Р Е Ш Е Н И Е
№ 1305
гр. Пловдив,
06 юли 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХI касационен
състав, в публично съдебно заседание на
четиринадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря П.Ц. и
участието на прокурора ИВАН ИЛЕВСКИ
като разгледа КАНД № 1120 по описа на съда за 2023г., докладвано от съдия Й. Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
С решение №
314/20.02.2023 г., постановено по АНД №
6393/2022г. районен съд-Пловдив е потвърдил
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на Л.Б.Е., ЕГН
********** е наложено административно наказание – „Глоба“ в размер на 300 лева
за нарушение на чл.139, ал. 5 ал. 6, вр. чл. 102, ал. 2 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП.
Така постановеното
решение е оспорено с касационна жалба от наказаното лице, чрез адв. Т.Е.-пълномощник.
Основното твърдение е, че то е постановено при нарушение на материалния и
процесуален закон. Искането е да се отмени решението на районния съд и като
незаконосъобразен да се отмени и ЕФ.
Ответникът по
касация – Агенция „Пътна инфраструктура“, в писмен
отговор от процесуален представител по пълномощие, изразява становище по жалбата,
с което я намира за неоснователна и моли да се остави в сила решението на ПРС.
Претендира разноски за касационната инстанция.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура-Пловдив дава мотивирано заключение за допустимост, но
неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно
решение, което предлага да бъде оставено в сила.
Административен
съд-Пловдив, ХХI състав, счита касационната жалба
за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок от страна
с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на
касационно оспорване съдебен акт.
След като обсъди
доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери
решението по реда на чл. 218 от АПК,
настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
Административнонаказателната отговорност на Л.Е.
е ангажирана за нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, предвиждащ водач, който
управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата, да се наказва с глоба в размер на 300 лева. Съгласно чл.
187а, ал. 1 от същия закон, при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 –
3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му. Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в, към които
автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер,
датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство - част от
системата.
В нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е
предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер
на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.
10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за
доброволното й заплащане – ал. 2. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".
Електронен фиш № ********** е издаден от
компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП, посочва, че
Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата
във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни
такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние,
както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и
контрола на системата за събиране на пътните такси. При изпълнение на своите
правомощия по чл. 10, ал. 10 от ЗП Агенция Пътна инфраструктура е установила,
като е и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗП, нарушение по
чл. 179, ал. 3 – 3б, поради което може да бъде издаван електронен фиш в
отсъствието на контролен орган за налагане на съответното наказание в размер,
определен за съответното нарушение - чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП. В настоящия случай,
по делото са приложени доказателства, за лек автомобил с такъв номер не е била
заплатена винетна такса. Заплащането на винетка е положителен факт от
обективната действителност, като тежестта на доказване е за лицето което го
твърди, в случая касатора. В този смисъл, в хода на съдебното производство не са
представени доказателства, от които да се направи категоричен обоснован извод,
че на посочената в електронния фиш дата, процесното МПС е било със заплатена
винетна такса по реда на Закона за пътищата.
Целта на закона с въвеждането на пътните такси
е да се заплаща такса за ползването на пътя. С разпоредбата на чл. 10 от Закона
за пътищата е разписано, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и
такси на база време и на база изминато разстояние, такса за ползване на
платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а,
ал. 7, при което заплащането на винетната такса дава право на едно пътно
превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. В случая
няма спор, че за това превозно средство, след като е установено същото и е
установен и собственикът му, винетната такса не е заплатена.
Деянието изпълнява обективните признаци на
административно нарушение по чл. 179, ал. 3 във връзка с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, системата отчита липса на винетка, като това обстоятелство сочи, че е
нарушена целта на закона и че МПС се движи, уврежда с движението си пътя, без
да е заплатило такса за това. С оглед на това, вмененото нарушение не съставлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Преценката за "маловажност" следва
да се прави на база фактическите данни по всеки конкретен случай - вид на
нарушението, начин на извършването му, подбуди, вид и стойност на предмета му,
вредни последици, степен на обществена опасност, морална укоримост на
извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на
административнонаказателната отговорност. В случая безспорно е доказано, че
касаторът не е заплатил винетна такса за ППС. Ето защо, с оглед характера на
нарушението, то не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
поради което реализираната спрямо касатора административнонаказателна
отговорност се явява законосъобразна. В тази връзка следва да се подчертае, че,
при преценката за маловажност на случая, значимостта на вредните последици се
отразява не само при резултатните, но и при формалните нарушения, по аргумент
от чл. 93, т. 9 от ДР на НК, където законодателят не прави разлика между
видовете престъпления. В конкретния случай наистина е налице нарушение и
крайната цел на административнонаказателната отговорност за това нарушение е да
защити фиска от ощетяване, което настъпва като последица от нарушението.
Оспореното съдебно решение е постановено при изяснена
фактическа обстановка. При наличието на
безспорни доказателства по административното обвинение, законосъобразно е наложено
административно наказание за нарушение на текста на чл. 102, ал.2 от Закона за
движението по пътищата. Като е достигнал до същите изводи, съдът обосновано и в
съответствие с приложимия материален закон е преценил жалбата до него за неоснователна,
а ЕФ е потвърдил като законосъобразен.
От изложеното
става ясно, че районен съд-Пловдив е постановил правилен съдебен акт,който при
липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде
оставен в сила.
При този изход на
делото ответникът по касация има право на разноски за настоящата инстанция. Те
се констатираха в размер на 80 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и
на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен
съд-Пловдив, ХХI к.състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 314/20.02.2023 г., постановено по АНД
№ 6393/2022г., районен съд-Пловдив.
ОСЪЖДА Л.Б.Е., ЕГН ********** да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: