Р Е Ш Е Н И Е
№ 1308 28.05.2019 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
петнадесети май две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена
Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 1475 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД против
Р.В.П. и е за установяване на дължимост от ответника на ищеца на част от суми,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа
на БРС.
В
законоустановения срок по делото не постъпва отговор на исковата молба.
В съдебно
заседание процесуален представител на ищеца не се явява. Преди заседанието
процесуалният представител депозира становище, с което моли, ако са налице
условията за постановяване на неприсъствено решение, такова да бъде
постановено.
Ответникът
П. се явява в съдебно заседание и заявява, че „не оспорва нищо“.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е
спорно по делото, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ищцовото дружество доставя на и отвежда от
имот, находящ се в гр. ***, по отношение на който ответникът притежава ½ ид.
част от правото на собственост. За имота е открита партида с абонатен номер ***.
Установява
се, че на 28.11.2018 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за следните суми: 366,90
лева, сбор от неплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода за
абонатен номер ***, за периода от 15.07.2015 г. до 16.08.2018 г., ведно с
мораторната лихва в размер на 52 лева, начислена за периода от 26.10.2015 г. до
23.11.2018 г., законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението. В раздел 12 от заявлението „Обстоятелства, от които произтича
вземането“ заявителят изрично посочва, че П. дължи само половината от тези суми
или 183,45 лева главница и 26 лева лихва за забава.
По
заявлението е образувано ч.гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС. На
29.11.2018 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение № *** срещу ответника
за претендираните суми в тяхната цялост, както са описани в т.9 от заявлението,
и разноски по делото в размер на 75 лева. Тъй като длъжникът е уведомен за
заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, е образувано и настоящото
производство на 19.02.2019 г. Видно от исковата молба дружеството претендира
само 183,45 лева главница и 26 лева лихва, т.е. половината от сумите по
заповедта.
В исковото
производство ищцата не оспорва дължимите суми. Твърди, че дължи общо на
дружеството около 1500 лева, в които се включват и разходи за съдебен
изпълнител. Твърди, че плаща и на съдебния изпълнител, и на дружеството. От
представените от нея преводно нареждане от 21.12.2017 г. и вносна бележка от
13.03.2019 г. се установява, че са заплатени в полза на ЧСИ И. М.
два пъти по 100 лева. С първата сума няма как да са погасени вземания по
настоящото дело, тъй като то е образувано на 28.11.2018 г. – аргумент от
чл.422, ал.1 от ГПК. Втората сума очевидно е преведена в полза на ЧСИ, а не в
полза на дружеството. С представените три фискални бона (от дати 14.03.2019 г.,
18.03.2019 г. и 13.05.2019 г.) са заплатени суми за „доставки“, „съдебни такси“
и лихви за абонатен номер ***. Не е ясно за доставки за кой период е извършено
плащането, а и „съдебни такси“ по настоящото дело все още не се дължат –
разноски по делото се дължат по силата на влязло в сила решение.
Следователно
няма доказателства по делото ответникът да е погасила задълженията по
настоящото дело.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приложеното
частно гражданско дело и признанието на факти, направено от ответника.
По правото:
Предвид
направеното признание от ответника, че е абонат на дружеството ищец и че му
дължи процесните суми, съдът намира установителните искове са основателни,
поради което следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този
изход на делото ищцовото дружество има право на разноски в размер на 75 лева за
заповедното производство (50 лева юрисконсултско възнаграждение и 25 лева държавна
такса).
Ищцовото дружество претендира юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство, като съдът намира за справедлив негов размер от 100 лева на основание
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност. В полза на дружеството следва да бъде
присъдена и сумата за държавна такса в исковото производство в размер на 75
лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл.422 от ГПК Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по
делото, че Р.В.П., ЕГН – **********,
дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК –
*********, следните суми: 183,45 лева (сто
осемдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки), сбор от неплатени
задължения за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен номер ***, за
периода от 15.07.2015 г. до 16.08.2018 г.; 26 (двадесет и шест) лева,
представляваща лихва за забава за периода от 26.10.2015 г. до 23.11.2018 г.; законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК
на 28.11.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК № ***/29.11.2018 г. по ч.гр.дело № ***/2018 г.
по описа на БРС.
ОСЪЖДА Р.В.П.,
ЕГН – **********, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 75 (седемдесет и пет) лева
разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № ***/2018 г. по описа на БРС
и сумата от 175 (сто седемдесет и пет) лева разноски в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