РЕШЕНИЕ
гр.С., 12.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во
ГО, 11 състав в публичното заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди
и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря Димитрова и в
присъствието на прокурора .....…….…..... като разгледа докладваното от съдията
гр.дело N: 5 115 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
В исковата молба на Ц.Х.К., гр.П.
се твърди, че в ре-зултат на ПТП, настъпило на 27.11.2013 г. около 8,00 ч. на бул.”Цар
Освободител” в гр. П. по вина на водача на л.а.”Форд Фиеста” с ДК № ********,
призната с влязла в сила присъда по нохд № 4522/14 г. на Пловдивски РС, същата в
качеството й на пешеходец. Поддържа се и че в резултат на произшествието ищцата
е получила контузия на главата с раз-късно-контузна рана в окосмената и
теменната част, мозъчно сътресение – лекостепенно и счупване на малкопищялната
кост на десния долен крайник в горната трета на подбедрицата без разместване на
костните фрагменти, от което въпреки проведеното й стационарно и амбулаторно
лечение не се е възстановила към момента и е търпяла от същото болки и
страдания, значителни социално-битови ограничения, вкл. и относно придвижването
и обслужването, като близо година не е могла да изпълнява и професионалните си
задължения като вещо лице. Сочи се и че за лекия автомобил, управляван от виновния
водач, е налице издадена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” от
ответника – полица № 22113001826066 от 15.07.2013 г. със срок на покритие от 16.07.2013
г. до 15.07.2014 г., по силата на която застрахователят на виновния водач,
следва да я обезщети за нанесените й неимуществени вреди.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответната страна да й заплати обезщетение за претендираните
неимуществени вреди в размер на 80 000,00 лева, ведно със законната лихва, считано
от 27.11.2013 г. до окончателното заплащане на сумата и направе-ните по делото
разноски.
Ответникът – З.К.„Л.И.” АД, гр.С.
в подадения пис-мен отговор в срока по
чл.367, ал.1 ГПК оспорва изцяло предявения иск, както по основание, така и по
размер. Оспорва изложените в исковата молба твърдения относно механизма на
осъществяване на процесното събитие и причините за същото; възникването на
всички опи-сани като вид и характер вреди за ищцата и наличието на
причинно-следствена връЗ.а на тези вреди и ПТП. Излага доводи и че размерът на
претендираното обезщетение е неснователно завишен и прекомерен с оглед принципа
на справедливост по чл.52 ЗЗД, както и че ответното дружество не дължи
заплащането на лихва от заявения момент, тъй като не е изпаднало в за-бава.
Релевира и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата – с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД, поради това, че е допуснала
нарушения на установените в чл.113, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП и чл.114, т.1 и т.2 ЗДвП правила. Претендира
заплащането на разноски по делото.
Съдът, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, съгласно раз- поредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Не се спори между страните в процеса, което се
потвърждава и от представената по него влязла в сила – на 18.03.2013 г., присъда
№ 383 от 17.12.2014 г., постановена по нохд № 4 522/2014 г. по описа на Пловдивски
районен съд /ПРС/, НО, 13 наказателен състав /неоспо-рена от страните/, че подсъдимият
по това дело А.А.Т., ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 27.11.2013
г. в гр.П. на кръстовището на бул.”Княгиня Мария Луиза” и ул.”Цар Освободител”
при управление на МПС – лек автомобил /л.а./ „Форд Фиеста” с ДК № ******** е нарушил правилата за
движение по пътищата по пътищата, като не е намалил скоростта в случай на
необходимост при приближаване на пеше-ходна пътека тип „Зебра” и не е спрял при
възникнала опасност, като не е пропуснал премина-ващия пешеходец Ц.Х.К. от гр.П.
и по непредпазливост е при-чинил средна телесна повреда на пешеходката Ц.Х.К.,
изразяваща се в счупване на малкопищялната кост на дясната подбедрицата без
разместване на костните фраг-менти, причинило трайно затрудняване на движенията
на десния долен крайник по смисъла на чл.129, ал.2 НК – престъпление по чл.343,
ал.3, б.”а” във вр. с чл.343, ал.1, б.”б” във вр. с чл.342, ал.1 НК и чл.20,
ал.2 ЗДвП.
