№ 744
гр. Плевен, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20224430105246 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.422, ал.1, вр чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл.
286, ал.3, вр. ал.1 отТЗ, вр.чл. 240, ал.1, вр.чл. 79 а.1 от ЗЗД .
Пред ПлРС е депозирана искова молба от А. С. Й., от гр. Плевен, чрез
***. Ст. М., против „К.И.“ ***, ЕИК***, представлявано от Д.К., с която се
твърди се, на ***г., между ищеца– като заемодател и *** “***“- като заемател,
е сключен Договор за заем, с нотариална заверка на подписите с рег. №***
***год. на *** Г.Б., за сумата от 95000лв. и срок на договора до 15.01.2016г.;
твърди се, че е уговорена месечна договорна лихва в размер на 5 000лв.,
считано от 15.09.***. до 15.01.2016г. Твърди се, че задължението по договора
за заем е обезпечено с учредяване на договорна ипотека върху самостоятелен
обект, в сграда с идентификатор 56722.660.801.1.1, находящ се в гр.Плевен
ул. „***“, №***, обективирана в нот. акт №***, том *** рег. №***, нот. дело
№*** от ***г. на ***. Твърди се, че към Договора за заем, на ***г, е сключен
Анекс, с нотариална заверка на подписите, с който е определен нов срок за
връщане на сумата- 29.12.2016г. и е изменен размера на месечна договорна
лихва, на 800лв/месечно. Твърди се, че въз основа на втори анекс с нот.
заверка на подписите от ***г, страните по договора са приели, че
неиздължената главница към деня на подписването е в размер на 90 000 лв.,
която се дължи до 29.12.2017г., при месечната договорна лихва от 750 лв.
1
Твърди се, че на 10.06.2021г. по специална банкова сметка, ищецът е получил
сумата от 90 000лв. Твърди се, че страните са уточнили, че неиздължената
сума по заема е в размер на 18 000лв. Твърди се, че въз основа на Договор за
прехвърляне на предприятие от 10.01.2022г, с нот. заверка на подписите и на
съдържанието, сключен между К.Д.К. в качеството на собственик на ***,
гр.Плевен и „К.И.“ ***, гр.Плевен, е прехвърлено *** на ***, гр.Плевен.
Твърди се, че въз основа на заявление по чл. 417 от ГПК, е образувано ч.гр.д.
№4200/2022г. на ПлРС, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение
и ИЛ. Изрично от страна на ищеца се посочва, че претендираната сума от
18 000лв., съставлява главница по договора за заем.
В заключение моли съда, да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи сумата от 18 000 лв.-главница, въз основа на
договор за заем от ***г, с нот. заверен на подписите с рег. №******г. на *** и
анекси към него. Представят се писмени доказателства. Претендират се
разноски.
Ответникът „К.И.“ ***, ЕИК ***, представлявано от Д.К., в срока за
отговор, чрез ***. М. С., изразява становище за неоснователност на иска,
поради пълно плащане на сумата по заема. Не се оспорва съществуването на
заемни отношения, въз основа на сключения договор за заем от ***г. и анекси
към него- от ***г и от ***г. Не се оспорва и факта, че ответното *** е
правоприемник на *** „***“, гр.Плевен. Твърди се, че заемодател по договора
е *** лице, поради което следва да се приложи нормата на чл. 240 от ЗЗД, и
не намира приложение нормата на чл.294 от ТЗ, касаещ възнаградителната
лихва. Твърди се, уговорената с договора възнаградителна лихва, в размер на
5000лв/месечно, върху главницата от 95000лв., дължима за периода
15.09.2015-15.01.2016г, противоречи на добрите нрави, поради което е
нищожна. Моли съда да приеме, по реда на чл. 20а от ЗЗД, че договорната
лихва за посочения период е 750лв/месечно, съобразно уговореното в анекс от
25.08.2016г. Твърди се, че дължимата сума по договора е платена, като на
10.06.2021г, в полза на ищеца е преведена сумата от 90 000лв. Прави
възражение за изтекла погасителна давност .
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за
2
незабавно изпълнение №2374/03.08.2022г по ч.гр.д.№4200/2022г. на ПлРС,
въз основа на заявление по чл. 417, т.3 от ГПК, за сумата от 18000лв.-
главница, дължима въз основа на договор за заем от ***г, с нот. заверка на
подписите с рег. №******г. на *** и анекси към него. След възражение от
страна на ответника по чл. 414 от ГПК, в указаният срок по чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК, е образувано настоящето исково производство, поради което същото е
допустимо. Съдът намира, че е налице идентичност между предмета на
настоящето дело и издадената заповед за незабавно изпълнение
№2374/03.08.2022г., доколкото касаят претенция за главница по договор за
заем.
