РЕШЕНИЕ
№ 1277
гр. Пловдив, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20235300502102 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на община П., представлявана от
**********, чрез юрисконсулт Т.Д. срещу решение № 2451/30.05.2023г. по
гр.д. № 15901/2022г. на РС Пловдив, ХІІ граждански състав, с което е осъдена
***********, представлявана от ******* да заплати на **********, сумата от
1470.98 лева главница, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение за ПТП от дата 29.05.2018г., щета №
0300/18/503905, полица 17-0300/307/5002746, 237.38 лева обезщетение за
забава в плащането на главницата за периода от 05.05.2020г до датата на
подаването на исковата молба, и законната лихва върху главницата от тази
дата – 20.12.2021г до окончателното изплащане на вземането.
Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се,
че представената застрахователна полица има номер, който не съответства на
застрахователна полица за „Пълно каско“, тоест касае се за друго
застраховано МПС. Сочи се, че е налице непредоставяне на оригинал на
документ, въпреки направеното такова искане. Също така не е представен
1
протокол за извършен първоначален оглед и заснемане на МПС, което да
обоснове влизане в сила на застрахователен договор, което не доказва дали
увреждането не е било налично при сключването на договора. Сочи се, че не е
изяснена исковата претенция като дата. В исковата молба е 29.05.2018г., а
уведомлението за щети е 30.05.2018 година. Във връзка с предоставените
копия на платежни нареждания за изплатено застрахователно обезщетение,
следва да се има предвид, че плащане, извършено без заверка на сметката на
кредитора, не може да се счете за действително плащането и да обоснове
настъпване на погасителния ефект на задължението за изплащане на
застрахователно обезщетение. Също така се сочи, че от представените
предишни счетоводни документи не може да се установи последователност
между уврежданията и извършените технически операции като дати. Иска се
отмяна на решението като неправилно и необосновано и отхвърляне на иска.
В условията на евентуалност се иска намаляване размера на обезщетението,
тъй като водачът е допринесъл за настъпване на вредите като е избързал и не
е спазил правилата за преминаване през бариера на Гребна база - П. и е
допуснал настъпване на ПТП. Претендират се разноските по делото.
Не е постъпил в срок отговор на въззивната жалба. Становището на
********* е, че решението е правилно и законосъобразно. Иска се неговото
потвърждаване. Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Правната квалификация на исковете е правилно дадена от РС Пловдив.
Същите са с правно основание чл.410 от КЗ, чл.45 и чл. 86 от ЗЗД.
Основателно е възражението на жалбоподателя община *********, че
иска не е доказан при условията на пълно и главно доказване и не е изяснена
исковата претенция като дата. В исковата молба датата на деликта е
2
29.05.2018 г., а в уведомлението за щети е 30.05.2018 година. За да приеме
иска за доказан РС Пловдив е приел, че същият е доказан от свидетелските
показания на свид. С. и констативен протокол № 1708114 от дата
06.06.2019г., съставен от административен орган в състава на МВР, който
съставлява официален свидетелстващ документ, чиито констатации са
потвърдени от разпита на свидетелите. РС Пловдив е приел, че „тези
констатации са задължителни за настоящия състав на основанието по чл. 172
от ГПК“.
Неправилно РС Пловдив е приел, че констативен протокол № 1708114
от дата 06.06.2019г., съставен от административен орган от състава на МВР,
съставлява официален свидетелстващ документ, доказващ фактите по иска.
Горният констативен протокол не съставлява официален документ, защото е
съставен извън пределите на служебните правомощия на съставилия го
******* към *******. Това е така, защото правомощията на държавните
органи се дават от закона, а в конкретния казус служителите на МВР са
нямали правомощие да съставят този констативен протокол. Това е така,
защото чл.123 от ЗДвП и нормите на Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд изключват каквито и да
е правомощия на МВР в казуса. Според чл.6 т. 4 от Наредба № Iз-41 от
12.01.2009г. (доп. – ДВ, бр. 19 от 2017г.) не се посещават от органите на МВР
- "Пътна полиция", и не се съставят документи за повреди на МПС, които не
са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат
на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние
да се придвижи на собствен ход. В казуса повредите по МПС не са причинени
от ППС и лекия автомобил се е придвижвал на собствен ход. Ето защо
органите на МВР са нямали право да съставят предвидения в чл.2 ал.1 т.2 от
същата Наредба протокол за ПТП с материални щети. Поради което същият
не се явява официален документ и няма доказателствената сила по чл.179 от
ГПК.
Отделно от този протокол не са събрани доказателства доказващи
фактите посочени в исковата молба. По делото е представено писмо от
директора на Общинското предприятие „Паркиране и репатриране“ гр.П.
/л.49/, че през 2018г. няма данни за инциденти настъпили с процесната
3
бариера, нито същата е била ремонтирана през същата година. Показанията на
свидетеля П. С., на основание чл.172 от ГПК също не следва да се ползват с
доверие от съда, защото същият е шофирал пострадалото МПС и има интерес
да оправдае себе си за причинените щети на това МПС. Изготвената авто-
техническа експертиза също не може да докаже фактите по делото, защото не
почива на обективни данни и се базира само на горния протокол за ПТП,
който не е официален документ и не е доказателство за фактите описани в
него. Тоест не са доказани фактите по делото относно начина на причиняване
на щетите по автомобила.
Също така основателно е възражението, че представената
застрахователна полица има номер, който не съответства на застрахователна
полица за „Пълно каско“, тоест касае се за друго застраховано МПС. Според
въззивният съд представеният писмени документ сочещ за налична
застраховка „Автокаско“ съгласно застрахователна полица № 17-
0300/307/5002746 /л.8 от делото на СРС/ не е породил никакви
правоотношения между ищеца ************и лицето сочено като
застраховано по това дело – „*********. На първо място сочения като
договор за застраховка - застрахователния сертификат от дата 27.11.2017г.
няма никаква връзка със застрахователна полица № 17-0300/307/5002746 /л.60
от делото на ПРС/. По тази застрахователна полица застраховано е съвсем
друго юридическо лице „***********, а застрахованото МПС е съвсем друго
влекач марка „ДАФ“, без регистрационен номер. Каква е връзката между тази
застрахователна полица и застрахователния сертификат от дата 27.11.2017г.
остава загадка за въззивния съд. На второ място застрахователния сертификат
от дата 27.11.2017г., няма посочени в него задължителни клаузи на
застрахователния договор изискуеми по чл.345 от КЗ и няма данни да е
подписан от страните. Поради което този договор е нищожен на основание
чл.26 от ЗЗД и не поражда правни последици. При това положение решението
е неправилно и следва да се отмени изцяло. Предявените искове са
неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. На основание чл.78 ал.3 от ГПК
ответника община ********* разноски за първата въззивната инстанция се
дължат 200 лева за юрисконсултско възнаграждение по чл.25 ал.1 от НЗП, а
4
за втората въззивна инстанция се дължат 150 лева за юрисконсултско
възнаграждение по чл.25 ал.1 от НЗП. Общо се дължат 350 лева за разноски
пред двете инстанции.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 2451/30.05.2023г. по гр.д. №
15901/2022г. на РС Пловдив, ХІІ граждански състав, като вместо това:
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от ************** против Община
*********** с които се иска осъждане на ответника да плати сумата от
1470,98 лева главница, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение за ПТП от дата 29.05.2018г., щета №
0300/18/503905, полица 17-0300/307/5002746, 237.38 лева обезщетение за
забава в плащането на главницата за периода от 05.05.2020г до датата на
подаването на исковата молба, и законната лихва върху главницата от тази
дата – 20.12.2021г до окончателното изплащане на вземането., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ************да плати на Община ************ сумата от
350 лева съдебни разноски направени пред първата и въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5