РЕШЕНИЕ
№76
гр. Перник 28. 02. 2 020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на девети октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Милена Даскалова
Членове: Кристиан Петров
Роман
Николов
при участието на секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното от
съдия Даскалова възз. гр. дело № 287, по описа за 2019 година,за да се
произнесе взе предвид следното:
С решение № 13/20.02.2019г., постановено по гр.д. № 772/2018г. по описа
на Радомирския районен съд е признато за установено по отношение на Н.В.Д. и
М.В. Р., че С.Р.С. е собственик на паянтова жилищна сграда, със застроена площ
от
Постъпила е въззивна жалба от С.Р.С. против решението в частта му, с
която искът по чл. 108 ЗС относно дворното място е отхвърлен. Във въззивната
жалба са наведени доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, както
и се поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон.
Жлбоподателката твърди, че изводите на съда за липса на идентичност на спорния
имот с този, предмет на прехвърлителната сделка, оформена с нотариален акт №
53, т.1, дело № 139/1952г., са неправилни, като счита, че такава идентичност е
налице и впоследствие на основание описаните в исковата молба сделки, същата е
придобила правото на собственост върху имота.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците, които
оспорват същата.
Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл.108 ЗС.
С.Р.С. е поискала да бъде призната за собственик на дворно неурегулирано
място находящо се в махала „***“ на с. ***,с площ на целия имот от
В исковата молба и в молбата за конкретизация на иска, ищцата твърди, че
е собственик по наследство, дарение и присъединено давностно владени. Поддържа,
че имотът е закупен от нейния дядо К.А.Р. с нотариален акт № 53, т.1, дело №
139/1952г. След смъртта му, баба й А. Н.Р. и бащата на ищцата – Р.К.А. са се
снабдили с констативен нотариален акт за собственост върху имота. С нотариален
акт № 193/1992г. А.Р. е продала на Р.А. своята ½ ид.ч. част от имота.
Р.А. е придобил имота в условията на СИО и след смъртта на съпругата му, ищцата
на основание наследство е станала собственик на 1/6 ид. ч. от имота. Останалите
5/6 от имота ищцата е придобила по силата на договор за продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 123, т.3, дело № 505/2017г. на нотариус Д. В
условия на евентуалност се позовава на изтекла придобивна давност.
Ответниците оспорват иска с твърдения, че спорният имот е бил закупен от
техния дядо М.А.Р. с НА № 39, том I, регистър 264, дело № 84/1939 г. по описа
на Радомирски околийски съдия. Впоследствие с НА № 9, том I, дело № 17/1981 г.
по описа на Радомирски районен съдия, техният баща – В.М.Р. и баба им В.М.Р. на
основание наследство и завещание са придобили част от наследствения имот, с
площ от около
Поддържат, че праводателите на ищцата са собственици на други поземлени
имоти, но не и на процесния. Наследодателите на ответниците ползвали и владели
имота от
Нотариалните актове, описани от страните по делото в исковата молба и
отговора на исковата молба, са приети като доказателства по делото.
Пред районния съд е изслушана и приета съдебно техническа експертиза,
както и са разпитани свидетели.
Районният съд е уважил предявения иск относно сградите, като решението в
тази му част не е обжалвано и е влязло в сила.
Относно дворното място съдът е отхвърлил иска, приемайки, че ищцата не
се легитимира като собственик на имота на сочените от нея придобивни основания.
Съдът изрично е приел, че не се установява идентичност на имота с този, предмет
на сделката, оформена с нотариален акт № 53, т .1, дело № 139/1952г., като са
изложени и мотиви, че липсват доказателства за осъществявано давностно
владение.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по отношение на
правилността му, съдът е обвързан от изложеното в жалбата.
При въведените в хода на производството от страните фактически твърдения
и оспорвания, то в тежест на ищцата по предявения иск с правно основание чл.
108 ЗС е да установи, че е придобила правото на собственост на соченото от нея
основание – наследствено правоприемство и дарение.
Ищцата основава правото си на собственост на представените по делото
нотариални актове
Ответниците също твърдят, че са собственици на процесния имот и в тази
връзка представят описаните по- горе нотариални актове.
След като страните по спора легитимират с нотариални актове правото си
на собственост върху имота, то с оглед разрешението, дадено в ТР 11/2012 г. на
ОСГК на ВКС, всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия
състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.
Не е спорно, че страните имат общ наследодател – А.Р.А. , който е имал
трима синове. Ищцата е внучка на сина му К.А.Р. /Р./, а ответниците са
наследници на сина му М.А.Р..
С нотариален акт № 53, т.1, дело № 139/1952г. К.А.Р. /Р./, който е дядо
на ищцата, е закупил от баща си А.Р.А. селище с къща /бивша кръчма / в махала
„***” *** на с. *** със застроена площ от 70 кв.м. и незастроена площ от 660
кв.м., при съседи: държавно шосе, селски път и място, собствено на А. Р..
Нито един от разпитаните по делото свидетели не установява, че А. Р. е
притежавал друга сграда, която е ползвана като кръчма. Както свидетелите,
разпитани пред РРС – Г.И.А., В.Т.Д., Р.К.А., така и св. Г., разпитана пред
въззивната инстанция, сочат, че именно сградата, означена под № 1 на скицата на
в.л. е ползвана като кръчма, като в задната й част е имало стая със
самостоятелен вход, която се е ползвала от А.Р. /съпруга на К. Р. и баба на
ищцата/. След като по делото не се установява А. Р. да е притежавал повече от
една къща /бивша кръчма/, то и продавайки такава на К.А.Р., той е прехвърлил
собствеността върху сградата с площ от 80 кв.м., за която е уважен искът
/сграда с идентификатор 23443.501.2.1 съгласно геодезическото заснемане - л.60
от делото на РРС/, която сграда е означена с № 1 по скицата на вещото лице,
намираща се на лист 117 от първоинстанционното дело.
При наличието на идентичност между сградата, за която е уважен искът и
тази по нотариалния кат, съдът намира, че е налице идентичност и между дворното
място, предмет на сделката и спорния имот. Видно от нотариалния акт, предмет на
продажбата е селище с къща /бивша кръчма/ и незастроена площ от 660 кв.м.
Тълкувайки т.1 от НА 53/1952 г., следва извод, че е продадена сградата, ведно с
дворното място, в което е изградена. Никъде в нотариалния акт не е посочено, че
се продава само сградата, без дворното място, а последното се намира другаде и
е незастроено. В този смисъл доводите на ответниците, че спорният имот се
намира друго място, са недоказани.
Извод за идентичност между процесното дворно място и това предмет на
сделката от 1952г., следва и въз основа описанието границите на имота. Съгласно
НА 53/52 г., границите на имота са, както следва: държавно шосе, селски път и
собствено на А.Р..
При извършения оглед на място несъмнено се установи посочената граница
държавно шосе и това е пътят за гр. К., като от обясненията на страните и от
показанията на свидетелите бе изяснено, че дворното място е било с по- голяма
площ и е достигало непосредствено до пътя, а понастоящем дворното място не
включва площта между споменатата къща /пивница/ и пътя за гр. К..
Втората граница, а именно селски път от западната страна на имота, също
се установява на място, което е видно и от приложените скици, както и от
приложение № 1 към заключението на вещото лице /лист 115 от делото на РРС/.
Третата граница е имот на А. Р. Страните не спорят, че А.Р. е имал имоти
в съседство, като в този смисъл са и показанията на разпитаните свидетели, а
при извършения оглед на място ответницата Н.Д. изрично е посочила, че нейните
родители, баба й и дядо й са живеели в къща, граничеща със спорното дворно
място. Ответницата изрично заявява, че бащите на страните са искали да се
разделят, но това е било невъзможно заради къщата.
Установяването на три от общо четирите граници на имота е основание да
се приеме, че имотът е индивидуализиран в достатъчна степен и въз основа на
горното, съдът намира, че имотът по т.1 от НА 53/1952г. е идентичен с
процесния.
Впоследствие за същия имот бащата на ищцата и нейната баба А. Н. Р. са
се снабдили с констативен нотариален акт за право на собственост на основание
наследство, давност и братска делба– НА № 57/1992г. Съдът намира, че този
нотариален акт не съставлява ново, различно придобивно основание, затова защото
К.А.Р. е имал още един наследник – Е.К.Б., която не е страна по делото и
очевидно този нотариален акт цели да легитимира лицата, посочени в него, за
изключителни собственици на целия имот, вкл. и за частите на Е.Б.. Дали те са
придобили тези части е въпрос, който би могъл да се разреши само в спор с
участието на Е.Б., но не и в настоящия, защото след като тя не е страна по
делото, то приетото от съда в тази връзка не я обвързва. Същевременно обемът на
правата, удостоверени с нотариалния акт, са противопоставими на трети лица,
вкл. и на ответниците, освен ако последните не докажат самостоятелни права
върху имота.
Видно от нотариален акт 193/92г. на нотариуса при РРС, А.Н.Р. е продала
на Р.К.А. своята 1/ 2 ид.ч. от имота, описан в НА 57/92г. Тъй като Р.А. към
този момент е имал сключен граждански рак с майката на ищцата, то и придобитото
е било в режим на СИО и след смъртта на майка си ищцата е придобила съответните
идеални части на основание наследство.
С НА 123/2017г. Р.К.А. и А.Р.А. /брат на ищцата/, са дарили на ищцата
притежаваните от тях идеални части от имота, описан в нотариален акт 57/92г. и
НА 193/92.
Въз основа на така представените по делото нотариални актове ищцата се
легитимира като собственик на имота.
Както се посочи ответниците твърдят, че те са собственици на спорното
дворно място, като се основават на НА 39/1939г., НА 9/1981г. и НА 183/2013г.
Видно от нотариален акт № 39, том I, регистър 264, дело № 84/1939 г.
дядото на ответниците - М.А.Р. е закупил два недвижими имота. Доказателства за
наличие на идентичност между някой от закупените имоти и процесния, не са
ангажирани. Извод за такава идентичност не може да се направи и от съдържанието
на нотариалния акт, тъй като предмет на сделката са гора и нива, а не дворно
място, като наред с това границите на закупените имоти са различни от тези на
спорното дворно място.
Като доказателство по делото е представен НА № 9, том I, дело № 17/1981
г. по описа на Радомирски районен съдия, видно от който В.М.Р. /баща на
ответниците/ и В.М.Р. /баба на ответниците/, са признати за собственици на
основание наследство на дворно място с паянтова къща и стопански постройки с
площ от 2 000 кв.м., при граници: селски път, път София- К., имот на АПК и
бара.
Доказателства за идентичност на този имот с процесния, ответниците не са
ангажирали. Нещо повече, самите ответници, при извършеното по тяхно искане
геодезическо заснемане на имоти и нанасянето им в кадастъра, са се легитимирали
като собственици с този нотариален акт на съседния недвижим имот, а не на
спорния такъв.
Дири и въз основа на границите, посочени в НА да се приеме, че в този имот се включва и
процесният, то това не е достатъчно, за да се направи извод, че въз основа на
него ответниците се легитимират като собственици на спорното дворно място. След
като последното е било закупено през 1952г. от дядото на ищцата, то в тежест на
ответниците е в настоящето производство да докажат, че дядо им М.А.Р. /респ.
неговите наследници/ са придобили собствеността върху спорния имот след 1952г.
на някое от предвидените в чл. 77 ЗС основания, каквито доказателства липсват.
Установено от събраните по делото доказателства е, че през 2013г.
ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на
основание давностно владение, наследство и завещание за имот с идентификатор
23443.501.2, като видно от заключението на вещото лице, процесният имот попада
в този имот.
Както се посочи, в отговора на исковата молба ответниците се позовават
на изтекла в тяхна полза придобивна давност, като твърдят, че владеят имота от
1981г.
В имот 23443.501.2 /част от който е процесният/ освен сградите на
ищцовата страна, за които е уважен искът, има още две сгради, които не са
собственост на ищците, и за които ответниците са се снабдили с нотариален акт
за собственост /НА 183/2013г./. Всички свидетели установяват, че сградите
непрекъснато са ползвани от страните, като процесното дворно място не е било
заградено и през него са преминавали както страните по делото, така и техните
праводатели. Свидетелите сочат, че в задната страна на къщата /бивша кръчма/ е
имало стая, която се е ползвала от бабата и от родителите на ищцата, а в една
от стопанските постройки, намиращи се в дворното място, бащата на ищцата е
отглеждал крава в периода 1990-1994г. От друга страна в една от стопанските
постройки на ищците се е помещавала фурна на ответницата Н.Д.. Бащата на
ответниците е бил ветеринарен лекар и практикувайки като такъв е ползвал и
спорното дворно място.
За да се приеме, че ответниците са придобили правото на собственост на
основание придобивна давност, то те следва да следва да установят, че са
осъществявали фактическата власт върху имота, с намерение да го своят. Такива
доказателства няма. Фактът, че ответниците, за да ползват собствените им сгради,
са преминавали през дворното място и са го ползвали, при това със знанието и
без противопоставянето на праводателите на ищцата, не е достатъчен, за да се
направи извод, че в полза на ответниците е изтекла придобивна давност. През
същия този период бабата и родителите на ищцата също са ползвали сградите и
дворното място, като не е установено ответниците да са отблъснали тяхното
владение и да са установили самостоятелно такова, което да е продължило явно, непрекъснато, необезпокоявано,
безспорно и несъмнено за 10 и повече години. Право на собственика на
един имот е да даде възможност и на други лица да ползват същия, да преминават
през него, да берат плодовете, но извършвайки такива действия, той не губи
собствеността си. Дори и да се приеме, че до прехвърлителната сделка от 2017г.,
бащата на ищцата рядко е посещавал имота, предвид напредналата си възраст, то
също не може да се приеме, че собствеността е придобита от ответниците, защото
неупражняването на фактическо владение само по себе си няма за последица
изгубване на правото на собственост. В тази връзка по делото са приети писмени
доказателства, от които е видно, че бащата на ищцата е заплащал данъците върху
имота, а и от показанията на св. А., се установява, че макар и рядко бащата на
ищцата е посещавал имота си.
Владението върху имота е придобито от дядото на ищцата въз основа на
нотариалния акт от 1952г., след което ответниците не са доказали, че те /респ.
праводателите им/ са осъществили самостоятелно владение върху същия имот в
изискуемия се от чл. 79, ал.1 ЗС срок.
По изложените съображения, съдът намира, че ищцата е доказала правото си
на собственост върху имота и доколкото и понастоящем този имот се използва и от
ответниците, то и предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е основателен и
следва да се уважи.
Предвид горното съдът намира, че решението на РРС в обжалваната му част
следва да се отмени и вместо него да се постанови друго такова, с което искът
да бъде уважен.
В случая се касае за неурегулиран имот, поради което и съдът намира, че индивидуализацията
му в диспозитива на решението следва да бъде извършена по скицата на вещото
лице, намираща се на лист 117 от делото на РРС по буквени означения, направени
от състава на съда. В този смисъл искът следва да се уважи за дворно
неурегулирано място, находящо се в махала „***“ на с. ***, общ. Радомир, обл.
Перник, с площ на целия имот от
На основание чл.537, ал.2 ГПК следва да се отмени и нотариален акт №
183, том ІV, рег. № 3565, дело № 471/27.12.2013 г. по описа на нотариус Б.К., в
частта, с която Г.Г.Р., М.В.Р. и Н.В.Д. са признати за собственици на дворно
място, заключено между буквите АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПА, съгласно описаната скица и съставляващо
част от имот 23443.501.2, подробно описан в т. 2 от нотариалния акт.
Предвид изхода на делото следва
да се отмени и решението на РРС в частта му, с която ищцата е осъдена да
заплати разноски на ответниците.
В полза на ищцата следва да се присъдят още 315,87 лв., представляващи
разноски за първоинстанционното производство и 1 075, 40 лв. разноски за
въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯВА решение № 13/20.02.2019г., постановено по гр.д. № 772/2018г. по
описа на Радомирския районен съд В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО е отхвърлен предявеният
от С.Р.С. срещу Н.В.Д. и М.В.Р. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване
за установено, че С.Р.С. е собственик на поземлен имот (дворно неурегулирано
място), находящо се в махала „***“ на с. ***, общ. Радомир, обл. Перник, с площ
на целия имот от
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.В.Д. с ЕГН ********** ***
М.В.Р. с ЕГН ********** ***, че С.Р.С. с ЕГН ********** *** е собственик на дворно неурегулирано място,
находящо се в махала „***“ на с. ***, общ. Радомир, обл. Перник, с площ на
целия имот от
ОСЪЖДА Н.В.Д. с ЕГН ********** *** М.В.Р. с ЕГН ********** *** ПРЕДАДАТ
НА С.Р.С. с ЕГН ********** *** владението върху дворно неурегулирано място,
находящо се в махала „***“ на с. ***, общ. Радомир, обл. Перник, с площ на
целия имот от
ОТМЕНЯ на основание на чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт № 183, том ІV,
рег. № 3565, дело № 471/27.12.2013 г. по описа на нотариус Б. К., с район на
действие – района на Радомирския районен съд, в частта, с която Г.Г.Р., М.В. Р.
и Н.В.Д. са признати за собственици на дворно неурегулирано място, находящо се
в махала „***“ на с. ***, общ. Радомир, обл. Перник, с площ на целия имот от
ОТМЕНЯВА решение № 13/20.02.2019г., постановено по гр.д. № 772/2018г. по
описа на Радомирския районен съд В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО С.Р.С. с ЕГН **********
*** е осъдена да заплати на Н.В.Д. с ЕГН ********** *** М.В. Р. с ЕГН
********** *** от 162,50 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.В.Д. с ЕГН ********** *** М.В. Р. с ЕГН ********** *** заплатят
на С.Р.С. с ЕГН ********** *** сумата от още 315,87 лв., представляващи
направени разноски в първоинстанционното производство и 1 075, 40 лв.,
съставляващи направени разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС ОТ РЕШЕНИЕТО, ведно с копие от скицата към него, да се връчи на
страните.
Председател:
Членове: 1.
2.