№ 3749
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20221100100481 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от С. З. В. срещу „Ю.Б.“ АД обективно съединени искове,
с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл. 146, ал. 1 и чл. 143 ЗЗП за
прогласяване на нищожността на чл. 6, ал. 2 във, вр. с чл. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5, чл. 2, ал. 3 и
чл. 6, ал. 4 от Договор за кредит за покупка недвижим имот HL 39540 от 06,06,2008 г., иск, с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата
17752,47 евро (увеличен с определение от 07.11.2022 г.), платени при начална липса на
основание валутни разлики, за периода 18,01,2017 г. до 18,12,2021 г., ведно със законната
иска от датата на исковата молба – 17,01,2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и иск с пр. квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 2850,06евро
(увеличен с определение от 07.11.2022 г.), обезщетение за забава върху платената без
основание сума, за периода от 17,01,2019 г. до 17,01,2022 г.
Релевират се доводи за сключен Договор за кредит за покупка недвижим имот № HL
39540 от 06,06,2008г., по силата на който ответникът, в качеството му на кредитодател се е
задължил да предостави на ищцата, в качеството на кредитополучател равностойността в
швейцарски франкове на сумата от 65000евро по курс „купува“ за швейцарския франк към
евро на банката в деня на усвояване на кредита. Кредитният лимит е отпуснат на ищцата. За
погасяване на кредита банката събирала месечни вноски в швейцарски франкове. След
сключване на договора валутният курс на швейцарския франк спрямо еврото/лева се
повишил, което довело до повишаване на стойността на платените през процесния период
месечни вноски в евро. С влязло в сила Решение № 2713 от 29.04.2020 г. по в.гр.д. №
2867/2018 г. на СГС, IV-B възз. с-в банката е осъдена на основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД да заплати на ищцата сума в размер на 11 852, 93 евро - платени без основание
суми, за периода от 18.01.2012 г. до 19.12.2016 г. по договора за кредит, ведно със законната
лихва. С решението е установено, че всички клаузи, които предвиждат погасяване на
кредита в швейцарски франкове са неравноправни и нищожни, и че погасителните вноски са
дължими в евро - валутата, в която кредитът е бил отпуснат. Въпреки това, банката е
продължила да начислява и събира месечните вноски по кредита в швейцарски франкове.
Твърди, че установената по в.гр.д. № 2867/2018 г. на СГС, IV-B възз. с-в неравноправност на
1
атакуваните в настоящото производство клаузи се ползва със сила на присъдено нещо.
Наведени са доводи, че кредитът е отпуснат в евро, а не в швейцарски франкове, доколкото
паричните суми по договора са предоставени в евро, като ищцата не е получавала средства в
швейцарски франкове. Твърди, че процесните клаузи не са съставени по ясен и
недвусмислен начин и не отговарят на изискванията на чл. 147, ал. 1 ЗЗП и са в
противоречие с т. 2 на решение на СЕС по дело С-186/16. Банката не е спазила изискването
да информира ищцата относно икономическите последици от сключването на договора във
валута, различна от тази в която получава доходите си, вкл. при драстичното обезценяване
на еврото/лева спрямо швейцарския франк. Излагат се съображения, че в договора за кредит
не са посочени на ясен и разбираем език всички фактори от значение за изчисляване на
валутния курс при определяне на дължимите погасителни вноски по кредита. Посочва се, че
към момента на сключване на договора, ищцата не е била наясно с валутния риск, както и с
точния размер на задължението си. Поддържа, че с оглед неравноправността на процесните
клаузи, кредитът следва да бъде върнат във валутата, в която е отпуснат – евро. По този
начин, банката е получила при начална липса на основание парична стойност, в размер на
валутните разлики, формирани вследствие увеличението на курса на швейцарския франк
спрямо еврото към датата на плащането, в общ размер на 17694,10 евро. Доколкото сумите
са заплатени без основание, ответникът дължи и заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 17.01.2019 г. до 17.01.2022 г. С връчването на
исковата молба по предходното между страните дело, банката е била поканена да
преустанови събирането на дължими суми в швейцарски франкове, като по този начин е
поставена в забава по смисъла на 84, ал. 2 от ЗЗД.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира
разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответната страна, в който е изложено становище за неоснователност на предявените искове.
Поддържа, че направените в Решение № 2713 от 29.04.2020 г. по в.гр.д. № 2867/2018 г. на
СГС, IV-B възз. с-в правни изводи за неравноправност на атакуваните клаузи от договора за
кредит не се ползват със сила на присъдено нещо. В производството по в.гр.д. № 2867/2018
г. на СГС, IV-B възз. с-в не е разглеждан отделен иск за релевиране на нищожността на
процесните клаузи и този въпрос е останал извън предмета на делото. Тяхната
неравноправност е обсъдена единствено в мотивите на решението, които обаче не се ползват
със сила на присъдено нещо. Такава сила решението има единствено по отношение на
спорното материално право - вземането за възстановяване на недължимо заплатени валутни
разлики за периода от 18.01.2012 г. до 19.12.2016 г., но не и по отношение на
правнорелевантния факт относно неравноправността, респ. нищожността на процесните
клаузи. Оспорва твърденията на ищцата, че кредитът е бил отпуснат и усвоен в евро, а не в
швейцарски франкове. Това влизало в противоречие с уговореното в договора, както и 2
останалите документи към него. Страните са подписали приложение № 1 към договора, с
което са постигнали съгласие относно приложимия валутен курс на швейцарския франк към
еврото към деня на усвояване на кредита и размера на сумата в швейцарски франкове, която
следвало да бъде преведена на ищцата. В същото време, тя е подписала два погасителни
плана, в които дължимите вноски са били посочени в швейцарски франкове.
Ищцата е направила също така предсрочно погасяване по договора именно в
швейцарски франкове, като тази валута е била посочена и в нотариалния акт за учредяване
на ипотека върху закупения с кредита имот. Този извод се подкрепял и от предвиденото в
чл. 3, ал. 1 от договора, че при издължаване на кредита се прилага лихва съобразно БЛП на
банката за швейцарски франкове. В конкретния случай не се касаело до индексиране на
кредита в чуждестранна валута. Поддържа, че кредитът следва да бъде върнат в същата
валута, в която е отпуснат – швейцарски франкове, като е без значение, че потребителят не
може реално да ползва тази валута. Твърди, че валутата на договора е била избрана лично от
2
ищцата, с оглед по-ниските лихва и такси, предлагани по договори за кредит в швейцарски
франкове. Навежда доводи, че клаузите относно валутата на договора са индивидуално
уговорени, доколкото сумата на кредита е част от основното съдържание на договора и е
част от неговия „основен предмет“. Без значение е обстоятелството, че сметката, заверена с
швейцарски франкове е била блокирана. Банковият кредит е целеви – за закупуване на
недвижим имот и сумата не може да се ползва свободно от кредитополучателката. С оглед
уговарянето на цената на имота в евро, средствата са били превалутирани в тази валута.
Посочва, че договорът за кредит е консенсуален, като кредитополучателят няма задължение
да върне заетата сума от същия вид, количество и качество, а единствено равностойност на
дължимото в уговорената по договора валута. В същото време, тя е свободна да се снабди с
швейцарски франкове от където намери за добре и не е длъжна да закупи тази валута от
ответната банка. По тази причина твърди, че е без значение, че реално ищцата се е
разпоредила със суми в евро, като тя продължава да дължи връщането на парични суми в
уговорената валута. Посочва, че промените във валутния курс се дължали на обективни
обстоятелства извън контрола на банката, които тя не е могла да предвиди. На ищцата е
била предоставена цялата нужна информация за преценка на икономическите последици от
сключване на договора в швейцарски франкове, вкл. за последиците от покачването на курса
на швейцарския франк, видно от съдържанието на чл. 22, ал. 1 от договора и за което е
направила изрична декларация с чл. 22, ал. 2 от него. Посочва, че валутният риск се носи
както от ищцата, така и от банката, като последната не би могла да предвижда движението
на курса на швейцарския франк. Поддържа, че стойността на задължението на ищцата не се
е покачило, защото то уговорено в швейцарски франкове и остава същото като стойност
независимо от промените в курса. Твърди, че оспорените от ищеца договорни клаузи са
уговорени по ясен и разбираем начин и не съдържат елемент на неравноправност. Посочва,
че ищцата има юридическо образование и е заемала длъжността на „старши юрисконсулт“ в
ТД на НАП, поради което е била в положение да разбира съдържанието на процесните
клаузи. Поддържа, че клаузите, свързани с валутата на кредита не са неравноправни,
доколкото не създават неравновесие между страните, не са уговорени във вреда на 3
потребителя, нито са израз на недобросъвестност от страна на ответника. Посочва, че като е
сключила договора за кредит в швейцарски франкове, ищцата се е ползвала от предлаганите
от банката по-ниски лихвени проценти спрямо кредити в лева и евро, което следвало да се
отчете при определяна на размера на обедняването . Поддържа, че част от вноските са
правени и от трето лице – С.В.В. и ищцата не е обедняла с валутната разликата по
отношение на тези вноски. Оспорва и претенцията за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва поради неоснователност на главната претенцията. Посочва, че
поканата за доброволно изпълнение касае първия спор между страните по гр. дело №
74499/2016 г. на СРС, 85-ти състав и се отнася за различен период.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира
разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните, а и с оглед приложените доказателства се установява
наличието на сключен Договор за кредит за покупка недвижим имот HL 39540 от 06,06,2008
г. /л. 8/, сключен между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД /предходно наименование на ответника/, в
качеството на кредитодател и С. З. В. и С.В.В., в качеството на кредитополучатели, относно
кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 65000,00 евро по курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката към
деня на усвояването, както следва:
- равностойността в швейцарски франкове на 16100,00 евро по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита за покупка на
3
недвижим имот, описан в договора и
- равностойността в швейцарски франкове на 48900,00 евро по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД в деня на усвояване на кредита за други
разплащания, а кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви в сроковете и при условията на договора-чл.1.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора общият размер на предоставените суми по кредита в
швейцарски франкове не може да надвишава максималния размер на кредита по чл. 1, ал. 1
от договора. В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че в деня на усвояване на кредита
страните подписват приложение № 1 към него, в което посочват приложимия към същата
дата курс „купува“ за швейцарски франк на „БПБ“ АД, както и конкретно определения
съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове. Съгласно чл. 1, ал. 5 курс
„купува“ на швейцарския франк към евро на Банката се формира от официален курс
„продава“ за евро към лева на Банката, разделен на официален курс „купува“ за
швейцарския франк към лева на Банката за съответния ден.
Съгласно чл. 2, ал. 1, разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в
швейцарски франкове на кредитополучателя С. З. В.. Съгласно чл. 2, ал. 3 усвоеният кредит
в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от Банката в евро по
търговски курс „купува“ на Банката за съответната валута в деня на усвояване, като с
подписване на договора кредитополучателят е дал своето безусловно и неотменимо
съгласие и оправомощава Банката служебното за извършване на горните действия.
В чл. 5, ал. 1 от договора е предвиден краен срок за издължаване на кредита,
включително дължимите лихви от 384 месеца, считано от датата на усвояване на кредита,
която се удостоверява от подписване на приложението по чл. 1, ал. 3. В чл. 6, ал. 1 от
договора е предвидено, че кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски,
включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план към
договора, представляващ неразделна част от него. Съгласно чл. 6, ал. 2 погасяването на
кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски
франкове, като в случай че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или
лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
сметката си, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на
кредита се извършва с тези средства след служебно превалутиране на тези средства в
швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарски франк към лева, за което
кредитополучателят с подписването на договора дава своето съгласие. Съгласно чл. 6, ал. 4
курс „продава“ на швейцарския франк към евро на Банката се формира от официален курс
„купува“ за евро към лева на Банката, разделен на официален курс „продава“ за
швейцарския франк към лева на Банката за съответния ден.
В чл. 23 кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк към българския лев, както и превалутирането по чл. 21 от договора,
може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на
дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева, като напълно приема да носи за
своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички
вреди (включително и пропуснати ползи), както и че е изцяло запознат и разбира
икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от
договора, както и че е съгласен с настъпването им.
С приложение №1 от 18.06.2008г. към договора /л. 107/ е уговорен приложим курс
„купува“ на швейцарския франк на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД към евро от 1,6508 и общ размер на
задължението от 107303 шв.франка.
По делото е представено допълнително споразумение от 23.04.2013 г. /л. 108/, с което
са предоговорени условията във връзка с приложимия лихвен процент. С допълнително
4
споразумение от 30.03.2021 г. е предоговорен срокът на договора във връзка с извършено от
ищцата предсрочно погасяване на вноски.
С влязло в сила решение № 2713 от 29,04,2020год. по в.гр.д. № 2867/2018год. на СГС,
IV „В“ състав е отменено решение от 30,10,2017 г., поправено с решение от 18,01,2018год.,
постановени по гр.д. № 74499/2016год. на СРС и „Ю.Б.“ АД е осъден да заплати на С. З. В.
сумата от 11852,93 евро, представляваща платени без основание суми за периода от
18,01,2012г. до 19,12,2016г. по Договор за кредит за покупка недвижим имот HL 39540 от
06,06,2008 г. В решението си IV „В“ състав на СГС е приел, че клаузите на чл. 1, ал. 2, 3 и 5;
чл. 2, ал. 3 и чл. 6, ал. 2 и 4 от договора, по силата на които кредита е следвало да бъде
изплащан в швейцарски франкове са неравноправни, поради което ищцата е надплатила
сума от 11852,93евро, вследствие на увеличаване на курса на швейцарския франк спрямо
еврото.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което
като обективно и компетентно изготвено следва да бъде взето предвид при постановяването
на съдебния акт се установява, че общият размер на формираните разлики от промяната на
обменния курс на шв.франк, т.е. надплатеното от курсови разлики е 17752,47евро. Законната
лихва върху тази сума, изчислена за периода от 17.01.2019 г. до 17.01.2022 г. за всички суми
платени преди 17.01.2019 г. и от датата на всяко месечно плащане, извършено след
17.01.2019 г. до 17.01.2022 г. е общо в размер на 2850,06 евро. На 18.06.2008г., сметката на
ищцата е била заверена със сумата от 107303CHF, като е превалутирана на сумата
65000,00евро, с която сума е заверена сметка на кредитополучателя в евро. Ползването на
сумите от предоставения кредит на кредитополучателя е извършено от евровата сметка на
лицето. По франковата разплащателна сметка са постъпвали ежемесечно суми за погасяване
на кредита. При сравнение на актуалния погасителен план в шв.франка с хипотетичен такъв
в евро (при съответния приложим лихвен процент на банката за евро за периода) за
процесния период, при евровия погасителен план би се достигнало до плащане в повече на
сумата от 1523,37евро. Посочва, че всички плащания са извършени от С. В., с изключение
на две вноски - на 17.08.2018г. и на 17.04.2019г. - вноски по 620.00 шв.франка от С.В.В.,
който е включен в договора за кредит. Към датата на сключване на договора, приложимият
лихвен процент на банката за кредити, предоставени в лева е бил 7,75 %, в евро - 6,70 %, а в
швейцарски франкове - 4,50 %. В открито съдебно заседание от 07.11.2022 г., вещото лице
уточнява, че С.В.В. е внесъл по сметка на ищцата, чрез която се погасява кредита на
17.08.2018 г. и 17.04.2019г. с основание „захранване“.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. с
чл. 146, ал. 1 и чл. 143 ЗЗП за прогласяване на нищожността на чл. 6, ал. 2 във, вр. с чл. 1, ал.
2, ал. 3 и ал. 5, чл. 2, ал. 3 и чл. 6, ал. 4 от Договор за кредит за покупка недвижим имот HL
39540 от 06,06,2008 г. като неравноправни, както и иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1
от ЗЗД за сума в размер на 17752,47 евро, платени при начална липса на основание валутни
разлики, за периода 18,01,2017г. до 18,12,2021г. и иск с пр.осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата 2850,06евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 17,01,2019г. до 17,01,2022г.
По делото не се спори, че между „Ю.Б.“ АД и ищцата С. З. В. е сключен договор за
представяне на кредит, по силата на който Банката е изпълнила задължението си да предаде
на кредитополучателя договорената сума, чрез превод по банкова сметка, от която
предоставеният кредит е усвоен. Установява се, че по отношение на вземания на ищцата
спрямо „Ю.Б.“ АД по процесния договор за кредит е водено предходно производство по
в.гр.д. № 2867/2018год. на СГС, IV „В“ състав, приключило с влязло в сила решение, с което
е установено задължение на банката за заплащане на парична стойност на недължимо
5
платени валутни разлики. В исковата молба, по която е образувано настоящото
производство са наведени идентични фактически твърдения - наличие на договорни
отношения между същите страни, възникнали въз основа на същия договор за банков
кредит, както и нищожност на клаузите на процесните клаузи на чл. 6, ал. 2 във, вр. с чл. 1,
ал. 2, ал. 3 и ал. 5, чл. 2, ал. 3 и чл. 6, ал. 4, по силата на които ищцата е следвало да заплати
по висока парична стойност в резултат на увеличението на валутния курс на швейцарския
франк спрямо еврото.
Съгласно Решение № 314 от 15.01.2018 г. по гр. д. № 4301/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на
ВКС, предмет на силата на присъдено нещо не е само субективното материално право,
откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира. В
основанието на иска се включват всички факти, очертани в хипотезата на правната норма,
въз основа на която се поражда претендираното материално право с всички негови
характеризиращи белези /правопораждащ факт, съдържание, носители/. В този смисъл, със
сила на присъдено нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи факти,
доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска. Според
чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително не само за страните и техните
правоприемници, но и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България,
при което всеки от посочените органи при упражняване на служебната си дейност е длъжен
да зачете постановеното с влязлото в сила съдебно решение, без да има право да пререшава
въпросите, разрешени със сила на присъдено нещо, когато същите следва да бъдат
съобразени при последващ правен спор между страните. Забраната за пререшаемост /чл. 299
ГПК/ е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото.
Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на едни и същи
правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да
се приеме, че относно общите правопораждащи факти съдът се е произнесъл окончателно. В
отношенията между страните е формирана сила на пресъдено нещо по тези въпроси, която
следва да бъде зачетена при всеки последващ спор. Забраната по чл. 299, ал. 1 ГПК означава
преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване
на решението, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат
изгодни правни последици. В последващ процес по предявен иск на различно основание или
за различно искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с
влязло в сила съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от
преклудиращото действие на силата на присъдено нещо. В решение № 115/10.01.2012г. по
т.д. № 883/2010г., I т.о. на ВКС е посочено, че преклудирани са фактите, представляващи
основания за нищожност на правните сделки, за погасяване на вземанията или пораждащи
права за унищожаване или разваляне на сделки, на които се основава съдебно признатото
право. Следва да се имат предвид и разясненията в мотивите по т. 5 от ТР № 7/2014 г. от
31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според които идентичност в
предмета на делата, е налице и не само при пълно субективно и обективно тъждество, но и
когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по
който се формира сила на пресъдено нещо.
Настоящият съдебен състав намира, че гореизложеният извод следва и от т. 2 на
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС,
съгласно което установителното действие на решението обхваща и наличието на общите
правопораждащи факти на субективното право предмет на иска. Изложените в
тълкувателния акт постановки са общовалидни и не се ограничават до хипотезата на
предявени искове за различни части от едно общо вземане. Още повече, в конкретния
случай различните производства имат за предмет вземания за надплатени суми въз основа
на едни и същи договорни клаузи за различни периоди на едно разсрочено парично
задължение. Ето защо за установена в отношенията между страните съдът намира да е
неравноправността, респективно нищожността на договорните клаузи, с които валутния
6
риск се възлага на потребителя и тези уреждащи връщане на кредита в швейцарски
франкове, а с оглед усвояване на заетата сума погасителни вноски е следвало да са в евро.
Прието е същите да допускат изменение на договора от една от страните на непредвидено
в него основание.
С оглед изложеното, съдът намира съдържанието на правоотношението по договора
за кредит да е установено, още повече че се касае до нищожност на договорна клауза, която
няма как да за в бъдеще да се валидира. Ето защо, предявеният установителен иск по чл. 26,
ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от ЗЗП следва да бъде уважен, като
бъде прогласена нищожността на клаузите на чл. 6, ал. 2 във, вр. с чл. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5,
чл. 2, ал. 3 и чл. 6, ал. 4 от договора като неравноправни.
Предвид нищожността на клаузите и доколкото със същите по същество се възлага на
ищцата валутния риск от повишаване на курса на швейцарския франк спрямо еврото, то
заплатените в повече суми от настъпването на това повишаване подлежат на
възстановяване.
Следва да се посочи, че при определянето на дължимата на ищцата сума не следва да
се вземат предвид евентуалните условия, които биха били приложими при уговаряне на
валутата на договора в левове или евро и приложимите в тези случаи лихвени проценти.
Това би представлявало промяна на договора, което е недопустимо. / В този смисъл и
практиката на Съдът на Европейския съюз, съгласно която при установяване на
неравноправна клауза в потребителски договор, e недопустимо тя да бъде заместена от,
респ. нейното съдържание да бъде допълнено съобразно диспозитивни правила на
националното право - решения на СЕС по дела C‑289/19, C‑618/10, C‑26/13, и др./
Що се касае до внесените суми по банковата сметка на ищцата на 17.08.2018г. и
17.04.2019г. от страна на солидарния длъжник С.В. съдът намира, че това не представлява
заплащане на анюитетни вноски по договора от това лице. Във вносните бележки като
основание е посочено единствено „захранване“, като към момента на внасянето на парите не
са били налице изискуеми вноски – падежът е настъпвал на следващи ден – съответно на
18.08.2018г. и 18.04.2019г. По тази причина следва да се приеме, че последващото
погасяването на съответните месечни вноски с тези парични средства е направено от името
и за сметка на ищцатa, независимо че тя не е внесла парите по сметката собственоръчно.
Основанието за предоставянето на тези парични средства от С.В. по сметката на ищцата
касаят вътрешните отношения между тези лица.
С оглед заключението на ССчЕ стойността на надплатената сума, вследствие на
увеличаване на курса на швейцарския франк спрямо еврото за процесния период от
18,01,2017г. до 18,12,2021г. възлиза на 17752,47евро. С оглед обстоятелството да се касае
до платени суми без основание, то подлежи на връщане именно извършената престация във
валутата, в която е извършена. С оглед заключението на ССчЕ се установи вноските с
падеж на 18,01,2017год., 18,02,2017год., 18,03,2017, 18,04,2017год, 18,03,2020год, 18,04,2020
и 18,05,2020год., както и предсрочно извършеното погасяване на м.03,2021год. да се
извършени в лева като банката, чрез покупко-продажба е погасила вноски по кредита във
франкове. Сумата определена от съда по реда на чл. 162 от ГПК е в размер на 8321,33евро
или 16275,11лв. Разликата до платената без основание сума от 17752,47евро е 9431,14евро.
Съгласно заключението на ССчЕ тези вноски извън посочените по-горе са извършени в
швейцарски франкове като определени от съда по чл.162 от ГПК са с равностойност в
размер на 10447,77шв.франка по курс на франка към датата на падежа на вноските.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание е изискуемо от
датата на получаването- т. 7 ППВС № 1/1979 г. Началото на изискуемостта е начало и на
погасителната давност, на осн чл. 114, ал. 1 ЗЗД, но автоматично не води до забава на
длъжника. За забава на длъжника по безсрочното задължение е необходимо да бъде поканен
7
от кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. При връщане на дадено при начална
липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи
обезщетение за забава от поканата да изпълни.-ТР №5/2017год. на ОСГТК на ВКС. Съдът
не споделя доводите на ищеца ответникът да се счита в забава от връчване на исковата
молба по предходно разглеждано дело по в.гр.д.№2867/2018год. на СГС, въззивен състав
във връзка с решение №253699/30,10,2017год. по гр.д.№74499/2016год. на СРС, 85 състав,
тъй като процесното вземане за периода от 18,01,2017год. до 18,12,2021год. е за
последващ период, покана за връщане на което не е налице преди иницииране на
настоящото производство. Видно от данните по делото в извършваните от ищцата
плащания към банката не е посочено сумите/част от тях да са недължимо платени, за да се
приема да е налице забава на ответника. Ето защо исковата претенция за сумата от
2850,06евро, за периода от 17,01,2019год. до 17,01,2022год. е неоснователна.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за
доказани в размер на 3732,95лв., от общо 4340,65лв., от които 1751,80лв.-д.т., 250,00лв.-
в.л. и 2338,85лв.-адв. възнаграждение.
/ Съдът намира за основателно релевираното от ответника по реда на чл. 78, ал. 5 от
ГПК възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Минималното възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към
уговаряне на възнаграждението - ДВ, бр. 84 от 2016 г., възлиза на 2338,85лв., от които
1738,85лв. за осъдителната искова претенция и 600,00лв. за неоценяеми искове по НМРАВ.
С оглед фактическата и правна сложност на делото, наличието на преходно разглеждане на
спорните въпроси, извършените процесуални действия и приключване на делото в едно
съдебно заседание, дължимите на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение следва да
се определят в минимален размер от 2338,85лв./
Съобразно отхвърлената част от иска на осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 45,50лв. от общо 350,00лв.,
от които 250,00лв.-в.л. и 100,00лв.-юрк. възнаграждение.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ по предявени от С. З. В., ЕГН **********, съдебен
адрес гр. София, бул. „*******, срещу „Ю.Б.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес
гр.София, ул. ******* № ******* искове, с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД, вр. с чл. 146, ал. 1 и чл. 143 ЗЗП, клаузите на чл. 6, ал. 2 във, вр. с чл. 1, ал.
2, ал. 3 и ал. 5, чл. 2, ал. 3 и чл. 6, ал. 4 от Договор за кредит за покупка недвижим имот HL
39540 от 06,06,2008г. като неравноправни.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес гр.София, ул.*******
№******* да заплати на С. З. В., ЕГН **********, съдебен адрес гр. София, бул. „*******,
на основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, сумата от 16275,11лева, както и сумата от
10447,77CHF , платени при начална липса на основание валутни разлики, за периода
18,01,2017г. до 18,12,2021г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
17,01,2022г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
от 2850,86евро, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху платената без
основание сума, за периода от 17,01,2019г. до 17,01,2022г. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес гр.София, ул.*******
№******* да заплати на С. З. В., ЕГН **********, съдебен адрес гр. София, бул. „*******,
8
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 3732,95лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА С. З. В., ЕГН **********, съдебен адрес гр. София, бул. „******* да
заплати на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес гр.София, ул.*******
№******* на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 45,50лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на
страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9