№ 239
гр. Велико Търново, 18.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Йордан Воденичаров
Ирена Колева
като разгледа докладваното от Пламен Борисов Въззивно частно гражданско
дело № 20224100500144 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от адв. Н.К. от ВТАК, действащ
като процесуален представител на В. ЕМ. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Г.
О., ул. „Г. Б.“ № .. срещу Определение № 149 от 27.01.2022 г. постановено по
гр. д. № 1704/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което по
реда на чл. 248 от ГПК е оставена без уважение молбата и за изменение на
постановеното по делото протоколно определение от 17.12.2021 г. в частта
относно разноските, в която В.П. като ищец по делото е осъдена да заплати на
ответника „Е.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. В., бул.
„В. В.“ № ., В. Т., кула ., сумата от 360,00 лева, представляваща разноски за
адвокатски хонорар в първоинстанционното производство.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното
определение като се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е
приложил относимите материалноправни и процесуалноправни разпоредби на
закона. Неправилно, според жалбоподателя, е прието, че потребителят е имал
възможност преди да подаде исковата молба, въз основа на която е
образувано делото, да отправи покана за доброволно изпълнение до
ответника, като по този начин приема, че ответното дружество не е било
поставено в забава и следователно не следва да носи отговорност за
разноските в процеса. Изтъква се, че ответникът не е направил признание на
иска, независимо че е извършено плащане на претендираната сума. Според
жалбоподателя не са осъществени двете кумулативно изискуеми
предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК, за да е приложима тази разпоредба. Въз
основа на тези доводи моли въззивния съд да отмени обжалваното
определение и да постанови ново, с което да измени протоколно определение
от 17.12.2021 г. по гр. д. № 1704/2021 г. на Районен съд – Горна Оряховица,
като осъди ответното дружество „Е.“ АД да заплати на В. ЕМ. П. сумата от
1
50,00 лева, представляваща платена държавна такса, както и да заплати на
процесуалния представител сумата от 300,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната
жалба от ответното дружество. В отговора се излагат твърдения за
неоснователност на сочените в жалбата искания и доводи. Твърди се, че
първоинстанционното определение е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Великотърновския окръжен съд, след като обсъди изложените от
страните доводи, приема следното:
Подадената частна жалба е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
подадена е в законоустановения срок и от лице имащо право на обжалване,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество –
основателна.
С определение от 17.12.2021 г. Районен съд – Горна Оряховица е
прекратил производството по гр.д. № 1704/2021 г. поради оттегляне на иск за
плащане на сумата от 38,00 лева, представляваща сбор от начислени и
събрани без основание суми по фактура № ТП **********/12.06.2017 г. и
фактура № ТП **********/09.07.2018 г., поради извършено плащане на
сумата от страна на „Е.“ АД, направено след получаване на препис от
исковата молба.
В обжалваното определение съдът е приел, че с поведението си
ответникът не е дал повод за завеждане на иска, поради което същият не
следва да носи отговорността за разноските, съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 от ГПК.
С поведението си ответникът дава повод за завеждане на делото винаги,
когато поставя ищеца в необходимост да търси съдебна защита на правото си.
В тази връзка всяко едно действие или бездействие на длъжника /ответник/, с
което се нарушава правото на страната следва да бъде тълкувано като
достатъчен повод тя да потърси защита по съдебен ред. Законът не предвижда
и не изисква като допълнителна предпоставка страната да е отправила
извънсъдебна покана до длъжника за плащане, неизпълнението на която да се
счита за повод от страна на ответника за завеждане на делото.
Поканата до ответника разгледана в материята на отговорността за
разноски, би могла да се счита като едно пожелателно действие на ищеца, с
цел да провери дали реално съществува или не материалноправен спор между
страните. Тя е и правно средство, поставящо длъжника в положение на
забава, щом няма предвиден срок за изпълнение, с някои произтичащи от
закона материалноправни последици, една от които при паричните
задължения е правото на обезщетение на кредитора в размер на законната
лихва - чл. 84, ал. 2, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Още в момента на извършеното
плащане от страна на ищеца по издадените фактури е възникнало
задължението на ответника да върне неправомерно събраната сума - чл. 55,
2
ал. 1 ЗЗД, без да е от значение обстоятелството дали той е знаел, че дължи
или е мислел, че съществува основание за плащането.
Материалноправният спор между страните е породен и съществува
преди завеждане на делото заради поведението на ответника, тъй като от
възникване на задължението му до датата на предявяване на иска е изминал
достатъчно дълъг период от време на бездействие, нарушаващо правото на
ищеца и водейки до необходимост да потърси съдебна защита за
удовлетворяване на правото си. Вземането на кредитора е възникнало и е
било изискуемо още в момента, когато е извършил недължимото плащане.
Ако се признае значението на поканата, такова каквото ответникът настоява
да е, това би довело приравняването и като условие за настъпване на
изискуемостта на вземането. Бездействието в очертания смисъл е дало повод
за завеждане на делото и затова не е приложимо правилото на чл. 78, ал. 2 от
ГПК за изключване на отговорността на ответника за разноските.
Фактът, че след получаване на исковата молба, ответникът е извършил
плащане на претендираната сума е едно неформално признание на вземането.
Макар делото да е прекратено по тази причина, това не води до извода, че
ответникът не е дал повод за завеждане на иска, респективно до прилагане на
нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Нелогично и несправедливо е да се отрече
правото на разноски на ищеца в тази хипотеза, предвид факта, че същият е
защитавал свое нарушено право.
Направените от ищеца разноски в производството възлизат на сумата
50,00 лева, представляваща заплатена държавна такса за разглеждане на
делото по предявения иск.
Пълномощникът му е упражнил правото си по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. да
иска присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна
защита по производството. От представения договор за правна защита и
съдействие се вижда, че тя е поета в полза на материално затруднено лице.
Определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения вземането възлиза на
сумата 300 лева и подлежи на присъждане, тъй-като насрещната страна е
осъдена за разноски и защитата е реално осъществена.
Предвид изложеното въззивният съд намира частната жалба е
основателна и следва да бъде уважена, а обжалваният съдебен акт,
постановен от Районен съд – Горна Оряховица, отменен като неправилен.
Водим от изложените съображения, Великотърновският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 149/27.01.2022 г. постановено по гр.д. №
1704/2021 г. на Районен съд – Горна Оряховица, с което по реда на чл. 248 от
ГПК е оставена без уважение молбата на В. ЕМ. П. с ЕГН **********, с адрес
гр. Г. О., ул. „Г. Б.“ № .., за изменение на постановеното по делото
3
протоколно определение от 17.12.2021 г. в частта относно разноските, в която
ищец по делото е осъдена да заплати на ответника „Е.“ АД с ЕИК ., със
седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В. В.“ № ., В. Т., кула ., сумата
от 360,00 лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар, като
незаконосъобразно.
ИЗМЕНЯ определение в съдебен протокол № 810 от 17.12. 2021г по
гр.д. № 1704/2021 г. на РС – Г. Оряховица в частта му за разноските, както
следва:
ОСЪЖДА „Е.“ АД , с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.В.,
бул. „В. В.“ № . , В. Т., кула ., да заплати на В. ЕМ. П. с ЕГН **********, с
адрес гр. Г. О., ул. „Г. Б.“ № .. сумата 50,00 /петдесет/ лева, представляваща
направени по производството разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв. „Е.“ АД , с
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В. В.“ № ., В. Т., кула
., да заплати на адвокат Н.И. К. от ВТАК сумата 300 /триста/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4