Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 09.03.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЙОРДАНОВ
при секретаря Анетка Рангелова, като разгледа докладваното от
съдия Йорданов гр. д. № 1876 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108
от ЗС
Ищците Н.Ц., З.И., А.А., Ц.А.,
Д.Д., В.В. и П.П. посочват,
че са наследници по закон на Нистор Николов Нисторов. С Решение № 2 КИС от 19.11.1999 г. и
Решение № 2БР от 23.12.1999 г. на Поземлена комисия гр. Брусарци на наследниците е възстановено правото на собственост върху следните земеделски земи: НИВА в землището на с. Киселево,
ЕКАТТЕ 36597, общ. Брусарци,
обл. Монтана, местност «Парлозите»,
с площ 17,018 дка, трета категория, имот № 026002 по
плана за земеразделяне на землището,
при граници и съседи: имоти № № 028017, 026004, 026021,
026003, 026001 и НИВА в землището на гр. Брусарци,
ЕКАТТЕ 06570, общ. Брусарци,
обл. Монтана, местност «Сврача
бара», с площ от 9 дка, четвърта категория, имот № 029011
по плана за земеразделяне на
землището, при граници и съседи: имоти № № 029010, 00294, 029012, 000566.
Квотите на ищците в съсобствеността са както следва:
- Н.Н.Ц. - 1/12 идеална част;
- З.Е.И. - 4/27 идеална част;
- А.Е.А. - 1/27 идеална част;
- Ц.Г.А. - 1/9 идеална част;
- Д.В.Д. - 1/27 идеална част;
- В.Д.В. - 1/27 идеална част;
- П.Д.П. - 1/27 идеална част;
До ищците
достигнала информация, че
имотите са продадени на ответника - АДВАНС ТЕРАФОНД АДЦИС от П. В.П. от гр. Козлодуй. След
направена справка в служба по вписванията в РС – Лом се установило, че един от
наследниците на общия наследодател – ***се снабдил с нотариален акт за
собственост по наследство и давност - Нотариален акт № 45, т. VIII, дело № 557 от 27.04.2015 г. На
11.05.2015 г. ***заедно със съпругата си ***продали двата имота на П. В.П.. Договорът за продажба бил отразен в Нотариален акт № 38,
т. IX, дело № 642 от 11.05.2015 г. От своя страна П. В.П.
продал процесните земи ответника АДВАНС ТЕРАФОНД АДЦИС, като договорът бил материализиран в
Нотариален акт № 114, т. XXI, дело № 1860/13.11.2015 г. Този нотариален акт
формално легитимира ответника като собственик, но по силата на цитираната
сделка АДВАНС ТЕРАФОНД АДЦИС не е станал изключителен собственик на имотите, тъй
като ищците не са участвали в продажбата и не са се разпореждали с
притежаваните от тях права. Твърди се, че Емил ***не е станал изключителен
собственик на имотите, тъй като притежава само 1/9 идеална част и никога не е
владял идеалните части на ищците, за да стане изключителен собственик по
давностно владение.
За ищците е налице
интерес от предявяването на настоящите искове.
Иска се:
- да бъде признато
от съда за установено по
отношение на ответника, че ищците са собственици по наследство с права: 1/12 идеална част за Н.Н.Ц., 4/27 идеална част за З.Е.И., 1/27 идеална
част за А.Е.А., 1/9 идеална част за Ц.Г.А., 1/27
идеална част Д.В.Д., 1/27 идеaлна част В.Д.В., 1/27 идеална част
за П.Д.П. – общо 69/108 идеални части, на следните недвижими имоти: НИВА в землището на с. Киселево, ЕКАТТЕ 36597, общ. Брусарци, обл. Монтана, местност
«Парлозите», с площ 17,018 дка, трета категория, имот № 026002 по плана за земеразделяне
на землището, при граници и
съседи: имоти № № 028017, 026004,
026021, 026003, 026001 и НИВА в землището на гр. Брусарци,
ЕКАТТЕ 06570, общ. Брусарци,
обл. Монтана, местност «Сврача
бара», с площ от 9 дка, четвърта категория, имот № 029011
по плана за земеразделяне на
землището, при граници и съседи: имоти № № 029010, 00294, 029012, 000566.
- да бъде осъден ответника да предаде владението върху владяните идеални части
от описаните недвижими имоти на всеки един от ищците.
- да
бъде отменен на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт №
114, т. XXI, дело № 1860/2015 г. на нотариус Станчев до размера на 69/108 идеални
части.
Претендират се и направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Ответникът не е
подал писмен отговор в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В съдебно заседание ищците
не се явяват. Представляват
се от адв. Н.К. от МАК, който
поддържа предявените искове и счита, че следва да бъдат уважени като
основателни и доказани.
Моли на ищците да бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява. Изпратено е
становище, в което моли да бъдат отхвърлени предявените искове като
неоснователни и недоказани.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Ищците З.И., А.А., Ц.А.,
Д.Д., В.В. и П.П. са наследници
на Нистор ***(видно от представеното
с исковата молба
удостоверение за наследници).
С Решение № 2 КИС от 19.11.1999 г. и с Решение № 2БР
от 23.12.1999 г. на Поземлена комисия гр. Брусарци на наследниците на ***е възстановено правото на
собственост върху следните земеделски земи: НИВА в
землището на с. Киселево. ЕКАТТЕ 36597, общ. Брусарци, обл. Монтана, местност „Парлозите“ с площ 17.018 дка., трета категория, имот № 026002 по
плана за земеразделяне на землището, и НИВА в землището на гр. Брусарци, ЕКАТТЕ
06570, общ. Брусарци, обл. Монтана, местност „Сврача бара“ с площ от 9 дка.,
четвърта категория, имот № 029011 по плана за земеразделяне на землището.
Ищците са съсобственици на описаните 2 бр. имоти, като
правата им са следните: 4/27 идеална част за З.И., 1/27 идеална част за А.А., 1/9 идеална част за Ц.А., 1/27 идеална част Д.Д., 1/27 иделна част В.В., 1/27 идеална част за П.П..
Eдин от наследниците на Нистор ***- Емил Георгиев Нисторов,
на 27.04.2015 г. се снабдил с нотариален акт за собственост
по наследство и давност върху за
целите имоти - нотариален акт № 45, т. VIII, дело № 557 от 27.04.2015 г. на Нотариус Станислав Станчев, peг. № 577 на НК с район на действие Районен съд гр. Лом. На 11.05.2015 г. Емил ***заедно със съпругата си
***продали двата имота на П. В.П. от гр. Козлодуй с договор за покупко-продажба,
като бил издаден нотариален акт № 38, т. IХ, дело № 642 от 11.05.2015 г. на Нотариус Станислав
Станчев. От своя страна П. В.П. прехвърлил правото на собственост върху процесните земи на ответника
„АДВАНС
ТЕРАФОНД АДЦИС“
ЕИК ********* с договор за покупко-продажба, материализиран
в нотариален акт № 114, том ХХI, дело №
1860 от 13.11.2015 г. на същия нотариус.
След тази последна продажба
и към настоящия момент ответникът се намира във владение на имотите.
В с.з. страните са се съгласили с изготвения от съда предварителен
доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените искове са допустими. Предявени са от и
против надлежна страна по спора в законоустановения срок.
Предявените искове са с правно
основание чл. 108 ЗС и имат за предмет да се установи собствеността върху
описаните в исковата молба имоти и предаване владението на същите от ответника
на ищците.
При ревандикационния иск
тежестта на доказване е на ищеца. Той трябва да докаже две неща: 1) че е
собственик на вещта и 2) че ответникът владее или държи въпросната вещ към
момента на предявяване на иска. Не е в тежест на ищеца да доказва, че вещта се
владее от ответника без основание. Ответникът е този, който трябва да докаже с
възражението си, че владее имота основателно.
Въз основа на
представените доказателства от страните (гласни и писмени), съдът приема за
доказано правото на собственост на ищците върху двата имота: нива в землището на с. Киселево - имот № 026002 и нива в
землището на гр. Брусарци - имот № 029011. Вярно, нотариален акт № 114, том ХХI, дело № 1860 от 13.11.2015 г. формално легитимира ответника „АДВАНС
ТЕРАФОНД АДЦИС“ като
собственик на процесните имоти. Не могат обаче да бъдат споделени възраженията
на ответника в писменото му становище, че станал собственик като добросъвестен
владелец, тъй като установил владение върху процесните имоти на 13.11.2015 г.
въз основа на сключения договор с П. В.П., своейки ги и без знание, че купува
от евентуален несобственик. Действително ответникът е добросъвестен владелец,
но не е придобил правото на собственост върху целите имоти, тъй като не ги е
владял в продължение на 5 години, каквото е изискването на закона - чл. 79, ал. 2 ЗС, а ги е владял по-малко от
4 години.
Не може да
бъде споделено и твърдението на ответника, че неговите праводатели са
упражнявали фактическа власт върху въпросните имоти и са ги своили преди
сделката, поради което са станали собственици. Те никога не са владяли имотите в цялост, а само тези идеални части, които
Емил ***е имал по наследство, а именно 1/9 идеална част. Фактът, че на същия е
издаден констативен нотариален акт по обстоятелствената проверка, не го прави
собственик на останалите идеални части и по отношение на тях той се явява
държател, а не владелец.
Съгласно чл. 79
ал. 1 от ЗС „Правото на собственост върху недвижим имот се придобива по
давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години“. Владението
обаче трябва да бъде явно, необезпокоявано, а фактическата власт върху имота да
се упражнява с намерението да се свои. В чл. 69 от ЗС е установена презумпция,
съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго.
Но в отношенията
между сънаследници тази презумпция /съгласно ТР № 1 от 06.08.2012 г. ОСГК на ВКС/ не
намира приложение. Приема се, че упражняването на фактическата власт от част от
сънаследниците в продължение на повече от 10 години не е достатъчна
предпоставка за настъпване последиците на чл. 79 от ЗС, защото във вътрешните
отношения между тях се счита, че всеки владее само своите части, а на чуждите
идеални части е държател. За да владее само за себе си, е необходимо
сънаследникът да извършва действия, обективиращи намерение
за своене на вещта, които да станат известни на останалите и да не оставят
съмнение, че тяхната фактическа власт е отблъсната. Наследникът, който се
позовава на придобивна давност, трябва да докаже, че
не само е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите
на сънаследниците, като тази промяна трябва да бъде демонстрирана с конкретни
действия, които да станат достояние на останалите сънаследници и да покажат
несъмнено, че наследникът, който упражнява фактическата власт, отрича техните
права върху вещта и я държи само за себе си. В конкретния казус от събраните
доказателства се установява, че наследникът * ***не е владял процесните имоти явно и непрекъснато в продължение
на 10 години, не се доказа той да е манифестирал по несъмнен начин пред
останалите сънаследници, че е променил намерението си, да е завладял частите на
останалите сънаследници и тази промяна да е била демонстрирана с конкретни
действия и да е станала достояние на останалите сънаследници. Напротив, видно
от показанията на св. * (разпитана в последното открито съдебно заседание),
която е племенница на *, преди той да се снабди с нотариален акт, те са водили
разговори как да ликвидират съсобствеността. ***заявил, че той ще организира
наследниците за среща и ще вземат решение дали ще се делят или всички заедно ще
продават. Казал е, че земите са отдадени под аренда, но не му плащат рента.
Когато ищците разбрали за продажбата, той отричал да е извършил такава, въпреки
доказателствата за това. Свидетелката потвърди, че в многократно водените
разговори * ***не е отричал, че земята е съсобствена, не е твърдял, че е само
негова, а че е наследствена и ще се решава какво да се прави с нея. Съдът дава
вяра на показанията на св. *. Те са обективни, нямат противоречия с другите
събрани по делото доказателства и съдействат за изясняване на фактическата
обстановка по делото, а оттук – и за решаващия правен извод. А този извод е, че
наследникът Емил ***не е станал собственик на целите ниви. По тази причина и не
би могъл да прехвърли на П. В.П. правото на собственост върху целите земи
/никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам има/. Съдът споделя
становището на адв. К., че валидно * ***е прехвърлил на П.П.
само 1/9 идеални части – тези, на които той е бил собственик по наследство. По
отношение на останалите идеални части, техните собственици /ищците/ не са
участвали в тяхното прехвърляне, поради което и П.П.
не е станал собственик на тези идеални части. По същия начин и ответното
дружество не е станало собственик на целите имоти, прехвърлени му от П.П., а само на това, на което е бил собственик П. – 1/9
идеални части.
Ето защо,
претенцията на ищците за предаване владението на процесните имоти следва да
бъде уважена, като напълно основателна.
При този изход на спора страните си дължат разноски
съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.
Направените от ищците
разноски за тази инстанция, видно от представения договор за правна защита и
съдействие и доказателствата по делото са в общ размер на 910,00 лв. /деветстотин и десет лева/,
представляващи платени държавни такси, такси за удостоверения и адвокатско
възнаграждение.
Предявените искове са
уважени, следователно ответникът ще следва да заплати на ищците направените
разноски.
Мотивиран от горното,
Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
АДВАНС
ТЕРАФОНД АДЦИС, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***1, че
З.Е.И., ЕГН **********, адрес: ***;
А.Е.А., ЕГН **********, адрес: ***;
Ц.Г.А., ЕГН **********, адрес: гр. София, ***
Д.В.Д., ЕГН **********, адрес: ***
В.Д.В. ЕГН **********, адрес: ***
П.Д.П. ЕГН **********, адрес: ***
са собственици по наследство с права: 4/27 идеална част за З.Е.И.,
1/27 идеална част за А.Е.А., 1/9 идеална част за Ц.Г.А., 1/27 идеална част Д.В.Д., 1/27 идеaлна част В.Д.В., 1/27 идеална част за П.Д.П.
– общо 44/108 идеални части, на следните недвижими имоти: НИВА в землището на с. Киселево, ЕКАТТЕ
36597, общ. Брусарци, обл.
Монтана, местност «Парлозите»,
с площ 17,018 дка, трета категория, имот № 026002 по
плана за земеразделяне на землището,
при граници и съседи: имоти № № 028017, 026004, 026021, 026003, 026001 и НИВА в землището на гр. Брусарци, ЕКАТТЕ 06570, общ. Брусарци, обл. Монтана, местност «Сврача бара», с площ от 9 дка, четвърта категория, имот № 029011
по плана за земеразделяне на
землището, при граници и съседи: имоти № № 029010, 00294,
029012, 000566., като
ОСЪЖДА АДВАНС ТЕРАФОНД АДЦИС, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ***1, да предаде владението върху владяните идеални части от описаните недвижими
имоти на всеки един от ищците.
ОТМЕНЯ на осн. чл.
537, ал. 2 ГПК нотариален акт № 114, т. XXI, дело № 1860 от 2015 г. на нотариус Станислав Станчев, с peг. № 577 на
нотариалната камара, с район на действие
Районен съд гр. Лом, до размера на 44/108
идеални части.
ОСЪЖДА АДВАНС ТЕРАФОНД АДЦИС, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ***1 да заплати на
З.Е.И., ЕГН **********,
адрес: ***;
А.Е.А., ЕГН **********,
адрес: ***;
Ц.Г.А., ЕГН **********,
адрес: гр. София, ***
Д.В.Д., ЕГН **********, адрес: ***
В.Д.В. ЕГН **********, адрес: ***
П.Д.П. ЕГН **********, адрес: ***
деловодни разноски
общо в размер на 910,00 лв. /деветстотин и десет лева/, от които 100,00 лв. /сто лева/ държавна такса, 10,00 лв. /десет лева/ такси
за удостоверения и 800,00 лв. /осемстотин
лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от съобщението за
изготвянето му.
Районен съдия: