Определение по дело №23/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.258 ГПК по въззивна жалба,подадена от А.Щ.,процесуален представител на Й. В. В. против решение № 728 от02.02.2011г.,постановено по гр.д.№ 92/09 по описа на РС Р.,с което е отхвърлен предявения иск.В жалбата са направени оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт.Според въззивника не са обсъдени релевантни за спора доказателства и съдът погрешно е определил предмета на доказване.В тази връзка е следвало да се обсъдят и доводите на другата страна,относно придобиването на имота от въззиваемите и да се разреши спора.Моли да се отмени обжалваното решение,като се уважи претенцията.

Ответниците лично и Ч. процесуален представител са изразили становище за неоснователност на жалбата.

Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от надлежен процесуален представител на страна,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие следното :

В поправената искова молба ищцата е посочила,че е наследница на Л. Е.,който е притежавал преди ТКЗС нива от 3 дка в м."Друмо" землището на с.Д., и наследодателят й е придобил имота по давност ,владеейки го от 1930г. до 1958 г.С решение на ОбСЗ Б. от 1993г. на наследниците им е признато право на собственост.При предприети действия за допълване на кадастъра, установили,че имота попада в регулацията на града и че се касае за имот плсн.№108 кв.79 по плана на гр.Д. от 1996г.,за който имот са образувани УПИ VІІ и VІ.По действащата сега кадастрална карта имотът попадал в западната част на ПИ 21498.350.9,целият с площ от 1 572 кв.м.По разписен лист,този имот е записан на Г.П.,който Ч. обстоятелствена проверка за 1/4 ид.ч. и дарение за другите 3/4 ид.ч. се е легитимирал за собственик.Ответниците са негови наследници.

Съобразно правото си от 1/15 ид.ч. по наследство е отправила искане да й се признае това право на УПИ VІІ плсн.№108 кв.79 по плана на с.Д.,който при сега действащата кадастрална карта,попада в западната част на имот с идентификатор 21498.350.9 ,целия имот с площ от 1572 кв.м.

РС Разлог,след анализ на доказателствата е приел,че искът е допустим,но неоснователен,тъй като ищцата не е установила приключване на земеделската реституция в полза на наследниците на Л. Е.,както и според първоинстанционния съд в процеса не са установени правата на собственост на общия наследодател,до обобществяването на земята.

Въззивният съд възприема така направените изводи досежно допустимостта на иска и препраща по реда на чл 272 ГПК.

Изведената правна квалификация на иска в доклада по делото при разглеждането му от първоинстанционния съд ,съответства на изложените твърдения в исковата молба и отправеното към съда искане.Й. В.,позовавайки се на права на общия наследодател преди ТКЗС,заявени пред органа по възстановяване на бивши земеделски земи и по наследство е претендирала права на собственост към настоящ момент , посочвайки сегашния статут на имота.В исковата молба не се сочи,че ответниците са заявили права за възстановяване пред ОбСЗ и искът не е такъв по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ,касаещ спор за материално право на земеделска земя.Искът не е и с правно основание чл.53 ал.2 ЗКИР,тъй като не са изложени обстоятелства,че спорът за собственост между двете страни е възникнал по повод искане за отстраняване непълноти и грешки в кадастралния план,в което производство да се разреши конкуренцията на права между реституираните собственици и ответниците,които противопоставят самостоятелни права.В исковата молба няма данни за развитие на такава процедура,няма искане,което да сочи на иск по чл.53 ал.2 ЗКИР,поради което и с оглед защитата на ответната страна,съдът не може да квалифицира така спора,след като не е предявен по този начин.

Според въззивния състав,разглеждащ настоящето дело, правата на собственост на наследодателя Л. Е. са установени.Още през 1925 г. е подал декларация за притежаване на непокрит земеделски имот-нива в м."Друмо" от 2 дка.Съпоставено това обстоятелство със свидетелските показания,че до 1955-56 г. е бил собственик на спорния имот и че фактически ответниците са придобили права от него,защото е дарил имот на техния наследодател-внучка В. П.,сочи,че е осъществено необходимото 20 годишно давностно владение.

От назначената съдебно-техническа експертиза е установена идентичност на бившата нива,с имота на ответниците по КК.По регулационен план от 1961г. процесния имот не е отбелязан.А като имот плсн.№ 108 е включен в плана от 1990г.От друга страна експертизата сочи,че по ЕТК към 1957-58 г.има данни,че върху имота е построена жилищна сграда.За това обстоятелство са събрани и свидетелски показания - на В. и Т.

Така квалифициран иска по чл.124 ал.1 ГПК изисква ищцата да представи доказателства,които да бъдат надлежен титул за собственическите й права,съгласно ЗСПЗЗ.За тях е представено само признавателно решение на ПК /сега ОбСЗ/ от 1993г.-за нива от 3 дка в м."Друмо".В частта за възстановяване не са отразени /посочени/ дори и граници /съседи/ на имота,който се възстановява.В изпратената преписка от ОбСЗ няма данни,че има издадена скица и удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ.

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното :

За да се уважи предявеният установителен иск, следва ищцата да установи, че е собственик на претендираните недвижими имоти или на идеалната част от тях. В случая като придобивен способ се твърди наличието на наследствено правоприемство от наследодателя й Л. Т. Е. и земеделска реституция.Установено е от доказателствата по делото,че действително имота се намира в границите на урбанизирана територия. За да се докаже наличието на земеделска реституция по ЗСПЗЗ ищцата следва да представи решение на ОбСЗ по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, въз основа на влезли в сила удостоверения и скици по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ.Влязлото в сила решение на ОбСЗГ за възстановяване на собствеността, придружено от скица на имота, е стабилен индивидуален административен акт с конститутивно действие занапред, което удостоверява правото на собственост на лицето, ползващо се от решението, и има сила на констативен нотариален акт за собственост върху този имот, съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ и т. 1 от ТР № 1/1997 г. по гр. д. № 11/97 г., ОСГК.

Ищцата не е представила такова решение по делото и само на това основание,собственическият иск е неоснователен.

Ако В. имаше такъв титул за собственост и при възникнал спор за собственост с трети лица , гражданският съд, който разглежда спора, следва да проверява по реда на косвения съдебен контрол не само валидността, но и законосъобразността на акта, с който е извършена реституцията, тъй като третото лице не е участник в административното производство по възстановяване на собствеността и не е обвързано от силата на пресъдено нещо на реституционното решение, в който смисъл е и ТР № 6 от 10.05.2006 г. по гр. д. № 6/2005 г. на ВКС.

Но пак поради липсата на доказано право на собственост въз основа на надлежна земеделска реституция,въззивният съд не намира за необходимо да обсъжда наведените възражения от ответниците,че земята не е била земеделска по характер към момента на обобществяването й и не е подлежала на коопериране.

От значение за изхода на спора е единствено,че ищецът не е установил своето право на собственост при условия на пълно и главно доказване.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 728 от02.02.2011г.,постановено по гр.д.№ 92/09 по описа на РС Р.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове :