ПРОТОКОЛ
№ 62
гр. Силистра, 12.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
Сложи за разглеждане докладваното от Кремена Ив. Краева Търговско дело
№ 20233400900009 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ИЩЕЦ: Д. С. Ц. - редовно призована, не се явява, вместо нея се явява
АДВ.Д., надлежно преупълномощен от адв.Д. и приет от съда от днес.
ОТВЕТНИК: ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД –
редовно призовани, не се явява законен представител, вместо тях се явява
АДВ.Д., с пълномощно по делото.
ВЕЩО ЛИЦЕ: Д. М. Ж. – редовно призован, явява се лично.
ВЕЩО ЛИЦЕ: Т. И. И. – редовно призован, не се явява.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Вещото лице е депозирало молба с вх.№2269 от
07.07.2023г. с уведомление, че отсъства от града за периода 10-14.07.2023г.,
поради ползването на платен годишен отпуск.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
1
АДВ.Д. – Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Д. - Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО: Препраща към Определение №103 от
26.05.2023г.
АДВ.Д. – Запознат съм с определението. Нямам възражения по доклада.
АДВ.Д. – Запознат съм с определението на съда. Нямам възражения по
доклада.
АДВ.Д. – Поддържам изцяло исковата ни молба като допълнително
ревалираме твърдения досежно нововъзникнали факти и обстоятелства, а
именно, че на ищцата предстои последваща операция за премахване на част
от имплантите на десния крак и ендопротезиране на дясното коляно, за което
ще ангажираме в последствие доказателства.
Към момента нямаме доказателства, тъй като нее извършена
операцията и затова само като твърдения го ревалираме.
АДВ.Д. – Оспорваме исковата молба. Поддържаме писмения ни
отговор.
Представям доказателства във връзка с издадените ни удостоверения, с
които работодателят - СУ „Христо Ботев“ и НОИ заявяват, че процесната
2
злополука е призната за трудова злополука, но не е изплатено обезщетение.
АДВ.Д. – Запознат съм с доказателствата, не възразявам да се приемат
като такива.
По доказателствата, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и прилага като доказателства по делото представените
писмени такива отстрана на ответника, а именно: Придружително писмо от
Дияна Костадинова Станкова – Директор на СУ“Христо Ботев“ гр.Тутракан,
декларация от Дияна Костадинова Станкова – Директор на СУ“Христо Ботев“
гр.Тутракан, разпореждане №5104-18-6 от 03.06.2021г. на НОИ - ТД на НОИ
– Силистра /копие и в оригинал/, писмо от ТД на НОИ – Силистра до СУ
„Христо Ботев“ гр.Тутракан, ведно с приложена декларация за трудова
злополука/в копие и в оригинал/.
В.Л.Ж. – Присъствам в днешното съдебно заседание, тъй като съм
призован, но не съм изготвил заключението си, тъй като делото ми беше
предадено много късно от в.л Т. И..
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на водените свидетели.
СНЕМА се самоличността на свидетелите.
М. И. Ц.
Г.М. И.
3
СВИДЕТЕЛИТЕ предупредени за наказателната отговорност по
чл.290 от НК и след като обещаха да говорят истината, бяха отстранени от
залата до повикването им до разпит.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля – Минчо И. Цвятков.
АДВ.Д. – ВЪПРОС – Известно ли Ви е съпругата Ви да е претърпяла
ПТП м.05.2021г.? Разкажете, как разбрахте за случилото се? Кога я видяхте за
първи път и какви оплаквания имаше?
СВИД.М. И. Ц. – ОТГОВОР - Да, сещам се за датата, беше
05.05.2021г. Аз бях на работа, когато тя ми звънна и ми съобщи, че е станала
катастрофа на път за училище. Думите бяха:“Стана катастрофа до парка!“
Това е всеизвестен парк в Тутракан. Това е нейният маршрут по който тя
отива и се връща от работа. Не се сещам за час. Веднага посетих мястото, за
което ми беше съобщено и заварих съпругата да лежи по средата на улицата
като стенеше от болка. Дамската чанта беше на няколко метра от нея.
