О П
Р Е Д
Е Л Е Н
И Е № 260084
Гр. Пловдив, 5.11.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, трети граждански състав в закрито заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно
въззивно гражданско дело № 552 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 274,ал.2,изр.1, предл.2 във
вр. с чл. 278, вр. чл. 274, ал.1, т.1, вр. чл. 229, ал.1,т.7 от ГПК.
Обжалвано е определение № 260080, постановено в закрито съдебно заседание на 31.08.2020 г. от Окръжен съд-Пловдив по в.гр.д.
№ 1117/2020 г., с което е спряно производството
по делото до произнасяне на СЕС по Дело *-***/**.
Жалбоподателят М.Н.П. моли
определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по
съображения, изложени в частната жалба с вх. № 262076/16.09.2020 г.
Ответникът по частната жалба ГД“Г.П.“-МВР-гр.С.
не е взел становище по нея.
Пловдивският апелативен съд провери
законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя,
прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Производството
по в.гр.д. 1117/2020 г. на ОС-Пловдив е образувано по подадената на 19.03.2020
г. от ГД“Г.П.“-МВР-гр.С. въззивна жалба против решение, постановено от РС-Пловдив,
с което ГД“ГП“-МВР-гр.С. е осъдена да
заплати на М.Н.П. следните суми: 1504,86 лв., представляваща дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд от 214 часа, получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, нед нормативно
установената продължителност на работното време за периода 22.10.2016
г.-22.10.2019 г., както и 198,29 лв. мораторна лихва върху него за периода
1.01.2017 г.-22.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
1 504,86 лв. от датата на подаване на исковата молба 22.10.2017 г. до
окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата 330 лв. за разноски
за адвокатско възнаграждение. Делото е разгледана в открито съдебно заседание
на 28.07.2020 г. и съдът е обявил устните състезания за приключени. С
обжалваното определение от 31.08.2020 г. окръжният съд, след като отменя
определението си от 28.07.2020 г. за приключване на съдебното дирене, спира
производството по въззивното дело до произнасяне на СЕС по дело *-***/**.
С
обжалваното определение от 31.08.2020 г. въззивният съд приема, че във
въззивното производство основният спор се отнася до приложението на материалния
закон във връзка с това каква е нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР през нощта, дали тя е същата като за работниците
и служителите по КТ и, ако е така, подлежат ли на преобразуване нощните часове
положен труд в дневни, при което би се стигнало до надвишаване на установената
продължителност на работното време, пораждайки правото на служителя да иска
заплащане за извънреден труд за разликата часове, получени след
преобразуването. Съдът посочва, че му е служебно известно обстоятелството, че
РС-Л. с определение от 2.06.2020 г. по гр.д. 606/2019 г. е отправил
преюдициално запитване до СЕС, по което е било образувано Дело *-***/**. Съдът
констатира, че отправените от РС-Л. въпроси са в пряка връзка с приложимия
материален закон по делото. Съдът посочва, че съгласно чл. 633 от ГПК решението
на СЕС е задължително за всички съдилища в Република България, което обуславя
необходимостта от спиране на производството по делото на основание чл. 631,ал.1
от ГПК до произнасянето на СЕС, с цел избягване на такова решение, което би
било в противоречие с правото на Съюза и би ангажирало отговорността на
държавата за неговото нарушаване. Съдът посочва, че адресат на задължението по
чл. 631,ал.1 от ГПК е не само отправилият преюдициалното запитване съд, но и
всеки съд, за който отговорите на запитването биха били от значение за
правилното разрешаване на спора, в който смисъл е практиката на ВКС
(определение № 194/18.06.2020 г. по ч.т.д. 751/2020 г., 1 ТО, ТК и определение
№ 317/27.07.2020 г. по ч.гр.д. 1413/2020 г., 3 ГО, ГК). Затова съдът приема, че
следва да спре производството по делото на основание чл. 631,ал.1 от ГПК до
произнасяне на СЕС по дело *-***/**.
За
обжалваното определение ответникът по въззивната жалба М.П. е уведомен на 11.09.2020
г. и на 16.09.2020 г. постъпва подадената от него частна жалба до апелативния
съд. С частната жалба жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй
като съгласно чл. 631,ал.1,изр.1 от ГПК основание за спиране на производството
има съдът, който е отправил запитването, в случая РС-Л., а не ОС-Пловдив.
