Номер 274003.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIVа състав
На 03.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Ивалена О. Димитрова
като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско дело №
20203100502026 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба
от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт Агнес Николова, срещу Решение № 1701 от 24.03.2020 г.,
постановено по гр.д. № 16317/2019 г. по описа на ВРС, 24 с-в, с което e ОСЪДЕНА Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №
46, ДА ЗАПЛАТИ НА И. К. А. , ЕГН **********, с адрес гр. Варна, кв. „Чайка“, бл. 59, вх.
Е, ап. 29, сумата от 1611.92 лв. /хиляда шестстотин и единадесет лева и 92 ст./,
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от
общо по тримесечие за периода от 15.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска – 10.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 201.38 лв. /двеста и един лева и 38 ст./, представляваща
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху всяко допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, считано от първо число на месеца, в който
плащане се дължи до 07.10.2019 г.., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от
ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Жалбоподателят Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, счита първоинстанционното
решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния
закон. Твърди, че страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от
ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, като в разпоредбите на
ЗМВР няма препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на КТ,
включително и за прилагане на издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни
актове, в т.ч. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че
размерът на допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно
разпоредбите на ЗМВР и съответните наредби и заповеди, и е недопустимо прилагането на
горепосочената Наредба. Твърди още, че от чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ се прави извод, че същата
не намира приложение спрямо служители на МВР. Допълнително излага подробни
съображения в тази връзка. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски за
двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият И. К. А. , чрез адв. Симеон Тодоров, депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за правилността на
първоинстанционното решение и наличието на основание за заплащане на нощен труд от
страна на работодателя в претендирания размер при коефициент 1.143. Моли за
потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
1
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК –
подадена е от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения. Представени са доказателства за заплатена държавна такса.
Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ –
МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт Агнес
Николова, срещу Решение № 1701 от 24.03.2020 г., постановено по гр.д. № 16317/2019 г. по
описа на ВРС, 24 с-в.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 2026/2020 г. на ВОС за 09.11.2020 г. от 14,00 ч.,
за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото
определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2