Обстоятелствата във връзка с
реализиране на инцидента на посочената място и дата, участниците в него,
механизма на произшествието и получените увреждания от пешеходката / фрактура
на десен крайник и нараняване в областта на главата/ се потвърждават и от
приетия в процеса констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 27.11.2913
г. на ОДМВР-Па-зарджик, първите три групи обстоятелства – и от протокола за
оглед на местопроизшествие на РЕП – П. с фотоалбума, неразделна част от него.
С оглед становищата на страните в
производството за безспорни и ненуждаещи се от допълнително доказване са приети
и фактите, че МПС – л.а. марка „Форд”, модел „Фиеста” с ДК № ******** е бил застрахован
в ЗК „Л.И.” АД по задължителна застраховка риск „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по застрахователна полица № 22113001826066, сключена на
15.07.2013 г. със срок на покритие от 16.07.2013 г. до 15.07.2014 г., както и
че последната е била в действие към датата на процесното събитие –
обстоятелства, които се потвърждават и от удостоверените данни от извършената
проверка от органите на МВР в констативния протокол за ПТП от 27.11.2013 г.
За изясняване на делото от фактическа страна
по искане на ищцата в производството е ангажирана медицинска документация: лист
за преглед на пациент в спешно отделение от 27.11.2013 г. с допълнителен лист
към него № 3342; заверено копие от ИЗ № 18 985 за периода от 27.11.2013 г.
до 03.12.2013 г. на „МБАЛ-П.” АД с епикризата по нея; резултат от образно
изследване № 394/16.01.2014 г.; епикриза по ИЗ № 1818 за периода от 29.01.2014
г. до 05.02.2014 г. на „МБАЛ-П.” АД; амбулаторни листове № 000407/19.02.2014 г.
и № 000016/05.03.2014 г.; резултата от МРТ изследване на дясна колянна става №
922/17.03.2014 г.; епикриза по ИЗ № 3701 за периода от 20.11.2014 г. до
27.11.2014 г. на „НСБФТР” ЕАД, гр.С.; електромиография от 20.11.2014 г.;
епикриза по ЛИБ № 4667/2015 г. за периода от 10.02.2015 г. до 13.02.2015 г. на
„В.А.– МБАЛ” С.; резултати от образни изследвания №№ 27360/11.02.2015 г. и
27 383/12.02.2015 г.; епикриза по ИЗ № 5927 за периода от 02.12.2015 г. до
09.12.2015 г. на „СБР-НК” ЕАД, Филиал Велинград и епикриза по ИЗ № 662 за
периода от 08.03.2016 г. до 15.03.2016 г. на „НСБФТР” ЕАД, гр.С., и е допус-ната
комплексна съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, изготвена от вещите лица д-р Х.М.
– неврохирург и д-р Д.К. – ортопед-травматолог въз основа на приетите
доказателства по делото и личен преглед на пострадалата.
От приетото от съда и неоспорено
от страните заключение на комплексната СМЕ се установява, че в резултат на
процесното ПТП и в пряка връзка с него Ц.К. е по-лучила: ▪
Разкъсно-контузна рана в дясната теменно-тилна област на главата; ▪
Контузия на главата; ▪ Мозъчно сътресение; ▪ Фрактура на метафизата
на малкопищялната кост на дясната подбедрица и ▪ Разкъсване на медиалния
колатерален лигамент на дясната колянна става, във връзка с които в острия
период на травмата е проведено 7-дневно стационарно лечение, при което раната в
теменно-тилната част е обработена хирургично – ревизия, шев и дренаж, проведени
са необходимите изследвания и консултации, а фрактурата на малкопищялната кост
е третирана с гипсова имобилизация.
Видно е и че черепно-мозъчната
травма /ЧМТ/ е протекла с краткотрайно нарушение на съзнанието, без да са
налице медицински данни или свидетелски показания за пълна загуба
на съзнание /кома/; че тази
травма е протекла със умерено изразена общомозъчна симптомати-ка в острия
период и липса та спомен на момента на травмата и кратък период от време след
нея; че ЧМТ и контузията на главата имат медико-биологичната характеристика
„временно разстройство на здравето неопасно за живота”; че контузията на
главата е причинила болки и страдания за срок от 10-15 дни, както и че
последиците от ЧМТ са отзвучали за срок от 30-40 дни без остатъчни явления,
какъвто е възстановителния срок на травми с такъв характер при липса на
усложнения. Раната в теменно-тилната част е зараснала без усложнения, с
остатъчен белег в окосмената част на главата, непредизвикващ биологични или
естетични проблеми.
Констатира се и че
възстановителния период на счупването на малкопищялната кост е около 35 дни,
като по отношение на това счупване при пострадалата няма никакви
неблагоп-риятни последици; че увредата на медиалния колатерален лигамент
качествено е променило биомеханиката на движенията в колянната става, което
води до болезнени и нестабилни дви-жения в колянната става и ранно развитие на
постравматична артрозна болест; че при пра-вилно лечебно поведение
възстановителният период на увредената вътрешна връзка на коляното е между 45 и
60 дни, но тъй като към момента на изготвяне на експертизата през м. 03.2016 г.
последната все още е увредена възстановителният период на тази увреда би
завър-шил около два месеца след извършване на пластично възстановяване на тази
връзка чрез опе-ративна интервенция.
Обосновано е и заключение, че
изявените впоследствие здравословни проблеми от страна на шийния и поясния
отдел на гръбначния стълб при Ц.К. се дължат на напреднали дегенеративни
промени в съответните области и нямат пряка връзка с получените травматични
увреждания при ПТП.
По реда на чл.200, ал.2 ГПК
вещото лице д-р М. е пояснил, че по
делото няма дан-ни за травма на гръбначен стълб на ищцата при ПТП; че в анамнезата
й, снета във Велинград тя е съобщила за такава и това е записано, но обективни
данни за такава травма няма, д-р К. е посочил, че отклоняването на дясната
подбедрица, което е констатирал при прег-леда, означава, че от коляното оста на
подбедрицата се отклонява навън, т.е. пръстите, стъпа-лото отиват навън с около
15°; че всяка колянна става има освен два менискуса, две кръстни връзки, които
са вътре в коляното и две странични или колатерални връзки, които са отвън в
капсулата на колянната става и че това са връзките, които държат коляното, за
да не бяга наст-рани.
Конкретизирал
е и че извършването на оперативна интервенция за пластично възста-новяване на
увредената връзка не е необходимо, ако пострадалата смята да ходи цял живот с
шина със странични метални израстъци, за да не й бяга кракът, но рано или късно
ще трябва да се смени колянна става; че след такава операция ще се подобри
биомеханиката на движе-нието и стабилността на колянната става; че обемът няма
отношение към този въпрос; че няма друг начин за възстановяване, освен
оперативния – другият начин е било с гипс веднага след травмата; че възстановяването
след пластиката ще бъде минимум 2 месеца, тъй като 45 дни ще бъде в гипс и след
това трябва да се проведе раздвижване, като ще търпи болки и страдания със
среден интензитет.
За
изясняване на делото от фактическа страна във връзка със състоянието на ищцата
след произшествието, проведеното лечение, търпените неудобства и страдания, в
т.ч. и във връзка с поставената й гипсова имобилизация и предписания й
охранителен режим да не гледа телевизия, да не работи на компютър и да не
говори по телефона за 1 м.; настъпилите промени в походката й и начина й на
обличане, по искане на последната са събрани и гласни дока-зателства –
показанията на свидетелката Б. Х.К., нейна сестра.
Настоящата инстанция не кредитира ангажираните гласни доказателства в
частта им, че главоболието от травмата на главата на ищцата продължава и към
момента; че от инци-дента сестра й има проблеми и с кръста, както и че Ц.К.
постоянно ходи на реха-билитации и допълнителни процедури, тъй като същите са неточни,
почиват на предположе-ния или на казаното от самата ищца, а не на обективни
данни, като от друга страна същите противоречат на приети по делото безспорни
доказателства: изслушаната комплексна СМЕ, която съдът кредитира изцяло като
обоснована, обективна, всеобхватна и компетентно изгот-вена, и приетата
медицинска документация. Съгласно приетото заключение на СМЕ травмата на
главата е отшумяла напълно за 30-40 дни без остатъчни явления, както и че проблемите
на ищцата от страна на шийния и поясния отдел на гръбначния стълб се дължат на
общо заболяване на същата – напреднали дегенеративни промени, които не са в
пряка връзка с увредите при ПТП. От приетите експертизи от м.11.2014 г., от 2015
г. и 2016 г. се констатира, че провежданото в този период физикално лечение
касае общите дегенеративни заболявания на г-жа К. на гръбначния стълб, а не
увредата на крака, а от епикризата от ВМА от м.02. 2015 г. – и че последната е
получила исхемичен мозъчен инсулт, един от признаците на който е главоболието.
