихвата и размера на вноската- от 637 лв. месечно за срок за
кредита от 25 години. Текстът на договора не бил проучен от свидетелката, той бил
предварително изготвен и кредитополучателите трябвало само да положат подписите
си под него, което станало поетапно. От банката казали, че договорът е
стандартен. Свидетелката сочи, че към онзи момент, а и понастоящем работи като счетоводител,
има средно икономическо образо-вание.
При така
установените фактически обстоятелства и събрани доказателства, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне, като фактическият състав на тази разпоредба изисква предаване и съотв. получа-ване на материално благо при начална липса на основание.
Съобразно въведеното с чл.154, ал.1 от ГПК разпределение на доказателствената тежест в процеса, върху ищцата лежи тежестта да установи факта на плащането на исковата сума, а задължение на ответника е да докаже, че е налице основание за получа-ването, съответно за задържане на полученото от него.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, възникнали по силата на сключения на 16.11.2006г. между С.С. /Л./, К.Л., М.С.и И. С. и „Българска Пощенска банка” АД /понастоящем „Юробанк България” АД/ договор за кредит за покупка на индивидуализиран в договора недвижим имот, по силата на който банката се е задължила да предостави на кредитополучателите определена парична сума срещу поето от последните задължение за връщането й и заплащане на възнаграждение за ползване на паричните средства.
Не е спорно и че с допълнителни споразумения към договора за кредит, подписани между банката и кредитополучателите, са предоговорени остатъкът от задълженията на кредитополучателите, условията относно погасяването на кредита, променяни са лихве-ните проценти на договорната лихва, като са изготвени нови погасителни планове.
От заключенията на ССЕ, които съдът кредитира, като обективни, компетентно изготвени и неоспорени от страните, се установи, че по кредита, във връзка с договора и сключените към него допълнителни споразумения, са извършвани погасявания, като към 13.10.2017г.-датата на подаване на исковата молба размерът на платените вноски е 107 346,46лв., от които 15 145,65лв.- погасена главница и 92 200,81лв.-погасена възнагра-дителна лихва. За същия период от време -при първоначално изготвения погасителен план към договора за кредит, при лихвен процент 6,7 % и при уговорения размер на месечна погасителна вноска от 637,55лв., общият размер на дължимите вноски възлиза на 82 881,50 лв., от които 22 826,41 лв. –главница и 60 055,09 лв.-възнаградителна лихва.
В случая ищцата основава претенцията си на твърдения за недължимо платени главница и лихви по договора за кредит, сключен с ответното дружество, поради неравно-правност на клаузите на чл.3,ал.5, чл.6,ал.3 и чл.12 от този договор и нищожност на клаузи от допълнителните споразумения към него досежно извършеното увеличаване на размера на дълга, въз основа на които е извършила плащанията.
Процесният договор за кредит от 16.11.2006г. за покупка на недвижим имот има характер на финансова услуга по смисъла на пар.13,т.12, б. б /редакцията ДВ бр.59/ 2006г./ от ДР на ЗЗП, както и по см. на действащата разпоредба. Доколкото ищцата е физическо лице, на което по силата на договора е предоставен банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, то тя се явява потребител по смисъла на пар. 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Следователно, в качеството си на кредитополучател в отношенията, възникнали между нея и ответното дружество, същата се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори, въвежда разпо-редбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори и затова следва да се обсъдят поддържаните възражения за неравноправност на клаузи от договора за кредит и споразуменията към него, предвид дължимата служебна проверка и макар производството по делото по първо-начално предявените установителни искове за установяване нищожността на отделни неравноправни клаузи от договора за банков кредит и споразуменията да е прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добро-съвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търго-веца или доставчика и потребителя, като са изброени неизчерпателно хипотези на неравноправни клаузи.
Според чл.146, ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално.
За да е нищожна като неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява
някой от фактическите състави на чл. 143
ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП.
Клаузите, които не са уговорени индивидуално, са дефинирани в чл.146, ал.2 от ЗЗП- клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че клаузите са инди-видуално уговорени, се носи от доставчика на услугата- ответната банка.
В процесния случай от страна на ответника не са ангажирани доказателства, от които да може да се направи извод, че оспорените клаузи от договора, предвиждащи възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгла-сувания размер на лихвения процент, а оттук и размера на погасителните вноски, както и запазване правото на банката по време на действието на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, са били индивидуално договорени. Няма данни кредитополучателите да са имали възможност да изразят становище по съдържанието на договора, вкл. по спорните клаузи от него и да повлияят върху тях. Липсват доказателства банката предварително да е представила на кредитополучателите подробна информация относно възможните бъдещи промени в предоставената финансова услуга. От изслушаните свидетелски показания на св. С., които не са опровергани с други доказателства, се установи, че оспорените клаузи са били изготвени предварително, договорът е бил типов, коментирани са само преферен-циалният размер на лихвата и размерът на месечната погасителна вноска. Видно е от представения по делото екземпляр на договора, че част от клаузите са останали непопълнени, именно поради факта, че не се отнасят до конкретния потребител и до конкретно възникналите с него правоотношения. Ето защо, не може да се приеме, че спорните клаузи са индивидуално уговорени и следователно, по отношение на тях не е приложимо изключението по чл. 146 ЗЗП.
При тези данни, следва да бъде обсъдено и дали процесните клаузи от договора са неравноправни, а като такива- и нищожни по смисъла на чл.146 вр. с чл.143 и сл. от ЗЗП.
Видно от
съдържанието на клаузата на чл.3, ал.5 от договора, визирана като нерав-ноправна в исковата молба, същата сочи, че
действащият БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия БЛП
и за датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в
банковите салони. Съгласно клаузата на чл.6, ал.3, ако по време на действието
на договора банката промени БЛП за жилищни кредити, то размерът на
погасителните вноски, определен в ал.1, се променя автоматично в съответствие с
промяната, за което кредитополучателят с подписването на договора за кредит
дава своето неотменимо и безусловно съгласие. Според
клаузата на чл.12, банката запазва правото си по време на действието на
договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните,
които прилага при операциите си. Измененията в Тарифата влизат в сила от деня
на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните
по договора.
Съгласно
установената съдебна практика, по договор за предоставяне на жилищен кредит
условията, при които банката може едностранно да увеличава БЛП, трябва да са
формулирани ясно; методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да
съдържа конкретно разписана изчислителна процедура, която да сочи вида, количестве-ните изражения и относителната тежест на всеки
от отделните компоненти и не може клаузата да съдържа само изброяване на
обективни фактори за възникване на правото на изменение; въз основа на ясни и
разбираеми критерии кредитополучателят трябва да може да предвиди изменението
на БЛП, което банката извършва едностранно; необходимо е между съконтрахентите да е постигнато съгласие за начина на
формиране възнаграж-дението на кредитодателя т.е.
относно конкретната формула за определяне на възнагра-дителната
лихва. Следователно, методиката за изчисление на лихвата респ. БЛП също е
елемент от договора за кредит, което само по себе си изключва възможността
същият да бъде едностранно променян; когато потребителят не е получил
предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който
кредитодателят може едностранно да промени цената на услугата, както и когато методиката
на банката, като нейни вътрешни правила, не е част от договора за кредит, кредитодателят не може да се счита за добросъвестен по см.
на чл.143 ЗЗП.
В конкретните оспорени клаузи, даващи възможност за едностранно изменение на размера на договорения лихвен процент, не са посочени критерии или основания, които биха могли да наложат едностранното променяне на базовия лихвен процент, представ-ляващ съществен елемент от договора за банков кредит. Същите не отговарят на изискването за добросъвестност, тъй като не въвеждат ясни, предвидими, определени или с възможност за точна определяемост параметри на задълженията, не съдържат изрично посочване на метода на изчисляване на лихвата, както и критериите за определяне на плаващ лихвен процент, а промените са поставени в зависимост от настъпване на бъдещи обстоятелства, изцяло по волята на кредитора, без право да се договаря. Методиката на банката за определяне на БЛП, както и изброените в нея променливи показатели за изчисляването му са факти извън съдържанието на процесния договор. Въпреки че в клаузата на чл.6,ал.3 е предвидено договореният лихвен процент да се променя при промяна на БЛП т.е. в посока увеличение и в посока намаление, доколкото, съобразно уговореното, само от субективната преценка на банката зависи дали да упражни правото си едностранно да променя размера на месечните погасителни вноски при промяна на БЛП в посока на неговото намаляване, то не е гарантиран принципът на реципрочност, т.е. не е предвидена сигурна възможност и кредитополучателят да се ползва при намаляване на променливия компонент от договорната плаваща лихва. Ето защо, съдът намира, че клаузите се явяват неравноправни по см. на чл.143, т.10 от ЗЗП, тъй като дават възможност на ответника нерегламентирано да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание, което води и до тяхната нищожност съгласно на чл.146, ал.1 от ЗЗП. Освен това, процесните клаузи, сочещи че банката може да променя БЛП и размера на месечните погасителни вноски едностранно, попадат и в хипотезата на чл.143, т.12 от ЗЗП /в приложимата към договора редакция/. Според тази норма, неравно-правна е клаузата, която дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Видно е от представения договор за кредит, че в него не е предвидена възможност за кредитополучателите да прекратят едностранно договора в случай на промяна на лихвения процент по кредита, при което клаузите са неравноправни и по смисъла на чл. 143, т. 12 от ЗЗП.
Неоснователни са доводите на ответника относно приложимостта на изключенията по чл.144, ал.2, т.1 и чл.144, ал.3 т.1 от ЗЗП.
Разпоредбата
на чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП изключва приложението на чл.143, т.10 от ЗЗП, като
допуска едностранна промяна без предизвестие от доставчика на финансова услуга
на лихвен процент, дължим от потребителя, но при наличие на няколко условия:
основателна причина за промяната, поето по договора задължение за уведомяване на
другата страна и предоставено право на потребителя незабавно да прекрати
договора. В коментирания договор обаче не са посочени причини от обективен
характер, независещи от банката, които биха дали възможност на последната да
промени лихвения процент. От текста на оспорените клаузи е видно, че промяната
на БЛП е предоставена изцяло на преценка на банката, без в договора да са
посочени факторите, които биха наложили евентуалното му изменение. Липсва
обвързаност на изменението на БЛП с конкретни обективни показатели, като е без значение
обстоятелството за наличието на методология за образуване на БЛП, доколкото тя
не е част от договорното съдържание. В договора не е налична и още една от
предвидените предпоставки за прилагане на изключението по чл.144, ал.2, т.1 от
ЗЗП- липсва клауза, предоставяща право на потребителя да прекрати договора при
промяна на БЛП. Предвидената възможност на кредитополучателите да прекратят
договора- чл.8, ал.1, на който се позовава ответникът, е свързана с погасяване
на задълженията по договора поради доброволното му изпълнение и няма отношение към
упражняване на предоставено им с договора право да прекратят договорната връзка
при несъгласие с предприетата от банката едностранна промяна.
В случая не е
налице и изричното изключение по чл.144, ал.3,т.1 от ЗЗП. Последно посочената
норма предвижда изключение от прилагането на основанието по чл.143, т.10 от ЗЗП
и по чл.143, т.12 от ЗЗП по отношение на сделки с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки и услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията
на борсовия курс или индекс или лихвения процент на финансовия пазар, които са
извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Видно е, че разпоредбите
на процесния договор не съдържат основания за промяна
на БЛП и вноските, които да не зависят от търговеца, поради което разпоредбата
на чл.144,ал.3, т.1 ЗЗП е неприложима.
С оглед изложеното до тук и предвид отсъствие на доказателства за наличие на изключенията по чл. 144 ЗЗП, оспорените от ищцата клаузи на договора, въз основа на които банката едностранно е променила размера на лихвите по кредита, като неравноправни по см. на чл.143 ЗЗП, са нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, не са породили правни последици и не обвързват страните по сделката.
Що се отнася до възраженията на ищцата за нищожност на клаузи от допълнител-ните споразумения, следва да се посочи, че споразуменията, имащи за предмет предо-говаряне на кредита, в които задълженията на кредитополучателите са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор, са нищожни на основание чл.366 ЗЗД. Така, в три от подписаните между страните споразумения се съдържа устано-вителна част за размера на дълга, определен от банката, според нищожните договорни клаузи. Посочен е и нов размер на лихвен процент, който е определеният едностранно такъв от кредитора въз основа на неравноправните клаузи в първоначалния договор. Ето защо, след като размерът на задължението е определен на база нищожна договорна клауза, независимо от приемането му от кредитополучателите, то споразуменията представляват спогодба по непозволен договор, която е нищожна съгласно чл.366 от ЗЗД.
Според чл.146, ал.5 от ЗЗП, наличието на неравноправни клаузи в договора не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага без тези клаузи.
В случая обемът от основни права и задължения, поети с договора за кредит, които стоят в основата на възникналото облигационно правоотношение, са приложими, без да е необходимо да се прилагат нищожните клаузи. С оглед на това и предвид нищожността на споразуменията за предоговаряне на кредита, в отношенията между страните следва да се прилага първоначалният договор, който може да бъде изпълняван без неравноправните клаузи за едностранно изменение на възнаградителната лихва. Първоначалният договор има действие между страните както относно размера на уговорената възнаградителна лихва от 6, 7 %, така и в частта за размера и падежите на отделните погасителни вноски.
Безспорно се установи от заключенията на ССЕ, че
ищцата е погасявала кредита чрез вноски, надвишаващи първоначално договорения
размер съобразно изготвения пога-сителен план.
Увеличението на размера на дължимата се месечна вноска е по причина на
действието на чл. 3, ал.5 и чл.6, ал.3 от договора за кредит- поради това че
банката е посочила нов БЛП, който се е отразил автоматично и на размера
месечните погасителни вноски. След като тези клаузи от договора за банков
кредит са нищожни, то платеното на това основание неоснователно е увеличило патримониума на ответната банка и подлежи на връщане.
Предвид изложеното, съдът намира за установен
фактическият състав на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД- налице е извършено плащане по
договора за кредит на анюитетни вноски в размер, различен
от договорения между страните, и липса на основание за плащането им в
завишен размер поради нищожност на
горепосочените клаузи.
Според съдебно-счетоводната експертиза, за периода от 28.12.2006г. до датата на подаване на исковата молба надвнесените суми по договора за кредит са в общ размер на 24 464,96лв. Доколкото в заключенията не е определен размерът на платеното в повече за 60 месечни вноски и за исковия период от време -28.10.2012г.-28.10.2017г., то съдът, извършвайки съответните преизчисления при отчитане на данните от ССЕ, приема, че за процесния период, съобразно действителните уговорки между страните, дължимата сума по кредита е 38 253лв., а сумите по платените погасителни вноски са в общ размер на 58 173,83лв. или е налице надвнасяне на суми в общ размер на 19 920, 83 лв. Следова-телно, искът за връщане на даденото без основание се явява основателен и доказан за сумата от 19 920,83лв. и следва да се уважи в посочения размер, а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 25 001,40лв.-ще се отхвърли, като неоснователен.
Предвид частичната основателност иска по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, основателно е и акцесорното искане за заплащане на законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до изплащането й. Ето защо, върху дължимата от ответника сума ще се присъди и законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -13.10.2017г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищцата е отправила изявление за прихващане на свои задължения за плащане на главница по договора за кредит от 16.11.2006г. със сумите, подлежащи на връщане от ответната банка, представляващи надплатени погасителни вноски по този договор за периода -28.11.2007г.-28.08.2012г., като съдът счита, че същото не следва да се разглежда по същество с решението по спора.
Правото да се
иска прихващане е потестативно право и е от
категорията на погаси-телните права,
като с него се цели погасяване на дължимо без реално изпълнение.
Възражението за прихващане е способ за погасяване на две насрещни вземания, които са
определени по размер, основание, изискуеми са, като са извършени действията по
чл.104 ЗЗД.
Прихващането
в материалноправен аспект, като способ за погасяване на задъл-жения, е регламентирано в
чл.103, ал.1 ЗЗД, съгласно който, когато два правни субекта си дължат взаимно
пари или еднородни и заместими вещи, всеки един от
тях, ако вземането му е насрещно, изискуемо и ликвидно, може да го прихване
срещу задължението си. В този случай насрещните вземания се погасяват до
размера на по-малкото към момента, в който условията за прихващане са били
налице.
Възможно е материалното волеизявление за
прихващане и процесуалното действие – възражение за прихващане да се извършат
едновременно – пред съда.
В случая изявлението за прихващане не е предявено като процесуален
способ за защита, а като материалноправно такова. Преценката за
наличието на извършено прихва-щане се предпоставя от това - дали в изявлението на едната страна до другата
страна е изрично, ясно и недвусмислено посочено с кои вземания се извършва
прихващането, като същите бъдат индивидуализирани в достатъчна степен. Видно от съдържанието на исковата молба, в нея липсва посочване на
вземане на ищцата в определен размер, няма каквато и да
е индивидуализация и на насрещното вземане.
Освен това, отсъстват изискуемите се от закона – чл.103 и чл.104 от ЗЗД предпоставки за
материалноправно прихващане, тъй като не е налице изискуемо и ликвидно- безспорно установено по
основание и размер вземане на ответника по отношение на ищцата. Вземането на банката не е изискуемо по см. на
чл.103 от ЗЗД, доколкото погасяването на дълга по договора за кредит е на
месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихви,
с падеж на вноските на всяко 28-число на съответния месец, а и задължението си
за плащане към банката ищцата е продължила да изпълнява, при което няма яснота
какъв е неговият остатък. Това изключва възможността
да се иска извънсъдебно прихващане чрез изявление по реда и с последиците на
чл. 104 от ЗЗД с предявяването му с настоящата искова молба.
И двете страни са предявили претенции за разноски по делото и са представили списък на разноските по чл.80 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски, съобразно уважената част на иска. Ищцата е претендирала и е направила по делото разноски в размер на 4730лв., като от тях в тежест на ответника следва да се възложат 3 768,81лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК, ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 1065,64лв., изчислени съобразно отхвърлената част на иска.
По изложените съображения,съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София, ул.”Околовръстен път”№ 260, да заплати на С.М.С., ЕГН **********,***, сумата от 19 920,83/ деветнадесет хиляди деветстотин и двадесет лв. и осемдесет и три ст./ лв., която сума e платена без основание и представлява разликата между уговорените и дължими по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №***/***г., сключен между С. М.С. /Л./, К.Н.Л., М.А.С./починал на ***г./ и И.П.С., от една страна, и „Българска пощенска банка“ АД /понастоящем „Юробанк България” АД/,от друга, и заплатените 60 месечни анюитетни вноски за периода 28.10.2012г. – 28.10.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 19 920,83лв., считано от 13.10.2017г.-датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 19 920,83лв. до пълния претендиран размер от 25 001,40лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София, ул.”Околовръстен път”№ 260, да заплати на С.М.С., ЕГН **********,***, сумата от 3 768,81/ три хиляди седемстотин шестдесет и осем лв. и осемдесет и една ст./ лв., представляваща направени от ищцата разноски за производството, изчислени съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА С.М.С., ЕГН **********,***, да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София, ул.”Околовръстен път”№ 260, сумата от 1065,64 /хиляда шестдесет и пет лв. и шестдесет и четири ст./лв.-направени деловодни разноски, изчислени съобразно отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: