№ 249
гр. гр. Димитровград, 10.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Андрей Г. Андреев
при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова
като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело №
20225610101147 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. 415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – „Б.Д.“ ЕАД – София твърди, че на 27.12.2019г. между
„Б.Д.“ЕАД и ответника като кредитополучател, бил сключен Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица. Съгласно този
договор Банката предоставила на ответника револвиращ кредит под формата на
кредитен лимит, достъпът до който се осигурявал чрез кредитна карта DSK Maxi Go в
размер на 3000 лева с месечна падежна дата всяко 20-о число на месеца. Неразделна
част от Договора представлявали Условията за издаване и обслужване на плащания с
кредитни карти DSK Maxi Card на Б.Д. и Общите условия за издаване и обслужване на
кредитни карти с револвиращ кредит на Б.Д., които кредитополучателя получил и
приел с подписването на Договора. Съгласно чл.1 ал.2 от Договора, кредитът се
олихвявал с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора
бил 21,95% годишно или 0,06% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен
процент в размер на 0,170% и фиксирана надбавка в размер на 21,70%. Лихвеният
процент се променял с промяната на референтния лихвен процент в сроковете и при
условията, посочени в Общите условия. За усвоената част от кредитния лимит,
клиентът заплащал променлива лихва в размер на договорения лихвен процент по
кредита, посочен в Договора, която се начислявала ежедневно върху фактически
ползваната сума. Срокът на валидност на кредитната карта бил три години. Клиентът
бил длъжен ежемесечно, в рамките на определен в Условията срок след падежната дата
/гратисен период/, да заплаща минимална сума за револвиране в размер, представляващ
1
процент от усвоената част от кредитния лимит. След изтичането на срока на валидност
на картата се издавала нова карта с нов срок на валидност. Банката обаче не
преиздавала картата при наличие на някои от основанията за прекратяване на
Договора, съгласно чл.88 от ОУ. В настоящият случай, кредитната карта не била
преиздавана от Б.Д., поради настъпване на основание за прекратяване на договора, а
именно неизпълнение на задължението на кредитополучателя да погасява
минималните суми за револвиране на усвоения от него кредит. В случай, че четири
поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвирал кредита
си или го револвирал със суми по-малки от минималните за съответния период,
правото на ползване на кредита се спирало. В случай, че клиентът внесял дължимата
минимална сума за револвиране до края на петия гратисен период, правото за ползване
на кредита се възстановявало. В случай, че това не било направено, вземането на
Банката за целия използван кредитен лимит, независимо от начина по който е
формиран, става изискуемо и до окончателното му погасяване, включително и по
принудителен ред се олихвявал със законната лихва по реда на чл.86 от ЗЗД. Съгласно
Извлечение от счетоводните книги на Банката, неплатените минимални суми за
револвиране обхващали общо 5 периода от 21.12.2020г. до 05.05.2021г. Предвид това,
Банката изпратила до ответника Покана-Уведомление от 26.07.2021г. чрез ЧСИ Н.К.,
което се считало за връчено на 15.12.2021г. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. При
условията на евентуалност, в случай, че съдът реши, че не е настъпила предсрочна
изискуемост на претендираното вземане, Банката обявява целия непогасен остатък от
вземането си за предсрочно изискуем на ответника, с подаване на настоящата искова
молба. Поддържа, че на 21.04.2022г. в следствие неизпълнение на задълженията от
страна на ответника и настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане,
кредиторът е пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред
като е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по
отношение на ответника. Образувано било ч.гр.д.№517/2022г. по описа на РС-
Димитровград, по което съдът издал в полза на банката Заповед №239/27.04.2022г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Със
същата на длъжника било разпоредено да плати на заявителя сумата от 2950 лева-
главница, неизплатено задължение по Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта DSK Maxi Go от 27.12.2019г., договорна лихва от 691,50 лева за времето от
21.12.2020г. до 12.04.2022г., законна лихва от 13.04.2022г. до 20.04.2022г. в размер на
6,55 лева, такси за нереволвиране на опредЕ.та минимална сума в гратисния период в
размер на 65,49 лева, ведно със законната лихва от 21.04.2022г. до изплащане на
вземането, както и деловодни разноски от които държавна такса 74,27 лева и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед била връчена на длъжника, който в
законоустановения срок депозирал възражения срещу нея, в което твърди, че не дължи
изпълнение на задължението по заповедта. Поради това за ищеца възникнал правен
2
интерес от предявяване на настоящия установителен иск против М. М. К.. Иска съдът
да постанови решение, с което да признае за установено че М. М. К. дължи на
„Б.Д.“АД сумите визирани в Заповед №239/27.04.2022г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№517/2022г.
по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане на направените в заповедното
и настоящото производство деловодни разноски. При условията на евентуалност, на
основание разрешението дадено в т.12 ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОГТК
на ВКС
ОТВЕТНИКЪТ - М. М. К. от гр.Димитровград подава отговор. Посочва,
че действително сключил с ищеца Договор за ползване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица на 27.12.2019г. за сумата от 3000 лева. От нея усвоил общо
2950 лева. Намира за неоснователно твърдението, че е извършено надлежно
уведомяване на 15.12.2021г. за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията
по Договора, като моли съда да приеме, че с крайния срок на кредита е настъпила
предсрочната изискуемост. Заявява, че не притежава специални знания и не е наясно
каква е разликата между револвиращ и обикновен кредит. В договора липсвало
определение на този вид кредит и с какво той е по-различен от останалите. При
подаване на документите за кредит му било обяснено, че следва да върне сумата в
срока на изтичане на картата, като до тогава може да ползва парите. Неясното
формулиране и наличието на специфични за финансовия сектор термини
представлявало сериозна пречка да разбере значението и условията на договора, което
го правело незаконосъобразен. Поддържа, че от 27.05.2021г. изтърпявал присъда
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца в Затвора -Стара Загора. Поради
това бил в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по договора за
кредит. След като изтърпял наказанието си установил, че ищецът е образувал против
него дело. Счита, че Банката имала възможност да се съобрази с обективната му
невъзможност да плаща и да предприеме законни действия по преструктурирането на
кредита в срока на мораториума върху плащанията във връзка с епидемията в страната
от Ковид 19. Поради изложеното, твърди, че ищецът неоснователно претендира
договорна лихва, лихва от датата на изискуемостта и таксите за нереволвиране на
опредЕ.та минимална сума в гратисния период. Твърди ,че липсата на плащане от
негова страна се дължи на наличието на обстоятелства, приравнени на
т.нар.форсмажорни условия.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 27.12.2019 г. ищцовото дружество - „Б.Д.” ЕАД гр.София предоставя
по силата на сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит на физически лица на М. М. К. кредит под формата на кредитен
3
лимит в размер на 3 000 лева, който да бъде усвоен чрез кредитна карта DSK Махi Go,
при посочена сметка за целите на картата при месечна падежна дата 20-то число,
олихвяване на кредита с променлив лихвен процент 21,95 % - съм датата на сключване
годишно или 0,06 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент
0,170 % и фиксирана надбавка 21,78 %, който се променял с промяната на референтния
лихвен процент в сроковете и при условията, посочени в общите условия. За усвоената
част от кредитния лимит, клиентът заплаща променлива лихва в размер на договорения
лихвен процент по кредита, която се начислява ежедневно върху фактически
ползваната сума (чл.27, ал.3 ОУ). Срокът на валидност на картата е 3 години. Клиентът
се е задължил ежемесечно, в рамките на определен в Условията след падежната дата
(гратисен период), да заплаща минималната сума за револвиране в размер,
представляващ процент от усвоената част от кредитния лимит. След изтичане на срока
на валидност на картата се издава нова карта, с нов срок на валидност. Банката не
преиздава картата при наличие на някое от основанията за прекратяване на договора,
съгл. чл.88 ОУ. ГПР – 24,30 %
Прилагат се Общи условия по договор за издаване и обслужване на
кредитни карти, приети с подпис на клиент на 27.12.2019 г., както и Погасителен план
и ГПР, с дата на усвояване 27.12.2019 г. и дата на първо погасяване – 27.01.2020 г.,
Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти – такси и
комисионни, гратисен период – 15 дни, и минимална сума за револвиране 90,00 лева –
при кредитен лимит от 2001 до 3000 лв.
С покана-уведомление от 26.07.2021 г. чрез ЧСИ с рег. № 929
длъжникът се уведомява, че поради забава в погасяване на задълженията по сключения
договор за банков кредит в размер на 3000 лева, отчитан по посочена сметка и на
основание предвидените в него условия, банката обявява същия за предсрочно
изискуем, като от датата на получаване на писмото, цялата непогасена главница става
дължима и върху нея се начислява законна лихва. Поканата е връчена при условията
на чл.47, ал.5 ГПК на 15.12.2021 г. , което е удостоверено от нотариуса на 17.05.2019
г.
Впоследствие банката пристъпва към принудително събиране на
вземанията си, като въз основа на подадено на 21.04.2022 г. заявление е образувано
ч.гр.дело № 517/2022г. по описа на РС - Димитровград. По същото на 27.04.2022г. е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК. С тази заповед е разпоредено дължикът да заплати на банката
претендираните в заявлението суми, а именно: сумите в размер на 2950,00 лева -
главница, 691,50 лева – договорна лихва от 21.12.2020 г. до 12.04.2022 г., 6,55 лева –
законна лихва от дата на изискуемост от 13.04.2022 г. до 20.04.2022 г., 65,49 лева -
дължими такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.04.2022 г.
4
до окончателното й изплащане, както и 124,27 лева деловодни разноски.
За вземането е посочено, че произтича от следните обстоятелства:
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK Maxi Go от 27.12.2019 г.
По изпълнително дело № 1230/2022 г. ПДИ и заповедта за изпълнение са
връчени от ЧСИ с рег. № 929 лично на ответника на 15.07.2022 г., който в срок е подал
възражение по чл.414 ГПК против заповедта. при
С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по
същото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза. В депозираното в тази връзка
заключение, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и безпристрастно
дадено, се посочва, че: при проверката на документите е установено, че съгласно
договора Б.Д. АД е предоставила на ответника револвиращ кредит под формата на
кредитен лимит чрез кредитна карта в размер на 3000 лева с месечна падежна дата 20-
то число на месеца, като минималната сума за револвиране при този кредитен лимит е
90,00 лева, като всеки месец банката издава месечни извлечения по сметката за
извършените с картата операции, начислените лихви и минималната сума за
револвиране. Видно от извлечението от сметка, общо в периода от 10.02.2020 г. до
25.03.2021 г. е усвоена общо сума в размер на 8050,00 лева. За периода от 04.03.2020 г.
до 17.02.2021 г. е внесена общо сумата от 5560,71 лева. На 20.11.2020 г. е извършено
последното плащане на минималната сума за револвиране в пълен размер от 90,00
лева, след която дата не на направени пет плащания на минимални суми за
револвиране в периода 21.12.2020 г. – 20.04.2021 г., като от 20.05.2021 г. е
преустановено ползването на кредитната карта. За периода от 09.02.2020 г. до
20.05.2021 г.салдото към 20.05.2020 г. е – 3128,25 лева. В тази сума влизат неплатени
лихви и такси към първа падежна дата 20.05.2020 г. в размер на 112,76 лева и 65,49
лева, които като се приспаднат салдото по сметката е - 2950,00 лева. Усвоена и
непогасена главница – 2950,00 лева, 691,49 лева – просрочени редовни лихви за
периода от 21.12.2020 г. до 12.04.2020 г. Към 20.05.2021 г. е начислена дължима лихва
в размер на 112,76 лева, към 15.07.2021 г. е начислена лихва в размер на 98,66 лева за
55 дни за периода от 21.05.2021 г. до 15.07.2021 г., към 15.01.2022 г. е начислена лихва
в размер на 322,58 лева за 180 дни за периода от 16.07.2021 г. до 15.01.2022 г. Към
13.04.2022 г. е начислена лихва в размер на 157,49 лева за 88 дни просрочие за периода
от 16.01.2022 г. до 13.04.2022 г. Наказателна лихва 10 % за периода от 13.04.2022 г. до
20.04.2022 г. – 6,56 лева и неплатени такси към 20.05.2021 г. – 65,49 лева общо 3713,54
лева.
Вещото лице е посочило актуалния размер на дължимите суми към
датата на изготвяне на заключението: След датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение 26.04.2022 г. няма постъпили плащания от
ответника. Размер на задълженията: 2950,00 – главница, дължими редовни лихви за
5
периода от 21.12.2020 г. до 12.04.12.04.2022 г. – 691,49 лева., 6,55 лева – наказателна
лихва за периода от 13.04.2022 г. до 20.04.2021 г., 65,49 лева неплатени такси към
20.05.2021 г. или общо 3 713,54 лева. Наказателна лихва 350,72 лева за периода от
21.04.2022 г. до 23.06.2023 г.
Така изложената фактическа обстановка налага следните изводи:
С предявения в настоящото производство положителен установителен
иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 от ГПК ищецът цели установяване
съществуването на вземането, присъдено със Заповед от 27.04.2022 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№
517/2022г. по описа на РС - Димитровград. Така предявеният иск е допустим, а
разгледан по същество - частично основателен, като съображенията на съда за това са
следните:
От събраните по делото доказателства безспорно бе установено
възникването и съществуването на твърдяната облигационна връзка между страните, с
предмет издаване и обслужване на кредитна карта с кредитен лимит от 3 000 лв., при
посочен размер на минимална сума за револвиране, при месечни извлечения с посочен
конкретен размер на минималната сума, с падена дата 20-то число на месеца.
Ответникът се е съгласил да погасява задълженията по реда и останалите условия на
Договора за издаване и обслужване на кредитна карта от 27.12.2019 г., определен е
общият лихвен процент от 21,95% и ответникът е приел с подписа си и ОУ за
предоставяне на кредити за текущо потребление.
Ответникът М. М. К. след последното плащане на миничалната сума за
револвиране на 20.11.2020 г. е преустановил плащанията. Не енаправил пет плащания
на минимални суми за револвиране в периода 21.12.2020 г. – 20.04.2021 г.1 като на
20.05.2021 г. е преустановено ползването на кредитната карта. Ответникът не е погасил
задълженията си пет поредни месеца, съгласно чл.34 от Общите условия на банката,
поради което и основание чл.35 ОУ целия използван кредитен лимит, независимо от
начина по който е формиран, става изискуемо и до окончателното му погасяване се
олихвява със законната лихва по реда на чл.86 ЗЗД. Посочено е че последиците
настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до клиента.
Не бяха наведени твърдения, нито ангажирани доказателства, че в тази
облигационна връзка кредитополучателят е изправна страна – не са налице данни, че
същият е изпълнявал точно задълженията си по договора, погасявайки редовно – в
срок и в уговорения размер, дължимите погасителни вноски. Напротив, бе установена
липсата на точно изпълнение, като в тази насока са както представените по делото
писмени доказателства, така и заключението на назначената по делото съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорено от страните.
Несъстоятелни са доводите на пълномощника на ищеца, че ответникът
6
не притежавал специални знания е не бил наясно каква е разликата между обикновен и
револвиращ кредит. Специални знания за това не са необходими, а е видно, че
ответникът след теглене на първата сума на 10.02.2020 г. е изпълнявал задълженията
за внасяне на минималните суми за револвиране, възстановявал е част от ползвания
кредитен лимит.
Неоснователен е довода за това, че не бил надлежно уведомен на
15.12.2021 г. за предсрочната изискеумост на кредита.
Банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, на основание чл.35 от Общите условия към Договора за кредит и е изпратила
Покана –уведомление с изх. № 040-2004262/26.07.2021 г. чрез ЧСИ с №929 КЧСИ,
която покана е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК вр. чл.47, ал.1 ГПК, след
залепване на уведомление на адреса – входната врата на адреса, след извършените
посещения на адреса в периода 24.10.2021 г. – 01.12.2021 г., като майката на ответника
е отказала да получи книжата и е посочила, че същият е в затвора.
В тази връзка следва да се има предвид, че предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което настъпва при наличието на две
предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на част от падежирали
вноски или лихви по договор за кредит, и субективен фактор, обективиран в
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60 ал.2 от ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения негов остатък за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. С оглед на така посоченото, моментът,
в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която
волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало
до длъжника – кредитополучател, и то ако към този момент са били налице
обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В настоящия
случай бяха установени и двете предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. С оглед заключението на съдебно-счетоводната експертиза и установената
липса на изискуемите съгласно договора плащания, следва да се приеме, че в
съответствие с постигнатата договореност, поради допусната забава в плащанията от
страна на длъжника, се е осъществил първият елемент от фактическия състав на
потестативното право на кредитора на предсрочно събиране на вземанията му по
договора. На второ място, бе установен и фактът, че приложеното по делото
уведомление за предсрочна изискуемост е достигнало до адресата – същото е връчено
по реда на чл.47, ал.5 ГПК – на 15.12.2021 г. От тази дата кредит се счита за
предсрочно изискуем – с оглед изразената вола на кредитора в поканата-уведомление.
По делото безспорно се установи от неоспореното заключение на
7
съдебно-счетоводната експертиза, че към датата на подаване на заявлението по чл.417
от ГПК задължението на кредитополучателя по процесния договор за кредит е било в
размер на 2950,00 лева главница.
Вещото лице посочва, че начислените просрочени редовни лихви са в
общ размер на 691,50 лева, начислени за периода от 21.12.2020 г. до 12.04.2022 г. В
случая ищецът не доказа по категоричен начин дължимостта на сумата в този размер.
Това е така, тъй като в изпратеното писмо-уведомление за предсрочно изискуемост е
посочено, че предсрочната изискуемост настъпва от получаване на същото от
кредитополучателя, което с оглед представените доказателства – връчването по чл.47,
ал.5 ГПК е извършено на 15.12.2021 г., след която ищецът би могъл да претендира
единствено главницата, ведно със законната лихва върху нея, но не и редовна лихва
/просрочени редовни лихви, които не следва да се начисляват след тази дата.
Доколкото се претендират в посочения размер и период и след тази дата
– именно до 12.04.2022 г., в тази част искът следва да се отхвърли изцяло.
Не представлява форсмажорно обстоятелство евентуалното изтърпяване
на наказание лишаване от свобода от ответника, за което не се представят
доказателства.
В този смисъл следва да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че дължи сумите по Заповедта за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
24.04.2022г. по ч.гр.д.№ 517/2022г. по описа на РС – Димитровград, с изключение на
сумата от 691,50 лева неплатена договорна лихва за посочения период.
На ищеца се следват съразмерно разноски за настоящото – 466,89 лева
(при юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева определено от съда на осн.
чл. 78, ал.8 ГПК.), а на ответника – 74,48 лева, или след компенсация в полза на ищеца
следва да се присъдят за настоящото – 392,41 лева.
За заповедното производство в полза на ищеца следва да се присъдят
101,13 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „Б.Д.” АД със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „**, представлявано от *** – изп.директор и *** -
изп.директор против М. М. К. от гр.Димитровград, ул.“***, ЕГН **********
съществува вземане произтичащо от Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.12.2019 г. за сумите в размер на
2950,00 лева (две хиляди деветстотин и петдесет лв.) - главница, 6,55 лева (шест лв.
8
и петдесет и пет ст.) законна лихва от 13.04.2022 г. до 20.04.2022 г., 65,49 лева
(шестдесет и пет лв. и четиридесет и девет ст.) – такси за нереволвиране на опредЕ.та
минимална сума в гратисния период, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.04.2022 г. до окончателното й изплащане, част от сумите за които по
ч.гр.д. № 517/2022 г. на РС-Димитровград е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 239 от 27.04.2022 г. и
изпълнителен лист, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част относно 691,50 лева –
договорна лихва за периода от 21.12.2020 г. до 12.04.2022 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. М. К. от гр.Димитровград, ул.“***, ЕГН ********** да
заплати на „Б.Д.” АД със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „**,
представлявано от *** – изп.директор и *** - изп.директор, разноски по ч.гр.д.№
517/2022г. по описа на РС – Димитровград в размер на 101,13 лв.(сто и един лв. и
тринадесет ст.) и разноски в настоящото производство в размер на 392,41 лева
(триста деветдесет и два лв. и четиридесет и една ст.).
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС – Хасково
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
9