РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Смолян, 06.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Търговско дело №
20215400900019 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с
чл.380 КЗ във връзка с чл.429ал.1 и ал.3 КЗ.
ИЩЕЦЪТ Л. В. С., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.С.,
ул. „В. Р.“ № **, вх.*, ет.*, ап.*, действащ със съгласието на своя баща В. Е.
С., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Л. Л. С., твърди в исковата
молба, че на 16.ІV.2019год., около 7.35часа в гр.С., на ул.“В. Р.“ №**, М. Р.
К., при управление на лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел “156“, с рег.
№** **** **, е нарушил правилата за движение и поради несъобразена
скорост е причинил ПТП, вследствие на което е блъснал пресичащия
пешеходец Л.В. С.. Пострадалият е бил приет по спешност първоначално в
МБАЛ „Д-р Бр. Ш.“АД гр.С., като след направен преглед и констатирана
загуба на съзнание е транспортиран с екип на ЦСМП за спешно
животозастрашаващо лечение в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр.Пловдив.
Там са установени множество травми, причинени на ищеца при ПТП-то,
между които черепна фрактура, спидурална хеморогия под фрактурата
/масивен подкожен хематом в челната и дясна темпорална област/,
множество охлузвания по челото, носа, вдясно темпорално и на горна и долна
1
устни, масивен субконюктивален кръвоизлив в двете очи и оток на клепачите,
травматичен периорбитален и клепачен хематом вдясно, фрактура на лявата
раменна кост в областта на хирургичната и шийка. В хода на лечението на
тежката черепномозъчна травма е направена операция на ищеца, за
отстраняване на хематома в черепната кухина. Л.С. е изписан за домашно
лечение на 1.V.2019год., което е продължило близо половин година, макар
все още да не е възстановен напълно. В резултат на причиненото му телесно
увреждане, ищецът твърди, че е претърпял и все още търпи болки и
страдания. Възстановяването му е протичало какво с физически болки и
страдания, така и с други негативни изживявания, свързани с престоя му в
болничните заведения, с необходимостта от оперативна интервенция, с
неудобства от битов характер, свързани с нормалния му начин на живот и с
безпокойството дали ще се възстанови напълно, дали ще успее да завърши
учебната година, дали ще успее да продължи нормално своето образование,
дали ще се върне към нормалния си начин на живот, имайки предвид младата
му възраст. Л.С. е изпитвал силно затруднение при самообслужването си,
заради фрактурата на лявата му ръка, и е бил принуден да приеме грижите на
своите родители, като се е срамувал, че трябва да бъде обслужван от тях при
ходене до тоалетна, къпане, преобличане, което представлявало дълбока
интимност за един пораснал човек. Освен това дълго време той не можел да
спи нормално, заради фрактурата на лявата ръка, операцията на главата от
дясната и страна, и раните от охлузвания по гърба му. Заради белега от
операцията на главата, Л.С. изпитвал неудобство от приятелите си и не
желаел дълго време да излиза от дома си, светлината, миризмите и шума го
дразнели, ето защо дълго време оставал в стаята си. Наред с травматичните
увреждания, болки и страдания, ищецът дълго време изпитвал и психически
травми, свързани с излизане на улицата и пресичането и, душевни болки и
страдания, от които трудно се възстановява. Твърди, че по повод настъпилото
на 16.ІV.2019год. ПТП, било образувано ДП№141/2019год. по описа на РУ на
МВР- Смолян срещу водачът на МПС М. Р. К., което е приключило с влязло в
сила постановление от 20.ХІ.2020год. на Районна прокуратура гр.Смолян за
прекратяване на наказателното производство. Районна прокуратура
гр.Смолян е приела, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК при
процесното ПТП и затова е прекратила наказателното производство. От
назначената СМЕ в ДП се установява, че на ищеца Л. В. С. при ПТП на
2
16.ІV.2019год. са причинени следните травми: тежка черепномозъчна травма
/контузия на главата, линеарно многофрагментно счупване на черепа в
челнослепоочната базална област вдясно, остър кръвоизлив над твърдата
мозъчна обвивка в челнослепоочната балазна област вдясно/, счупване на
лявата раменна кост в областта на хирургичната и шийка, масивно подкожно
кръвонасядане /хематом/ в челната област и дясната слепоочна област,
множество охлузвания по челото, носа, вдясно слепоочно, устните, масивен
кръвоизлив под конюнктивита /лигавицата/ на двете очи, с травматичен оток
на очите, травматичен околоорбитален и клепачен хематом /кръвонасядане/
вдясно. А от автотехническата експертиза, назначена в ДП, е установено, че
предприетата маневра и несъобразената скорост с пътните условия в
населеното място от страна на водача на лекия автомобил „Алфа Ромео“, с
рег.№** **** ** М.К., както и внезапното пресичане на ул.“ В. Р.“ пред спрял
микробус от страна на пешеходеца Л.С., са довели до настъпване на
процесното ПТП. Прието е, че лекият автомобил „Алфа Ромео“ с рег.№**
**** **, управляван от водача М.К., се е движил със скорост 60км/ч при
настъпване на процесното ПТП, като техническата причина за възникване на
ПТП-то е несвоевременното възприемане на пешеходеца от страна на
шофьора, както и препятствието от страна на спряното МПС, зареждащо
магазина през пешеходеца, което е било пречка да види приближаващия се
лек автомобил. ПТП е могло да бъде избегнато, ако водачът на лекия
автомобил се бил съобразил с интензитета на движението на автомобили и
пешеходци в сутрешните часове в жилищния район, в който е настъпило
ПТП-то, както и ако е бил избрал скорост около 40км/ч, като дори при
скорост от 50км/ч ПТП-то било предотвратимо. От справката, извършена в
Информационния център към Гаранционния фонд, се установява, че към
момента на ПТП-то, виновният водач, който е управлявал лек автомобил
„Алфа Ромео“, с рег.№ ** **** **, е имал валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗД “Бул Инс“
АД гр.София по застрахователна полица №BG/02/118002371992 от
15.VІІІ.2018год., валидна до 15.VІІІ.2019год.. Поради тази причина, с молба
вх.№ОК-525343/20.VІІІ.2019год. родителите на ищеца, като негови законни
представители, са отправили до ответното дружество застрахователна
претенция, с искане да бъде определено и изплатено застрахователно
обезщетение на Л.С. за причинените му неимуществени вреди. Към
3
настоящият момент застрахователят не е изплатил застрахователно
обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което поражда правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск на основание чл.432 ал.1
КЗ. Ето защо ищецът моли Смолянският окръжен съд да постанови решение,
с което да осъди ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “БУЛ ИНС“
АД гр.София, ЕИК ********* да му заплати сумата 60 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от
Л.В. С. болки, страдания и психически стрес, в резултат на причинените му
телесни увреждания при ПТП, настъпило на 16.ІV.2019год., ведно със
законните лихви, считано от датата на уведомяването на застрахователя с
извънсъдебна претенция за репариране на причинените вреди от ПТП-
20.VІІІ.2019год. до окончателното и изплащане и съдебните разноски по
водене на делото в настоящата съдебна инстанция, като се присъди
адвокатско възнаграждение на адв. Л. Л. С. на основание чл.38ал.2 ЗА за
осъщественото процесуално представителство на ищеца по делото.
Присъдените суми следва да се платят по банкова сметка с IBAN: ** ** ****
**** **** **** ** в „Б. ДСК“АД с титуляр Л. В. С..
ОТВЕТНИКЪТ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
“БУЛ ИНС“ АД гр.София, ЕИК ********* не подава отговор на исковата
молба в законоустановения срок по чл.367ал.1 ГПК. В първото по делото
съдебно заседание, пълномощникът му адв. В. Р. оспорва изцяло предявения
иск по основание и размер и моли съда да го отхвърли като неоснователен.
Твърди, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и
от заключенията на САТЕ се установява, че водачът на лекия автомобил
„Алфа Ромео“, с рег.№** **** ** М. Р. К. не е нарушил правилата за
движение по пътищата, тъй като се е движил със скорост 42.3км/ч, която е
била съобразена с конкретната пътно климатична обстановка и ограничената
му видимост на пътя, поради спрения на пътното платно вдясно микробус. От
друга страна е установено, че пострадалият Л.С. е предприел пресичане на
пътното платно за движение на място, по начин и в момент, когато това не е
било безопасно, т.е. без да се съобрази с приближаващия автомобил, с
интензивното движение в момента, без да предприеме пресичане на пътното
платно на законоустановеното място за това /само на известно разстояние от
мястото на инцидента има пешеходна пътека, видно от приложения в
досъдебното производство снимков материал от извършения следствен
4
експеримент/. Съприкосновението между лекия автомобил и пострадалия е
настъпило в така наречената „опасна зона“, което обстоятелство напълно
изключва причинно-следствена връзка между поведението на водача на лекия
автомобил М.К. и настъпилия вредоносен резултат. Или в конкретният случай
е налице „случайно събитие“, като според съдебната практика, когато
препятствието се появи изненадващо в опасната зона за спиране и водачът
каквото и да направи, не може да предотврати настъпването на вредните
последици, е налице „случайно събитие“ по смисъла на чл.15 НК. Ето защо
ответникът счита, че не е налице причинно-следствена връзка между
поведението на водача на лек автомобил „Алфа Ромео“, с рег.№** **** ** М.