По делото се установява факта на сключване на договор за заем от ***г,
с нот. заверка подписите с рег. №******г. на ***, въз основа на който,
ищецът- като заемодател, е предоставил на ***, ЕИК ***, представляван от
К.К., като заемател, сумата от 95 000лв.- заем, за срок до 15.01.2016г., при
месечна лихва от 5000лв., за периода 15.09.2015-15.01.2016г. От
съдържанието на Договора се установява, че страните са уговорили, за
обезпечаване на задължението поп него, заемателят се задължава да учреди в
полза на заемодателя, договорна ипотека върху следния недвижим имот,
съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
56722.660.801.1.1., с адрес в гр. Плевен, ул. ***, №***, ап.*** съставляващ
жилище, апартамент, с площ от 108 кв..м., ведно с прилежащите му избено и
таванско помещения. Установява се също, че въз основа на анекс от ***г, към
договора за заем, с нот. заверка на подписите рег.№***/***г на ***, страните
са се съгласили, че падежът на дължимата сума от 95 000лв., се променя от
15.01.2016г. на 29.12.2016г, като се променя и дължимата договорна лихва, и
заемателят дължи месечна лихва от 800лв. Установява се също, че с анекс от
25.08.2016г, с нот. заверка на подписите, рег.№***/***г, страните по договор
са се съгласили, че падежът на дължимата сума от 90 000лв., се променя на
29.12.2017г.; променя се и размерът на договорната лихва, на 750лв/месечно.
По делото се установява също, че в изпълнени е на поетото договорно
задължение, в полза на заемодателя е учредена договорна ипотека,
обективирана в нот. акт №***, н.д.№ ***/***. на ***.
По делото се установява, че въз основа на договор за прехвърляне на
предприятие от 10.01.2022г., с нот. заверка на подписа и на съдържанието,
*** на заемателя ***, ЕИК***, представляван от К.К., е прехвърлено на
3
ответника в настоящето производство- „К.И.“ ***, ЕИК***, представлявано
от К.К..
По делото се установява също, съобразно твърденията на ищеца и
представените в тази насока писмени доказателства, че от страна на
ответника има плащане на сумата от 90 000лв, по банков път, на 10.06.2021г.
/л.13/. Съдът приема факта на плащане на сумата за безспорен, доколкото
съставлява неизгоден за страната факт.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: към датата на първоначално определения падеж, е
погасена сумата от 15 000лв, а след падежа 15.01.2016г. до датата на
сключване на анекса от ***- сумата от 5000лв. *** е установило, че
погасената сума от ***г до 29.12.2016г. /падеж/, е в размер на 13 670лв. *** е
посочило в заключението си, че в анекс от ***г., е отразено, че дължимата
сума за главница е в размер на 90 000лв., но съобразно извършените
плащания, констатирало, че дължимата главница е в размер на 95 000лв. и
140лв. договорна лихва, поради това е дадено заключението с размер на
главницата от 95000лв.; в с.з. *** посочва, че размерът на договорната лихва
не зависи от главницата, поради което, ако съдът желае, може да намали
главницата с 5000лв. *** е посочило също, че след ***г, има плащане от
40720лв., в т.ч. сумата от 37000лв, преведена на 01.09.2017г.; ВЛ е дало
вариант на експертизата и без сумата от 37000лв. ВЛ е дало рекапитулация на
платените суми, като е посочило, че общо платените суми са в размер на 164
380лв. /в т.ч. и сумата от 37000лв/. Съдът констатира, че ВЛ е дало всички
варианти- по задачите на ищеца и на ответника, като е изчислило договорна
лихва до датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК- 02.08.2022г.,
съобразно заявеното от ищеца в с.з.
По делото се установява също, че въз основа на молба вх. Рег.
№6718/10.06.2021г, акт №*** на Служба по вписванията Плевен, ищецът А.
Й. е поискал заличаване на договорната ипотека, учредена с посоченият по-
горе нот. акт, поради пълно погасяване на задължението от длъжника по
договора за заем.
По делото се установява също, факта на издаване на запис на заповед от
10.06.2021г, в гр. Плевен- л.14 от страна на Д.К. К. /като *** лице/, за сумата
от 18 000лв, в полза на ищеца А. Й., платим на предявяване в срок до
4
10.06.2022г, без протест и без разноски, с посочено в самата ценна книга
основание- лихви по договор за заем. Върху записа на заповед няма
отбелязване да е предявен за плащане.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
От събраните по делото и обсъдени по – горе писмени доказателства,
съдът приема за безспорно установено, че между страните е възникнало
валидно търговско отношение, въз основа на сключен договор за заем от
***г., за сумата от 95000лв. Съдът приема, че по смисъла на чл. 286, ал.3, вр.
ал.1 от ТЗ, сключеният договор има характер на търговска сделка, поради
което приложение намират нормите на ТЗ. Съобразно нормата на чл. 286,
ал.1 от ТЗ, търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с
упражняваното от него занятие, като по силата на ал. 3, при съмнение се
смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие.
Съобразно съдържанието на процесния заемен договор, същият е сключен
от ***, ЕИК***, представляван от К.К., в качеството му на търговец, а не на
*** лице, поради което следва да се приеме, че сделката е свързана с
неговото занятие. В тази насока са дадени от съда указания, в първо по
делото с.з., досежно доказателствената тежест , като е указано на ответника,
че негова е тежестта да обори тази презумпция. Доказателства в тази насока
не се събраха, поради което съдът приема, че сделката е търговска.
По делото няма спор между страните относно изпълнението на поетото
задължение от страна на заемодателя и предоставянето на сумата от 95000лв.
в полза на заемателя. По делото няма и спор между страните относно факта на
плащане на суми по договора, което ще бъде съобразено от съда в настоящето
изложение.
Съдът приема за установено, че със сключването на анекса от
25.08.2016г, с нот. заверка на подписите, рег.№***/***г, страните по договора
са се съгласили, че дължимата по договора главница е в размер на 90 000лв. –
факт, който се твърди и от ищеца в ИМ и който следва да бъде съобразен от
съда. В този смисъл, съдът не кредитора заключението на ВЛ, в частта му, в
която е отбелязано, че дължимата главница е в размер на 95000лв. Съдът
приема, че от страна на ответника- длъжник, е налице пълно плащане на
сумата от 90 000лв.- дължима главница по договора, по банков път, на
5
10.06.2021г. Съдът съобразява факта, че от същата дата- 10.06.2021г.- е
издадена запис на заповед за сумата от 18 000лв. и от същата дата е и молбата
от ищеца до Служба по вписванията, за заличаване на договорната ипотека,
поради пълно изпълнение. В този смисъл, събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност, водят до един несъмнен извод, че е налице
пълно плащане- на 10.06.2021г.- на дължимата по договора за заем главница.
Съдът приема, че е налице пълно изпълнение на главницата по договора
/доколкото само главницата е предмет на настоящето производство/ и от
заключението по ССЕ, което съдът обсъжда заедно с всимки събрани по
делото доказателства. Както бе посочено по- горе, ВЛ е установило
плащания в общ размер от 164 380лв. Съдът приема, че договорна лихва се
дължи до падежа на договора/ за срока на договора/- или до 29.12.2017г.,
съобразно анекс от ***г., но не и до датата на заявлението по чл. 417 от ГПК,
така, както е заявено от ищеца. За периода след падежа на задължението, се
дължи лихва за забава, каквато не е претендирана. В този смисъл, съдът
служебно изчисли, че до 27.12.2017г, общият размер на дължимата договорна
лихва- съобразно уговореният размер по договора и анексите / таблица на
стр.4 от заключението на ВЛ/ е в общ размер от 42800лв.; общ размер на
задължението главница 95 000лв /по договор/ и договорна лихва, в размер от
137800лв., при платени общо 164380лв. Съдът приема, че сумата от 37000лв.
е заплатена от ответника именно по процесния договор за заем, доколкото не
се установиха по безспорен начин твърденията на ищеца в противното. В
случая обаче внасянето на сумата от 37 000лв. се явява ирелевантно, с оглед
на изложеното по- горе и събраните доказателства за пълно плащане на
главницата по договора. същата евентуално касае договорната лихва, която не
е предмет на спора. Доколкото договорната лихва не е предмет на спора, не
следва да бъде обсъждано и направеното възражение за нищожност на
клаузата по чл. 1 от договора за заем. За пълнота следва да се посочи, че с
оглед на търговският характер на сделката, същата не се явява нищожна.
На основание гореизложеното, съдът приема, че предявеният
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК,
вр. чл. 286, ал.3, вр. ал.1 от ТЗ, вр.чл. 240, ал.1, вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
18 000лв.- главница по договор за заем което да признае за установено, че
ответникът дължи сумата от 18 000 лв.-главница, въз основа на договор за
6
заем от ***г, с нот. заверен на подписите с рег. №******г. на *** и анекси
към него., е неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен като
такъв. С оглед изхода на спора, не следва да се разглежда по същество
направеното възражение за изтекла давност.
С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски, в размер на 300лв.- ***.
възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено,
съобразно отразеното в представеното с отговора на ИМ пълномощно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. С. Й., ЕГН**********, от гр. Плевен,
ул. ***, №***, иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от
ГПК, вр. чл. 286, ал.3, вр. ал.1 от ТЗ, вр.чл. 240, ал.1, вр. чл. 79 ал.1 от
ЗЗД, за признаване за установено че ответникът „К.И.“ ***, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, №***, представлявано от
Д.К., ДЪЛЖИ сумата от 18 000лв.- главница по Договор за заем от ***г, с
нот. заверен на подписите с рег. №******г. на ***, изменени с анекс от ***г,
с нот. заверка на подписите рег.№***/***г на *** и с анекс от 25.08.2016г, с
нот. заверка на подписите, рег.№***/***г, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание 78, ал.3 от ГПК, А. С. Й., ЕГН**********, от
гр. Плевен, ул. ***, №***, ДА ЗАПЛАТИ НА „К.И.“ ***, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, №***, представлявано от
Д.К., сумата от 300лв.- разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред ПлОС, в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7