№ 1831
гр. София, 09.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Доротея Кехайова
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602995 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.
Образувано е по жалба на подс. Б. В. ПЛ., подадена чрез защитника му адв. Е.Б.,
срещу протоколно определение от 21.07.2022 г. по НОХД № 8404/2022 г. по описа на СРС,
НО, 135 състав. С атакуваното определение, произнесено в открито разпоредително
заседание съдът е оставил без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение,
взета спрямо подс. П. от „задържане под стража“ в по-лека, като е потвърдил най-тежкото
процесуално ограничение.
В жалбата, по повод която е образувано настоящото производство пред СГС, се сочи,
че времето на задържане е дало отражение върху първоначално съществуващите опасности
от укриване и извършване на престъпление, които без да са отпаднали напълно са със
съществено редуциран интензитет, което налага и смекчаване на действащото спрямо подс.
П. процесуално ограничение. Приема, че презумпцията, закрепена в разпоредбата на чл. 63,
ал. 2, т. 1 от НПК е неприложима в производството по реда на чл. 249 НПК, а само в
производството по първоначално вземане на мярка за неотклонение. Счита, че
обстоятелството, че престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд макар да е
извършено при условията на рецидив, това обстоятелство не следва да бъде отчитано в
съдебното производство, в рамките на което следва да бъде обезпечено единствено
законосъобразното протичане на наказателното производство. С горните аргументи и
доколкото по делото липсват данни подс. П. да се е укривал, а опасността от извършване на
престъпление е редуцирана се отправя искане за изменение на мярката за неотклонение,
взета спрямо подсъдимото лице от задържане под стража в по-лека.
Софийският градски съд, след като се запозна с материалите по делото и като
извърши проверка на атакуваното определение и твърденията, наведени в жалбата, намери
следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице с правен интерес от
оспорване на първоинстанционния съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Софийският градски съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди
обстоятелствата, релевантни към въпросите, относими към целите на мярката за
неотклонение в съдебната фаза на наказателното производство, провери атакуваното
1
определение по оплакванията на жалбоподателя, както и служебно изцяло постановения от
първата инстанция съдебен акт, намира, че частната жалба е неоснователна.
Извършвайки проверка на атакувания първоинстанционен съдебен акт, въззивният
съд намира за правилна преценката на районния съд, че не е налице промяна в
съществуващите обстоятелства, която да обуслови необходимост от изменение на взетата по
отношение на подс. П. мярка за неотклонение „задържане под стража“.
На първо място, необходимо е да се отбележи, че в проверяваното определение
съставът на първия по степен съд единствено е констатирал, че е налице обосновано
предположение за съпричастност на подсъдимия към деянието, за което е предаден на съд.
С оглед това, въззивната инстанция намира, че в настоящето производство, доколкото в него
също се поставя за разглеждане искане на защитата за изменение на мярката за
неотклонение на подсъдимия, следва да бъде разгледан въпроса за наличието, респ. липсата
на обосновано предположение за съпричастност от подс. П. към инкриминираното
престъпление. В тази насока, въззивният съд приема, че от преценката на събраните по
делото доказателствени материали, може да се направи извод за наличие на висока степен на
вероятност подс. П. да е автор на деянието, в чието извършване е обвинен, квалифицирано
по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК. Без да е нужно да се
извършва обстоен доказателствен анализ за целите на производството по чл. 248, ал. 3 от
НПК, въззивната инстанция счита, че извод за съпричастност на подс. П. към
инкриминираното деяние се съдържа в показанията на св. Г. и заключенията на изготвените
по делото видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза. И към настоящия
момент не са събрани опровергаващи съпричастността на подс. П. към деянието
доказателства. С оглед изложеното съдът прие, че продължава да е налице с нужния
стандарт на обоснованост предположение относно извършването на престъплението и
неговото авторство.
Ето защо СГС намира, че е налице първата предпоставка по чл. 63, ал. 1 от НПК за
продължаване на мярката за неотклонение задържане под стража спрямо подсъдимия.
На следващо място въззивният съд обсъди събраните доказателства за личността на
подс. П. в контекста на обществената опасност и спецификата на конкретното деяние и
прие, че те установяват наличието и на втората необходима предпоставка по чл. 63, ал. 1
НПК - опасност от извършване на престъпление, в случай че правото на подсъдимия на
свободно придвижване не е ограничено. За да обоснове решаващият си извод, че към
момента на проверката на законността на задържането на подсъдимия, продължава да е
налице реалната опасност същият да извърши престъпление, въззивният съд изцяло се
солидаризира с доводите на първата инстанция относно изградени престъпни наклонности у
подсъдимия към извършване на общественоопасни посегателства. Обосновано тези изводи
са направени въз основа на справката му за съдимост, видно от която той е осъждан за
деяния, накърняващи различни по вид обществени отношения. Въпреки че спрямо него е
упражнявана и наказателна репресия, независимо, че изтърпяването на наложените му
наказания „лишаване от свобода“ са били отлагани с различен изпитателен срок, същото не
е постигнало превъзпитателната си цел. Напротив, деянието, за което е предаден на съд по
настоящето наказателно производство е извършено в изпитателния срок на предходни
осъждания. Характерът на престъпленията, за които е осъждан, а именно такива,
накърняващи обществените отношения, свързани с правото на собственост на гражданите,
нормалното функциониране на паричната и кредитната система и документооборота,
завишават обществената опасност на подсъдимия П. и неминуемо обуславят извода за
наличие на реална опасност същият да извърши престъпление.
Относно възражението на защитата за липса на данни за опасност от укриване на
подсъдимия и препятстване на нормалното протичане на наказателното производство,
настоящият съдебен състав отбелязва, че подсъдимият през голяма част от досъдебното
2
производство е бил или с мярка за неотклонение „задържане под стража“, поради което той
обективно не е могъл да възпрепятства развитието на наказателното производство.
На следващо място, въззивният съд намира за необходимо да разгледа
продължителността на задържането под стража на подсъдимия П.. Той е бил задържан за
срок от 72 часа с постановление на прокурор при СРП, считано от датата на предявяване на
обвинението, а именно 30.03.2022 г. С определение от 31.03.2022г. по н.ч.д. № 4041/2022 г.
по описа на СРС, НО, 6-ти състав спрямо подсъдимия П. е била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Мярката е била потвърдена с определение от 07.04.2022 г. по
в.н.ч.д. № 1275/2022 г. по описа на СГС, НО, VІІ въззивен състав. Следователно в хода на
досъдебното производство подсъдимият е търпял най-тежката възможна мярка за срок от
около 4 месеца и към момента търпи най-тежката мярка за период в размер от около 6
месеца, която въззивният съд не намира за прекомерно дълга и обуславяща изменение на
мярката в по-лека. Това е така, тъй като съдебното следствие е в своето начало и предстои
събирането на доказателства за проверка на основния обвинителен доказателствен източник.
Въззивният съд с оглед гореизложените обстоятелства намира, че мярката за
неотклонение „задържане под стража“, която търпи към настоящият момент П., е
законосъобразна, адекватна и пропорционална на нуждите на процеса. Анализът на
съдебното минало на подсъдимия, изложен по-горе, сочи на извод, че той е с утвърдени
престъпни навици, като при него се установява склонност към извършване на различни по
вид престъпни посегателства.
Доказаната реална опасност от извършване на престъпление обуславя
необходимостта от ограничаване правата на подсъдимия. В конкретния случай въззивният
съд счита, че общественият интерес следва да надделее над правото на лична свобода на
подсъдимото лице, поради което мярката „задържане под стража“ се явява необходима и
пропорционална намеса в правата на подсъдимия, преследваща легитимна цел. Ето защо
правилно районният съд е приел, че не са налице основания за изменение на най-тежката
мярка.
По изложените съображения, въззивният съд счита, че първата инстанция е
достигнала до правилно крайно решение, че мярката за неотклонение „задържане под
стража“ в най-пълна степен би постигнала целите на чл. 57 от НПК, като липсват нови
обстоятелства, налагащи нейното изменение. В заключение настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното определение, постановено от контролираната съдебна инстанция
следва да бъде потвърдено като правилно, а частната жалба оставена без уважение като
неоснователна.
Воден от горното Софийски градски съд, НО, ХII-ти въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 21.07.2022 г. по НОХД № 8404/2022 г.
по описа на СРС, НО, 135 състав, с което съдът е оставил без уважение искането за
изменение на мярката за неотклонение, взета спрямо подс. Б. В. ПЛ. от „задържане под
стража“ в по-лека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4