О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен, 02.10.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито
заседание на втори октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН
САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№614 по описа на
съда за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.
274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Г.Х.С. чрез пълномощника му адв. Г.М. против Разпореждане №260013
от 11.08.2020г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№2081/2020г. по
описа на съда, с което е върната исковата молба, поради неотстранени
нередовности и е прекратено
производството по делото.
Жалбоподателят счита, че определението
е незаконосъобразно. Посочва, че е изпълнил дадените от съда указания с молба
от 27.07.2020г., както и с първоначално представените с исковата молба
документи. Едва с разпореждането от 11.08.2020г. за връщане на исковата му
молба било посочено, че следва да представи четливи преписи от трудовата
книжка, както и да посочи като ответник СО „Търговия на едро Сливен“ АД.
Заявява, че с настоящата жалба представя нова искова молба срещу НОИ и
„Търговия на едро – Сливен“ АД и ново, четливо копие от трудовата си книжка. С
оглед изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане
и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него, за
да бъде завършена процедурата по пенсиониране.
От фактическа страна се установява следното:
Сливенският районен съд е сезиран с искова молба, с
която е предявен от Г.Х.С. чрез пълномощник адв.М. *** иск по чл.1, ал.1, т.3
от ЗУТОССР за установяване на трудов и осигурителен стаж за периода от
27.04.1987г. до 01.07.1988г. в СО „Търговия на едро“, гр.Сливен, на длъжност
„дърводелец – монтажист на мебели“, на пълно работно време.
С исковата молба е представено уведомително писмо от
НОИ до ищеца Г.Х.С. от 02.06.2020г. по повод негово искане за издаване на УП-13
за периода 27.04.1987г. - 01.07.1988г., с което го уведомяват, че същият не
може да бъде издаден, тъй като 1. Липсва информация за лицето Г.Х.С. за периода
27.04.1987г. - 01.07.1988г. в документите на осигурителя СДТ „Нармаг“,
удостоверяващи осигурителен стаж и доход, намиращи се в ТП на НОИ, гр. Сливен и
2. Към момента не са предадени документи от осигурител СО „Търговия на едро“ –
Сливен, удостоверяващи осигурителен стаж и доход в ТП на НОИ, гр.Сливен.
Представено е писмо от „Търговия на едро – Сливен“ АД,
гр.Сливен от
Представено е и копие от стр.12 и стр.13 от трудовата
книжка на ищеца, в която е отразено прекратяване на трудовото му правоотношение
в СД „Търговия“ – Нармаг – Сливен на 27.04.1987г. и трудово правоотношение със
СО „Търговия на едро“, гр.Сливен от 27.04.1987г. до 01.07.1988г. за
длъжност“Дърводелец монтажист мебели“.
С разпореждане №8227 от 20.07.2020г. съдията докладчик
при извършване на проверка за редовност на исковата молба е намерил същата за
нередовна, оставил я е без движение и е указал на ищеца отстраняване на
следните нередовности: 1. представяне на 2бр. искови молби с посочване на
ответник по смисъла на чл.3, предл.1 и 2 от ЗУТОССР, наименованието и адрес на
ответника, времето на претендирания стаж, продължителността на работния ден,
конкретна длъжност, начина на заплащане на труда, имената и адресите на лицата,
с които ищецът е работил;2. Представяне на удостоверение по чл.5 от ЗУТОССР и
3. Представяне на писмените доказателства по чл.6 от ЗУТОССР – четливо копие на
трудова книжка и по-конкретно печата. Определен е едноседмичен срок за
изпълнение на указанията.
Препис от разпореждането е връчено на ищеца чрез
пълномощника му адв.М. на 27.07.2020г.
На същата дата –
27.07.2020г. адв. М. подава молба, с която уточнява, както следва: ответника ТП
на НОИ, гр.Сливен с посочен адрес; период, продължителност на работен ден,
длъжност, трудовото възнаграждение заплащано по ведомост; посочени са имена,
адреси, длъжност, период на работа в „Търговия
на едро – Сливен“ АД, гр.Сливен на двама свидетели. С молбата в п.8 е посочено,
че представените с исковата молба писмо от „Търговия на едро – Сливен“ АД,
гр.Сливен и уведомително писмо от ТП на НОИ, гр.Сливен от 02.06.2020г. носят
характера на удостоверения, т.е. документи по смисъла на чл.5, ал.1 и ал.2 от
ЗУТОССР.
С разпореждане №260013 от 11.082020г. съдията
докладчик е приел, че не е представено удостоверение по чл.5 от ЗУТОССР, както
и не е посочен като ответник в петитума и в диспозитива на исковата молба „Търговия на едро – Сливен“ АД, гр.Сливен, поради
което е върнал исковата молба, поради неотстраняване на нередовностите в срок и
е прекратил производството по делото.
Разпореждането е връчено на ищеца чрез адв. М. на
01.09.2020г.
Частната жалба против него е подадена на 08.09.2020г.
С частната жалба е
представена нова искова молба с посочени двама ответници: ТП на НОИ, гр.Сливен
и „Търговия на едро – Сливен“ АД,
гр.Сливен и копия от уведомителното писмо от НОИ до ищеца и писмото от
„Търговия на едро – Сливен“ АД, гр.Сливен, двете от 02.06.2020г. и от стр.12-13
от трудовата книжка на ищеца.
Съдът намира частната жалба
за процесуално допустима, като подадена
от лице, имащо интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На първо място следва да се отбележи, че при
производството по чл.274 и сл. от ГПК въззивният съд действа както при пълен
въззив, т.е. съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам
преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с
частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което
разрешава въпросите, включени в предмета на производството.
При изпълнение на тези си правомощия, въззивният съд
констатира, че даденото от СлРС с разпореждането от 20.07.2020г. указание за
посочване на ответник по смисъла на чл.3, предл.1 и 2 от ЗУТОССР, което
районният съд е приел за неизпълнено, е недостатъчно неясно формулирано. Съдът
дължи съдействие на ищеца, като дадените указания за отстраняване на
нередовности в исковата молба следва да са в достатъчна степен подробни и ясни
за лицето. Посочването само на разпоредба и то неточно /не е посочена
съответната алинея на чл.3 от ЗУТОССР/ не е достатъчно, следвало е ищеца да
бъде насочен, напр. с използване на термина „работодател“, тъй като първия
ответник ТП на НОИ е правилно посочен с исковата молба. За ищеца е следвало да
бъде ясно посочено, че освен посочения ответник следва иска да е насочен и към
работодателя, ако той не е прекратил дейността си. Поради това, с оглед
непълните и неконкретни указания, въззивният съд приема, че извода на районния
съд за неизпълнение на тези указания /едва с обжалваното прекратително
разпореждане е посочен втория ответник, който според съда следва да бъде
привлечен по делото/ е неправилен. Тези указания са изпълнени от ищеца с
представената с частната жалба допълнителна /нова/ искова молба.
Второто, дадено от районния съд указание за
представяне на удостоверение по чл.5 от ЗУТОССР е правилно и законосъобразно. С
молбата си от 27.07.2020г. в п.8 ищеца е посочил, че същото е изпълнено с
представените с исковата молба писма, съответно от НОИ и „Търговия на едро –
Сливен“ АД, гр.Сливен от 02.06.2020г., които според него имат характера на
удостоверения по чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗУТОССР.
Въззивният съд, след като обстойно се запозна с двата
представени с исковата молба документа, намира, че същите нямат характера на
удостоверение по чл.5, ал.1 от ЗУТОССР, каквото в случая е изискуемо при
положение, че работодателят – втория ответник не е прекратил дейността си и
ведомостите му не са иззети по реда на чл.5, ал.13 от КСО.
Съгласно чл. 5,
ал. 1 от ЗУТОССР трудов стаж може да се установява, ако пред съда се
представи удостоверение, издадено от работодателя, при който е придобит стажа,
от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което
съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Наличието на удостоверение
по смисъла на чл. 5, ал. 2
от ЗУТОССР само по себе си е предпоставка за допустимост на
предявения иск, но това следва да стане в случаите, когато работодателят не
съществува, респективно е заличен, но не и в случая, когато същият е страна по
делото, както е в настоящия случай с „Търговия на едро – Сливен“ АД, гр.Сливен.
В този смисъл представеното писмо от ТП на НОИ, гр.Сливен не отговаря на
законозоизискуемото удостоверение.
Представеното писмо от „Търговия на едро – Сливен“ АД,
гр.Сливен не удостоверява изискуемите по чл.5, ал.1 от ЗУТОССР обстоятелства –
загубени или унищожени книжа, ведомости за заплати и др.под. В него е посочено,
че в наличните и то точно за процесния период разплащателни ведомости не
фигурира ищеца, а не че същите са загубени или унищожени.
По този начин
представените писма не могат да заместят липсващото удостоверение по чл. 5,
ал. 1 от ЗУТОССР, което се явява процесуална предпоставка за
допустимост на претенцията за установяване на трудов и осигурителен стаж по
съдебен ред. Това нарочно удостоверение представлява особена процесуална предпоставка
за предявяването на иска по реда на посочения закон. Предвиденият особен
процесуален ред за установяване на трудов стаж е предназначен да даде защита в
случаите, в които не съществува спор относно обстоятелството дали са водени
съответните книжа, ведомости и/или счетоводни документи, които установяват
начисляването и изплащането на трудовото възнаграждение и съответстващия на
него обем на положен труд, но макар те да са били надлежно съставени, са
изгубени или унищожени.
В случая, при липса на отразяване на лицето в
съществуващите ведомости за процесния период, може да се касае до отричане от
страна на работодателя изобщо съществуването на правоотношението, като в този
случай е налице трудовоправен спор по смисъла на чл. 357 КТ
относно съществуването на трудовото правоотношение, в който смисъл е съдебната
практика. Този спор се решава по общия исков ред, но не и по реда на специалния
ЗУТОССР, какъвто иск е предявил ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.2, т.1 от ЗУТОССР
към исковата молба се представя съответното удостоверение по чл.5, като
съгласно ал.3 на чл.4, искова молба, към която не е приложено удостоверение по
чл.5, се оставя без движение, като на ищеца се дава срок за представянето му и
ако удостоверението не бъде представено в 7-дневен срок, исковата молба се
връща на ищеца.
Указанията на СлРС, за представяне на посоченото
удостоверение не са били изпълнени в срок от ищеца. Както бе посочено,
представените с исковата молба писма не представляват исканото удостоверение по
смисъла на специалния закон. Това е пречка за разглеждане на молбата на ищеца
за установяване на трудов стаж за процесния период от посочения работодател
„Търговия на едро – Сливен“ АД, гр.Сливен.
Поради това, въззивният съд намира, че извода на
районния съд, че не са изпълнени указанията му за представяне на удостоверение
по чл.5 от ЗУТОССР е правилен и правилно и законосъобразно съдът е върнал
искова молба и е прекратил производството по гр.д.№2081/2020г. по описа на СлРС,
поради неотстраняване на нередовности. Поради това частната жалба се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Ръководен от изложените съображения
и на основание чл.278 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ подадената от Г.Х.С. с ЕГН ********** *** чрез
пълномощника адв.Г. *** частна жалба
против Разпореждане №260013/11.08.2020г. по гр.д. №2081/2020г. по описа на Сливенски
районен съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по
делото, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението може да бъде
обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на
страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.