Р Е Ш Е Н И Е
Номер 802 15.06.2022г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- БУРГАС, ХVІ-ти състав, на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора
година, в публично заседание, в състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА Членове: МАРИНА
НИКОЛОВА
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: Гергана Славова
Прокурор: Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от съдия Д.Гальов КАНД №
668 по описа за 2022 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по касационна жалба на Регионална здравна инспекция – Бургас (РЗИ –
Бургас), представлявано от д-р Г. И. П. против Решение № 233 от 16.03.2022г.
постановено по НАХД № 375/2022г. по описа на Районен съд – Бургас (РС), с което
е отменено наказателно постановление № РД-05-66/10.12.2021г., издадено от
директора на РЗИ – Бургас (НП). С процесното НП на основание чл.209а, ал.1 във
вр. с чл.63, ал.4 от Закона за здравето (ЗЗ), във вр. с т.I, подт.7 от Заповед
№ РД-01-646/29.07.2021г. на Министъра на здравеопазването, на Д.Н.К. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
Касаторът намира съдебното
решение за неправилно. Не се споделят изводите на районния съд, довели до
отмяна на НП. Иска се от съда да отмени решението и да потвърди НП.
Ответникът по касация – Д.Н.К.,
чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и излага доводи за правилност на съдебното решение. В
съдебно заседание претендира присъждане на направените по делото разноски.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
гр.Бургас дава заключение за основателност на оспорването и предлага решението
на съда да отмени първоинстанционното решение и да потвърди НП.
Административен
съд Бургас, в настоящият състав, като взе предвид доводите на страните,
доказателствата по делото и съобрази разпоредбите на закона, за да се произнесе
взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, касационната жалба е
ОСНОВАТЕЛНА.
Отмененото от РС – Бургас НП е издадено за това, че при
извършена на 20.08.2021г. проверка на магазин за хранителни стоки „Комплимент
маркет“, в гр.Бургас, кв.“Сарафово“, ул. „Ангел Димитров“ № 83, представляващо
закрито обществено място, е установено, че лицето Д.К., в качеството си на
продавач-консултант, не спазва Заповед № РД-01-646/29.07.2021г. на министъра на
здравеопазването за въведените противоепидемични мерки на територията на
Република България, като работи без да има поставена защитна маска на лицето.
Установено е, че на щанда обслужван от продавача няма поставени прозрачни
прегради между продавач и клиент. Съдът е установил, че в АУАН липсва точно посочване на правната
квалификация на вмененото деяние и е преценил, че посочването само на чл. 63 от
ЗЗ е крайно недостатъчно, имайки предвид, че нормата съдържа 11 алинеи.
Установил е също, че като нарушена заповед на министъра на здравеопазването в
АУАН е посочена заповед № РД-01-464, когато в действителност това е № РД-01-646.
Според решаващият състав на БРС неясното посочване на нарушената законова
разпоредба, както и погрешно посочване номера на конкретната заповед на
министъра, която е била нарушена, е съществено нарушение и реално е довело до
невъзможност на жалбоподателя да разбере в какво точно се обвинява. За да
постанови решението си РС – Бургас е приел, че това нарушение не може да се
приеме за техническа грешка, а така допуснатото процесуално нарушение не би
могло да бъде „санирано“ по силата на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и
така констатираната нередовност при съставяне на АУАН опорочава цялото
производство и налага отмяна на НП. В решението си, РС – Бургас е изложил
мотиви, че независимо от последващата отмяна заповедта на министъра, не е
налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, доколкото не се касае настъпила
законова промяна и разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ не е променена. Съдът е
посочил също, че заповедта като общ административен акт е имала ограничено
действие във времето и с отпадане на предварително заложения в нея срок (или с
изричнатата й отмяна) действието й е отпаднало, но това не обезсилва със задна
дата правата и задълженията, които е пораждала през периода на действието си.
По същество е приел, че към момента на действие на заповедта е било допуснато
нарушение и нейната отмяна респ. прекратяването на действието й не се отразява
върху отговорността на нарушителя.
Настоящият касационен състав
счита, че решението на РС-Бургас е НЕПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията
предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
В хода на съдебното производство,
съдът е събрал необходимите доказателства за изясняване на фактическата обстановка, а съдебният акт е постановен при
съблюдаване на съдопроизводствените правила, но при неправилно приложение на
материалния закон. Не се споделят съображенията на първо-инстанционния съд за
допуснато в административнонаказателното производство съществено процесуално
нарушение, досежно правната квалификация на нарушението в акта за
установяването му. Действително, в акта не е посочена конкретна хипотеза на
чл.63 от ЗЗ, но доколкото извършването на нарушението и виновното поведение са
установени по безспорен начин, този пропуск несъмнено е преодолян по реда
на чл.53, ал. 2 от ЗАНН, доколкото в НП
е правната квалификация на нарушението е прецизирана. Не се споделя и
застъпеното в решението на съда становище, че погрешно изписания в АУАН номер
на заповедта съществено нарушава правото на защита на подведеното под
отговорност лице. Вярно е, че в акта е допусната фактическа грешка като при
изписване на номера на заповедта последните цифри са изписани като „464“,
вместо вярната комбинация от цифри „646“, но тази грешка не би могла да
затрудни защитата на лицето, защото ясно и точно са описани фактите, включени в
състава на процесното нарушение и нарушителят не е затруднен да разбере какво
му се вменява, още повече, че заповедта като акт е публикувана по надлежния ред
и е общодостъпна за всички лица.
От словесното описание на
нарушението и в АУАН, и в НП е видно, че отговорността на ответника е
ангажирана за нарушаване на въведената със заповед на министъра на
здравеопазването временна противоепидемична мярка, с което е осигурено правото
на защита на същото. Съдържанието на заповедта, представляваща общ
административен акт, е разгласено по предвидения в закона ред и следва да се
приеме, че то е достигнало до знанието на адресатите, какъвто несъмнено е
ответника. Преди всичко следва да се отбележи, че правото на защита се
осъществява против фактите и в този смисъл то ще е нарушено, ако фактите са
неясни, противоречиви до степен лицето да не може да разбере какво нарушение му
се вменява, респ. против кои факти да се защитава. Подобна неяснота не се констатира
в настоящия случай и нарушението е съвсем ясно описано, като актът е подписан
без възражения от страна на нарушителя. Нормата
на чл.53, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че НП
се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
В случаят, нито липсата на конкретна хипотеза на чл.63 от ЗЗ, нито допуснатото
разлика на последните цифри при изписване номера на заповедта в АУАН са се
отразили по какъвто и да било начин на посоченото установяване. Така
допуснатите при съставяне на АУАН нередовности, не са ограничили правото на
защита на лицето и същите не представяват съществено процесуално нарушение, което
да обуслови отмяна на НП.
От събрания по делото
доказателствен материал безспорно се установява, че ответника е осъществил от
субективна и обективна страна вмененото му с НП административно нарушение, нито
се твърди противното. Както посочва и първоинстанционния съд, заповед № РД-01-646/29.07.2021
г. на министъра на здравеопазването е действала към момента на проверката, т.
е. деянието е извършено във времевия диапазон на действието й. С т.I. т.7 от
заповедта е въведено задължение за всички лица, намиращи се на закрити
обществени места, каквото несъмнено представлява хранителния магазин, да имат
поставени защитни маски за лице. След като К. не е имал такава, поставена на
лицето, с деянието си е нарушил така въведената със заповедта на министъра
противоепидемична мярка, поради което правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Не са налице предпоставки за
квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“. В разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на
случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не
го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е
маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 ЗАНН следва да се
приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.
В случая не се установява
по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от същия вид и липсата на умисъл в
деянието. Нарушената заповед на министъра на здравеопазването е издадена в условията
на световна пандемия, застрашаваща живота и здравето на хората, поради което
неизпълнението на задължението за спазване на въведените с нея противоепидемични
мерки, няма основание да бъде считано за маловажно, а в тази насока, следва да
се отчитат конкретните обстоятелства при извършване на деянието – санкционираното
лице е продавач-консултант в хранителен магазин. Целта на въведените
ограниченията е да се намали риска от разпространение на заразявания, тъй като
се касае се за закрито обществено място, посещавано от много хора. Ето защо, не
би могло да се приеме, че конкретното деяние е с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. При
тези конкретни обстоятелства, правилно наказващият орган не е приложил чл. 28
от ЗАНН, а е издал процесното НП, с което е наложил предвиденото по вид и
размер административно наказание на лицето, като е наложена санкция в минимален
размер.
Обобщено, решението на РС-Бургас,
с което НП е отменено е валидно и допустимо, но неправилно и следва да бъде
отменено, а вместо него се постанови друго, с което да се потвърди НП, като
законосъобразно.
Искане за присъждане на разноски
не е направено нито в касационната жалба, нито в открито заседание пред
настоящата инстанция, поради което при този изход на спора разноски в полза на
касатора не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 233 от
16.03.2022г. постановено по НАХД № 375 от 2022г. по описа на Районен съд –
Бургас, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № РД-05-66 от 10.12.2021г., издадено от Директора на РЗИ –
Бургас, с което на Д.Н.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.