Приближих де до нея и тя плачейки и стенейки започна за казва, че изпитва
болки в десния си крак – коляното. Не можеше да намери удобно положение,
в което да не чувства болка. Опитваше се по някакъв начин да премести с
ръце крака си, за да намали болката, която изпитваше в момента.
Улицата беше отцепена от полиция като полицаите през минута звъняха
на телефон 112, за да търсят помощ от медицински екипи, но им беше
отговорено, че линейките са заети, тъй като тогава беше Ковид пандемия и
линейките обслужваха пациенти с Ковид и след всеки пациент се почистваха
и дезинфекцираха. По тази причина, може би чакахме цял час да дояде
линейка.
През това време съпругата ми изпитваше болка, плачеше, не се
чувстваше изобщо добре.
След час дойде линейка и съпругата ми беше откарана в Спешният
център в гр.Тутракан. Приеха я. Направиха и рентген на десния крак,
установиха че има счупване, което не могат да овладеят в гр.Тутракан.
Насочиха ни към Силистра, тъй като там може би има отделение по
4
Травматология, където да се извършат манипулациите, които отговарят на
счупванията.
В същото време от медицинският център ни казаха, че можем да
ползваме линейка единствено към гр.Силистра, тъй като нямат възможност да
изпратят линейка в друга област. В тази връзка ми казаха да търся частна
линейка. Оказа се, че най - близката частна линейка, която открих беше в
гр.Свищов. Чакахме три часа, за да дойде частната линейка в Спешния
център гр.Тутракан. В самата линейка нямаше нищо, което да подскаже, че е
някакъв медицински автомобил. Беше ни заявено, че ще я транспортират, но
не могат да ни осигурят медицинско лице, което да наблюдава съпругата ми
по време на транспортирането. Наложи се да придружи съпругата ми дъщеря
ни, която е студент по медицина. Тя се качи в линейката, а аз ги съпроводих с
личния си автомобил до Болница“ Канев“ гр.Русе.
Приеха съпругата ми веднага в болницата и започнаха някакви
изследвания, които не мога да назова. Кракът и през това време получи
огромен отток и поради тази причина казаха, че не могат веднага да направят
каквато и да е манипулация. Само я обездвижиха. В същото време докторът,
който е специалист по тези травми бил в отпуск и се наложи да го изчакаме.
Операцията беше на 11 или 12 и близо цяла седмица съпругата ми беше
само на обезболяващи, без никакви други действия за подобряване на
състоянието . Тя беше сама в Ковид ситуация и не допускаха придружаващи
в болницата. Единствено можеш да разчиташ на медицинския персонал,
който беше силно редуциран, заради Ковид пандемията.
На първата дата беше подготвена за операция и всичко беше готово до
момента, в който я поставят на операционната маса и казват:“Не, днес няма да
стане! Връщайте я в отделението!“ За мен това е един огромен стрес, който
преживяш знаейки, че следва пълна упойка, манипулации с известна
продължителност и възстановяване.
На следващия ден, направиха операцията. Не се сещам колко беше
престоят и в болницата, след операцията. Да кажем седмица, като през тази
седмица, тя била обслужвана от мъж - санитар, който носи подлога. Беше
неразположена в него момент и е сменял дамските превръзки. Как се чувства
една жена, когато чужд мъж върши това? После и на мен ми се наложи да
правя таза манипулация.
5
За престоя си в Болница „Канев“ по лекарско предписание не трябваше
да прави дори опити да сяда. Кракът и беше обездвижен с ортеза. Болките и
са продължавали през цялото време.
АДВ.Д. – ВЪПРОС – Какво се случи, след изписването ѝ от “Канев“?
СВИД.М. И. Ц. – ОТГОВОР – В деня, в който я изписаха имаше
издадено медицинско направление за рехабилитация и в същия ден беше
приета в Отделение по рехабилитация към болница „Медика“. Там започна
първата рехабилитация, но тя беше през цялото време на легло.
Аз по същото време, по предписание на докторите, чрез личен лекар
също бях на рехабилитация в същата болница, но не бях в една стая с нея и
създавах неудобство за жените в стаята. Налагаше да и занеса подлога, вода,
храна, необходими неща за хигиена, за съществуване.
АДВ.Д. – ВЪПРОС – След като се прибра вкъщи, след физиотерапията
как протече възстановяването й?
СВИД.М. И. Ц.– ОТГОВОР – След като приключи рехабилитацията,
до автомобил беше придвижена на санитарно легло – носилка. В Тутракан
живеем в апартамент на петия етаж и нямаме асансьор, а тя е неподвижна.
Наложи се с колеги да я пренесем на ръце, тъй като никой няма способ и
начин да пренесе жена ми. Прибирайки се вкъщи, започнаха следващите мъки
за нея, т.е. продължиха. Изпитваше постоянни болки и се налагаше постоянно
да взема обезболяващи редувайки ги, за да няма привикване.
Всичко ставаше в леглото – хранене, хигиена, тоалетна. Влезе в банята
на четиридесетия ден. През това време с мокри кърпи и салфетки. В банята
влезе с моя помощ, подпирайки се по стената. В баня сядаше на стол, а кракът
и беше увит в найлони.
По препоръка на доктора трябваше 3 месеца да не стъпва на крака си.
Тя изпитваше през тези месеци болки и не смееше да предприеме каквото и да
е. Не можеше да става от леглото, за да се мъчи да ходи.
След тези три месеца започна много трудно с проходилка, докато не
6
почувства сигурност. След това започна да се предвижва с патерици, но само
вкъщи. До навършване на една година от травмата беше с канадки.
През този период от една година, излизала е веднъж месечно от дома ни
по една единствена причина, а именно за явяване пред травматолог или
ортопед, за да я види и да и издаде болничен лист. Ходенето до болницата до
гр.Русе беше свързано пак с носене на ръце от мен и колеги. Отивайки в
болницата чакаше ред с още 20, 30 хора, което са на същия хал.
АДВ.Д. – ВЪПРОС – Успяваше ли с болките да спи спокойно?
СВИД.М. И. Ц. – ОТГОВОР – През цялото време, ако успеше след
поредното обезболяващо да дремне, беше добре. През цялото време не
можеше да си намери място в леглото. Аз съм я обръщал от една страна на
друга, тъй като ако се залежиш е много трудно да си намериш място, на което
да не изпитваш болка.
АДВ.Д. – ВЪПРОС – Какво работи съпругата Ви? Като се върна на
работа имаше ли някакви затруднения и как се справяше с работата си?
СВИД.М. И. Ц. – ОТГОВОР – Работи като учител по английски в
СУ“Христо Ботев“ гр.Тутракан.
Училището е голямо, на три етажа и тя няма определен кабинет, в който
като започне работа в 8.00ч да остане там до края на работния си ден. Тя ходи
от кабинет на кабинет, при различен клас. Тя за десет минути трябва да отиде
от кабинет в кабинет, от етаж на етаж, страхувайки се от бягащи ученици, да
се подхлъзне. След една година, тя продължи да ходи с канадка, за да
продължи да пази увреденото коляно, така и беше казал лекуващия лекар.
В началото аз я носих с кола до училището и когато приключеше
работният и ден, връщах я обратно, тъй като тя изпитваше ужас да пресече
тази улица на която я блъсна колата.
АДВ.Д. – ВЪПРОС – Инцидентът как и се отрази в кариерен план?
7
СВИД.М. И. Ц. – ОТГОВОР – Всеки учител през годините събира
някакви кредити, посредством обучение, представяне на ученици на
олимпиади, на състезания, международни прояви и т.н. Съпругата ми, след
като получи травмата, в рамките на две години, тя нямаше възможност да
придобие тези кредити и определеното количество кредити, които имаше ги
загуби. Трябваше да започне отначало да събира кредити, за да може да
получи някакво издигане.
Беше положила усилия и средства за придобиване на по – високо ниво
владеене на английски език, във връзка с проект „Америка за България“,
който проект имаше изисквания да си до 50 години и да си физически здрав.
В момента, в който получи травмата моментално всичко отпадна и се върна
на изходно ниво. Вече е на 50 години и няма шанс да се осъществи проекта.
През годините с ученици е посещавала европейски държави за обмяна
на опит, за междуучилищни срещи, които прекъснаха. Проектът „Еразъм“, по
който тя работеше, също отпадна. Всичко това и повлия много негативно на
желанието ѝ за работа.
АДВ.Д. – ВЪПРОС – Към момента, чисто физически, как се чувства
съпругата Ви? Има ли оплаквания?
СВИД.М. И. Ц. – ОТГОВОР – Към момента болките и в коляното
продължават. Наложи се да посетим Спешния център в гр.Русе, за тези
продължаващи болки. Установи се, че част от имплантите, след слягането на
ставата започват да нарушават костта и хрущяла в коляното и лекуващият
лекар насрочи операция за 18.07.2023г., за премахване на част от имплантите
с подготовка за ендопротезиране, за което допълнително ще се насрочи дата.
АДВ.Д. – ВЪПРОС – Освен болките, други физически ограничения
търпи ли?
СВИД.М.И. Ц. – ОТГОВОР – В момента контузеният крак е видимо
по – тънък и по – слаб, като мускулатура, като обем. Не може да клекне.
8
Ставата няма необходимата подвижност и ъгъл на свиване. Силно ограничено
е свиването на коляното, не може дори и полуклек да направи.
Абсолютно и е забранено по – интензивно физическо натоварване.
Постоянно лекуващият лекар, при посещенията ни при него и напомня, че не
следва да има никакво натоварване на коляното от физически упражнения
или трудова дейност. Не самото коляното не следва да се натоварва, а и
тялото защото колянната става носи тежестта и на тялото.
АДВ.Д. – ВЪПРОС – Преди инцидента, съпругата Ви беше ли
физически активна?
СВИД.М. И. Ц. – ОТГОВОР – Преди инцидента, всеки ден, с
изключение на два празника в годината не е била с гирите или велосипеда. На
ден по 30-40-50 км сме карали велосипед. Вкъщи имаме фитнес център.
АДВ.Д. – ВЪПРОС – Към момента, трябва ли да приема някакви
медикаменти?
СВИД.М.И. Ц. – ОТГОВОР – Към момента взема обезболяващи,
калцикинон – за калциране ставата, колаген за смазване и други хранителни
добавки, които спомагат за подвижността на ставата.
АДВ.Д. – ВЪПРОС – По отношение на психоемоционалното
състояние, имате ли някакви наблюдения за промяна, след инцидента?
СВИД.М. И. Ц. – ОТГОВОР – Представете си в какво емоционално
състояние изпада, след като 24/7 да стои в леглото и да не може нищо да
направи. Аз съм до нея, но не мога с нищо да и помогна.
Отрази се на взаимоотношенията ни много сериозно. Започнахме да се
караме за щяло и нещяло.
След като започна работа започна да посещава училищния психолог.
Провеждайки няколко сеанса, срещи, нещата се стабилизираха емоционално,
9
но до месец. След това, отново с е нарушаваше емоционалното и състояние.
Съпругата ми е шофьор, но вече несмее да шофира. Вози се на задната
седалка, зад шофьора. През цялото време на шофирането ми изпитва страх и
стрес наблюдавайки насрещно движещи се и изпреварващи ни автомобили.
Не се чувства комфортно.
АДВ.Д. – Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ.Д. – ВЪПРОС - Преди произшествието, съпругата Ви страдаше ли
от някакво заболяване?
СВИД.М. И. Ц. – ОТГОВОР – Не.
АДВ.Д. – ВЪПРОС – Съпругата Ви в момента работи ли?
СВИД.М.И. Ц.– ОТГОВОР – Да, в момента продължава да работи
като учител по английски в СУ“Христо Ботев“ гр.Тутракан.
АДВ.Д. - Нямам повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетелката Габриела Минчева И.а.
АДВ.Д. – ВЪПРОС – Може ли да разкажете за инцидента, който е
претърпяла майка Ви? Какви са Вашите впечатления върху нейното
състояние, след него?
СВИД.И.А – ОТГОВОР – Преди инцидента майка ми беше много
активно спортуващ човек. По няколко пъти на ден тя спортуваше, като
караше колело, високо интензивни спортове. Ходеше сама на работа. След
инцидента тя беше емоционално разрушена.
Беше закотвена повече от една година в апартамента. Излизаше само
10
за профилактични прегледи. Трудно спеше, защото имаше постоянни
кошмари, свързани с инцидента, постоянна болка. Самата промяна от един
спортуващ човек в човек, който трябва да стои в леглото за нея беше ужасно.
Аз трябваше да пропусна един месец от обучението си. Аз съм студент
по медицина във Варна. Трябваше да съм постоянно при нея, да я следя. Баща
ми след това пое грижата за нея, но когато той не можеше повече да си взема
отпуск, аз трябваше да си идвам, като това беше свързано с още пропуски от
моето обучение. Това продължи около година. През първите месеци майка ми
беше на постелен режим.
След това се предвижваше с проходилка, след това с патерици и накрая
с канадка. След това остана едно постоянно накуцване, особено и сега в този
момент, две години след инцидента се забелязва, когато се движи за по –
дълго време.
Майка ми е много активен учител. Тя ходи на състезания с децата си.
Постоянно е свързани с проекти, като например „Еразъм“, като в този
едногодишен болничен със сигурност се отрази на всички тези неща. Тя
нямаше никакви контакти с учениците си, не можеше да продължи нейната
нормална дейност. Доколкото съм запозната, свързано е с нейни обучения и
ако тя излезе в болничен всичките и кредитации се премахват и няма как да
расте в работата си.
Към момента майка ми изпитва постоянна болка, от хрущене в самата
става и понякога, ако човек застане до нея, може да го чуе. Кракът и оттича.
Самата фрактура е токова многофрагментна и толкова сложна, че няма
как да има пълно възстановяване в който и да е момент.
Самата остеосинтеза в момента нарушава хрущяла и за това е
необходимо да ма втора оперативна интервенция, която ще е на 18.07.2023г.,
при която ще се извади част от остеосинтезата, т.е. част от импланта и отново
ще има период на възстановяване, в който тя няма да може да се справи сама.
Определено, емоционално майка ми се промени. тя стана много
притеснителна. Притесняваше дори за моето здраве. Да, нормално е, но
имаше моменти на обсебващо поведение от нейна страна за това къде съм аз,
дали съм добре, искаше да знае къде съм аз във всеки един момент.
АДВ.Д. – ВЪПРОС – Забелязали ли сте поведенчески промени в
11
поведението на майка си?
СВИД.И.А – ОТГОВОР – Да, тя в самото начало много трудно
пресичаше дори с човек до нея улицата. Сега в момента, при идването ни от
Тутракан към Силистра, тя се вози на задната седалка от момента на ПТП до
сега. Дори на задната седалка, при насрещно движещ се автомобил, тя
започва да се притеснява и аз това го виждам. Може би тя не иска ние да ги
виждаме тези неща, но то си личи в самото й държане, че има страх дори на
задната седалка на колата.
АДВ.Д. – Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ.Д. – ВЪПРОС – Майка Ви работи ли?
СВИД.И.А – ОТГОВОР – Да, в момента майка ми работи като учител.
АДВ.Д. - Нямам повече въпроси към свидетеля.
СТРАНИТЕ заявяват, че нямат доказателствени искания на този етап.
АДВ.Д. – Поддържам искането за изслушване на вещото лице по СМЕ.
АДВ.Д. – Ние също поддържаме направените от нас доказателствени
искания с отговора на исковата ни молба.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните
ОПРЕДЕЛИ:
12
ОТЛАГА и насрочва делото за 13.09.2023г. от 14.30ч. , за която дата
присъстващите уведомени. Да се призове вещото лице д-р Т. И..
СЪДЪТ връчи екземпляр от СМЕ на процесуалния представител на
ответника.
Заседанието приключи в 14.13 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е воден в съдебно заседание и изготвен на 14.07.2023г.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
Секретар: _______________________
13