Решаващият
състав не дава вяра и на показанията на свидетелката в частта относно
поддържаната продължителност на временната нетрудоспособност на ищцата след
ПТП. При съществуващите у г-жа Ц.К. различни по вид и произход заболявания, надлеж-ното
удостоверяване на причините и срока на временната й нетрудоспособност,
вследствие на процесните увреждания може да бъде удостоверена само надлежни
медицински докумен-ти.
При така приетата фактическа обстановка,
установена от събрания по делото доказа-телствен материал, съдът намира, че са
налице условията за частичното ангажиране на отго-ворността на ответника по
заявения срещу него иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
Със сключването на договор за
застраховка „Гражданска отговорност” по чл.223, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в него сума от-говорността
на застрахованото лице за причинените от същото имуществени и неимуществени
вреди на трети лица, като по силата на чл.257, ал.2 КЗ /отм./ обект на този вид
застраховка е отговорността, както на собственика на МПС, за което е сключен валиден
застрахователен до-говор, така и на всяко лице, което ползва превозното
средство – предмет на поетия риск, на законно основание. С разпоредба на
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ законодателят е признал правото на увредения субект,
спрямо който застрахованият по посочения риск е отговорен по правилата на чл.45
и сл. от ЗЗД, да предяви и пряк иск срещу застрахователя за заплащането на
дължи-мото му се обезщетение за нанесените му вреди.
Пораждането на визираната отговорност
на застрахователя към момента на съответ-ното събитие се обуславя от съществуването
на валидно застрахователно правоотношение по риск „Гражданска отговорност” на
автомобилистите към този момент, както и на причинени вреди на трето лице,
пряка и непосредствена последица от виновните и противоправни дей-ствия или
бездействия на деликвента по тази застраховка, свързани с притежаването и/или
използването на МПС – предпоставки, които съдебният състав на СГС счита, че в конкрет-ната
хипотеза са налице.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК постановената от наказателния съд присъда е задължителна за настоящата
съдебна инстанция относно това: извършено ли е деянието, него-вата
противоправност и виновността на дееца, с което се установява съществуването на
три от визираните законови изисквания, обосноваващи отговорността на ответника
на разглежданото основание.
От друга страна: от този акт /във фактическия състав на осъщественото престъпление,
като обективен признак е включено причиняването на телесни повреди, който като
част от въпроса за извършване на деянието, е обвързващ за гражданския съд/, събраните в производст-вото гласни
доказателства – в кредитираната им част, представените медицински документи във
връзка с травмата и приетото заключение на комплексната СМЕ се констатира и че
вследствие на причинените й телесни увреждания от ПТП на 27.11.2013 г., а
именно: разкъс-но-контузна рана в дясната теменно-тилна област на главата,
контузия на главата, мозъчно сътресение, фрактура на метафизата на
малкопищялната кост на дясната подбедрица и разкъс-ване на медиалния
колатерален лигамент на дясната колянна става и остатъчната последица от
последното, ищцата К. е претърпяла неимуществени вреди – различни по вид,
интензи-тет и обем негативни психо-емоционални страдания и неудобства, както и
че тези вреди са пряк и непосредствен резултат от реализирането на това произшествие.
Наличието на кумулативната
даденост на елементите от фактическия състав на деликт-
ната отговорност по ЗЗД и на
валиден застрахователен договор по риск „Гражданска отго-ворност” към датата на
събитието, сключен с ответното дружество – като застраховател, относно
моторното превозно средство, с което са причинени доказаните в процеса вреди на
Ц.К., обосновават основателността на предявения от последния иск по реда на чл.
226, ал.1 КЗ /отм./.
За да се произнесе относно размера на дължимото
се вземане в съответствие с изиск-ването на чл.52 ЗЗД и разясненията, дадени в
т.11 от ППВС № 4/1968 г., настоящият съдебен състав взе предвид: момента на
настъпване на увреждането през м.11.2013 г.; социално-ико-номическата обстановка
в страната към този период, определяща обществения критерий за справедливост на
съответния етап от нейното развитие; възрастта на пострадалата към същия момент:
62 г. и 1,5 м.; броя, вида и характера на получените увреждания при процесното
събитие; начина, времетраенето и степента на възстановяването им – за около 45
дни, с хирур-гична обработка на контузно-разкъсната рана в окосената тилна част
на главата, поставяне на гипсова имобилизация на десния долен крайник, без
остатъчни явления по отношение на всич-ки получени увреди без последната
посочена от СМЕ: разкъсване на медиалния колатерален лигамент на дясната
колянна става, която е останала невъзстановена и към момента; периода, вида и
интензитета на търпените болки и страдания по време на оздравителния процес
съглас-но данните от СМЕ и събраните гласни доказателства в кредитираната им
част; претърпените неудобства от битов, социален и личен характер по време на
регенерацията, в т.ч. и касаещите затрудненията в обслужването и движението на десния
долен крайник; болките, страданията и неудобствата, свързани с невъзстановената
увреда след този период; обстоятелството, че про-дължителността и интензитета
на вредите във връзка с невъзстановената увреда се дължат и на поведението на
самата ищца, която не е предприела необходимите действия за оперативно
извършване на пластично възстановяване на увредената връзка, която ще подобри
биомеха-никата на движението и стабилността на колянната става, за което на
същата е дадено предпи-сание още при прегледа, обективиран в абулаторния лист
от 05.03.2014 г.; отражението на травмата върху трудоспособността на пострадалата;
негативното въздействие на събитието върху психо-емоционалното състояние на ищцата;
факта, че пострадалата не е взела взема необходимите мерки за своевременно
възстановяване на психологичния й статус чрез провеж-дане на съответните
консултации и терапии; обстоятелството, че изявените здравословни про-мени при
пострадалата в областта на шийния и поясен отдел на гръбначния й стълб са
вследствие на нейни общи заболявания, които нямат пряка обусловеност от ПТП, както
и установеният в чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта, съобразно които приема, че
на Цве-танка К. следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото
произшествие през 2013 г. в размер на 50 000,00 лева, в която сума не се
включват вредите във връзка с евентуалната оперативна интервенция на дясната
колянна става.
До тази стойност разглежданата
претенция по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ следва да бъде уважен, а в останалата й
част до пълната предявена стойност от 80 000,00 лева – последната трябва
да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
Настоящата инстанция намира за
неоснователно наведеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страната на ищцата. До приключване на устните
състезания в производството застрахователното дружество не ангажира доказателства,
с които в съответствие с изискването на чл.154, ал.1 ГПК да установи при
условията на пълно и главно доказване обстоятелствата, на които основава
релевираното от него възражение. С оглед на горното първоинстанционният съд намира, че с поведението си ищцовата
страна не е допринесла за настъпване на неблагоприятния за нея резултат от
разглежданото събитие, поради което не са налице предпоставките за приложението
на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Съобразно изхода на делото
ответникът следва да заплати на ищцата и законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на увреждането – 27.11.2013 г. /по аргумент на разпоредбата
на чл.223, ал.2, изр.1 КЗ отм. във връзка с чл.84, ал.3 ЗЗД/ до окончателното й
заплащане; адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата – адв.Г. в
размер на 1 831,25 лева на основание чл.38, ал.2 ЗА, както и по сметката
на СГС сумата 2 000,00 лева – държавна такса по делото и 287,50 лева – разноски
за СМЕ, съобразно уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 във връзка с
чл.78, ал.8 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените разноски по
производството, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 100,64
лева.
На ищцата не се дължат разноски по
чл.78, ал.1 ГПК, тъй като не е ангажирала доказа-телства за извършването на
такива.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
З.К.„Л.И.” АД със седалище и адрес ***, ЕИК ********да ЗАПЛАТИ на Ц.Х.К. ***, ЕГН ********** сумата 50 000,00 /петдесет
хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно основание чл.
226, ал.1 КЗ /отм./ във връзка с ПТП, настъпило на 27.11.2013 г., заедно със
законната лихва, считано от 27.11.2013 г. до окончателното заплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част до пълния предявен размер от 80 000,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.” АД със седалище и адрес ***, ЕИК ********да ЗАПЛАТИ на адвокат Л.Г.Г. – САК, с
адрес *** на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата 1 831,25 лева /хиляда
осемстотин тридесет и един лева и двадесет и пет стотинки/ – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Ц.Х.К. ***, ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на З.К.„Л.И.” АД със седалище и адрес на управление:***,
ЕИК ********сумата 1 100,64 лева /хиляда и сто лева и шестдесет и четири
стотинки/ – разноски по делото на основание чл.78, ал.3 във връзка с чл.78,
ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.” АД със седалище и адрес ***, ЕИК ********да ЗАПЛАТИ по сметката на Софийски градски
съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумите: 2 000,00 /две хиляди/ лева – държавна
такса по делото и 278,50 лева /двеста осемдесет и седем лева и петдесет
стотинки/ – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните – с
въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: