Р Е Ш Е Н И Е
гр.София
, …………….2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV въззивен
наказателен състав, в публично заседание
на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ : ЕМИЛ ДЕЧЕВ
ПЕТЪР МИНЧЕВ
при секретаря Даниела Генчева и
в присъствието на прокурора Красимир Кирилов като изслуша докладваното от с-я
Ангелов в.н.о.х.д.№ 2 134 по
описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 27.11.2017 г. по НОХД № 5 529/13г. по
описа на СРС, НО, 94 състав е признал подсъдимата Ф.А.Д. за невиновна в това,
че на 24.10.2012г. в гр.София, кв.
„Орландовци”, ул. „****** в класната стая на първи „А” клас в ** ОУ „Васил
Левски” се заканила с убийство на Р.Г.Д. с думите: „Маймуно такава, ти си луда,
ти си за лудница, махай се от училище, ще те убия, ще изпратя хора да те убият”
и това заканване е възбудило у Р.Г.Д. основателен страх за осъществяването му и я е оправдал по повдигнатото й
обвинение по чл.144, ал.3, пр.1 от НК.
С
присъдата СРС, НО, 94 с-в се е произнесъл по предявените гражданските искове и
разноските по делото както следва:
-отхвърлил
е предявения от Р.Г.Д. граждански иск за заплащане на
сумата от 1000, 00 /хиляда/ лева - обезщетение за претърпени в резултат на
деянието по чл. 144 ал. 3, вр. ал.1 от НК имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на деянието - 24.10.2012г. до окончателното изплащане
на сумата.
-отхвърлил е предявения от Р.Г.Д.
граждански иск за заплащане на сумата от 8000, 00 /осем хиляди/ лева - обезщетение
за претърпени в резултат на деянието по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието -
24.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата;
-осъдил е подс. Ф.А.Д. на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
да заплати на гражданския ищец Р.Г.Д. сумата от 3000 (три хиляди) лева
- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в пряка причинно
следствена връзка с лека телесна повреда, изразила се в болка и страдание,
причинена от Ф.Д. на Р.Д. ***, чрез нанасяне на удари по главата с раница,
ведно със законната лихва върху сумата от 24.10.2012г. до окончателното й
изплащане.
-отхвърлил е предявения от Р.Г.Д. срещу Ф.А.Д. граждански
иск за заплащане на сумата от 1000 (хиляда) лева -
обезщетение за претърпени в резултат на деянието по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 130, ал. 2 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
деянието - 24.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата, като недоказан.
-осъдил е подс. Ф.А.Д. на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати в полза на държавния бюджет и
по сметка на СДВР сумата от 70, 00 (седемдесет) лева -
разноски, направени в досъдебната фаза на производството; по сметка на съда -
сумата от 270, 00 лева (двеста и седемдесет) лева - разноски в
съдебната фаза, както и основание чл. 190, ал. 2 от НПК - сумата от по 5, 00 (пет) лева
- за издаване на всеки изпълнителен лист.
- осъдил е подс. Ф.А.Д. на основание чл. 2 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, да заплати
по сметка на съда сумата от 120 (сто и двадесет) лева - държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск.
От така постановената присъда на
СРС са останали недоволни представителя на държавното обвинение и подс. Д.,
които чрез съответните процесуални способи са инициирали въззивен контрол върху
първоинстанционната присъда.
В протеста ( и допълнението към него) се възразява срещу наказателно оправдателната част на присъдата,
като се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Прокурорът сочи,
че при изяснена фактическа обстановка кореспондираща с тази, изложена и в
обвинителния акт, съдът неправилно е приел, че обвинението за извършено
престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК е недоказано. Твърди, че в хода
на съдебното следствие са събрани множество доказателства, от които е видно, че
именно подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението, за което е предадена на съд. Иска от въззивния съд да отмени
присъдата на СРС в наказателно-оправдателната част и да постанови нова, с която
да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение по чл. 144, ал.3,
вр. ал.1 от НК , като й наложи и справедливо наказание.
Подс. Ф.Д. чрез упълномощения си защитник адв. С.Т. оспорва присъдата на СРС в гражданско- осъдителната и в частта за разноските, като излага съображения
за отпаднало основание за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимата и отговорността й за разноски. Прави се искане за отмяна на присъдата в
тези й части и потвърждаването й в останалата част.
В съдебно заседание прокурорът от
СГП поддържа протеста, като заявява, че обстановката
при извършването на деянието несъмнено сочи на извършено престъпление по чл.
144, ал.3 от НК. Пледира въззивния съд да отмени протестираната присъда в
наказателно-оправдателната част и да постанови нова, с която подс. Д. да бъде
осъдена по повдигнатото й обвинение.
Служебно назначеният повереник на
частния обвинител и граждански ищец Р.Г.Д. - адв. М.Н.
споделя становището на прокурора, като прави искане за отмяна на първоиннстанционната
присъда в протестираната част и постановяване на нова – осъдителна - от
въззивния съд. Пледира за потвърждаването на присъдата в гражданско –осъдителната
част, като намира въззивната жалба за неоснователна.
Самият частен обвинител Р.Д. не
се явява в производството пред въззивната инстанция.
Упълномощеният защитник на
подсъдимата Ф.Д. – адв. М. поддържа въззивната си жалба и оспорва въззивния
протест, като съда да остави без уважение попадения протест и уважи подадената
от нея жалба по съображенията, изложени в нея. .
Подс. Ф.Д. се съгласява с
доводите на защитника си, без да изтъква свои такива.
В предоставената й последна дума
прави искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда в наказателно-оправдателната
й част.
Пред
настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не представя
писмени такива.
Въззивният съд също не счете служебно за необходимо да
допуска провеждането на съдебно
следствие и събирането на доказателства.
Софийски
градски съд, Наказателна колегия, ХІV въззивен състав, като съобрази изложените
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за
установено следното:
Релевантни
за определяне обхвата на въззивната проверка са следните факти с процесуално
значение:
Подс. Ф.Д. е предадена на
съд освен за посоченото престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК, така и по
обвинение за такова по чл. 131, ал. 1 т. 1, вр. чл. 130, ал. 2 от НК – за това,
че на 24.10.2012г. в гр. София, кв. „Орландовци“, чрез нанасяне на удари по
главата е раница причинила на Р.Г.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане и оток в лявата челна област на главата, причинило на Р.Г.Д.
болка и страдание, като телесната повреда е причинена на длъжностно лице -
възпитател в училището, при изпълнение на служебните й задължения.
Преди даване ход на първоинстанционното съдебно следствие, СРС е приел за съвместно разглеждане 4 (четири) иска, предявени от Р. Д. срещу подс. Ф.Д. с правно основание чл. 45 от ЗЗД – 1. за сумата от 1000 /хиляда/ лева - обезщетение за претърпени в резултат на деянието по чл. 144 ал. 3, вр. ал.1 от НК имуществени вреди; 2. за сумата от 8000 /осем хиляди/ лева - обезщетение за претърпени в резултат на деянието по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК неимуществени вреди; 3. за сумата от 3000 (три хиляди) лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130, ал. 2 от НК и 4. за сумата от 1000 (хиляда) лева - обезщетение за претърпени в резултат на деянието по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130, ал. 2 от НК имуществени вреди, като към четирите претенции съдържат акцесорни искания за присъждане на лихвата върху главницата от датата на деянията до окончателното заплащане на сумата.
В хода на първоистанционното
съдебното следствие, с определение, постановено в о.с.з. на 27.11.2017г., воденото срещу Ф.Д.
наказателно производство в частта по обвинението за извършено престъпление по
чл.131, ал. 1, т. 1, вр. чл.130, ал. 2 от НК е прекратено от СРС на основание чл.
289, ал.1, чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК - поради изтекла абсолютна давност, което
определение е влязло в сила поради необжалването му от страните по делото.
От така изложените факти с
процесуално значение следва, че извън обхвата на въззивния контрол остават:
1.обвинението
за извършено от подс. Ф.Д. престъпление по чл.131, ал. 1, т. 1, вр. чл.130, ал. 2 от НК, тъй като за него е налице влязло в сила определение
за прекратяване на наказателното производство;
2. гражданско – отхвърлителната част на първоинстанционната присъда ( частта, с която са отхвърлени исковете): 1. за сумата от 1000 /хиляда/ лева - обезщетение за претърпени в резултат на деянието по чл. 144 ал. 3, вр. ал.1 от НК имуществени вреди; 2. за сумата от 8000 /осем хиляди/ лева - обезщетение за претърпени в резултат на деянието по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК неимуществени вреди и 3. за сумата от 1000 (хиляда) лева - обезщетение за претърпени в резултат на деянието по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130, ал. 2 от НК имуществени вреди), тъй като с оглед действащото диспозитивното начало по отношение на гражданските искове, намеса на въззивната инстанция е недопустима без изрично искане (въззивна жалба) от гражданския ищец, каквато в случая не е налична.
След очертаване на пределите на въззивния контрол и в
изпълнение на задълженията си да извърши собствен анализ на събраните от
първата инстанция доказателства настоящият състав прие за установено от
фактическа страна, че към месец октомври 2012г. св. Р.Д. работела на длъжност „старши възпитател“ в **ОУ
"Васил Левски", находящо се в гр. София, на ул. "**, като водела часовете по занималия на учениците в I
„а“ и „б“ клас в училището. Синът на подсъдимата Д. - Ф.Ф.С., се обучавал в
първи клас с класен ръководител св. Ц.Г.,
като същият бил дете със специални образователни потребности. На 24.10.2012г. св.
Р. Д. се намирала в сградата на **ОУ „Васил Левски“ и изпълнявала служебните си
задължения, като около 12.30 часа се насочила към класната стая, в която
трябвало да започне учебни занятия с учениците от първи клас. Пред вратата на
класната стая я чакала подсъдимата Ф.Д.. Синът на подсъдимата се оплакал на
майка си, че св. Р.Д. го ударила и
подсъдимата поискала обяснения по този повод от учителката. Св. Р.Д. влязла в
класната стая, където по това време се намирали ученици от първи клас, както и св.
Ц.Г. и св. Р.И.- майка на един от учениците. Подсъдимата последвала в класната
стая св. Р. Д. и продължила да я обвинява в недобро отношение към сина й, както
и че го е удряла, което св. Р. Д. отричала. В един момент подсъдимата Ф.Д.
замахнала с дясната си ръка, в която държала ученическата раница на сина си,
която съдържала учебни принадлежности, и нанесла на св. Р.Д. удари с раницата в
областта на лявата част на главата. В този момент свидетелките Г.и И.се
намесили и разтървали двете жени. Частната обвинителка Р. Д. съобщила за
случилото се намиращия се в приемната на 02 РУ - СДВР, разположена на първия
етаж на училището, полицейски инспектор – св. Й.Д., на охранителя на училището –
св. Я.Х., както и на помощник - директора на училището – св. М.М.. Впоследствие
св. Р. Д. почувствала отпадналост и неразположение, болки в главата, била й
поставена диагноза хронично посттравматично главоболие и депресивен епизод,
което наложило и отсъствието й от училището поради временна неработоспособност.
За преодоляване на последиците от травмата пострадалата приемала сънотворни
лекарства за период от шест месеца.
Съгласно заключението
на назначената в хода на д.п. съдебномедицинска експертиза в резултат на
нанесените удари с раница по главата пострадалата Р.Д. е получила кръвонасядане
и оток в лявата челна област на главата, които са й причинили болка и
страдание.
Съгласно заключението
на допуснатата в хода на съдебното следствие съдебномедцинска експертиза
поставените диагнози посттравматично главоболие и депресивен епизод са
съвместими и са следствие на претърпяната закрита черепно - мозъчна травма,
причинена от удари с твърд, тъп предмет по главата.
Следва да бъде посочено, че фактическата
обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от районния съд. Установени
са по безспорен начин всички
обстоятелства, релевантни за правилното му решаване и визирани в чл.102, т.т.1-3
от НПК. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени
след пълен и задълбочен анализ на
събраните по делото доказателства –показанията на свидетелите Ц.Г. (вкл. и
частично приобщени от досъдебното производство на основание чл. 281 ал. 5, вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК), на Р.Д. (вкл. и
частично приобщени от досъдебното производство на основание чл. 281, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 1 НПК), на М.А., на М.М., на Я.Х. (вкл. и частично приобщени на
основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК показания на този свидетел, дадени
пред друг състав на съда), на Р.И.(вкл. и частично приобщени на основание
чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т.2 НПК от досъдебното производство), на В.Д., на Д.М.,
на Й.Д.; заключенията на изготвените в хода на производството съдебномедицински
и комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертизи, потвърдени при
разпита на експертите в хода на първоинстанционното съдебно следствие, както и писмените
доказателства - съдебномедицинско
удостоверение, длъжностна характеристика, справка за съдимост, медицинска
бележка за Ф.Ф.С. амб. № 56/18.04.2013г., амбулаторни и болничен лист, издадени
за св. Р. Д., характеристика и препоръка св. Р. Д., епикриза, характеристика и
експертно решение № 2209 от 30.06.2016г. за Ф.Ф.С., становище и характеристика
за св. Р. Д..
Следва да се отбележи, че
първоинстанционният съд внимателно е обсъдил противоречията в доказателствените
материали, преди да приеме за установена изложената фактическа обстановка. На
основата на непосредствено събраните и проверени материали, е дал вяра на едни
доказателства и е отхвърлил други. Аргументирано е обсъдил достоверността на
гласните доказателствени средства относно наличието на заканата срещу личността
на частния обвинител – показанията на пострадалата Р. Д. от една страна и противостоящите им по информационна насоченост гласни
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Ц.Г. и Р.И.- от друга с оглед както на съпоставката им с останалите
доказателствени средства по делото, така и според собствената им убедителност,
преценена съобразно тяхната последователност, непротиворечивост и обективност. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че за втората група гласни доказателствени средства липсват
данни за предубеденост и заинтересуваност
от изхода на делото, като при преценката на достоверността на гласните
източници на информация ги е ползвал, тъй като качествената им характеристика
не е поставена под съмнение – липсват данни за тенденциозност към обвинителната
или оправдателната тези и възпроизвеждат непосредствени свои възприятия. В
съответствие с правилата на формалната логика, СРС е изградил изводите си по
фактите въз основа на показанията на св. Г.и св. И., като е приел свидетелстването
на пострадалата за отправена й закана за убийство от страна на подсъдимата за
изолирана и опровергаваща се от показанията на свидетелите – очевидци, респ. е
приел обвинението по чл. 144, ал.3 от НК за недоказано. Не така стои въпросът
относно нанесените на пострадалата от подсъдимата удари – за този правнозначим
факт са налични наслагващите се свидетелски показания на пострадалата, св. Г.и св. И.( и трите възпроизвеждащи непосредствени възприятия) и
обективните (медицински) данни при освидетелстването на пострадалата, намерили
отражение в издаденото СМЕ и научно интерпретирани в заключението на СМЕ. В
този аспект нанасянето на удари от подсъдимата, жертвата на агресията (
пострадалата), мястото на нанасянето им ( главата), средството на
престъплението – ученическа раница и медикобиологичната характеристика на
уврежданията се установяват еднозначно и категорично от доказателствената
съвкупност, която по отношение на тези правнозначими факти не разкрива
съществени противоречия.
В заключение качествената характеристика на доказателствените
средства, каквито се явяват показанията на пострадалата Р.Д. ( с оглед
последователността, категоричността и вътрешната им убедителност), и изолираността им от останалия, събран по
делото доказателствен материал, водят до извода, че същите не са в състояние да обоснове
доказаност на обвинението по несъмнен и категоричен начин. В случаи като този,
при наличие на предходни отношения между пострадал и деец и последващо
влошаване на взаимоотношенията им, особено внимателно и прецизно следва да се
изследва достоверността на доказателствените средства. При
преценка на показанията на пострадалия съдът
се ръководи от правилото, че показанията
едновременно са източник на доказателства, средство за защита на
накърнени от престъплението права, както и възможност посредством наказателното
производство да се разрешат други съществуващи конфликти. Т.е.в случаи, сходни
с настоящия, мотивацията на пострадалия, излагащ уличаващи показания, може да
бъде най – различна – от желание да се разкрие обективната истина до желание да
се навреди на подсъдимия по една или друга лична причина. Ето защо и обоснован
се явява доказателственият извод на първоинстанционния съд за липса на
достоверност на показанията на св. Р.Д. относно наличието на закана с убийство
от страна на подс. Ф.Д.. В този аспект
направеното в протеста отспорванане на фактическите и доказателствените изводи
на първата съдебна истанция не се явява основателно.
Заключенията на СМЕ, КСППЕ са
обективни и пълни и въз основа на тях се установяват медикобиологичната
характеристика на уврежданията на пострадалата и последващото нейно психичното
състояние, като писмените доказателства по делото имат единствено спомагателно
значение.
Въз основа на така изложените
фактически изводи съдът намира от правна страна следното:
Протестът на СРП е неоснователен,
а възззивната жалба на подс. Ф.Д. – частично основателна.
По същество присъдата на СРС в
наказателно- оправдателната част е правилна. Подсъдимата Ф.Д. следва да бъде
оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.144, ал.3, пр.1 от НК поради неговата недоказаност .
Събраният по делото
доказателствен материал не подкрепя фактическата обстановка, описана в
обстоятелствената част на обвинителния
акт. При така събраните доказателства и техния анализ не е възможно да бъде
направен еднозначен извод, че подс. Ф.Д. е извършила престъплението, за което е
предадена на съд. По делото не са събрани доказателства, установяващи по
категоричен начин, че подс. Д. е извършила изпълнителното деяние на състава на
престъпление по чл. 144, ал.3 от НК - да
се е заканила с убийство на частния обвинител Р. Д. с думите: „Маймуно такава,
ти си луда, ти си за лудница, махай се от училище, ще те убия, ще изпратя хора
да те убият” . При
установените по делото факти и изолираността на версията на пострадалата, не може да бъде направен извод, че подсъдимата е
извършила престъпление срещу личността
на частния обвинител При така приетото за
установено и събрания доказателствен
материал СГС счита, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е
признал подсъдимата Д. за невиновна в извършване на престъплението по чл. 144,
ал.3, вр. ал.1 от НК, за което й е повдигнато обвинение и е отказал да ангажира
нейната наказателна отговорност. Недопустимо е постановяването на осъдителна
присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин, когато не са
изяснени напълно обстоятелствата, касаещи същото обвинение. Само когато всички
факти, включени в причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото
авторство бъдат установени безспорно и
категорично, съдът може да постанови съответна осъдителна присъда. Последната
не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи
досежно престъплението, участието на подсъдимия в извършването му и неговите
обективни и субективни признаци. Съдът признава подсъдимия за виновен само и
единствено когато обвинението е доказано по несъмнен начин /чл.303,ал.2 от НПК/, което е гаранция за реализиране правата на обвиняемия, респ. подсъдимия в
наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в
чл.16 от НПК.
С оглед на изложеното и поради съвпадане на крайните правни изводи
на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановената от СРС,
НО, 94 състав присъда по НОХД № 5529/13г.следва да бъде потвърдена в нейната
наказателно-оправдателна част, а подаденият срещу нея протест – оставен без
уважение.
Не така стои въпросът с
депозираната от подс. Ф.Д. въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда в частта й относно разноските. Тук пред скоби
следва да бъде отбелязано, че направеното във въззивната жалба оспорване на
основанието за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимата е в
противоречие със задължителната практика на ВКС – според разрешението, дадено в
ТР № 1/2013г. по т.д. № 2/2012г. на ОСНК на ВКС съдът дължи произнасяне по
приетия за съвместно разглеждане предявен от пострадалия граждански иск дори
след прекратяването на наказателното производство поради изтекла давност за
наказателно преследване. Според ПП № 9/61 г. на ВС, изм. с ПП № 7/87г. на
ВС основанието на граждански иск в
наказателния процес е деянието, предмет на обвинението, от което следва, че
погасяването на наказателната отговорност (прекратяването на наказателното
производство) не е пречка за ангажиране гражданската такава на делинквента. В
този смисъл липсва „отпаднало основание“ разбирано като функция от
прекратяването на наказателното производство по обвинението за престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 1, вр. чл. 130, ал. 2 от НК спрямо подс. Ф.Д.. Напротив -
в случая са налични елементите на гражданския деликт, обуславящи отговорността
на подс. Д. съобразно принципа „не вреди другиму“. Както бе посочено гражданската отговорност на подс. Д.
спрямо пострадалата Д. е ангажирана на основание чл.45 и сл. от ЗЗД,
т.е. на плоскостта на непозволеното увреждане. Деянието, увреждащо здравето на
пострадалата с характеристиките на лека телесна повреда (кръвонасядане и оток в
лявата челна област на главата, които са й причинили болка и страдание) е
противоправно. Същото е виновно извършено, при пряк умисъл - подсъдимата
е съзнавала обективните условия на деянието, а именно общественоопасния му
характер - знаела е, че то е от естество да увреди здравето на пострадалия, и
отражението му върху действителността /общественоопасните последици, изразяващи
се във факта на конкретните причинени увреждания/, с което е изпълнен
интелектуалния момент от умисъла; налице е и волевият момент-подсъдимата е
искала, пряко е целяла настъпването на общественоопасните последици от
конкретен вид - съдът намира, че деецът е действал с пряк умисъл, като във
волеви аспект пряко е целял настъпването на причинената телесна повреда, като в
тази връзка съобразява обективно механизма на деянието- нанасянето на множество
удари с тежък предмет( раница, съдържаща ученически пособия) в главата на
пострадалата, които действия водят неизбежно до причиняване на конкретния
вредоносен резултат, а оттук и сочи на желание за причиняването му. Установено
е по категоричен начин и наличието на вредоносен резултат, както и причинната
връзка между него и поведението на подсъдимата. Ето защо са налице
предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимата Д.. За
определяне на размера на дължимата от подсъдимата обезвредата за причинените на
пострадалата неимуществени вреди е приложима разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и
визирания в нея принцип на справедливост. ВКС изтъква в т.2 на ПП №4/1968 г.,
че понятието “справедливост” по смисъла
на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а при определянето му следва да изхожда
от конкретните обстоятелства като
характерът и начинът на извършване на увреждането, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. Съдът, след като прецени последиците
от противоправното поведение на подсъдимата по отношение на физическото здраве
на пострадалата, както и продължителността на оздравителния процес и неминуемо
свързаните с тях негативни изживявания ( нетрудоспособност за срок от 2 месеца,
прием на сънотворни лекарства за срок от 6 месеца, главоболие, депресивен
епизод), намира, че СРС правилно е приел за доказана гражданскоправната
претенция в нейната цялост - за сумата от 3 000лв., която в конкретния случай и
предвид дълготрайното възстановяване на пострадалата е в състояние да компенсира
причинените й от деянието вреди с неимуществен характер. Предвид изричното
искане в тази насока на гражданския ищец следва да му бъде присъдена и законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането / тъй като тогава делинквентът е изпаднал в забава – чл.84, ал.3, вр. ал.1
от ЗЗД/ до окончателното заплащане на сумата. Законова последица от това
разрешение е възлагането на следващата
се държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 4% от присъдената
сума в тежест на подс. Д. – в размер на 120 ( сто и двадесет ) лева. По изложените съображения и в тази й част
присъдата на СРС е правилна, а депозираната въззивна жалба е неоснователна.
Неправилно и в разрез с разпоредбата
на чл. 190, ал.1 от НПК СРС е присъдил в тежест на подс. Ф.Д. направените по
делото разноски - осъдил я е на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, да заплати в полза на
държавния бюджет и по сметка на СДВР сумата от 70, 00 (седемдесет) лева
- разноски, направени в досъдебната фаза на производството; по сметка на
съда - сумата от 270, 00 лева (двеста и седемдесет) лева -
разноски в съдебната фаза. Както бе посочено чл. 190, ал.1 от НПК е
категоричен, че когато подсъдимият е признат за невиновен или наказателното
производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за
сметка на държавата и настоящият казус попада и в двете посочени от закона
хипотези – по обвинението по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК подс. Д. е призната
за виновна, а по обвинението по чл. 131, ал. 1 т. 1, вр.
чл. 130, ал. 2 от НК наказателното производство е прекратено. Не може да бъде
споделено разбирането на СРС, че „с приемане на гражданския иск за съвместно разглеждане в
рамките на наказателния процес, гражданската претенция става част от
наказателното производство“, тъй като не държи сметка за акцесорния характер на
гражданския иск и неговата относителна самостоятелност от наказателното
обвинение, какъвто е и именно настоящия случай. Направените по дела от общ характер разноски са пряка
функция от основателността на обвинителната теза и в случаите на нейна
неоснователност или прекомерно забавяне на реализирането на отговорността на
дееца, последният не може да бъде адресат на имуществени задължения,
произтичащи от именно действия с насоченост към доказването на обвинението/ята.
Следва извод, че подс. Д. не дължи разноски по делото, а същите следва
да останат за сметка на Държавата, в която насока присъдата на СРС следва да
бъде изменена.
При цялостната служебна проверка
на присъдата въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на
доказателствата.
Воден от горното
и основание чл. 334, т.т. 3 и 6 от НПК, Софийски градски съд, НО, ХІV
въззивен състав
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда от 27.11.2017 г. по НОХД № 5 529/2013г.
по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 94 състав В ЧАСТТА
относно разноските - сумата от 70,
00 (седемдесет) лева - разноски, направени в досъдебната фаза на
производството и сумата от 270,
00 лева (двеста и седемдесет) лева – разноски, направени в
съдебната фаза, като
ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 190, ал.1 от НПК направените по делото разноски да останат за сметка на Държавата.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата от 27.11.2017 г. по НОХД № 5 529/2013г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 94 състав в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.