№ 17206
гр. София, 13.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. М. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от М. М. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско дело
№ 20231110116738 по описа за 2023 година
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „***“ ЕООД,
вкоето се претендират суми въз основа на договор за кредит с ГПР 47,93%. Начислени са
суми за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, за които в уточнителна молба заявителят
сочи, че не са включени в ГПР.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК /в сила от 23.07.2014 г. /, годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Следователно годишният процент на разходите
не следва да надхвърля величината от 50. 00%, предвид на това, че законната лихва е в
размер на 10. 00%. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за
нищожни.
В случая възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги е уговорено като
допълнително задължение по договора за кредит. Тези услуги представляват разход за
ползването на предоставената сума без да е ясно дали ще се ползват от потребителя. Така
представляват допълнително възнаграждение, което е уговорено по начин, целящ да се
заобиколи ограничението на чл.19, ал.4 ГПК. Тази сума не е включена в ГПР, а следва да
бъде включена, тъй като не попада в приложното поле на изключенията по чл.19, ал.3 ЗПК.
Ако бъде включена, то ГПР значително надхвърля 50%. Налице е заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплащат допълнителните
услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната
1
лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№ 426/2014 г.
Съгласно чл.11, т.10 договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа: годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Отделното от изложеното уговорките относно тези услуги са недействителни, тъй като
представляват неравноправни клаузи - съгласно чл.143 ЗЗП, според който неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Те не са уговорени
индивидуално, тъй като представляват стандартни клаузи в договор, сключен при общи
условия.
Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Следователно при установяване на недействителност поради
противоречие с чл.22 ЗПК договорът е частично недействителен, тъй като запазва
действието си по отношение на правата и задълженията на страните, свързани с предаването
и връщането на чистата стойност на кредита.
В случая чистата стойност на кредита е 500лв. В уточняваща молба заявителят е посочил, че
длъжникът е платил сумата 100,16лв. Предвид изложеното заявлението е основателно за
сумата 357,64лв. – разликата между чистата сума на кредита и платеното от длъжника. На
заявителя следва да се присъди и обезщетение за забава за периода 16.3.2022г.-29.3.2023г. в
размер на 37,58лв. В останалата част заявлението следва да се отхвърли.
Следва да се посочи и че съгласно определение от 17.1.2023г. на СЕС, девети състав по д. №
С-379/21г. чл.6, §1 от Директива №93/13 следва да се тълкува в смисъл, че не допуска
национална юрисдикция, която следва да се произнесе по дело, върнато от висшестоящ съд,
да бъде обвързана съгласно националното процесуално право от изводите и указанията на
висшестоящия съд, когато въз основа на тълкуването, което е поискала от Съда, намира, че
тези изводи и указания не отчитат правните последици, свързани с неравноправния характер
на клауза от договор за потребителски кредит.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТХВЪРЛЯ заявлението в частите, в които се претендират
- главница над сумата 357,64лв. до предявения размер от 457,80 лева
- обезщетение за забава за периода 16.3.2022г.-29.3.2023г. над сумата 37,58лв. до предявения
размер от 129,32лв.
- 30,00 лева (тридесет лева), представляваща такса за период от 30.04.2022 г. ,
-90,11лева (деветдесет лева и 11 стотинки), представляваща неплатено договорно
възнаграждение за период от 15.04.2022 г. до 15.01.2023 г.,
-159,09лева (сто петдесет и девет лева и 09 стотинки), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст за период от 15.01.2023 г. ,
-295,45лева (двеста деветдесет и пет лева и 45 стотинки), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга флекси за период от 15.01.2023 г.
Определението в отхвърлителната част подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от
връчването му на заявителя с частна жалба пред СГС.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за сумите, за които е отказано
издаване на заповед за изпълнение в 1-месечен срок от връчване на съобщението с
довнасяне на дължимата д.т.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3