РЕШЕНИЕ
№ 411
гр. Велико Търново, 23.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. Стефански
Членове:ДИМО КОЛЕВ
Явор Данаилов
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от С. Стефански Въззивно гражданско дело №
20224100500311 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК, по въззивна
жалба подадена от П. С. Г., ЕГН: ******, гр. В. Т., ул. „*“, № , вх. срещу
Решение № 230/21.02.2022г. по гр.д. № 2673/2021г. на Великотърновския
районен съд, с което се отхварля иска на П. С. Г., ЕГН ****** за приемане за
установено по отношение Е. И. Б., ЕГН *****, че ищцата не дължи
претендираните по изп. дело № 165/2017г. на ДСИ при Районен съд – Велико
Търново парични суми, както следва: 5 867.49 лева – главница, 3 320.22 лева –
лихви, 117.35 лева – неолихвяема сума, 78.00 – допълнителни разходи и 40.00
лева – други суми, за които вземания е издаден изпълнителен лист по ЧГД №
360/2012г. на Районен съд – Велико Търново, както и е осъдена П. С. Г., ЕГН
***** да заплати на Е. И. Б., ЕГН ********** сумата от 830.00 лева,
представляваща направените по делото разноски..
П. С. Г. счита решението за неправилно. Иска отмяна на решението и
1
уважаването на предявения установителен иск, с присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба
е подаден от насрещната страна, която иска потвърждаване на
решението. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е
произнесъл съобразно наличните твърдения и събраните по делото пред
първата инстанция доказателства. Претендира се присъждане на
сторените пред настоящата инстанция разноски.
По повод жалбата Великотърновският окръжен съд разгледа
съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с
оглед на тях, и събраните по делото доказателства провери обжалваното
решение и основателността на иска, като приема за установено следното:
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно, допустимо и правилно.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши
по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба. Съдът намира, че решението се явява
допустимо. Налице са били положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните
процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване.
Великотърновският районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението в обжалваните части за правилно по същество.
От фактическа страна:
2
Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е
правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се
установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в
първоинстанционното производство доказателства, на основание чл.272 от
ГПК, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,
приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е
необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от
фактическа страна приема за установени от събраните в
първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното
производство не са събирани доказателства.
От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства
от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на
събраните в първоинстанционното производство доказателства също
приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи:
Безспорно изложените обосноваващи обстоятелства и
формулираното искане дават основание за квалифициране на претенцията
на ищеца като такава по чл.124, вр. чл.439, ал.1 ГПК за установяване
несъществуването на вземания по изпълнителен лист, като ищцата е
посочила фактите, от които извежда основанието за отричане правото на
ответника, а именно – изтекла погасителна давност. Ето защо съдът, в
рамките на диспозитивното начало е следвало да установи дали това
основание за погасяване се е реализирало и само ако погасяването е
настъпило поради неговото реализиране - да уважи иска.
От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че изпълнителният лист е издаден на 19.1.2012г.,
като впоследствие, в рамките на изп. дело № 1513/2012 г. на ЧСИ Силвия
Косева на 20.12.2013г. е наложен запор върху дружествени дялове на
ищцата в „Калабрес” ЕООД, а на 28.2.2014г. е наложена възбрана върху
притежавана от нея 1/8ид.ч. от недвижим имот в гр. Велико Търново, като
и двете изпълнителни действия са прекъснали давността. На по-късен етап
– вече в рамките на изп. дело № 165/2017г. на ДСИ при Районен съд – Велико
Търново на 3.5.2017г. е наложена възбрана върху ½ид.ч. от недвижим имот в
с. М., на 2.4.2019г. е наложен запор върху банкови сметки на ищцата, а на
4.8.2021г. е насрочен опис на имота в с. М., които действия също са
3
прекъснали давността. Становището на ищцата, че е приложима на 3-
годишната давност, която пък е изтекла на 17.1.2015г., не закотосъобразно
- доколкото приложимата давност в случая е 5 - годишна и доколкото
същата е прекъсвана с предприемането на горепосочените изпълнителни
действия в рамките на изп. дело № 1513/2012г. на ЧСИ Силвия Косева. Тук
следва да се отбележи, че изп. дело № 1513/2012 г. на ЧСИ Силвия Косева е
образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., с което е дадено
тълкуване, че образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността, а докато трае производството давност не тече. Т.е. до
28.2.2016 г., ако се приеме, че изп. дело № 1513/2012 г. на ЧСИ Силвия Косева
е прекратено ex lege на тази дата, поради настъпила перемпция, давност
въобще не е текла. Впоследствие е образувано изп. дело № 165/2017 г. на
ДСИ при Районен съд – Велико Търново – вече при действието на ТР №
2/26.6.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, по което на 3.5.2017г. е
наложена възбрана върху недвижими имоти на ищцата, на 2.4.2019 г. е
наложен запор върху банкови сметки, а на 4.8.2021 г. е насрочен опис на един
от възбранените имоти. Оттогава до момента не е изтекла законо-
установената погасителна давност. Но дори да се приеме, че тъй като изп.
дело № 1513/2012 г. на ЧСИ Силвия Косева е било висящо към датата на
приемане на ТР № 2/26.6.2015 г., респ. че от самото му образуване важат
постановките на тълкувателното решение, то давностният срок до
прекратяване на делото на 28.2.2016 г. не е изтекъл поради предприетите
изпълнителни действия
С оглед гореизложеното съдът приема, че предявеният иск е
неоснователен. Не се утановяват необходимите предпоставки за уважаване
на исковите претенции. Предвид направените изводи за неоснователност на
предявения иск следва да се потвърди решението на първостепенния съд.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и искането за произнасяне по направените по
делото разноски, на ответник жалба следва да се присъдят сторените по
делото разноски.
Така мотивиран, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 230/21.02.2022г. постановено по гр. д.
№ 2673/2021г. по описа на Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА П. С. Г., ЕГН: ******, гр. В. Т., ул. „*“, № , вх., ет. да
заплати на Е. И. Б., ЕГН: *****, гр. В. Т. ул. „*“, № съдебно - деловодни
разноски за въззивната инстанция, в размер на сумата от 400,00 лева -
разходи за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване на основание чл.280 от ГПК пред
Върховния касационен съд на РБ, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5