Решение по дело №301/2021 на Административен съд - Пловдив

  

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1487/16.7.2021г.

 

Град Пловдив, 16.07.2021 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Анелия Харитева

при секретар Станка Журналова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 301 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Сарай груп“ ЕООД срещу ревизионен акт № Р-16001619007527-091-001 от 29.10.2020 г., издаден от П.Д.С., началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и М.И.П., старши инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 34 от 12.01.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП в частта на начислен ДДС в размер на 6 200, 88 лева и 737,06 лева лихви, 8,82 лева за лихви за деклариран и невнесен ДДС и допълнително установен корпоративен данък за 2018 г. в размер на 16 367,33 лева и 2 623,53 лева лихви.

Според дружеството-жалбоподател ревизионният акт е неправилен и необоснован, издаден в нарушение на реда на чл.122 ДОПК. Иска се отмяна на обжалвания ревизионен акт и присъждане на разноските.

Ответникът чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена, а ревизионният акт да бъде потвърден като законосъобразен. Претедира юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения по съществото на спора са изложени в депозираната на 21.06.2021 г. писмена защита.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, адресат на акта, имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за дружеството и по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в приходната администрация орган. Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и подаването на жалба в рамките на предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок налагат извод за нейната допустимост. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Ревизионното производство е образувано въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001619007527-020-001 от 25.11.2019 г., изменена със заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001619007527-020-002 от 27.02.2020 г. и № Р-16001619007527-020-003 от 03.07.2020 г., и обхваща установяване на задълженията за корпоративен данък за периода 27.03.2018 г. – 31.12.2018 г. и за данък върху добавената стойност за периода 03.12.2018 г. – 31.10.2019 г. Въз основа на събраните доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001619007527-092-001 от 01.10.2020 г., който е дал основание за издаване на обжалвания ревизионен акт № Р-16001619007527-091-001 от 29.10.2020 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедите за възлагане на ревизия и за нейното изменение са издадени от длъжностни лица, надлежно упълномощени въз основа на заповеди (л.4-8) на директора на ТД Пловдив на НАП, а сроковете за извършването на ревизията са съобразени с предвидените в чл.114 ДОПК такива. Извършените процесуални действия и събраните доказателства са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентните за това органи по приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК, съобщени са на представляващия дружеството, т.е., на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.

Ревизията е извършена по реда на чл.122 ДОПК поради установено наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК.

Ревизиращият екип е установил, че дружеството-жалбоподател е с декларирана дейност – ресторанти и заведения за бързо обслужване, стопанисва сватбена зала № 1 и № 2 в ТЦ „Нова“, ул. „Брезовско шосе“ № 133, град Пловдив, и хотелски комплекс и ресторант в с. Дълго поле, община Калояново. Установено е също, че между „Сарай авто – плюс“ ЕООД и „Сарай груп“ ЕООД, представлявани от едно и също лице А.С., на 01.05.2018 г. е сключен договор за наем на хотелския комплекс в с. Дълго поле. На същата дата 01.05.2018 г. между „Строймаштранс“ ЕООД и „Сарай груп“ ЕООД, и двете дружества представлявани от А.С., е сключен договор за наем на сватбена зала № 1, находяща се в град Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 133.

Въз основа на извършените в ревизионното производство действия по събиране на доказателства от самото ревизирано лице, от други контролни органи – ОДМВР Пловдив, ОБДХ Пловдив и ДИТ Пловдив, от клиенти на ревизираното дружество и от трети лица, осъществяващи подобна дейност и притежаващи или стопанисващи ресторанти за сватби, от община Пловдив и община Калояново, ревизиращият екип е установил, че длъжностни лица по гражданско състояние са сключвали граждански бракове в ресторант „Керван сарай“ на 20 и 27.07.2018 г., 3, 17 и 24.08.2018 г., 23.06.2019 г., 14.07.2019 г., 2, 4, 18 4 25.08.2019 г. При извършената проверка в ПП „Фискални устройства с дистанционна връзка“ на НАП обаче не е установено от регистрираните в обект „Сватбена зала“ фискални устройства към системата на НАП да са генерирани Z-отчети на тези дати. Няма генериран Z-отчет и на 24.07.2019 г., когато според писмените обяснения на третото лице Салчо Марчев той е организирал сватбата на своя племенник. Установено е, че от въведеното в експлоатация на 09.05.2018 г. фискално устройство данни от дневните отчети са подавани към НАП само за месец май 2018 г. и от 05.06.2018 г.

Ревизиращият екип е установил, че счетоводството на дружеството за 2018 г. не позволява а се установи как е определена отчетната стойност на продадените стоки в размер на 51 565 лева, която е по-голяма от отчетените  продажби на стоки по сметка 702 в размер на 32 848,25 лева, а изписаният разход под формата на отчетна стойност на продадените стоки не е обвързан с количествен показател за реализираните продажби. Според ревизиращия екип воденото счетоводство (само стойностно завеждане на стоки и съответното стойностно изписване) не дава възможност да се проследи завеждането, наличността и отчитането на балансовата стойност на продадените стоки. Изписаната отчетна стойност на продадените стоки не е документално обоснована по смисъла на ЗСч., тъй като всички стоки в счетоводните регистри се завеждат по сметка 304 само стойностно без посочване на вид, количество и единична стойност, натурално изражение на количества и видове, което не позволява да се проследи завеждането, наличността и отчитането на количеството продадени стоки. Ревизиращият екип е установил, че закупената стока се завежда по дебита на сметка 304 в кореспонденция с кредита на сметка 401 само по стойност, а при изписването се взема счетоводна операция – дебит сметка 702 на кредит сметка 304, като от счетоводните регистри е установено, че за 2018 г. е съставена само една стопанска операция за отписване на стоки – МО № 12 от 31.12.2018 г., с основание „изписване на стоки“, на стойност 51 565 лева. Въз основа на тази констатация е направен извод, че движението на стоково-материалните запаси не се осчетоводява текущо и това е нарушение на ЗСч. и СС 1 и 2, които изискват спазване на принципите на текущо начисляване, предпазливост и независимост на отделните отчетни периоди. Ревизиращите органи са установили, че няма данни за наименованието на стоките, мярката и количеството на закупените и изписваните стоки, не се отчитат произведените и продадени готови храни, не се формира себестойност и липсва информация за начина на отписване на материалите при тяхното потребяване по съответните разходни норми, калкулации, рецепти, ценоразпис, съществуват несъответствия в количествата стоки по опис и по документи, фактури от 2018 г. са осчетоводени през 2019 г. Направен е извод, че не се спазва текущото начисляване, в обектите на дружеството се извършват продажби на стоки, които не са заведени в счетоводството или воденото счетоводство не отразява действително случващите се събития в търговския обект. 

На 30.08.2019 г. в ресторант „Кервай сарай“ е била извършена съвместна проверка от органите на отдел „Икономическа полиция“, РСПБЗН Пловдив, ОДБХ Пловдив и ДИТ Пловдив, при която е установено, че ресторантът е с три сватбени зали с капацитет 500, 800 и 1000 места и работно време до 23 часа, в обекта работят седем лица, от които трима без трудови договори (писмени обяснения – л.796-798), фискалното устройство не работи и е изключено, а след включването му е бил издаден касов бон с дата 23.08.2019 г. Въз основа на тези констатации е направено предложение, че дружеството укрива част от оборота си, с което осъществява престъпления против данъчната и осигурителната система.

Ревизиращият екип е извършил анализ на предадените с протокол за доброволно предаване от 30.08.2019 г. (л.782) на отдел „Икономическа полиция“ от управителя на ресторанта книжа и вещи, приобщени с протокол от 05.12.2019 г. (л.762 и сл.), които са приети за годни доказателствени средства по ДОПК, установяващи съществуването на укрити приходи за ревизираните периоди. Направен е извод, че в ресторанта са организирани и провеждани мероприятия (сватби), приходите от които не са намерили отражение в счетоводството на ревизираното лице, което счетоводство не е водено редовно и не дава възможност да се установи основата за данъчно облагане, а самото дружество не е представило всички изискани документи, включително документи относно среден процент на надценка при продажбите, среден приход и среден брой лица от едно сватбено събитие.

В тази връзка органите по приходите са събрали обобщени данни за реализирана печалба от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия – „Ин-хим колор“ ООД, „Парк-хотел Санкт Петербург инвест“ ЕООД, „Лайпциг-91“ АД, „Теник инвест“ ЕООД, „Парк Марково“ ЕООД, „Квалификация консулт“ ЕООД и „Интелект кооп“ ЕООД. Въз основа на получената информация от тези лица органите по приходите са определели среден аритметичен процент на надценка за 2018 г. в размер на 214,69 % и за 2019 г. в размер на 225,39 % и среден аритметичен приход от тържество за 2018 г. в размер на 4 179,79 лева и за 2019 г. в размер на 5 150,55 лева, като е взето предвид обстоятелството, че стопанисваните от тези дружества зали са с капацитет на местата много по-малък от капацитета на „Сарай груп“ ЕООД, т.е., за дружеството-жалбоподател е налице възможност за висока концентрация на клиенти и генериране на приходи в по-големи размери.

С оглед направените констатации на дружеството-жалбоподател са връчени уведомления по чл.17, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 ДОПК. Извършен е анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2, т.1-6, 8-10, 12, 15 и 16 ДОПК и са определени задължения по ЗДДС и ЗКПО.

С оглед констатациите при ревизията данъчният финансов резултат за 2018 г. е определен като разлика между установените от ревизията общо приходи в размер на 230 144,60 лева, представляващи сбора от декларирания размер на приходите 46 975,75 лева и допълнително установените укрити приходи в размер на 183 168,85 лева (от които 162 269,90 лева приходи от продажбата на изписаните по сметка 304 стоки в размер на 51 565 лева, умножени с изчислената по аналог надценка от 214,69 %, и укритите приходи от събития в размер на 20 898,95 лева, определени въз основа на данни от община Пловдив за пет тържества и изчислената по аналог средна цена на тържество в размер на 4 179,79 лева) и установените от ревизията общо разходи 66 471,34 лева, които са включени в отчетната стойност на продадените стоки, отразени са в счетоводните регистри и са декларирани от дружеството. Съобразени са данните от подадената годишна данъчна декларация по чл.92 ЗКПО и е установена данъчна основа за облагане с корпоративен данък, определена по реда на чл.122 ДОПК, в размер на 163 673,26 лева (230 144,60 лева – 66 471,34 лева). Съответно дължимият корпоративен данък е определен в размер на 16 367,33 лева (10 % от данъчната основа), както и лихви за закъснение.

С оглед установените обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК данъчната основа за облагане с ДДС за 2019 г. за едно събитие (сватба или друго тържество) е приета сумата 5 150,55 лева. Само за събитието от 12.07.2019 г. органите са установили цена в размер на 6 302 лева, отразен в иззетите от икономическа полиция документи. За състоялите се през месеците юни, юли и август 2019 г. общо 7 събития, приходите от които са били укрити, органите по приходите са начислили ДДС на основание чл.86 ЗДДС общо в размер на 6 200,88 лева (6 х 5 150,55 лева + 6 302 лева = 37 205,30 лева, върху които се дължи 20 % ДДС или 6 200,88 лева).

При ревизията е установено също, че дружеството-жалбоподател е декларирало ДДС за внасяне, който не е внесен до издаване на ревизионния акт, поради което са начислени лихви за забава в общ размер на 8,82 лева.

В хода на съдебното производство са разпитани като свидетели Ш.И., салонен управител на зали за организирани мероприятия в обекта на „Сарай груп“ на „Брезовско шосе“ № 133,  и Й.К., организирал сватба на сина си в „Керван сарай“.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Ш.И., защото същият се намира в трудово правоотношение с дружеството-жалбоподател и в този смисъл е служебно зависим от управителя, съответно неговите показания не могат да бъдат квалифицирани като обективни и безпристрастни. Освен това, показанията, дадени в настоящото производство, са напълно противоположни на обясненията, дадени пред икономическа полиция по време на проверката на 30.08.2019 г. (л.783), което е още едно доказателство за липса на обективност.

Макар че свидетелят е очевидец на тържествата, проведени в ресторант „Керван сарай“, показанията му са неконкретни, хаотични, некореспондиращи със събраните писмени доказателства, представляващи негови собствени записки (784-791), и вътрешно противоречиви, поради което не следва да бъдат кредитирани.

Съдът кредитира показанията на свидетеля А.К., но намира, че с тях не се установяват нови факти от значение за правния спор, защото свидетелят не посочи кога се е състояло сватбеното тържество на сина му, съответно не може да се прецени дали показанията могат да се отнесат към ревизирания период. От друга страна, самите показания касаят едно единствено събитие и въз основа на тези свидетелства не могат да се правят изводи изобщо за начина на работа и провеждане на всички събития в процесния ресторант. В този смисъл със свидетелските показания не могат да се оборят констатациите на органите по приходите относно укритите приходи и изчислената в ревизия по чл.122 ДОПК средна надценка.

При липсата на безспорно установени нови факти относно действително получените приходи от отдаването под наем на залите за сватбени тържества и реализираните продажби на кухненска продукция е безпредметно да се извършва исканата от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател съдебно-счетоводна експертиза, защото постановените въпроси ще изискват от вещото лице да прави предположения или самото то да установява факти, което е недопустимо и които факти следва да бъдат предварително установени от страната по делото. В случая в доказателствена тежест на дружеството-жалбоподател бе да обори констатациите на органите по приходите и да установи, че е водило счетоводството си редовно, че е отразило правилно и последователно всички приходи от наеми и от реализиране на готова кухненска продукция, както и да установи с надлежни писмени доказателства какъв е процентът на надценка, с който е работило, но такива доказателства не бяха представени.

Въз основа на установените факти съдът намира, че в настоящия случай са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК за извършване на ревизия по особения ред. Събраните по делото доказателства налагат категоричен извод за укрити приходи за процесните периоди и нередовно счетоводство. С оглед наличието на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК важи презумпцията на чл.124, ал.2 ДОПК – фактическите констатации в ревизионния акт се смятат за верни до доказване на противното в производството по неговото обжалване. Т.е., доказателствената тежест е обърната и дружеството-жалбоподател е страната в процеса, която трябва да обори презумпцията за вярност на фактическите констатации на ревизионния акт, което в настоящия случай не беше сторено.

Доказването на наличието на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК прави обосновани и правилни изводите на ревизиращия екип по отношение на допълнително определените задължения за корпоративен данък, който произтича от увеличаването на данъчната основа за 2018 г. с укритите приходи от продажби на стоките и от наем.

Недоказано е възражението на дружеството-жалбоподател за неправилно определяне на данъчната основа и средната надценка, тъй като за определяне на продажната цена на стоките и на наемната цена, които именно се явяват укрити приходи, органите по приходите са ползвали размери на търговските надценки на други дружества, чиито зали са със значително по-малък капацитет на местата на залите в ресторант „Керван сарай“. Т.е., дори да е вярно твърдението (недоказано) на дружеството, че взетите за сравнение заведения са по-елитни и луксозни, най-малката зала на ресторант „Керван сарай“ е пет пъти по-голяма от залите, които притежават сравняваните заведения, т.е., по-високата категория, която не е доказана, е компенсирана от значително по-големия брой клиенти, които ресторант „Керван сарай“ може да приеме и обслужи.

Недоказано е също твърдението на дружеството-жалбоподател, че работи при 50 % търговска надценка, в каквато насока липсват всякакви писмени доказателства, включително счетоводни записи от собственото на дружеството счетоводство. Вярно е, че органите по приходите са игнорирали отговора на „Ин хим колор“ ООД, защото няма данни това дружеството да е провеждало сватбени тържества, а средната надценка за 2018 г. и 2019 г. е определена като средно аритметично число от надценките на четири от сравнявани заведения, които регулярно са провеждали сватбени тържества, т.е., чиято дейност е сходна с дейността на ревизираното дружество.

Недоказано е също твърдението, че приходът от наем е в размер на 3 000 лева за тържество. Това твърдение също не е подкрепено с никакви доказателства, включително липсват счетоводни записи в тази насока, а дадените обяснения от клиенти в ревизионното производство и свидетелските показания в настоящото производство са изключително разнородни относно платената наемна цена. За яснота на дружеството-жалбоподател следва да се отбележи, че не е необходимо дружеството да разполага с механизмите на НАП за събиране на информация относно приходите от същата или сходна дейност на други стопански субекти, достатъчно е счетоводството да се води редовно и да отразява вярно всички стопански операции, които се извършват от дружеството ежедневно. В този случай счетоводните записи и първичните счетоводни документи, въз основа на които са направени тези записи, биха били достатъчно доказателство за осъществяваната дейност и за реализираните приходи от тази дейност.

След като е доказано наличието на укрити приходи, ревизиращият екип е приложил правилно материалния закон и е издал законосъобразен ревизионен акт в процедура по чл.122 ДОПК в частта на допълнително начисления ДДС в размер на 6 200,88 лева. Наличието на предпоставката по чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК прави обоснован и правилен извода на органите по приходите, че данъкът се дължи за извършените облагаеми доставки – наем на ресторанта, защото приходът от проведените мероприятия не е отчетен чрез ЕКАФП и не е начислен дължимият ДДС от самия търговец, поради което този данък на основание чл.86 ЗДДС е дължим и е начислен при ревизията.

В този смисъл решение на Съда на ЕС (седми състав) от 5 октомври 2016 година по дело C-576/15, съгласно което „член 122 ДОПК съставлява способ за предотвратяване на измама, който при укриване на доставки или доходи, както и при липсата или непредставянето на данъчната администрация на отговаряща на изискванията на националната правна уредба счетоводна документация има за цел установяването на данъчните задължения и определянето на данъчна основа, която е максимално близка до действително получената от данъчнозадълженото лице насрещна престация, въз основата на известни на администрацията обстоятелства като вида и характера на фактически осъществяваната дейност, документите с достоверни данни, търговското значение на мястото, където се извършва дейността, брутните приходи и доходи, както и други относими доказателства. Всъщност ясно е, че разглежданата в главното производство национална правна уредба има за цел определянето на данъчна основа, която е максимално близка до действително получената от данъчнозадълженото лице насрещна престация, в случаите, в които не могат да се получат обективни данни за датите на облагаемите доставки, за техните получатели, както и за облагаемите доходи на данъчнозадълженото лице поради измамливото му поведение, и по-специално поради факта, че то не е изпълнило задължението си да води надлежна счетоводна отчетност, като позволява на компетентните национални органи да възстановят положението въз основа на информацията, с която разполагат, като вземат предвид всички относими към съответното лице обстоятелства“.

Недоказано е възражението на дружеството-жалбоподател относно определената по реда на чл.122 ДОПК данъчна основа за облагане с ДДС, тъй като не се представиха никакви доказателства, оборващи констатациите на органите по приходите в тази насока, които констатации се смятат на верни до доказване на противното по аргумент на чл.124, ал.2 ДОПК. Редът по чл.122 и сл. от ДОПК е приложим във все­ки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съ­ответния материален данъчен закон, когато е налице едно противоправно развитие на данъчните правоотношения, последица от проявлението на някой от фактите, визирани в нормата на чл.122, ал.1 ДОПК. Същността на особения ред за извършване на ревизия е да се установят и анализират онези от изброените в закона обстоя­телства (критерии), които са относими към конкретния ревизиран данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се до­ближават максимално до тази данъчна основа, до която би се стигнало при нор­мално развитие на правоотношението.

Съгласно чл.122, ал.2 ДОПК данъчната ос­нова се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани изчерпател­но в т.1-16, като органите по приходите следва да ана­лизират и разгледат всички критерии и да приложат онези от тях, които биха позволили да се определи основата за обла­гане по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение на конкрет­ния ревизиран субект. В случая органите по приходите са извършили изискуемия анализ на обстоятелствата по ал.2, съобразявайки относимите критерии по т.1-6, 8-10, 12, 15 и 16  по отноше­ние на дружеството-жалбоподател. Механизмът за определяне на облагаемата основа е съобразен с действителното фактическо и правно положение, като са взети предвид в необходимата пълнота релевантните обстоятелства по ал.2, така че определената облагаема основа да се до­ближава в максимална степен до установените факти. Неминуемо така определената облагаема основа по реда на чл.122, ал.2 ДОПК ще се различава от обективно осъществения да­нъчен фактически състав, но това е резултат на неправомерното поведение на ревизираното лице, независимо от критериите по чл.122, ал.2 ДОПК за определяне на облагаемата основа и свеждане до минимум на различието.

Във връзка с определените лихви за декларирания, но невнесен в срок ДДС от страна на жалбоподателя не са наведени конкретни възражения. Няма данни, а и не се твърди ревизираното лице да е внесло данъка към датата на издаване на оспорения ревизионен акт, следователно лихвите са дължими. Отделно от това, съдът констатира, че лихвите са вярно изчислени, поради което в тази част жалбата (доколкото ревизионният акт се оспорва изцяло в частта, потвърдена с решението на директора на ДОДОП) също се явява неоснователна.

Въз основа на всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на сторените по делото разноски, същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на НАП сумата в размер на 1 308 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сарай груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 133, Търговски център НОВА, ет.1, представлявано от управителя А.И.С., срещу ревизионен акт № Р-16001619007527-091-001 от 29.10.2020 г., издаден от П.Д.С., началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и М.И.П., старши инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 34 от 12.01.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП в частта на начислен ДДС в размер на 6 200, 88 лева и 737,06 лева лихви, 8,82 лева за лихви за деклариран и невнесен ДДС и допълнително установен корпоративен данък за 2018 г. в размер на 16 367,33 лева и 2 623,53 лева лихви.

ОСЪЖДА  „Сарай груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 133, Търговски център НОВА, ет.1, представлявано от управителя А.И.С., да заплати на Националната агенция по приходите сумата 1 308 (хиляда триста и осем) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

Съдия: