№ 149
гр. Б., 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. Ц. П.
при участието на секретаря И. Стр. Т.
като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело
№ 20231810200268 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление /НП/ № 975 от 11.04.2023г. на инж. Н. А. Н.,
зам. Директор РДГ – С., упълномощен със заповед РД */15.08.2022г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите и заповед РД49-
199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което на
основание чл. 257, ал. 1, т. 1 и чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53,
ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, на П. Н. П., с ЕГН: **********, са наложени две
административни наказания "глоба" в размер от по 300 лв., за две нарушения
на чл. 257, ал. 1, т. 1, предл. 1 ЗГ във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба №
1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Становищата на страните:
Наказаното лице обжалва така издаденото НП с искане за отмяна му.
Релевираните въззивни основания са за допусната незаконосъобразност,
съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила от
Административно наказаващия орган /АНО/, аргументирани в жалбата.
Поради това се иска отмяна на НП.
Пред РС-Б. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се
явява упълномощения му представител – адв. Г. Д. от САК, който заявява, че
1
подържа жалбата. Според него, в хода на извънсъдебното производство са
допуснати множество съществени процесуални нарушения, Претендира и
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззивната страна – директор на Регионална дирекция по горите-гр.С.,
чрез пълномощника си ст.юрисконсулт Иван Христов в съдебно заседание
представя писмена защита, в която излага че в Акта за установяване на
административно нарушение/АУАН/ и НП е точно описано нарушението,
мястото и времето на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Предвид
изложеното моли жалбата да бъде отхвърлена, а НП, с което е наложена глоба
- потвърдено. Направено е възражение за прекомерност на разноските.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 30.08.2022 година служители на РДГ – С. извършили проверка в
отдел 30, подотдел „б1“ – държавна горска територия, в землището на с.В.,
община Б. и отдел 29, подотдел „а“ - държавна горска територия, в землището
на с.В., община Б., за които са издадени позволителни за сеч № * от
22.06.2022г. и № * от 22.06.2022г. на П. Н. П. – в качеството му на лице по чл.
108, ал. 2 от Закона за горите, регистриран лесовъд към „К.г.“ ЕООД.
По време на проверката било констатирано, че в периода от 25.06.2022
г. (датата на започване на сечта съгласно позволителните за сеч № * от
22.06.2022г. и № * от 22.06.2022г. ) до 18.08.2022 г. (датата преди ползването
от жалбоподателя на платен годишен отпуск) в отдел 30, подотдел „б1“, в
землището на с.В., община Б., е извършена сеч на 19 броя широколистни
дървета, немаркирани с контролна горска марка, а в отдел 29, подотдел „а“, в
землището на с.В., община Б. е извършена сеч на 7 броя широколистни
дървета, немаркирани с контролна горска марка
За проверката бил съставен констативен протокол. На нарушителя бил
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който
той отказал да подпише. Обстоятелство установено с подпис на един свидетел
Актосъставителят словестно е изписал, че са отсечени дървета от две отдела (
29 и 30) с посочване общия брой на отрязани дървета – 26 бр., като цифрово е
посочено само едно нарушение - такова по 257, ал. 1, т. 1 ЗГ във връзка чл.
2
12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, а текстово
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е
издадено и обжалваното наказателно постановление, с което
административно наказващият орган е възприел изцяло констатациите в него,
като е приел, че са извършени две нарушения по чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ във
връзка чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, за което е наложил на жалбоподателя две
административни наказания "глоба" в размер от по 300 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите Л. Д.
Ш., П. Н. Д., Ц. Н. Н.; АУАН № 975/2022г.; констативен протокол № 011951
от 30.08.2022 г.; доклад на главен специалист Д. до директора на РДГ-С.;
позволително за сеч № * от 22.06.2022г. и позволително за сеч № * от
22.06.2022г.; сортиментна ведомост, заповед на министъра на земеделието и
горите № Рд-49-194 от 16.05.2011г., заповед на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по горите № 694/15.08.2022г., известие за доставяне на
обжалваното наказателно постановление обр. 243, с дата на получаването му -
21.04.2023г. и др.
Писмените доказателства са обективни, непредубедени и достоверни.
Показанията на свидетелите Л. Д. Ш., П. Н. Д., Ц. Н. Н. са последователни,
звучат достоверно, почиват на непосредствени впечатления, за които
свидетелите имат спомен, а и защото съдържанието им /фактическите данни/
намират пълна опора в събрания и проверен по делото писмен доказателствен
материал, пряко изясняват доказуемия факт по делото, с който са в причинна
връзка.
От заповед № РД-49-199/16.05.2011 г на Министъра на земеделието и
храните и заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
горите № 694/15.08.2022г. се установява, че административно наказващият
орган е разполагал с териториална и материална компетентност.
От позволително за сеч № * от 22.06.2022г. и позволително за сеч № *
от 22.06.2022г. се установява, че за процесните два отдела и подотдела са
издадени позволителни за сеч на името на П. Н. П., с което се разрешава
извършване на сеч в имота за срок от 25.06.2022г. до 30.12.2022г.
3
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ съдът достига до следните правни изводи:
Издаденото НП е от вида на обжалваемите. Спазен е преклузивният
четиринадесетдневен срок от връчването на НП /21.04.2023г./, установен в
чл.59 ал.2 от ЗАНН срок при депозиране на жалбата. Видно от приложеното
заверено копие на известие за доставяне обр. 243 обжалваното НП е връчено
на жалбоподателя на 21.04.2023г., като жалбата срещу него е депозирана в
законоустановения четиринадесетдневен срок – на дата 05.05.2023г., видно от
отбелязването върху жлбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, нарушенията по
закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на
служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури,
които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, както и
определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната
агенция по горите. Следователно, с факта на съставяне на процесния АУАН
от свидетеля Ш. и с оглед заеманата от него длъжност - „Главен специалист
горски инспектор“ при РДГ-С., за което данни са изложени непосредствено
при снемане на самоличността на лицето и в писмените доказателства, се
обосновава извод за надлежна материална компетентност на актосъставителя
по ЗГ. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и в двете
хипотези както тримесечния от датата на установяване на процесното
нарушение, станало със съставяне на цитирания констативен протокол, на
която дата може да се приеме, че е бил открито и санкционираното лице, така
и едногодишния от датата на извършване на деянието.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, оправомощен с
представената Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на
земеделието и храните и заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по горите № 694/15.08.2022г.
Осъществяваният от районния съд контрол за законосъобразност на
едно НП обхваща спазването на процесуалните правила при издаването му,
наличието на отклонения при приложението на материалния закон и
доказаността на обвинението. В определените от закона хипотези
административнонаказателното производство започва със съставяне на
АУАН, който има три основни функции – констатираща, обвинителна и
4
сезираща. По отношение на обвинителната си функция АУАН има роля,
каквато има обвинителният акт в производството по НПК - с него се
определят пределите на административнонаказателното обвинение от
фактическа и правна страна. По тази причина той трябва да съдържа данни за
всички обективни и субективни признаци от състава на посочената като
нарушена норма от съответния нормативен акт. В случая със съставения
АУАН е допуснато характерно съществено процесуално нарушение като
словестно са отразени факти за две самостоятелни нарушения, а цифрово е
отразено само едно нарушение. Едва с обжалваното НП се повдига ново
обвинение за второ нарушение. Очевидно липсва правно единство между
повдигнатото административнонаказателно обвинение по реда на чл. 36, ал.1
от ЗАНН и произнасянето на наказващия орган по него. Несъответствието
между правните квалификации на деянието и фактите, обосновали извод за
нарушение, съдържащи се в съставения АУАН и в издаденото въз основа на
него НП, представлява съществено нарушение на
административнопроцесуалните правила, което несъмнено е довело до
съществено нарушаване на правото на защита на санкционираното лице. На
практика П. е санкциониран за непредявено му със съставения АУАН
нарушение. Въвеждането на второ нарушение едва при издаване на НП го е
поставило в положение да не може да се защити срещу новото обвинение още
в административната фаза на процеса, тъй като такова обвинение му е станало
известно едва с връчването на препис от издаденото НП. Недопустимото
изменение на административнонаказателното обвинение чрез включване на
нови нарушения, нефигуриращи в съставения АУАН, при това обуславящи
по-тежка административнонаказателна отговорност, накърнява правото на
пълноценно участие на дееца в процеса. Той е лишен възможността да се
възползва от гарантираните му от закона процесуални възможности за защита
срещу отправеното му обвинение от самото начало на образуваното
производство. Този порок на АУАН е от категорията неподлежащи на
саниране от наказващия орган чрез упражняване на правомощието му по чл.
53, ал.2 от ЗАНН доколкото касае промяна в състава на вмененото с АУАН
административно нарушение.
Мотивиран от изложеното до тук настоящият съдебен състав прие, че
обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
5
По разноските:
Съгласно указанията в т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК на ВКС, предпоставка за основателността на претенцията за
разноски е те действително да са заплатени и заплащането да е удостоверено
по съответния начин. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде
указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е
задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например
по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова
заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните
банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е
заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има
характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е
договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В случая липсват
каквито и да са документи удостоверяващи договаряне и заплащане на
адвокатско възнаграждение
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б.,
въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 975 от 11.04.2023г. на
инж. Н. А. Н., зам. Директор РДГ – С., упълномощен със заповед РД
*/15.08.2022г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
горите и заповед РД49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и
храните, с което на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 и чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона
за горите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, на П. Н. П., с ЕГН: **********, са
наложени две административни наказания "глоба" в размер от по 300 лв., за
две нарушения на чл. 257, ал. 1, т. 1, предл. 1 ЗГ във връзка с чл. 12б, ал. 1, т.
5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на П. Н. П., с ЕГН: **********
за заплащане на разноски за процесуално представителство по а. н. дело №
268/2023 г. по описа на Районен съд - Б..
6
Решението може да се обжалва пред Административен съд – С.
област в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7