№ 217 / 23.5.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 23.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана….….…...трети наказателен състав в публично
заседание на 13 май............…...……..………….……………………………….
през две хиляди и деветнадесета година.....…….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Николинка Александрова…………..……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..…………………..…..………...........АН дело 661 по описа
за 2019г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-0996-000444/ 25.02.2019г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на Л.О.Р. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Л.О.Р., който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Взема становище, че НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление не са били съобразени с изискванията на чл.42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Видно от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 11.02.2019г. в 00:55ч. служителите при ОД на МВР град Монтана В.Г. и Л.Л. xxx,,акад.Иван Дуриданов”. Двамата забелязали, че към тях се движи лек автомобил „Ауди А3” с рег.№ XXXX ВН. При извършената проверка било констатирано, че същият се управлява от жалбоподателя Л.Р. и е бил спрян от движение и технически неизправен – липсвало шумозаглушително устройство. Във връзка с констатираното нарушение младши автоконтрольор В.Г., в присъствието на свидетеля Л.Л., съставил АУАН, който бил връчен лично на водача на автомобила и подписан от него без възражения. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установена и подкрепена от свидетелските показание, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Видно от разпита на свидетелите В.Г. и Л.Л. е, че и двамата са били непосредствени очевидци както на извършената проверка, така и на констатираните нарушения. В своите показания твърдят, че са възприели наличието на техническа неизправност по спряното МПС, изразяваща се в липсата на шумозаглушително устройство. Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели като еднопосочни, логични и непротиворечиви, както и подкрепящи се от писмените доказателства по делото.
При така възприетата фактическа обстановка и извършения съвкупен анализ на събраните доказателства съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие с материалния закон. Видно от фактическата обстановка, подкрепена от доказателствения материал по делото е, че жалбоподателя действително е управлявал технически неизправно МПС /макар и да е предсатвено удостовенерие за техническа изправност на МПС от преди три месеца преди датата на проверката/, с което формално е реализирала нарушение по чл.139, ал.1 т.1 от ЗДвП. Фактическата техническа неизправност на автомобила обаче не съответства на юридическата такава. Разпоредбата на чл.10 от ППЗДвП изчерпателно регламентира в кои случаи едно МПС е технически неизправно и сред тях не е липсата на шумозаглушително устройство. С други думи обективното наличие на техническа неизправност не винаги води до юридическа санкция за това. Очевидно неизправното шумозаглушително устройство може да стане причина за нарушаване на нормите за допустимост на шум, но не застрашава сигурността на движението. Поради тази причина посочената в наказателното постановление е неотносима към извършеното деяние и тъй като в закона не е предвидено санкциониране на управлявано моторно превозно средство с посочената техническа неизправност, то издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено (в този смисъл са и Решение по АНД № 687/2012г. по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, Решение по АНД № 2679/2016г. по описа на Административен съд – гр.Варна, Решение № 2449 от 11.04.2017г. по КАНД № 784/2017г. по описа на Административен съд – гр.София и др.).
Воден от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 19-0996-000444/ 25.02.2019г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, с което на Л.О.Р. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: