РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Златоград, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Административно
наказателно дело № 20225420200059 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 ЗДвП.
Образувано е по жалба на В. И. А., ЕГН **********, срещу Електронен
фиш серия с-я . № . издаден от ОД на МВР-С., с който за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 2, т. 3 ЗДвП, му е наложено административно наказание "глоба" в
размер на сумата от 100 лева.
В жалбата се сочи, че електронният фиш е незаконосъобразен, поради
нарушение на материалноправните норми при издаването му. Излагат се
съображения за непълнота на съдържанието изразяваща се в липса на
посочване на точното време и място на нарушението. Жалбоподателят сочи,
че изписаните в ЕФ. в 09:11“ са числа за които не е посочено за какво се
отнасят, както и че не му е известно в Р.Б. да съществува град „З.“. Тези
неточности, както и описанието на мястото на нарушението в ЕФ – „С. З., гр.
З. на Републикански път трети клас 867 при километър 22+170“, намира за
съществено процесуално нарушение, ограничило правото му на защита.
Излагат се съображения, че процесния знак В26 е поставен в комбинация с
пътен знак А39 „Внимание! Други опасности", който според жалбоподателя
предупреждава за кръстовището при с. Е. р. и не е поставен на разстояние от
150 м., съобразно изискването на чл. 44, ал. 1 ППЗДвП. На следващо място
жалбоподателят сочи, че въведеното ограничение от 40 км/ч. с пътен знак В26
не е осъществено при спазване на чл. 79, ал. 2 от Наредба № 18 от 23.07.2001
г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, съгласно който когато
допустимата максимална скорост предстои да се ограничи с повече от
20км/ч., те се намалява постепенно, неколкократно с 20 км/ч., като пътен знак
1
В26 се поставя на разстояния съгласно приложение № 16.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се явява, като
поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения.
Административнонаказващият орган се представлява от процесуален
представител, който оспорва жалбата по подробни съображения, изложени в
съдебно заседание и писмено становище.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване акт и в законоустановения преклузивен срок по чл. 189, ал. 8
ЗДвП, поради което е процесуално допустима.
По същество същата е неоснователна по следните съображения:
На 22.08.2022 г. в 09,11 ч., в обл. С. община З., на Републикански път
трети клас 867 при километър 22+170, с автоматизирано техническо средство
- мобилна система за видеоконтрол – TFR1-М, с радар № 654, била засечена
скорост на движение на МПС - марка "Х..", модел "." с рег. № ., от 62 км./ч.
(след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км./ч. или т.нар.
„толеранс“ в полза на водача) при разрешена такава - 40 км./ч., при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26, т.е. превишение от 22 км./ч.
Лекият автомобил е регистриран като собственост на жалбоподателя В. И. А..
Въз основа на тези данни, служител на РУ-З. при ОД МВР-С. е издал
електронен фиш серия ., № . срещу жалбоподателя В. И. А., за налагане на
глоба в размер на сумата от 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1
ЗДвП.
От разпечатка от паметта на техническо средство с радар № 654, се
установява, че на процесната дата – 22.08.2022 г., в 09:11:48 ч., е регистрирана
скорост на движение от 65 км/ч, като са посочени датата, часа, посоката на
движение, фиксираната скорост, с приложени снимки (статично изображение
от клип № 13302) на индивидуализирания в ЕФ лек автомобил, както и ясно
изображение на регистрационния номер на същия.
Мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип-TFR1-М е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване, на 24.02.2010 г., със срок на
валидност на одобряването 24.02.2020 г. Периодичността на последващите
проверки на видео-радарните системи е една година, като мобилната система
с № 654 е преминала проверка на 21.07.2022 г., като допустимата грешка при
измерване на скоростта е 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % при движение със
скорост над 100 км/ч., поради което същата съответства на одобрения тип.
ЕФ серия .№ . е връчен на жалбоподателя - собственик на автомобила
на 06.10.2022 г. В законоустановения 14-дневен срок, същият не е депозирал
декларация по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото писмени доказателства, а именно: Електронен фиш, серия . с №. Копие
2
от разпечатка от Видеоклип №. г. от ATCC „TFR1 – М“ № 654 и цветна
снимка на заснетия автомобил в близък план; Справка за собственост на лек
автомобил с рег.№.; Копие от Удостоверение за одобрено средство за
измерване № 10.02.4835/24.02.2010 г.; Писмо, рег..г. на ГДНП; Копие на
Протокол от проверка на АТСС №. г.; Опис на Протокол от използване на
АТСС, рег. №.г.; Снимки на разположение на патрулен автомобил – 2 бр.
цветни снимки; Удостоверение с рег. №.г. и Заповед №.г. във връзка с
квалификацията на служителя М.У..
Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, съдът
кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви разгледани поотделно
и в своята съвкупност и установяват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Обжалваният електронен фиш отговаря на изискванията на чл. 189, ал.
4, изр. 2-ро ЗДвП, установяваща задължителните реквизити, които следва да
съдържа и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи
образец. Съгласно цитираната разпоредба електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити
се съдържат в процесния електронен фиш - мястото на извършване на
нарушението е описано точно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС. Описанието на
нарушението е пълно, точно и ясно, като установените факти са правилно
квалифицирани по посочения в ЕФ състав на административно нарушение. В
тази връзка изцяло неоснователно е възражението на жалбоподателя относно
допуснати нарушения в съдържанието на ЕФ, касателно дата и място на
нарушението. Повече от ясно е, че комбинацията от цифри, числа и знаци
„22.08.2022, в 09:11“ обозначава дата 22-ри, от месец август, през две хиляди
и двадесет и втора година, в девет часа и единадесет минути. В календарната
система, датата се състои от три части: ден, месец и година, а в приложимия в
Р. Б. формат последователно се изписват денят (с число), месецът (с число
или с букви) и годината (с число). Не буди никакво съмнение и обозначения
час от денонощието – девет часа и единадесет минути, като съдът намира
възражението на жалбоподателя в тази насока за лишено от правна и
житейска логика. На следващо място изключително ясно и точно е посочено
и мястото на извършване на нарушението - обл. С.община З. на
Републикански път трети клас 867 при километър 22+170, което се
установява и от твърденията на жалбоподателя. Самият той сочи в жалбата
си, че след връчването на ЕФ се отправил по път 867 и следвайки
километричните знаци на пътя е установил точното място на нарушението - в
3
близост до отклонението за с. Е.р.. Следователно твърденията на
жалбоподателя взаимно се изключват, тъй като именно въз основа на
посоченото в ЕФ жалбоподателят успешно се е ориентирал, а възражението
му за нарушено право на защита е голословно и изцяло защитна позиция,
която съдът не възприема.
В хода на административнонаказателното производство е съставен и
протокол за използване на АТСС по реда на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, който отговаря на нормативно установените изисквания за
законосъобразност, тъй като удостоверява мястото и времето на извършване
на нарушението, индивидуализира АТСС, с което е установено същото,
посоката на движение на МПС, ограничението на скоростта, служебния
автомобил на който е поставено мобилното АТСС, времевия диапазон на
работен режим на устройството, дата и подпис на длъжностното лице
поставило начало и край на работния процес – в които действия единствено
се изразява участие на полицейски служител, респ. „човешки фактор“.
Във връзка с възражението на жалбоподателя относно компетентността
на служителя във връзка с използване на АТСС, по делото са приобщени
Удостоверение с рег. №.г. и Заповед № . г. във връзка с квалификацията на
М.У. от които се установява, че инспектор У. е завършил успешно курс за
допълнително обучение относно контрол на пътното движение, чрез
използване на технически средства и по-конкретно TFR1 – М – мобилна
система за контрол на скорост, като същият е нарочно определен от директора
на ОДМВР-С. с цитираната заповед да извършва заснемане на нарушенията
на правилата за движение по пътищата.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя във
връзка с неспазване на разстоянието за поставяне на пътен знак А39
„Внимание! Други опасности", като неотносимо към процесното нарушение,
но за пълнота следва да посочи, че за соченото отклонение от път трети клас
867 в посока с. Е.р. е поставен нарочен знак А27 "Кръстовище с път без
предимство отдясно", съобразно чл. 44, ал. 1 ППЗДвП (обстоятелство
служебно известно на съда), който дори е видим на приложената по делото
фото снимка на патруния автомобил на л. 16 от делото.
Неоснователно е и възражението за неспазване на чл. 79, ал. 2 от
Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. С
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава скоростта сигнализирана с пътен знак В26.
Разпоредбата е императивна и не подлежи на субективната преценка на
водачите относно съответствието на вертикалната пътна маркировка с
подзаконовата нормативна уредба. Следва да се посочи, че пътните знаци и
другите средства за сигнализиране на пътищата извън границите на населени
места и селищни образувания, се поставят - в съответствие с проекта за
организация на движението по пътя, който се изработва, съгласува и одобрява
при спазване изискванията на Наредба № 1 от 2001 г. за организиране на
движението по пътищата (отм.), съответно актуалната Наредба № РД-02-20-2
4
от 24.10.2022 г. за организиране на движението по пътищата, отворени за
обществено ползване (Наредбата) и се изготвя от лица с пълна проектантска
правоспособност по част "Организация и безопасност на движението". Следва
да се посочи, че съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата, собственикът или
администрацията, управляваща пътя в качеството на възложител по смисъла
на ЗУТ, възлага изготвянето на проекти за организация и безопасност на
движението по пътищата и отговаря за изпълнението и поддържането на
организацията на движение на пътищата в съответствие с тези проекти, като
съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата одобряването на проект за генерален
план за организация на движението се съгласува на обществено обсъждане, в
което могат да участват всички заинтересовани страни. Следователно
доколкото, гражданите като заинтересовани страни могат да участват в
административното производство, нарочно предвидено за изготвяне на
плановете за организация на движението, то същите могат по своя
инициатива да отправят до компетентните органи сигнали за нередности,
несъответствия или предложения, които да бъдат обсъдени и взети предвид
при преценка за изменение на съответния план.
При всички положения обаче, неотносими са възражения в горния
смисъл в хода на административнонаказателно производство при установено
нарушение на ЗДвП, за което лицето е надлежно санкционирано при спазване
на всички законови изисквания.
На следващо място следва да се посочи, че възражението на
жалбоподателя, че АТСС е било разположено на разстояние по-голямо от
цитираното в протокола – 150 м. е обстоятелство, което се явява изцяло
благоприятно за него. Това е така тъй като в този случай, жалбоподателят
разполага с по-голяма дистанция (разбирай разстоянието от знака до радара),
в което да намали скоростта си на движение и да я приведе в съответствие с
въведеното ограничение. Без съмнение жалбоподателят е управлявал
процесното МПС със скорост мадвишаваща разрешената и безспорно е
попадал в обхвата на забраната въведена с пътен знак В26, която съгласно чл.
50, ал. 1 ППЗДвП важи до следващото кръстовище или до знак, който ги
отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2.
Предвид всички изложени съображения, противно на изложените от
жалбоподателя възражения, съдът намира, че в случая са спазени всички
изисквания за законосъобразност на производството по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя с ЕФ, а именно:
използваното техническо средство да е от одобрен тип; техническото
средство да е преминало през първоначална, респективно последваща
метрологична проверка; техническото средство да е разположено и
използвано, съгласно изискванията на производителя и нормативните
предписания - чл. 6 от Наредбата и съответно да са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като надлежно е попълнен
Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система
в хипотезите на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
От приложената по делото справка в централна база - КАТ е видно, че
собственик на процесния автомобил е именно жалбоподателят – В. И. А.,
5
поради което същият се явява административно-наказателно отговорно лице
съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.1, изр.1 ЗДвП. Съгласно разпоредбата на
чл. 188 ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено за
управление моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът, респ. законният представител на ЮЛ-
собственик, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение,
ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случай,
че не собственикът е управлявал автомобила, а друго лице, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, след получаване на електронния фиш,
адресатът на издадения ЕФ, следва в 14 дневен срок да подаде писмена
декларация до териториалната структура на МВР с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. В случая жалбоподателят В. И. А. не е подал в
законоустановения 14-дневен срок от връчването му на електронния фиш
декларация, че друго лице е управлявало процесния автомобил по смисъла на
чл. 189, ал.5, изр.2 от ЗДвП, поради което същият е надлежен субект на
административно-наказателна отговорност за допуснатото нарушение.
С оглед изложеното, съдът намира, че Електронен фиш серия.№ № .,
изд. от ОД на МВР-С. е законосъобразен, като издаден при спазване на всички
изисквания на процесуалния и материалния закон, поради което следва да
бъде потвърден.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква единствено за
въззиваемия. Такива се претендират за юрисконсултско възнаграждение,
поради което и предвид правната и фактическа сложност на делото, в тежест
на жалбоподателя следва да бъде възложена сумата от 100 лв., определено
съобразно чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН Районен съд-
Златоград,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия.№ ., издаден от ОД на МВР-
С., с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП на В. И. А.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание"глоба" в размер на
сумата от 100 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА В. И. А., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-С., с
адрес: гр. С., бул. "Б." № .сумата от 100 лв. – разноски за производството,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава
XII от АПК пред А.с.- С., в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните.
6
Съдия при Районен съд – Златоград: _____________В.Д.__________
7