№ 13400
гр. София, 27.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110100487 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Съставя следния проекто-доклад по делото:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 99 ЗЗД. Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: ******* твърди, че придобил
претендиранoтo от него вземанe към ответницата С. Ст. И., ЕГН: ********** по силата
на договор за цесия от 01.10.2019 г. с цедент „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК: *********, което
дружество придобило процеснoто вземане от „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г.
Поддържа, че въз основа на договор с мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД ответницата ползвала предоставените от
дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския
номер на абоната №.............. Между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и
ответницата бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер №............. от 24.04.2018 г. за ползване на мобилна услуга за номер
********** при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE с месечен
абонамент в размер на 21,80 лева за срок от 24 месеца.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски №............. от „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД, ЕИК: ****** били издадени фактури № ........../02.05.2018 г. ., №
**********/01.06.2018 г., № **********/01.07.2018 г., за периода от 02.04.2018 г. до
30.06.2018 г. на обща стойност 86,39 лева.
Поддържа, че абонатът бил потребил, но не бил заплатил фактурираните услуги за
1
процесния период, поради което на 31.07.2018 г. процесният абонамент на ответницата
бил деактивиран.
След едностранното прекратяване на индивидуалния договор на ответницата
мобилният оператор издал по клиентски номер №............. на дата 01.08.2018 г. фактура
№**********, с която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за електрони съобщителни услуги в размер на 174,59 лева, от които ищецът
претендира сумата в размер на 54,51 лева – сума, представляваща сбор от трикратния
размер за месечните такси (без ДДС) на всяка абонаментна услуга от сключения
договор на основание т. 2 от Договора от 24.04.2018 г., сключен между ответницата и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.
С оглед на изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено, че ответницата му дължи сумата в размер на 54,51 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за електронни
съобщителни услуги за клиентски № ............. между ответницата и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД. Претендира разноски за заповедното и исковото
производства.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК не е депозирала отговор на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже при условията на пълно и
главно доказване следните факти: 1) наличието на правоотношение по договор за
далекосъобщителни услуги между ответника и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД с твърдяното в исковата молба съдържание; 2) че са доставени
далекосъобщителни услуги на ответника в претендирания размер; 3) едностранно
прекратяване на договора с ответницата и размера на задължението за неустойка; 4) да
е налице валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът да е
придобил претендираното вземане; 5) ответникът да е надлежно уведомен за
извършената цесия. В тежест на ответника е да докаже, че е платил.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени документи като писмени
доказателства по делото.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. №50378/2021 г. по описа на СРС, 169
състав.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
2
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.09.2022 г.
от 9.30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3