Заявява, че ДФЕС и чл. 628 от ГПК предвиждат, че когато тълкуването на
разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на
ЕС е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави
запитване до СЕС и спира делото, но в случая визираните предпоставки не са
налице. Посочва, че определението на окръжния съд е неконкретизирано и не
визира конкретни норми на първичното или вторичното право на ЕС, които да се
нуждаят от тълкуване, нито посочва такива в делото на РС-Л., като липсва
посочване какви въпроси са отправени от РС-Л., по какво дело, с какви страни и
предмет и по какъв начин предметът на гражданското дело № 606/2019 г. и
въпросите, които се решават по това дело, са относими към предмета и въпросите
за решаване, поставени по в.гр.д. 1117/2020 г. на ОС-Пловдив и по-конкретно към
въпроси, посочени във въззивната жалба и тълкуването на коя разпоредба от
правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС е от
значение за правилното решаване на делото. Заявява, че окръжният съд не е
посочил никаква конкретика дали въпросът-предмет на преюдициалното запитване по
дело *-***/** на СЕС има обуславящо значение за изхода на спора по в.гр.д.
1117/2020 г. на ОС-Пловдив, за да се прецени дали е правилен изводът на
въззивния съд за спиране на производството. Счита за неправилно в срока за
постановяване на решението, когато производството по същество е приключило,
както и устните състезания, съдът сам да отменя определението си на основание
чл. 631 във вр. с чл. 633 от ГПК. Заявява, че отмяната на определение, което не
слага край на делото, каквото е определението за даване ход по същество, и
последващото от това възобновяване на съдебното дирене в производство по
гражданско дело се допуска само по инициатива на съда при наличието на
предпоставките по чл. 253 от ГПК – изменение на обстоятелствата, грешка или
пропуск, каквито предпоставки съдът не е обосновал, а не по реда на чл. 631 във
вр. с чл. 633 от ГПК. Заявява и че основанията за спиране на производството са
регламентирани в чл. 229,ал.1,т.7 от ГПК, като в определението на ОС-Пловдив
липсва посочване на коя от посочените хипотези основава спирането, за да се
прецени законосъобразността на това действие. Затова моли определението да бъде
отменено и делото да бъде върнато на окръжния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Съгласно
разпоредбата на чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК срещу определенията на съда могат да
бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното
развитие на делото. В т.5 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001
г. на ВКС, ОСГК е посочено, че сред определенията за преграждане на
производството са и определенията за спиране на съдебното производство. На
въззивно и касационно обжалване подлежат всички определения за преграждане на
по-нататъшното развитие на делото, каквото е определението за спиране на
производството. В случая не е приложима нормата на чл. 631,ал.1,изр.2 от ГПК,
тъй като тя е специална, урежда изключение от принципа за обжалваемостта на
определение за спиране на производството по делото и предвижда необжалваемост
конкретно на определението за спиране на производството по делото от съда,
който е отправил преюдициалното запитване. Уредбата относно преюдициалните
запитвания съгласно нормите на чл. 628-632 от ГПК касае действията на
националния съд по отправяне на запитване по конкретно дело. Логично, когато в
производството по делото е разгледан с участието на страните и е решен от съда
въпросът дали да бъде отправено запитване и преюдициалното запитване е
изготвено и отправено до СЕС, то производството по това дело следва да бъде
спряно, за да бъде изчакано произнасянето на СЕС и затова определението за
спиране не подлежи на обжалване. Когато обаче друг съд, различен от отправилия
преюдициалното запитване съд, постановява определение за спиране на делото до
произнасянето от СЕС, нормата на чл. 631,ал.1,изр.2 е неприложима. В този
случай подлежи на преценка както от първоинстанционния съд, така и от
последващите съдебни инстанции, въпрос, различен от разглеждания в
производството по чл. 628-630 от ГПК, именно в рамките на което се постановява
определението по чл. 631,ал.1 от ГПК. Този въпрос е дали е налице основание за
спиране на производството с оглед на това какъв е разглежданият спор и дали произнасянето
на СЕС по отправеното от друг съд преюдициално запитване е задължително в
конкретния случай за решаването на този именно спор при условията на чл. 633 от ГПК. Затова подадената от жалбоподателя частна въззивна жалба против
определението на въззивния съд за спиране на въззивното производство по спора е
допустима и следва да бъде разгледана от апелативния съд съгласно чл.
274,ал.2,изр.1,предл.2 във вр. с чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК. Следва да се посочи,
че определение, с което съдът отменя протоколно определение, постановено
съгласно чл. 149,ал.2 от ГПК, за обявяване на устните състезания за приключени
(даване ход на делото по същество) не подлежи на обжалване, поради което
изложените в частната жалба от 16.09.2020 г. от частния жалбоподател
съображения във връзка с това определение като предхождащо определението за
спиране на производството са без правно значение и не подлежат на разглеждане в
случая.
Съгласно разпоредбата на чл. 229,
ал.1, т.7 от ГПК съдът спира производството по делото в изрично предвидените в
закон случаи. Съгласно нормата на чл. 633 от ГПК решението на съда на СЕС по
отправено при условията на чл. 628-630 от ГПК преюдициално запитване е
задължително за всички съдилища в Република България. Несъмнено е, че преюдициалното
запитване има за цел да осигури еднообразното тълкуване и прилагане на правото
на ЕС на територията на всички държави членки. Нормата на чл. 633 от ГПК
изисква конкретно при отправено преюдициално запитване от друг български съд
всички съдилища в страната да се съобразят с решението на СЕС по него. За
спазването на това законово изискване логично следва, че български съд, който
не е отправил преюдициално запитване до СЕС, следва да спре разглежданото от
него дело до произнасянето от СЕС по запитването, отправено от друг български
съд, производството пред който е спряно на основание чл. 229,ал.1,т.7 във вр. с
чл. 631,ал.1,изр.1 от ГПК. Основанието за спиране в този случай е нормата на
чл. 229,ал.1,т.7 във вр. с чл. 633 от ГПК. Спирането е обосновано само когато
се установи, че спорът, който съдът разглежда, включва и решаването на въпрос,
който е поставен с преюдициалното запитване. Неоснователно е следователно
оплакването на жалбоподателя, че в случая окръжният съд няма основания да спира
производството по делото, тъй като не той, а РС-Л. е оправил преюдициалното
запитване, както и че липсва посочване на коя от хипотезите на чл. 229,ал.1,т.7
от ГПК окръжният съд основава спирането.
В случая окръжният съд като
въззивна инстанция е спрял производството по делото именно на основание чл.
229,ал.1,т.7 във вр. с чл. 633 от ГПК, като в мотивната част на определението окръжният
съд изрично посочва, че постановява спирането на основание чл. 631,ал.1 от ГПК
и излага съображенията за наличие на това основание. Действително, окръжният
съд не е посочил в обжалваното определение въпросите, които са отправени с
преюдициалното запитване, но те са общоизвестни. Видно от публикацията в
Официалния вестник на ЕС от 24.08.2020 г., образувано е Дело *-***/** на СЕС по
преюдициално запитване, отправено от Районен съд Л. (България) на 15.06.2020 г.
– VB/Г.д. „П.б.и з.н.“ към МВР. Видно
от същата публикация, отправените в запитването въпроси са три, както следва: 1.
Ефективната защита по чл. 12,
б “а“ от Директива 2003/88/ЕО, изисква ли нормалната продължителност на нощния
труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална
продължителност на труда през деня?; 2. Принципът
на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС,
изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния
труд 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в
публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари?; 3. Ефективното постигане на целта по § 8 от преамбюла на
директива 2003/88/ЕО - да се ограничи
продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично
да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на
заетите в публичния сектор? Видно е, че тези въпроси се отнасят до тълкуване на правото на СЕС и
конкретно на норми от Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета
от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време,
като конкретно касаят защитата при полагането на нощен труд от полицаи и
пожарникари. Несъмнено е, че решение на СЕС по това преюдициално запитване
следва да бъде съобразено в случая съгласно чл. 633 от ГПК от постановилия
спирането на производството по въззивното дело окръжен съд, тъй като разглежданият
спор е именно за дължимо на ищеца от ответника сума за допълнително
възнаграждение за положен и неизплатен нощен труд. Неоснователно е затова и
оплакването на жалбоподателя, че окръжният съд не е обосновал наличието на
основание да спре производството по своето дело с оглед отправеното от РС-Л.
преюдициално запитване.
Установява се при тези
обстоятелства, че подадената частна жалба е неоснователна, обжалваното
определение на окръжния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 260080, постановено в закрито съдебно
заседание на 31.08.2020 г. от Окръжен съд-Пловдив по в.гр.д. № 1117/2020 г., с което е спряно производството по делото до произнасяне
на СЕС по Дело *-***/**.
Определението
може да се обжалва от жалбоподателя М.Н.П. с касационна частна жалба при
условията на чл. 274,ал.3, т.1 от ГПК пред Върховния касационен съд– гр. С. в
едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)