Р. К. и настъпилия вредоносен резултат, което би дало основание да се
ангажира отговорността на ЗД „Бул Инс“ АД гр.София по чл.432ал.1 КЗ.
Счита, че липсват предпоставките по чл.429ал.1т.1 КЗ, респективно
отговорност на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които да са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. Липсва виновно поведение на
застрахованото лице М.К., поради което не може да се ангажира
отговорността на ответното застрахователно дружество за причинените на
ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП. Претендира за присъждане
на съдебните разноски по делото, съгласно списъка по чл.80 ГПК.
Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в
исковата молба от ищеца и неговият пълномощник адв. Л. Л. С., становището
на ответника и неговият пълномощник адв. В. Р., обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства и заключенията на СМЕ и САТЕ, в тяхната
съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, направи следните
фактически и правни изводи:
Безспорно се установи по делото, от представения
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.№00-
4798/16.ІV.2019год., съставен от длъжностно лице при ОД на МВР- Смолян,
който не е оспорен от страните, че на 16.ІV.2019год., около 7.35 часа в гр.С.,
на ул.“В. Р.“, в района пред жилищен блок №** и магазин за хранителни
стоки „Слава“, в посока на движението от гр.С., кв.У.към кв.Вл., водачът на
лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „156“, с рег.№** **** ** М. Р. К.,
ЕГН **********, при управление на МПС, е нарушил правилата за движение,
поради движение с несъобразена спрямо пътната обстановка скорост, като по
5
непредпазливост е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на лява раменна кост, фрактура на черепа и кръвоизлив в мозъка на
непълнолетния Л.В. С., ЕГН ********** от гр.С., ул.“В. Р.“ № **, вх. *, ет. *,
ап. *. На основание чл.212ал.2 НПК, на 16.ІV.2019год. е образувано
ДП№141/2019год. по описа на РУ на МВР- Смолян за извършено
престъпление по чл.343ал.1б.“б“ НК във връзка с чл.342ал.1 НК. Районна
прокуратура гр.См. е издала на 20.ХІ.2020год. постановление за прекратяване
на наказателното производство по ДП№141/2019год. по описа на РУ на МВР-
Смолян, пр.пр.№655/2019год. по описа на РП-Смолян, образувано и водено за
престъпление по чл.343ал.1б.“б“ НК във връзка с чл.342ал.1 НК, тъй като от
събраните многобройни писмени и гласни доказателства, СМЕ, няколко
САТЕ, и проведен следствен експеримент, е установено, че липсва виновно
поведение на водача на лек автомобил "Алфа Ромео-156", с рег. № ** **** **
М. Р. К. за настъпване на ПТП на 16.ІV.2019год. и процесният случай има
признаците на „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 НК. В хода на
разследването, от изготвената СМЕ е установено, че на пострадалото при
ПТП лице Л. В. С. е била причинена тежка черепномозъчна травма: контузия
на главата, линеарно многофрагментно счупване на черепа в челнослепоочна
базална област в дясно, остър кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в
челнослепоочната балазна област в дясно, счупване на раменна кост в
областта на хирургичната и шийка, масивно подкожно кръвонасядане
/хематом/ в челна област и дясна слепоочна област, множество охлузвания по
челото, носа, вдясно слепоочно, горна и долна устни, масивен кръвоизлив под
лигавицата на двете очи, травматичен оток на клепачите, травматичен
околоорбитален и клепачен хематом вдясно.
С определение№1/6.І.2021год. по ч.н.д.№633/2020год. на
Смолянски районен съд е потвърдено Постановлението от 20.ХІ.2020год. на
РП- Смолян за прекратяване на наказателното производство по
ДП№141/2019год. по описа на РУ- Смолян. С определение№10/9.ІІ.2021год.
по В.ч.н.д.№14/2021 год. на Смолянски окръжен съд е потвърдено
определението на Смолянски районен съд, което е окончателно. В случая
както РП- Смолян, така и СРС, и СОС са приели, че липсва съставомерен
признак на престъплението по чл.343ал.1б.“б“ НК във връзка с чл.342ал.1 НК,
а именно- не се установява, че ПТП-то е настъпило вследствие виновното
поведение на водача М.К.. Поради което липсва и причинно-следствена
6
връзка между противоправно поведение на водача и настъпилият вредоносен
резултат- причинената на пострадалия пешеходец Л.С. средна телесна
повреда, установена от доказателствата по делото и заключението на СМЕ. В
конкретният случай са налице предпоставките за приложението на чл.15 НК-
„случайно деяние“.
Безспорно е по делото, че към момента на настъпване на
процесното ПТП на 16.ІV.2019год., е налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение собствеността и ползването на лек автомобил
марка и модел „Алфа Ромео-156“ с рег. № ** **** ** по застрахователна
полица №BG/02/118002371992/15.VІІІ.2018год., валидна от 15.VІІІ.2018год.
до 15.VІІІ.2019год., сключена със ЗД “Бул Инс“ АД гр.София, ЕИК
*********.
От епикризата, издадена на 1.V.2019год. от Клиниката по
неврохирургия в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр.Пловдив се установява, че
на 16.ІV.2019год., Л.. В. С. е приет по спешност в болницата след като бил
блъснат от автомобил. Окончателно поставената му диагноза е: контузия на
главата, линеарно многофрагментно счупване на черепа в челнослепоочна
базална област вдясно, остър кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в
челнослепоочната балазна област в дясно, счупване на раменна кост в
областта на хирургичната и шийка, масивно подкожно кръвонасядане
/хематом/ в челната област и дясната слепоочна област, множество
охлузвания по челото, носа, вдясно слепоочно, горна и долна устни, масивен
кръвоизлив под лигавицата на двете очи, травматичен оток на клепачите,
травматичен околоорбитален и клепачен хематом вдясно. Извършена е
операция за отстраняване на хематома над твърдата мозъчна обвивка, която
преминала успешно, без усложнения за пострадалия. А за фрактурата на
лявата раменна кост в областта на хирургичната и шийка, била извършена
имобилизация с мека превръзка тип „Дезо“. Пострадалият се оплаквал от
главоболие, гадене, обща отпадналост, боязън от светлина, болки в счупената
ръка.
По делото са разпитани свидетелите В. Ем. С., Д. В.Стр. и АС.
З. К..
Свидетелят В. Ем. С. е баща на пострадалият ищец Л.В. С..
7
Той си спомня, че сутринта на 16.ІV.2019год., към 7.30 часа, както обичайно
цялото семейство- той със съпругата му тръгнали за работа, а Л. за училище.
В момента, когато стигнали по колата им, той установил, че е забрали
телефона си, който му е много необходим в работата, затова помолил сина си
да отиде да го вземе. Сочи, че семейството живее в гр.См., на ул.“В. Р.“
бл.*,ет.*, ап., а колата им се намирала на улицата под блока, пред блока откъм
реката. Улицата, на която станало ПТП-то е зад блока, от горната му страна.
Уговорили се синът му, като излезе да ги чака на улица „В. Р.“, която е от
горната страна на блока. Той и съпругата му се качили в колата и тръгнали да
излизат към ул.“В. Р.“. Свидетелят забелязал, че трафикът е засилен, с
интензивно движение на коли. Успял да се включи в движението по ул. „В.
Р.“ в посока към гр.См., когато видял, че има ПТП, при което е ударено дете.
Видял удара, при който детето изхвърчало и паднало на земята. В този
момент съпругата му казала „Това дете си отиде“, след което осъзнали, че
това е техният син, изскочили от колата и отишли до сина си. Видял, че синът
му не се движи, кърви от устата и носа. В следващият момент подбелил очи и
започнал да се гърчи. Той го повикал и се опитал да го събуди, но детето било
със затворени очи и без признаци на живот. След това усетил, че има
признаци на дишане, а едно от лицата, които дошли на мястото на инцидента
и казало, че е медицинско лице, го посъветвало да постави нещо меко под
главата на детето. Свидетелят имал в колата си една мека играчка, която взел
и поставил под главата на Л.. Той видял телефона до сина си и се обадил на
тел. 112. Свидетелят твърди, че шофьорът на колата, която блъснала сина му,
не се опитал да окаже помощ на детето и дори тръгнал на бяга, но след като
му извикал „Защо бягаш?“, той седнал на тротоара. Свидетелят си спомня, че
на пътното платно имало спрял микробус, който зареждал магазина за
хранителни стоки „Слава“. А той стоял пред другия магазин наблизо и видял,
че там има спрели коли на пътното платно. Твърди, че спрели коли имало и в
двете платна за движение по улица „В. Р.“, както и на тротоара пред блока.
Относително бързо дошла линейката, както и полицията. Обездвижили сина
му, тъй като се съмнявали за травма в гръбначния стълб, и го качили в
линейката, а той тръгнал с колата си след нея, затова не е присъствал на
огледа на местопроизшествието, извършен от органите на полицията. Когато
пристигнали в Спешната помощ в болницата в гр.Смолян, извършили преглед
на сина му, който дошъл в съзнание и казал че всичко го боли- гърба, главата,
8
ръката. След направения скенер на главата, лекарите установили, че черепа на
Л. бил счупен и има хематом, затова лекарите се консултирали със
специалисти в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД гр.Пл., които ги посъветвали детето
веднага да се транспортира до гр.Пловдив. Л.С. бил транспортиран до
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр.Пловдив с линейка на СМП на болницата в
гр.Смолян. А свидетелят, заедно със съпругата му тръгнали със колата им,
като взели и необходимите вещи за престоя на сина им в болницата в
гр.Пловдив. В болницата в гр.Пловдив синът му бил много притеснен,
защото, за да се извърши преглед с ехограф, трябвало да свърши
филиологичните си нужди, а имало и бременна жена в стаята. След като
поставили параван, той свършил физиологичните нужди и бил изследван
както на ехограф, така и на скенер. Лекарите решили, че трябва да бъде
настанен в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД
гр.Пловдив, защото травмата на главата била водеща. Л.С. останал в
отделението една седмица, но когато трябвало да го изпишат, той колабирал и
след изследване на скенер, лекарите установили, че има кръвоизлив в главата,
който е с големина 7.8см на 4см в оваловидна форма. Това наложило да бъде
опериран по спешност, за да се отстрани хематома. Свидетелят и съпругата
му дали съгласие за операцията, тъй като тя криела рискове според лекарите.
Операцията продължила няколко часа и била успешна. След това синът му
останал една седмица в болницата, докато го изпишат за домашно лечение.
През целия престой в болницата, синът му изпитвал силни болки от
нараняванията, не можел да спи, заради травмите в ръката, главата и по гърба.
Срамувал се, че баща му и майка му трябва да му помагат, когато ходи до
тоалетна, за къпане и преобличане. Отделно от това имал и кръвоизлив в
очите, който много го подтискал. Срам го било и от другите хора в стаята, а
не искал и да ползва подлога. При изписването му от клиниката,
неврохирургът ги предупредил, че трябва да следят непрекъснато
състоянието на сина им и ако забележат гадене, повръщане или подбелване на
очите, трябва веднага да им звъннат. На два пъти се наложило да звънят,
защото синът им повръщал много- първият път след като го изписали от
болницата в Пловдив и се прибрали в дома им в Смолян. През цялото време,
от деня на ПТП-то и до около шест месеца след това, свидетелят и съпругата
му се грижили за сина им. Първо- защото бил със счупена лява ръка, и след
операцията на главата, не можел да се обслужва сам и второ- защото трябвало
9
да го наблюдават за признаци на влошаване след операцията на главата.
Когато били на работа, вуйчото на съпругата му оставал с Любомир, за да му
помага и да го наблюдава. А за смяната на превръзките помолили за помощ
близка роднина, която е медицинска сестра и знае как се извършват тези
манипулации. След като се прибрали от гр.Пловдив се наложило да ходят до
ортопед в болницата в гр.Смолян заради счупената ръка. Лекарят казал, че
трябва да оперира по спешност ръката, която неправилно зараства, но след
като се чул с анестизиолога, който присъствал на операцията на сина му в
гр.Пловдив, разбрал, че не може да се извърши операция на ръката и трябва
да се чака около месец. Затова ортопедът решил да пробва друго лечение и
поставил на лявата ръка на детето т.нар. физиологичен гипс, като ръката
застанала в определено положение, което следвало да промени изкривяването
на ябълката на ръката и да зарасне правилно. Тази манипулация наложила
често да ходят на скенер в болницата, а това било съпроводено с много болки
и страдания за Л.. Не само болките от счупената ръка и от операцията на
главата, а и защото след операцията, Л. станал много чувствителен към
светлина и миризми, както и към силен шум. Това наложило да изнесе
телевизора от стаята на сина му, да затварят често пердетата на прозорците,
дори се наложило да вземат храна отвън, защото когато съпругата му готвела,
Л. се дразнел от миризмите, а той през повечето време трябвало да бъде в
легнало положение, което също много го затруднявало. Свидетелят
установил, че Л. бълнува нощно време, и пъшка, и тъй като избягвал да
споделя какво му тежи, много се притеснявал какво става с него. Твърди, че
Л.С. останал на легло около месец и половина, през което време родителите
се грижели за физиологичните му нужди, къпели го и го преобличали. След
това започнало раздвижването на ръката. Наложило се да правят
рехабилитация в къщи, за което наели една съседка, която била
рехабилитатор в болницата в гр.Смолян. В началото тя идвала всеки ден,
защото освен раздвижване на ръката, след сваляне на гипса, трябвало да се
раздвижат и краката, заради залежаването на сина му. Раздвижването също
било съпроводено с много болки и страдания, както и с трудности за сина му .
Целият възстановителен период на сина му продължил около половин година,
като към края рехабилитаторката идвала все по-рядко. Наложило се да
направят и консултация с лицево-челюстен хирург, защото устата му била
спукана и кървяла. Не се наложила операция на зъбите, но лекарят споделил,
10
че ако е бил засегнат нерв, това щяло да доведе до пареза на половината лице
на детето. Свидетелят твърди, че преди ПТП-то, синът му Л.С. бил
жизнерадостен младеж, който много спортувал, бил и скиор в клуб „Родопа“.
След травмата започнал да изпитва страх, особено когато излизал навън, той
се движел плътно до сградите, избягвал да пресича улиците. Бил и много
притеснен от срещата с приятелите си, за да не го видят с кръвясалите очи и
белега на главата от операцията. Свидетелят твърди, че на главата на Л.има
траен белег от операцията, който той се стреми да скрие с шапка. Лекарите
казали и че поне две години не трябва да ходи на море и да не се излага на
пряка слънчева светлина, която препоръка те спазили. Сега ръката му се
движи, макар да не е възстановен пълния и обем на движение.
Свидетелката Д. Стр. твърди, че живее в същия блок в
гр.Смолян, където живее семейството на ищеца, съседи са по апартаменти.
Знае за станалата преди две години катастрофа, на която не била свидетел,
защото тръгвала за работа по-късно. Но когато излязла от блока, видяла
полицията, която извършвала оглед на местопроизшествието и хората
наоколо, от които узнала, че при ПТП-то е бил блъснат Л.С., който пострадал
много тежко. Разбрала, че детето е получило тежка травма на главата и
веднага след удара е направил гърч. Видяла и гипса на ръката му, когато Л. се
прибрал от болницата в гр.Пловдив. Виждал го когато родителите го
разхождали, защото те се стремели много да го движат. Свидетелката твърди,
че родителите на ищеца я помолили да извърши рехабилитация на ръката му
и на краката в домашни условия, защото той се дразнел от светлина, миризми
и шум. Тя веднага се съгласила. Видяла, че освен белег на главата от
операцията и счупената ръка, Л. имал травма и на глезената става, която била
с оток и посиняла. Личели и раните по предната лицева част, очите му били
зачервени. Тя го посъветвала да носи шапка, за да скрие белега на главата,
както и слънчеви очила, защото светлината го дразнела. Започнали да работят
с Л.С. през месец юни, когато свалили гипса от ръката и го насочили за
рехабилитация. Видяла, че детето има много слаби мускули на краката, т.нар.
атрофия. Детето било много уплашено, защото не знаело каква болка може да
му причини при раздвижването. Когато започнали възстановяването, Л. ходел
до тоалетна с помощта на родителите си, докато след шест месеца се справял
вече сам. Превърнали хола на дома им във фитнес зала, разместили мебелите,
за да има място за упражнения, дори поставили една макара на вратата, за да
11
тренира мускулите. В началото започнали с по-леки упражнения и в легнало
положение, макари трудно, заради раната на гърба му. Ортопедът я уведомил,
че има неправилно срастване на счупената ръка и е невъзможна операция,
заради операцията на главата. До началото на учебната година Л.С. започнал
сам да се правя и да прави упражненията. Упражнения правели и със слизане
и качване на стълбите на блока, с игри на федербал и топка пред блока,
където има спортна площадка. През цялото време Л.С. имал болки,
първоначално силни, но постепенно отслабвали. Свидетелката твърди, че
познава Л.С. от бебе, а и защото с внука и били първи приятели. Той бил
много жизнено, контактно и игриво дете. Карал колело, ски, плувал. Твърди,
че сега ищецът е много слаб, с ниско тегло, има страх в него. Страхува се,
когато излезе навън, в автобуса чака да се качи последен, върви близо до
сградите, има страх да пресича улиците. Свидетелката твърди, че за пълно
възстановяване на ищеца от получените при ПТП-то травми са необходими
от 6 до 8 месеца, за да зарасне напълно костта на ръката му и да се възстанови
обема на движенията и.
Свидетелят А.К. твърди, че през 2019год. е управлявал
микробус „Мерцедес“, с рег.№** **** **, с който зареждал със стоки
хранителни магазини. Не си спомня точно датата, но през 2019год., с буса
зареждали и магазин „Слава“ в кв.У., гр.См.. Той паркирал микробуса към
9.00часа пред магазина на улицата, на която не знае името. Останал в
микробуса, а колегата му слезнал, за да зарежда магазина. Видял едно момче
да стои на тротоара на около 3-4м пред буса. Видял, че момчето говори по
телефона. Не видял кога момчето е почнало да пресича, защото гледал в
документите пред себе си, но чул удар и видял, че момчето лежи на пътя.
Една лека кола го била блъснала. Видял, че шофьорът на леката кола слезнал
от колата, за да окаже помощ на момчето. Видял и една жена до момчето,
като предполага, че това е майка му, защото викала „Любо, дръж се!“. Дошли
и други хора на мястото на катастрофата. Но той не изчакал да дойде
полиция, а продължил по пътя да зарежда и други магазини. Не е забелязал
пред буса да има спрели други коли. Мисли, че момчето било високо около
1.30-1.40м. А микробусът е висок 2м и широк 2.20м.
Вещото лице по назначената СМЕ д-р М. Б. в заключението
си твърди, че в резултат на настъпилото ПТП на 16.ІV.2019год., на лицето
Л.В. С. на 15години е било причинено: линеарна многофрагментна фрактура
12
на черепа, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, счупване на
хирургичната шийка на лява раменна кост, масивно подкожно кръвонасядане
в челна област и на дясна слепоочна област, масивен субконюнктивален
кръвоизлив на двете очи и оток на клепачите, травматичен периорбитален и
клепачен хематом вдясно, контузия на главата, множество охлузвания по
челото, носа, вдясно темпорално горна и долна устни. Линеарната
многофрагментна фрактура на черепа и кръвоизлива над твърдата мозъчна
обвивка по отделно и по съвкупност са причинили разстройство на здравето,
временно опасно за живота на пострадалия. Счупването на хирургичната
шийка на лява раменна кост е довело до трайно затрудняване движенията на
левия горен крайник на пострадалия. Масивното подкожно кръвонасядане в
челната област и дясната слепоочна област, масивния субконюнктивален
кръвоизлив на двете очи и отокът на клепачите, травматичния периорбитален
и клепачен хематом вдясно поотделно и в съвкупност са причинили на ищеца
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. Контузията
на главата, множеството охлузвания по челото, носа, вдясно темпорално
горна и долна устни поотделно и в съвкупност са причинили болки и
страдания без разстройство на здравето на ищеца. Описаните травматични
увреждания са причинени по механизма на удар с твърд или върху твърд
предмет или неговото тангенциално действие и е възможно да са получени
така, както е отразено в документите по делото, а именно при ПТП, при което
пешеходецът Л.С. е бил блъснат от лек автомобил и с последващо падане на
пътната настилка. Непосредствено след инцидента, пострадалият е изпитвал
от значителни до умерени на моменти болки и страдания, които постепенно
за заглъхвали в хода на оздравителния процес до пълното им изчезване след
неговото приключване. Вещото лице твърди, че оздравителният процес на
ищеца е траел 2-3 месеца при благоприятен ход на оздравяване и без
усложнения в него, за каквито по делото липсват доказателства.
Непосредствено след инцидента и по време на пролежаването на пострадалия
в болнично заведение и след това, той е имал нужда от чужда помощ за около
месец- месец и половина. Твърди, че ако операция на счупената ръка е била
извършена веднага след инцидента, заздравяването щяло да трае 30-35дни,
след което започва раздвижване. Тъй като в случая не е можело да се извърши
операция на ръката, а е сложен физиологичен гипс, заздравяването се е
удължило с около 15-20 дни, след което е започвал период на активно
13
раздвижване за около 2-3месеца. Оздравяването започва веднага след ПТП,
когато заздравяват костите и тъканите. По принцип възстановяването на
ръката след фрактура е индивидуален процес, зависи от обстоятелствата и
колко активно ще съдейства пациента и ще извършва възстановителни
процедури сам, без рехабилитатор, защото последният идва само за
определен период от време, след което пострадалият сам трябва да изпълнява
назначените процедури. Белезите от операцията на главата ще останал за цял
живот, но тази операция е била абсолютно необходима за спасяване на
живота на пострадалия. Този белег може да се покрие с косата, с шапка.
Счита, че тъй като пострадалият Л.С. е непълнолетно дете, то травмите са се
отразили и на психологическото му състояние, за да не иска да излиза
навън.
Вещото лице по назначената САТЕ инж. Вл. Г. С. в
първоначалното си заключение твърди, че процесното ПТП е настъпило на
16.ІV.2019год., около 7.40часа в гр.Смолян, ул.“В. Р.“, на хоризонтален, равен
и прав участък от пътя при движение през деня, при видимост на дневна
светлина. Платното за движение на мястото на произшествието има настилка
с дребнозърнест асфалт, която е била суха по време на инцидента. От
данните, съдържащи се в Протокола за следствен експеримент от
14.VІІІ.2020год. в ДП и видно от фотоалбума към него, на платното за
движение вдясно и попътно на лекия автомобил „Алфо Ромео-156“, е имало
спрял микробус, а от свидетелските показания на Велин С. се установява, че е
имало и спрели коли, които се намирали на пътното платно, поради което
вещото лице счита, че видимостта на водача на лек автомобил „Алфа Ромео-
156“ при движението е била ограничена. Ударът е настъпил на платното за
движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която се намира: по
дължина на 23-24м източно от ориентира, приет в протокола за оглед и по
широчина на 3.8-4.2м северно от южната граница на платното за движение.
Вещото лице е разработило динамични мащабни скици на ПТП-то, които са
неразделна част от заключението му. Максималната възможна скорост на
движение на лек автомобил „Алфа Ромео-156“, в момента на удара, е била
около 42.23км/ч. При хипотеза на по-висока скорост на автомобила, вещото
лице твърди, че мястото на удара следва да е по- на запад от описаното място
в протокола за оглед. Следва да се отбележи, че ако пешеходец в населено
място е бил предвидимо препятствие и че водачът на автомобила е следвало
да избере скорост на движение, като се съобрази с конкретната
пътноклиматична обстановка, за да може да спре пред всяко предвидимо
препятствие или да го пропусне така, че да не настъпи сблъсък, то водачът на
лек автомобил „Алфа Ромео-156“ М. Р. К. или не е съобразил скоростта и
траекторията на автомобила с техническата възможност пешеходец да
навлезе на пътното платно за движение и/или да се появи от зона с
14
ограничена видимост, като навлезе в коридора на автомобила, или водачът М.
Р. К. е реагирал със закъснение на тази опасност. Причина за настъпилото
ПТП от техническа гледна точка е, че пешеходецът Л.В. С. е предприел
пресичане на платното за движение на място, по начин и в момент, когато
това не е било безопасно, т.е. без да се е съобразил с приближаващия се
автомобил. След анализ на материалите по делото се установява, че в
началото на реакция на водача, пешеходецът е попадал в опасната зона за
спиране на автомобила, като при всички видове ход на пешеходеца, водачът
на автомобила е имал техническа възможност да спре преди настъпване на
удара, ако е започнал да реагира или е съобразил скоростта на автомобила с
конкретната пътно климатична обстановка- наличие на ограничена видимост
на платното за движение с техническата възможност за навлизане на
пешеходеца на платното за движение в населено място в зона с ограничена
видимост. Най-вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на
анализираното ПТП, според вещото лице: Водачът М. Р. К. е управлявал лек
автомобил „Алфа Ромео-156“ по платното за движение на ул. „В. Р.“ в
гр.Смолян в посока от запад на изток. По същото време пешеходецът Л.В. С.
е бил на южния тротоар, като се е намирал на около 10-12м пред спрелия
микробус „Мерцедес“. Пред този микробус е имало няколко спрели
автомобила, според свидетелските показания. В един момент пешеходецът
Л.С. е предприел пресичане на пътното платно за движение в посока от юг на
север, отдясно наляво пред лекия автомобил „Алфа Ромео-156“. Водачът на
автомобила е реагирал на около 18.32м от създаващата се конфликтна точка с
пешеходеца, като екстремно е задействал спирачната система, но въпреки
това в резултат на скорост и пресичане на траектории, е настъпил удар, който
в момента на реакцията на водача е бил неизбежен при скоростта на
автомобила. Ударът е настъпил в предната част на лекия автомобил „Алфа
Ромео-156“ и в лявата страна на тялото на пешеходеца Л.С.. След удара
лекият автомобил се е установил на мястото и в положението, отразени в
протокола за оглед и видни на фотоалбума от местопроизшествието, а
пешеходецът Л.С. е паднал на платното за движение пред автомобила.
Вещото лице твърди, че непосредствено след местопроизшествието има
пешеходна пътека, като от снимковия материал се вижда и наличието на
пътен знак за автобусна спирка. Това означава, че водачите на МПС трябва да
намалят скоростта да движение, поради достатъчна индикация за наличие на
пешеходци в тази зона. Технически правилно е било водачът на автомобила
да намали скоростта на движение в описаната зона на автобусна спирка и
пешеходна пътека, като се съобрази и с ограничената видимост на платното
за движение. В ДП има данни за наличието на пътен знак за автобусна
спирка- снимка№14 от фотоалбума за оглед на местопроизшествието. Такъв
знак вещото лице е установило и от приложения в ДП план на гр.Смолян,
кв.Устово.
В допълнителното му заключение вещото лице и.С.
твърди,че от графо-аналитичния анализ на материалите по делото се
15
установява, че водачът на лек автомобил „Алфа Ромео-156“ е имал
техническа възможност да започне да възприема зоната на навлизащия на
пътното платно пешеходец от около 28-29м от мястото, където е навлезнал
пешеходеца. Тъй като техническите параметри /габарити/ и разположение на
евентуално спрелите или паркирали автомобили в зоната на
местопроизшествието са неизвестни, то от техническа гледна точка не може
да се даде еднозначен и категоричен отговор на въпроса от кой момент и от
какво разстояние водачът на лекия автомобил, при други спрели или
паркирали автомобили и спрял микробус, описан в протокола за следствен
експеримент, е имал техническа възможност да започне да наблюдава /да
вижда/ пространството както пред микробуса, така и към пешеходеца.
Водачът на лек автомобил „Алфа Ромео 156“ М.К. е започнал да реагира на
около 14.07м преди мястото на удара, като в този момент предната част на
автомобила е била около средата на паркиралия микробус „Мерцедес“. След
удара с пешеходеца, лекият автомобил е спрял след около 10.02м. При
изследваната скорост на автомобила от 42.23км/ч, дължината на пълния
спирачен път /опасната зона/ при движение на автомобила с конкретната
пътноклиматична обстановка, е 24.09м, а времето, необходимо на автомобила
да измине дължината на пълния спирачен път /опасната зона/, е 2.91секунди.
Съдът възприема заключенията на вещите лица по СМЕ и
САТЕ изцяло, като компетентно и добросъвестно изготвени, както и
неоспорени от страните по делото.
Безспорно е по делото, че В. Е. С., ЕГН ********** и М. К.
С.а, ЕГН **********, в качеството им на родители и законни представители
на непълнолетния Л. В. С., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. Л.
Л. С., са подали молба вх.№ОК-525343/20.VІІІ.2019год. до ЗД “Бул Инс“ АД
гр.София, със застрахователна претенция за определяне и изплащане на
обезщетение за причинените неимуществени вреди на пострадалия Л. В. С.,
изразяващи се в болки и страдания, получени в следствие на процесното
ПТП. С писмо изх.№НЩ-6853/4.ІХ.2019год. ЗД“Бул Инс“ АД гр.София е
посочило, че няма основание за изплаща исканото застрахователно
обезщетение до представяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността на
водача, управлявал застрахованото МПС, като застрахователното дружество
не се е произнесло по застрахователната претенция и до настоящия момент.
При така установената фактическа обстановка, която е
безспорна, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с
чл.380 КЗ във връзка с чл.429ал.1 и ал.3 КЗ- да се осъди ответника ЗД “Бул
Инс“ АД гр.София, ЕИК ********* да заплати на ищеца Л.В. С., ЕГН
16
********** от гр.Смолян сумата 60 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес по повод получени от него телесни увреждания, в резултат
на ПТП, настъпило на 16.ІV.2019год., който пътен инцидент е причинен от
водача на лек автомобил „Алфа Ромео-156“ с рег.№ ** **** ** М. Р. К., ведно
със законните лихви върху претендираното обезщетение от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП на 20.VІІІ.2019год. с
извънсъдебна застрахователна претенция до окончателното му изплащане.
Имуществената отговорност на застрахователя за вреди по
застраховката „Гражданска отговорност“ има договорен характер спрямо
застрахования и е функционално обусловена от отговорността на последния
за причинените вреди. Легална дефиниция на застраховането срещу
„Гражданска отговорност“ се съдържа в чл.429ал.1 КЗ. То е вид застраховане,
при което застрахователят се задължава да плати в рамките на определената в
договора застрахователна сума обезщетението, което застрахования дължи на
трето лице по силата на своята гражданска отговорност-договорна или
извъндоговорна. Съгласно разпоредбата на чл.432ал.1 КЗ увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка «Гражданска
отговорност» при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. А съгласно
разпоредбата на чл.380 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция. Лицето е длъжно да посочи банкова сметка по
която застрахователят да плати обезщетението.
На основание чл.498ал.3 във връзка с ал.1 КЗ, абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.432ал.1 КЗ от
увреденото лице е отправяне от него към застрахователя или негов
представител по чл.503ал.1 КЗ, на писмена застрахователна претенция по
реда на чл.380 КЗ, на което кореспондира задължението на застрахователя по
чл.496ал.1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона
максимален срок от три месеца, считано от предявяването и.
Според чл.498ал.2 КЗ произнасянето на застрахователя в
законоустановения тримесечен срок по чл.496ал.1 КЗ, може да бъде: или
определяне и изплащане на размера на претендираното застрахователно
17
обезщетение, или отказ за плащане на обезщетението, поради: 1.доказано
основание за отказ за плащане на обезщетението, 2.липса на пълно доказване
на основанието на претенцията или на размера на вредите, като в последния
случай отказът може да е и частичен- само по отношение на недоказания
размер на обезщетението.
В настоящият случай ищецът Л.В. С., ЕГН **********, като
увредено лице, е спазил изискванията на чл.380 КЗ във връзка с чл. 498 ал.1 и
3 КЗ, като с молба вх.№ОК-525343/20.VІІІ.2019год., неговите родители В.
Ем.С., ЕГН ********** и М.К. С.а, ЕГН **********, като негови законни
представители, са отправили от негово име застрахователна претенция до ЗД
«Бул Инс» АД гр.София, ЕИК ********* за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и психически стрес,
причинени от получените от него при ПТП на 16.ІV.2019год. телесни
увреждания. Тъй като застрахователят и до настоящия момент не е определил
и изплатил обезщетение за неимуществени вреди по застрахователната
претенция, увреденото лице Л.В. С. е предявил настоящия пряк иск с правно
основание чл.432ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите ЗД “Бул Инс“ АД гр.София, който са
процесуално допустим. С разпоредбата на чл.432ал.1 КЗ се предоставя право
на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по силата на чл.45
ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от
застрахователя на деликвента.
Искът е предявен на основание чл.432ал.1 КЗ срещу
ответника Застрахователно дружество “Бул Инс“ АД гр.София, ЕИК
*********, в качеството му на застраховател по застрахователно
правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „156“ с рег.
№** **** ** по застрахователна полица
№BG/02/118002371992/15.VІІІ.2018год., валидна от 15.VІІІ.2018год. до
15.VІІІ.2019год., сключена със ЗД “Бул Инс“ АД гр.София, ЕИК *********.
Ответникът ЗД “Бул Инс“ АД гр.София не оспорва този факт и признава, че е
налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „156“, с рег.
№ ** **** **, към датата на настъпване на процесното ПТП- 16.ІV.2019год..
18
Иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ може да се предяви от
лицето, чието здраве или телесна цялост са били увредени при
застрахователно събитие /деликт/, причинен от водача на застрахования при
ответника автомобил и в резултат на това е претърпяло болки и страдания. В
случая ищецът Л.В. С. е материалноправно легитимиран да предяви прекият
иск по чл.432ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на застрахования, като увредено лице, тъй като при ПТП,
настъпило на 16.ІV.2019год. са му причинени следните телесни увреждания:
контузия на главата, линеарно многофрагментно счупване на черепа в
челнослепоочна базална област вдясно, остър кръвоизлив над твърдата
мозъчна обвивка в челнослепоочната балазна област в дясно, счупване на
раменна кост в областта на хирургичната и шийка, масивно подкожно
кръвонасядане /хематом/ в челната област и дясната слепоочна област,
множество охлузвания по челото, носа, вдясно слепоочно, горна и долна
устни, масивен кръвоизлив под лигавицата на двете очи, травматичен оток на
клепачите, травматичен околоорбитален и клепачен хематом вдясно. Тези
травматични увреждания са му причинили болки, страдания и психически
стрес, някои от които продължават и до днес. Според чл.478ал.2 КЗ увредено
е лицето, включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за
вреди, причинени от моторно превозно средство.
Фактическият състав на вземането по чл.432ал.1 КЗ включва
следните факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, като в срока на действие на договора,
вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно
събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е претърпял
имуществени и/или неимуществени вреди.
За да бъде уважен така предявения иск, по делото следва да се
установи кумулативно наличие на следните предпоставки: деликт, извършен
от лице, което е застраховано към момента на деликта по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, вреди, причинени на ищеца от този
деликт, който представлява застрахователно събитие, обстоятелства, които
обосновават определяне по справедливост на размер на неимуществени вреди,
за които е предявена претенцията, противоправно поведение на застрахован,
19
причинна връзка между това поведение и вредите, за които ищецът следва да
проведе пълно и главно доказване. Съобразно правилото, установено в
чл.154ал.1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже претърпените от него
имуществени и/или неимуществени вреди в пряка причинна връзка с
противоправното деяние на деликвента. А в тежест на ответното
застрахователно дружество в случая е да докаже, че поведението на водачът
на лекия автомобил не е виновно, тъй като съгласно разпоредбата на
чл.45ал.2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното. Ответното застрахователно
дружество не е направило възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалото лице Л.С., поради което и съдът не е длъжен
служебно да се произнася по това обстоятелство.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както
и от заключенията на САТЕ и СМЕ, безспорно се установи, че са налице
всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество по чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД.
Безспорно е по делото, че ПТП е настъпило на 16.ІV.2019год., около 7.35часа
в гр.Смолян, на ул.“В. Р.“, тъй като водачът на лек автомобил „Алфа Ромео-
156“ с рег.№** **** ** М. Р. К., ЕГН **********, движейки се със скорост от
42.23км/ч, която е законово допустима за движение в населеното място, но не
е съобразена с наличните на местопроизшествието пътните значи за
автобусна спирка и пешеходна пътека, е реагирал на около 18.32м от
създаващата се конфликтна точка с пешеходеца Л.В. С., ЕГН**********,
екстремно е задействал спирачната система, но въпреки това е настъпил удар
между автомобила и пешеходеца Л.В. С., който в момента на реакцията на
водача е бил неизбежен при скоростта на автомобила. Ударът е настъпил в
предната част на лекия автомобил „Алфа Ромео-156“, с рег.№ ** **** ** и в
лявата страна на тялото на пешеходеца Л.В. С., на когото са причинени
следните травматични увреждания- контузия на главата, линеарно
многофрагментно счупване на черепа в челнослепоочна базална област
вдясно, остър кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в челнослепоочната
балазна област в дясно, счупване на раменна кост в областта на хирургичната
и шийка, масивно подкожно кръвонасядане /хематом/ в челната област и
дясната слепоочна област, множество охлузвания по челото, носа, вдясно
слепоочно, горна и долна устни, масивен кръвоизлив под лигавицата на двете
очи, травматичен оток на клепачите, травматичен околоорбитален и клепачен
хематом вдясно.
Безспорно е по делото, че по повод настъпилото на
16.ІV.2019год. ПТП, е образувано ДП№141/2019год. по описа на РУ на МВР-
Смолян за извършено престъпление по чл.343ал.1б.“б“ НК във връзка с
20
чл.342ал.1 НК. С постановление на Районна прокуратура гр.Смолян от
20.ХІ.2020год. е прекратено наказателното производство по
ДП№141/2019год. по описа на РУ на МВР- Смолян. С
определение№1/6.І.2021год. по ч.н.д.№633/2020год. на Смолянски районен
съд е потвърдено Постановлението от 20.ХІ.2020год. на РП- Смолян за
прекратяване на наказателното производство по ДП№141/2019год. по описа
на РУ- Смолян. С определение№10/9.ІІ.2021год. по В.ч.н.д.№14/2021год. на
Смолянски окръжен съд е потвърдено определението на Смолянски районен
съд, което е окончателно. В случая както РП- Смолян, така и СРС, и СОС са
приели, че липсва съставомерен признак на престъплението по
чл.343ал.1б.“б“ НК във връзка с чл.342ал.1 НК, а именно- не се установява, че
ПТП-то е настъпило вследствие виновното поведение на водача М.К.. Поради
което липсва и причинно-следствена връзка между противоправно поведение
на водача и настъпилият вредоносен резултат- причинената на пострадалия
пешеходец Л.С. средна телесна повреда, установена от доказателствата по
делото и заключението на СМЕ, като в конкретният случай са налице
предпоставките за приложението на чл.15 НК- „случайно деяние“.
В случая е налице хипотезата, при която наказателното
производство е приключило с постановление на прокурора за прекратяване
поради несъставомерност на деянието. Безспорно следва да се приеме, че
постановлението за прекратяване на наказателното производство не е от
значение за разрешаване на гражданскоправния спор, за разлика от
присъдата, решението по чл.78а НК и споразумението. Това безспорно
становище е обективирано в ТР№142/1.ХІІ.1966год. по гр.д.№112/1966год. на
ОСГК на ВС и изразява перманентното виждане на съда, че само влязлата в
сила присъда обвързва гражданския съд. Ето защо настоящия съд проведе
пълно и всестранно дирене на фактите за настъпване на ПТП на
16.ІV.2019год. Обстоятелството, че деецът не носи наказателна отговорност,
не го освобождава от деликтна или договорна отговорност, ако се съберат
доказателства, че той е извършил противоправно и виновно причиняване
вреди другиму, макар то да не се квалифицира като престъпление.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.432ал.1 КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка «Гражданска
21
отговорност» между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител-застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. Или прякото право срещу застрахователя възниква само, доколкото
възниква деликтно право срещу застрахования по застраховка «Гражданска
отговорност» и в този смисъл то е функционално обусловено от последното.
Застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в този обем, в който
отговаря и причинителят на щетата. Застраховани лица са собственикът на
МПС, за което е налице застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползува автомобила на законно основание.
От събраните по делото писмени доказателства и
заключенията на САТЕ безспорно се установи, че са налице всички
предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно
дружество по чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.380 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД.
Безспорно се установи по делото деликт- нарушение на правилата за
движение по пътища /чл.20ал.1 и 2 ЗДвП, чл.63 ЗДвП/ от страна на водача на
лек автомобил „Алфа Ромео-156“ с рег.№ ** **** ** М. Р. К., който е
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в ЗД “Бул Инс“ АД гр.София, което е довело до настъпване
на процесното ПТП на 16.ІV.2019год.. От заключението на САТЕ се
установява, че причината за настъпване ПТП-то от техническа гледна точка е,
че пешеходецът Л.В. С. е предприел пресичане на платното за движение на
място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да се е
съобразил с приближаващия се автомобил и пред пешеходната пътека.
Установява се, че в началото на реакция на водача М.К., пешеходецът е
попадал в опасната зона за спиране на автомобила, като при всички видове
ход на пешеходеца Л.С., водачът на автомобила М.К. е имал техническа
възможност да спре преди настъпване на удара, ако е започнал да реагира или
е съобразил скоростта на автомобила с конкретната пътно климатична
обстановка- наличие на ограничена видимост на платното за движение с
техническата възможност за навлизане на пешеходеца на платното за
движение в населено място, в зона с ограничена видимост. Най-вероятен от
техническа гледна точка е следният механизъм на анализираното ПТП,
според вещото лице и.С.: водачът М. Р. К. е управлявал лекия автомобил
„Алфа Ромео-156“, с рег.№** **** ** по платното за движение на ул. „В. Р.“
в гр.Смолян в посока от запад на изток. По същото време пешеходецът Л.В.
С. е бил на южния тротоар, като се е намирал на около 10-12м пред спрял
микробус „Мерцедес“, който е със следните габарити 2м височина и 2.20м
ширина, според свидетеля А.К., който го е управлявал. Пред този микробус е
имало няколко спрели автомобила, според свидетелските показания. В един
момент пешеходецът Л.С. е предприел пресичане на пътното платно за
движение в посока от юг на север, отдясно наляво пред лекия автомобил
„Алфа Ромео-156“. Водачът на автомобила е реагирал на около 18.32м от
22
създаващата се конфликтна точка с пешеходеца, като екстремно е задействал
спирачната система, но въпреки това в резултат на скорост и пресичане на
траектории, е настъпил удар, който в момента на реакцията на водача е бил
неизбежен при скоростта на автомобила от 42.23км/ч. Ударът е настъпил в
предната част на лекия автомобил „Алфа Ромео-156“ и в лявата страна на
тялото на пешеходеца Л.С.. След удара лекият автомобил се е установил на
мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни на
фотоалбума от местопроизшествието, а пешеходецът Л.С. е паднал на
платното за движение пред автомобила. Вещото лице твърди, че
непосредствено след мястото на произшествието има пешеходна пътека, като
от снимковия материал се вижда и наличието на пътен знак за автобусна
спирка- снимка№14 от фотоалбума за оглед на местопроизшествието в ДП,
както и от плана на гр.Смолян, приложен като доказателство в
ДП№141/2019год. по описа на РУ на МВР-Смолян. Това означава, че
водачите на МПС трябва да намалят скоростта да движение, поради
достатъчна индикация за наличие на пешеходци в тази зона. Технически
правилно е било водачът на автомобила М.К. да намали скоростта на
движение в описаната зона на автобусна спирка и пешеходна пътека, като се
съобрази и с ограничената видимост на платното за движение, от спрелия на
платното микробус „Мерцедес“. Или при движението си по улица „В. Р.“ в
гр.Смолян, в участъка пред магазин за хранителни стоки „Слава“ и
намиращия се наблизо жилищен блок№22, водачът на лек автомобил „Алфа
Ромео-156“, с рег.№** **** ** М.К. е предприел маневра по заобикаляне на
спрял вдясно по посоката на движението му товарен автомобил „Мерцедес-
208“, с рег.№ ** **** **, с водач А.К., без да реагира на наличието на зона на
автобусна спирка и пешеходна пътека, и без да предприеме аварийна маневра
за спиране, е причинил ПТП с пресичащия в същото време пътното платно
пред спрелия микробус „Мерцедес“, пешеходец Л.С.. Както вещото лице и.С.
по назначените САТЕ в настоящето производство, така и вещото лице инж. Г.
Т. назначен в ДП№141/2019год. по описа на РУ на МВР- Смолян сочат, че
процесното ПТП е било предотвратимо, ако водачът на лекия автомобил е
бил съобразил скоростта си с пътната обстановка и е започнал аварийна
маневра за спиране в момента, в който е имал техническа възможност за
възприеме пресичащия пътното платно пешеходец. Както в първоначалното,
така и в допълнителното заключение по САТЕ вещото лице сочи, че „при
всички видове ход на пешеходеца водачът на лекия автомобил е имал
техническа възможност да спре преди настъпване на удара, ако е бил
започнал да реагира или е бил съобразил скоростта на движение на
автомобила с конкретната пътно-климатична обстановка – наличие на
ограничена видимост на платното за движение с техническата възможност за
навлизане на пешеходец на платното за движение в населеното място, в зона
с автобусна спирка и пешеходна пътека, която е с ограничена видимост,
поради спрелия за зареждане микробус. Водачът не би имал техническа
възможност да спре автомобила преди мястото на удара, с установената
23
скорост на движение, само при бягане на пешеходеца“, но по делото няма
доказателства ищеца Л.С. да е бягал, за да пресече улицата.
Съгласно чл.20ал.1 ЗДвП „водачите са длъжни да контролират
непрекъснато ППТ, които управляват. Те са длъжни, съгласно чл.20ал.2
ЗДвП, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. А съгласно разпоредбата на чл.63 ЗДвП при движение в пътна
лента покрай спиращо, спряло или потеглящо ППС от означена с пътен знак
автобусна спирка, водачите на нерелсово ППС са длъжни своевременно да
намалят скоростта, за да може в случай на необходимост да спрат. В случая
водачът на лекия автомобил М.К. не се е съобразил с характера и
интензивността на движение по ул.“В. Р.“ /която е основна улица за движение
в кв.Устово/, в ранната утрин в гр.См., кв.У. /когато трафика на хора и
автомобили е особено силен/, както и с ограничената видимост на пътното
платно за движение, поради спрелия в платното микробус, както и не е
съобразил скоростта на движение с обстоятелството, че се е движил в зона,
обозначена с пътен знак за автобусна спирка и пешеходна пътека, където по
дефиниция се предполага, че се движат пешеходци, които са предвидимо
препятствие на пътя, поради което скоростта на автомобила следва да се
намали.
Установи се и че деликтът е извършен виновно /по
непредпазливост/ от водача на лекия автомобил, който е управлявал
автомобила със скорост от 42.23км/ч, но не се е съобразил с пътните знаци за
наличие на автобусна спирка и пешеходна пътека, и с ограничената видимост
на пътното платно, поради което е предприел маневра за заобикаляне на
спрелия микробус, без да намали скоростта и е причинил ПТП с пресичащия
пешеходец Л.С., при което е причинил травматични увреждания на
пешеходеца. Установи се и причинно-следствената връзка между
извършеното по непредпазливост деяния и травматичните увреждания
причинени на пешеходеца Л.В. С., които не се оспорта от ответното
застрахователно дружество.
Няма спор по делото, че при ПТП на 16.ІVІ.2019год. на ищеца
Л.В. С. са причинени телесни увреждания- контузия на главата, линеарно
многофрагментно счупване на черепа в челнослепоочна базална област
вдясно, остър кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в челнослепоочната
балазна област в дясно, счупване на раменна кост в областта на хирургичната
и шийка, масивно подкожно кръвонасядане /хематом/ в челната област и
дясната слепоочна област, множество охлузвания по челото, носа, вдясно
слепоочно, горна и долна устни, масивен кръвоизлив под лигавицата на двете
очи, травматичен оток на клепачите, травматичен околоорбитален и клепачен
24
хематом вдясно. Механизмът на получаване на уврежданията, според вещото
лице по СМЕ, е удар с или върху твърд тъп предмет или неговото
тангенциално действие и е възможно да са получени така, както се установява
от доказателствата по делото- след удар на пешеходеца Л.С. с лекия
автомобил „Алфа Ромео-156“. Според вещото лице д.Б. е налице причинно-
следствена връзка между настъпилото на 16.ІV.2019год. ПТП и травмите на
ищеца. На ищеца е проведено оперативно лечение за отстраняване на
хематома /кръвоизлива/ над твърдата мозъчна обвивка, а за фрактурата на
хирургичната шийка на лявата раменна кост е поставена имобилизация с мека
превръзка- физиологичен гипс. Оздравителният процес на ищеца, според
вещото лице по СМЕ, е траел 2-3 месеца при благоприятен ход на
оздравяване и без усложнения в него, за каквито по делото липсват
доказателства. Непосредствено след инцидента и по време на пролежаването
на пострадалия в болнично заведение и след това, той е имал нужда от чужда
помощ за около месец- месец и половина. Тъй като в случая не е можело да се
извърши операция на ръката, а е сложен физиологичен гипс, заздравяването
се е удължило с около 15-20дни, след което е започвал период на активно
раздвижване за около 2-3месеца. Белезите от операцията на главата ще
останал за цял живот, но тази операция е била абсолютно необходима за
спасяване на живота на пострадалия, но този белег може да се покрие с
косата, с шапка.
Безспорно се установи по делото, че ищецът Л.С. е търпял болки
и страдания от получените травми. След травмата на ръката, на мястото на
счупването се получава оток и деформация, които са затруднили движенията
на лявата предмишница. Търпял е болки и страдания и от другите
травматични увреждания, а заради черепно-мозъчната травма и хематома над
твърдата мозъчна обвивка, е претърпял операция по отстраняването му, и е
трябвало да бъде в постелен режим месец-месец и половина. В началото
болките от травмите са били с по-голям интензитет и сила- причинени от
нарушаване на целостта на костите и тъканите, получените хематоми и отоци.
През острият период, който настъпва след получаване на травмите и
продължава до момента на оказаната спешна специализирана помощ, ищецът
е търпял значителни болки и дискомфорт, изразяващи се в невъзможност за
обслужване и натоварване на увредения крайник, оток и деформация,
обхващащи мястото на фрактурата и цялата предмищница, а заради черепно-
мозъчната травма е следвало да бъде с легнало положение. В подострият
период, който настъпва след направените манипулации и приемане на
обезболяващи лекарства, болките са с по-умерен интензитет и сила. В
хроничният стадий, който настъпва след операцията и гипсовата
имобилизация, болките постепенно са намалели, но е останал дискомфорта от
отока и ограничените движения в лявата предмишница и постелния режим,
заради операцията на главата. Пострадалият е търпял болки и дискомфорт и
от проведеното оперативно лечение, оздравителния процес на който е по-
дълъг. Ищецът е търпял дискомфорт и от гипсовата имобилизация, която е
носил в продължение на 40-45дни на лявата ръка, през което време
персистиращия оток е ограничавал движенията в лявата предмишница и
оттам е било нарушено самообслужването му. Прогнозата на заболяванията е
добра, тъй като костта е зарастнала напълно, макар и неправилно, поради
неизвършена операция, ето защо лявата ръка е с по-ограничен обем на
движения. Що се отнася до останалите травматични увреждания,
оздравяването е пълно и без усложнения.
Съгласно разпоредбата на чл.51ал.1 ЗЗД обезщетение се
25
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Ищецът претендира обезщетяване на неимуществените вреди-
болки, страдания и стрес, причинени от получените при ПТП на
16.ІV.2019год. травматични увреждания. При увреждане на здравето или на
телесната цялост, при намаляване на трудоспособността и при причиняване
на смърт, лицата претърпяват болки и страдания-физически и душевни. В
категорията на неимуществените вреди се причислява всичко, което
съставлява лишаване на увредения от радостите, които ни предоставя
човешкото съществуване и човешката дейност. Тук могат да се изброят
загубата от удоволствията на живота, страдания, болки, неудобства, досада от
бездействието и физическото безсилие, чувството за непълноценност, за
нереализиране. С други думи пострадалият е принуден да изживее
отрицателни емоции, лишен е от възможността да живее пълноценен и
щастлив живот, да се радва на живота, така, както може да се радва един
здрав човек. Затова в чл.52 ЗЗД законодателят е предвидил задължението да
се обезщетят така наречените неимуществени вреди. Това са вреди, които
нямат стойностно изражение, които не могат да се осчетоводят и изчислят
точно. Законодателят изхожда от разбирането, че макар и несъизмерими, тези
вреди следва да бъдат възмездени. Макар и да не могат да се определят
точно, желателно е пострадалият да получи известна сума, която да замести и
облекчи болките и страданията му. Вложеният от законодателя в нормата на
чл.52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а винаги обусловен от
общественото разбиране за справедливост на определен етап от развитието на
обществото. Съобразно дадените в т.ІІ на ПВС№4/1968год. разяснения,
понятието «справедливост» по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението-такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на преценката им
да определи справедлив размер на обезщетението за причинените
неимуществеви вреди. От друга страна при определяне на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се вземат
26
предвид конкретните обстоятелства, свързани с тежестта и характера на
увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и
емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние на
страната към момента на увреждането, израз на което са и установените
лимити на отговорност на застрахователя към този момент.
Неимуществена вреда е причинена, когато увреждането е
засегнало дълбоко психическата сфера на пострадалия. Деянието на
деликвента може да съставлява непосредственно въздействие върху
психиката на увредения- например последния да е изпитал силен страх,
смущение и пр., от които му е трудно да се освободи. Но най-често
неимуществените вреди идват като резултат от соматични увреждания-
увреждания на тялото, на материята, които рефлектират върху психическия и
преди всичко емоционален свят на увредения. Безспорно се установява по
делото, че при ПТП на 16.ІV.2019год. са причинени горепосочените телесни
увреждания на ищеца Л.С. При определяне на размера на обезщетението
съдът изхожда от общественото разбиране за справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, към момента на постановяване на решението,
което разбиране е обусловено от икономическата конюктура в страната, при
отчитане на възрастта на увредения, вида и характера на претърпените болки
и страдания.
Законодателят определя лимит на отговорността за
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждани или
смърт в разпоредбата на чл.492ал.1т.1 КЗ от 10 420 000лв. за всяко
застрахователно събитие, независимо колко са пострадалите лица, който
лимит очертава и рамката на паричната отговорност в зависимост от тежестта
и еквивалента на неимуществените вреди. Като се съобрази също с
обективните критерии на чл.52 ЗЗД относно принципа за справедливо
обезщетяване на причинените неимуществени вреди, младата възраст на
ищеца Л.С.- 18 години, икономическата конюктура в страната и
общественото възприемане на критерия справедливост, което намира израз в
нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, съдът счита за справедлив размер на дължимото
обезщетение на Л.С. за причинените му неимуществени вреди, болки,
страдания и психически стрес, в резултат на телесните увреждания, които са
и причинени при ПТП на 16.ІV.2019год., 60 000лв.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за
травматичните увреждания и проведеното оперативно лечение, съдът отчете
силните болки и страдания, които ищецът е изпитвал от получените травми,
операция на главата за отстраняване на хематома над твърдата мозъчна
обвивка, която е силно животозастрашаваща, неудобствата от гипсова
имобилизация на лявата ръка за продължителен период от време и
невъзможността да се извърши операция за правилно заздравяване на лявата
27
раменна кост, поради извършена предходна операция на главата. Тези болки и
страдания са продължили през целия възстановителен период на пострадалия
от около 2-3 месеца, според заключението на СМЕ, което е причинило трайно
затрудняване на движението на левия горен крайник за повече от 30дни.
Болките и страданията, дискомфортът от травматичните увреждания и
извършената гипсова имобилизация на лявата ръка, са много силни, особено в
острия период, в началните дни след ПТП. Според вещото лице д.Б.
оздравителният процес е протекъл в обичайните срокове за този вид
увреждане, но е бил съпроводен със силни болки и страдания, с дискомфорт
за ищеца /той не е можел да се обслужва сам и е трябвало да разчита на
помощта на родителите си за физиологичните нужди след операцията и
поставянето на гипсовата имобилизация на лявата ръка за около 40-45
месеца/. В началото болките са били изключително силни, интензивни и
остри, в последствие са намалели, като движенията на лявата ръка е с
възстановен добър обем, макар и неправилно зарастнала.
На ищеца е нанесена и психоемоционална травма, която е
дала отражение, както през време на претърпяната злополука, така и след
това. От събраните по делото свидетелски показания безспорно се
установява, че в резултат на ПТП, получените травми, извършена операция на
главата и периода на възстановяване след това, при Л. В. С., се установяват
елементи на преживян силен стрес, довел до съществени промени в начина му
на живот и поведение. Преди процесното ПТП, ищецът Л.В. С. е бил
нормално, жизнено и много подвижно момче на 15 години, което активно се е
занимавало със спорт- ски и плуване. След пътно-транспортния инцидент,
макар да са изминали повече от две година, при Л.С. се наблюдава повишена
тревожност и страх от открити пространства на улицата и пресичането им,
както и от моторни превозни средства. Установява се дълготрайна промяна в
емоциите, поведението и нарушение на социалното функциониране на ищеца.
Счупената при катастрофата лява ръка, черепно-мозъчната травма и
операционното отстраняване на хематома над твърдата мозъчна обвивка, и
дългия период на възстановяване, са оказали силно травмиращо въздействие,
като са изправили Л.С. пред невъзможност да се справя сам с поддържане на
физиологичните му нужди, къпане и преобличане. Ищецът е изпитвал
чувство на унижение и срам, тъй като не е можел да се самообслужва- не е
можела сам да се облича, къпе и е зависел изцяло от грижите на родителите
си. Бил е неспокоен, тревожен и напрегнат. Постоянно се е притеснявал дали
ще може да завърши успешно учебната година, дали ще се възстанови
напълно, за да продължи нормално образованието си и да възстанови
нормалния си начин на живот. Ограничил е и социалните си контакти заради
силния дискомфорт от белега от операцията на главата, защото се е срамувал
се да го видят с този загрозяващ белег неговите приятели, поради което е
станал по-затворен и е предпочитал да стои в дома си. При определяне на
размера на неимуществените вреди съдът отчете младата възраст на ищеца-
18години, поради което получените травми са се отразили изключително
28
негативно на психо-емоционалното му състояние /тревогата дали ще се
възстанови напълно, за да се грижи сам за себе си, да завърши образованието
си и да води нормален начин на живот/.
Ищецът претендира и законни лихви върху обезщетението,
считано от датата на уведомяване на застрахователното дружество-
20.VІІІ.2019год. до окончателното му изплащане, съгласно чл.429ал.3 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.429ал.1 КЗ с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователни договор застрахователна сума,
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. В застрахователното обезщетение по
ал.1 се включва и лихва за забава, когато застрахованият отговоря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал.3, съгласно чл.429ал.2т.2
КЗ. А съгласно разпоредбата на чл.429ал.3 КЗ лихвите за забава на
застрахования по ал.2т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита
на отговорност/. В този случай застрахователят плаща само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяване от
застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на
чл.430ал.1 и 2 КЗ, или от датата на уведомяване или от предявяване на
застрахователня претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В настоящият случай застрахованият не е уведомил застрахователя по реда на
чл.430ал.1 и 2 КЗ за настъпилото застрахователно събитие. Поради което
лихви за забава ще се дължат от застрахователя на увреденото лице Л.С.,
считано от датата на предявяване на застрахователня претенция-
20.VІІІ.2019год.. Или ще следва съдът да осъди ответника да заплати на
ищеца законните лихви върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция на
ищеца-20.VІІІ.2019год. до окончателното му изплащане.
На основание чл.78ал.1 ГПК ще следва да се осъди ответникът
да заплати на ищеца разноските по делото в размер на 3 200лв., от които
2 400лв. е платената ДТ и 800лв. е платеният депозит за изготвяне на СМЕ и
САТЕ.
На основание чл.38ал.1т.2 ЗА ще следва да се осъди ЗД “Бул
Инс“ АД гр.София да заплати на пълномощника на ищеца адв. Л. Л. С.
адвокатско възнаграждение в размер на 2 330лв., изчислено на база
материалния интерес по чл.7ал.2т.4 от Наредба№1/9.VІІ.2004год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание гореизложеното и чл.432ал.1 КЗ във връзка с
29
чл.380 КЗ във връзка с чл.429ал.1 и 3 КЗ Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД гр.София,
ЕИК *********, представлявано заедно от изпълнителните директори Ст. Ст.
Пр. и Кр. Д. Кр. да заплати на Л.В. С., ЕГН ********** с адрес гр.См.,
ул.“В.Р.“ №**, вх.* ет.*, ап.*, сумата 60 000лв. /шестдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод получените
от него телесни увреждания, в резултат на ПТП, настъпило на 16.ІV.2019год.,
което е причинено от водача на лек автомобил „Алфа Ромео-156“, с рег.№**
**** ** М. Р. К. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законните лихви върху главницата, считано от
20.VІІІ.2019год.- датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
ПТП с извънсъдебна застрахователна претенция до окончателното изплащане
на обезщетението и 3 200лв. /три хиляди и двеста лева/ разноски по делото в
настоящата съдебна инстанция, които суми следва да се преведат по сметка с
IBAN: ** ** **** **** **** **** ** в „Банка ДСК“АД с титуляр Л. В. С..
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ
ИНС“ АД гр.София, ЕИК *********, представлявано заедно от
изпълнителните директори Ст.Ст. Пр.и Кр.Д. Кр. да заплати на основание
чл.38ал.2 от ЗА на адв. Л. Л. С., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство и защита на ищеца в размер
на 2 330лв. /две хиляди триста и тридесет лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото пред ПАС!
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
30