Решение по дело №2700/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против Решение № 914/15.06.2023 г., постановено по НАХД № 1991/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е ОТМЕНЕНО Наказателно постановление (НП) № НП-19/06.04.2023 г. на Председателя на КЕВР, с което на основание чл. 60а, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) за нарушение на чл. 26, ал. 3 ЗЕВИ на „Електроразпределение Север“ АД („ЕРП Север“ АД) е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

С жалбата подробно са развити доводи за спазване на срокът по чл. 34, ал. 2 ЗАНН. Оспорва се изводът на ВРС относно приложението на чл. 28 ЗАНН. Счита се, че изводите на въззивният съд са в нарушение на материалния закон, изразяващи се в неправилно приложение на закона. Твърди се, че техническите изисквания за присъединяване към електрическата мрежа следва да се преценяват на един по-късен етап от производството по присъединяване. В тази връзка е изложени доводи, че документите изискани от страна „ЕРП Север“ АД не са били изискуеми в процедура по издаване на становище по чл. 26, ал. 3 ЗЕВИ. Навежда се, че „ЕР Север“ АД не е приложило правилно материалния закон, като не се е съобразил с предвидения в Наредбата ред за присъединяване. Изтъква се, че законът предвижда единствено изискване за недвижимия имот, в който ще се изгражда фотоволтаична електрическа централна, да има присъединена към електроразпределителната мрежа сграда и същата да се намира в урбанизирана територия. Иска се отмяна на обжалваното решение, като вместо него се постанови друго, с което изцяло да се потвърди издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание, касаторът чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът – „ЕРП Север“ АД, чрез процесуалния си представител адв. Н. Б. – АК - Варна, в писмен отговор оспорва жалбата. Излагат се подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на направените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение по списък по чл. 80 ГПК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че от преценените и установени факти по делото, районният съд правилно е приложил материалния закон. Пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл. 218 АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество същата е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред районния съд е НП № НП-19 от 06.04.2023 г., на Председателя на КЕВР, с което на основание чл. 60а ЗЕВИ на дружеството-ответник е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 26, ал. 3 ЗЕВИ. Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за това, че в срок до 16.01.2021 г. не е издало становище за присъединяване на фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ), предвидена за изграждане в УПИ V-564, [населено място], общ. Ситово, обл. Силистра.

За да отмени обжалваното НП, районният съд приема, че е неправилна правната квалификация на деянието. ВРС мотивира, че санкционираното дружество се е възползвало от възможността да поиска допълнителна информация относно характеристиките на присъединявания имот, регламентирана в чл. 88, ал. 3 от Наредба № 6. Поради тези съображения, въззивният съд намира, че 30-дневният срок за издаване на становище за присъединяване не тече за дружеството от датата на подаване на заявлението за присъединяване.

Настоящата касационна инстанция намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият извод за незаконосъобразност на НП, касационната инстанция намира за правилен при следни съображения:

В настоящия случай „К. ВК“ ЕООД подава Искане № **********/17.12.2020 г. за проучване на условията за присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД. След разглеждане на депозираното заявление и приложенията към него „ЕРП Север“ АД приема, че към същото не са приложени всички изискуеми документи, тъй като отсъства изискуемото съгласно чл. 88, ал. 2, т. 4 от Наредба № 6 описание на техническите данни на основните съоръжения и на ОПЕЕВИ, съгласно изискванията на раздел VІ, конкретно – на чл. 99 от Наредба № 6. Според ал. 1 на текста техническата информация по чл. 88 включва следните основни данни: ниво на напрежение, скица на имота и обща инсталирана мощност на обекта и вид на първичния енергоизточник. Съгласно ал. 2 на текста според типа на генериращите модули информацията трябва да съответства на изискванията на ПУЕЕС (Правила за управление на електроразпределителните мрежи, издадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Приложение към т. 1 на Решение № П-6 от 18 юни 2007 г.).

С Писмо с изх. № 5618444/21.12.2020 г. на основание чл. 88, ал. 3 от Наредба № 6, операторът уведомява заявителя, че следва да представи допълнителна информация относно техническите характеристики на присъединявания обект, свързана с правилата по чл. 83, т. 5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, като е предоставен 33 дневен срок. Изрично „ЕПР Север“ АД указва на заявителя, че при неизпълнение на указанието изразяващо се в предоставяне на необходимите документи в срок, процедурата ще бъде прекратена.

С писмо от 18.03.2021 г. с изх. № 5639801 е прекратена процедурата по присъединяване с мотив, че в имота няма сграда на основното застрояване, а постройка за допълващо застрояване.

Съдът не споделя възражението в касационната жалба, че изисканата допълнителна информация е следвало да бъде изискана на по-късен етап и същата е извън задължителната по чл. 88 от Наредба № 6.

Според чл. 14, ал. 1 от Правила за управление на електроразпределителните мрежи (ПУЕЕС) при технико-икономическите решения за проектиране на обекти от електроразпределителната мрежа се спазват изискванията за: 1. сигурност на снабдяването с електрическа енергия; 2. качество на електрическата енергия; 3. икономичност; 4. възможно най-ниски експлоатационни и технологични разходи за разпределение на електрическа енергия; 5. удобства за техническо обслужване; 6. безопасност на хората и животните; 7. въздействие в допустими граници върху други технически системи; 8. опазване на околната среда, както и естетично вписване на обектите в нея. Съгласно ал. 2 изискванията по ал. 1 трябва да се спазват при избора на номиналните технически характеристики на съоръженията в съответствие с величините, характеризиращи режимите на мрежата и отчитане на външните въздействия, на които могат да бъдат подложени съоръженията. Нормата на чл. 15 ПУЕЕС изисква проектирането на обекти от електроразпределителната мрежа да се осъществява в съответствие със Закона за устройство на територията, Наредбата за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии по чл. 83, ал. 1, т. 1 ЗЕ, както и с други наредби, разпореждания на компетентни органи и българските стандарти, отнасящи се до електроразпределителната мрежа и присъединени към нея потребители и производители на електрическа енергия. Според тричленния съдебен състав схемата на разположение на проектираната ФЕЦ по стрингове (модулите, свързани последователно в един низ, всеки от които се разполага паралелно на останалите низове) съобразно разположението на имота и застрояването в него, е от съществено значение както за спазване на всички изискванията по чл. 14 ПУЕЕС за проектирането на този обект, чието присъединяване към електроразпределителната мрежа се иска, така и тези по чл. 15 ПУЕЕС за съответствие в изискванията на ЗУТ, Наредбата по чл. 83, ал. 1, т. 1 ЗЕ, евентуално – и други приложими подзаконови нормативни актове, вкл. и за задължителната преценка по чл. 89 от Наредба № 6. Поради липсата на такава схема към сезиращото искане от 17.12.2020 г., в 7-дневния срок по чл. 88, ал. 5 от Наредба № 6 разпределителното дружество е изготвило и изпратило писмо изх. № 5618444/21.12.2020 г. до заявителя, с което му е указан 33 (вместо 30) – дневния срок по чл. 88, ал. 6 от Наредбата за предоставяне на тази допълнителна информация – схема на разположението на ФЕЦ по стрингове, съобразно разположението на имота и застрояването в него. Според настоящия съд без такава схема електроразпределителното дружество не би могло да изготви становище за присъединяване на обекта, т. е. в отклика от приетото от АНО съдът счита, че предявеното към заявителя изискване с писмото от 21.12.2020 г. не е извън задължителните такива по чл. 88 от Наредба № 6, напротив – то е сред изискванията на чл. 99, ал. 2, във вр. с чл. 88, във вр. с чл. 89 от Наредбата вр. чл. 14 и чл. 15 ПУЕЕС.

Не се споделя и възражението в касационната жалба, че неправилно е прекратено производството по подаденото искане за проучване на условията и начина за присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа, респ. от страна на „ЕРП Север“ АД не е спазен 30 дневния срок за произнасяне по искането съобразно чл. 26, ал. 3 ЗЕВИ, прието за нарушение въз основа на което е наложено административно наказание.

Присъединяването на обекти за производство на електрически енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, съответно реда и условията за подаване на искане за проучване за присъединяване и условията за присъединяване са уредени в Раздел ІІ от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6). Изискванията към искането за проучване на условията и начина на присъединяване са установени в чл. 88, ал. 1 от Наредба № 6, като ал. 7 дава възможност на оператора да прекрати процедурата по присъединяване на обекта тогава, когато лицето подало искането не отстрани непълнотите и несъответствията в документите или не представи допълнително изискани документи или информация на основание чл. 88, ал. 3 от Наредбата № 6, респ. при непредоставяне на изисканата допълнителна информация или документи да прекрати на основание чл. 88. ал. 7 от Наредба № 6.

„ЕРП Север“ АД е изпълнило предпоставките по чл. 88, ал. 7 от Наредба № 6, при които като оператор на разпределителната мрежа може да прекрати процедурата - след като е поискана от лицето допълнителна информация и същата не е предоставена, съответно ако документите са непълни или не отговарят на изискванията на Наредбата и непълнотите или несъответствията в тях не са отстранени, въпреки че на лицето е указано да стори това. В случая операторът на мрежата е поискал от дружеството допълнителна информация, но след като същата не е предоставена, е пристъпило към прекратяване на процедурата. Спазени са задължителните етапи на процедурата по чл. 88, ал. 3-6 от Наредба № 6, също така и лицето, подало заявлението, е имало възможността да обоснове и докаже, че отговаря на изискванията на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Налице е изпълнение на оператора на мрежата на законовото задължение да се произнесе по един от предвидените в чл. 90 и чл. 91 от Наредба № 6 начини, като мотивирано откаже присъединяването или предостави писмено становище с условията за присъединяване.

Правилно районният съд е обосновал извод, че срокът за издаване на становище за присъединяване не е започнал да тече. Очевидно е, че 30-дневния срок за произнасяне със становище от разпределителното дружество изобщо не е текъл в рамките на указания 33-дневен срок за отстраняване на непълнотата по чл. 88, ал. 6 от Наредба № 6. Поради това изводът на АНО, че като не е издало поисканото от него становище до 16.01.2021 г. „ЕР Север“ АД е извършило нарушение по чл. 26, ал. 3 ЗЕВИ на 17.01.2021 г., е незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон. В случая „К. ВК“ ЕООД не е представило изисканата му с писмото от 21.12.2020 г. схема на разположение на ФЕЦ по стрингове съобразно разположението на имота и застрояването в него, което е самостоятелно основание за прекратяване на процедурата на основание чл. 88, ал. 7 от Наредба № 6, което и е сторено в случая, но на различно основание. Неговото наличие или липса (сграда на основното застрояване в ПИ, в което ще се изгради ФЕЦ), според настоящия съдебен състав е извън предмета на настоящото производство, доколкото санкцията е наложена изрично за неспазване на 30-дневния срок за произнасяне със становище по заявлението на „К. ВК“ ЕООД в срок до 16.01.2021 г, а не заради неправилното прекратяване на процедурата на 18.03.2021 г.

Съдът счита за прецизност да отбележи, че неправилно е определяна датата 17.01.2021 г. като такава на нарушението в АУАН и в НП. Последният присъствен ден на 30-дневния срок, считано от 17.12.2020 г., е 18.01.2021 г – понеделник, т. е. вмененото на „ЕР Север“ АД нарушение на 17.01.2021 г. е обективно несъставомерно.

Настоящият състав не дължи произнасяне по възраженията на касатора срещу изводите на ВРС относно приложението на чл. 28 ЗАНН. Оспореното НП е отменено от въззивният съд като необосновано и незаконосъобразно на различно основание от това произтичащо от института на маловажност.

С оглед на изложеното, като е стигнал до идентичен краен извод, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение.

Във връзка с този изход на делото, основателно се явява своевременно направеното от ответника искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, но само за настоящата инстанция, доколкото за предходната същото възнаграждение вече е присъдено с решението на ВРС. Съдът намира за неоснователно възражението на касатора за прекомерност на адвокатския хонорар, като прецени в съвкупност: предмета на делото - санкция от 10 000 лв.; положения от процесуалния представител труд - отговор на касационна жалба, със запознаване и цитиране на практика, съотнесена към настоящия казус, осъществено процесуално представителство, както и доказателства за договорено и заплатено възнаграждение в посочения размер.

На основание чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Варна, VII тричленен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 914 от 15.06.2023 г., постановено по НАХД № 1991/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране – София да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, с [ЕИК], гр. Врана сума в размер на 1560 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.