ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 163
гр. Пазарджик, 01.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на първи юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело №
20215200900194 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Производството по настоящото дело е приключило с Решение №
6/26.01.2022 г., с което е бил отменен отказ № **** г. на ДЛР при АВп-
ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление № ****** г. за обявяване на ГФО за
2018 г. по партидата на „З. К.“ ООД, ЕИК ****, като е осъдена АВп-С. да
заплати на посоченото дружество разноски за настоящото производство в
размер на 225 лв., от които 200 лв.-адв. хонорар и 25 лв. – платена ДТ.
С Определение № 135/11.04.2022 г. по в.т.д. № 183/2022 г. на ПАС
постъпилата против решението на ПзОС въззивна жалба от АВп, е била
оставена без разглеждане, като недопустима. Предвид направеното с жалбата
евентуално искане за изменение на обжалваното решение в частта за
разноските, апелативния съд е дал указания след стабилизиране на въззивният
акт, делото да бъде върнато на ПзОС за разглеждане на молбата по реда на
чл.248 ГПК.
Именно тази молба е предмет на настоящото произнасяне.
В отговора на въззивната жалба, насрещната страна е изложила
съображения по реда на чл. 248, ал.2 ГПК, аргументиращи тезата, че
разпоредбата на чл. 25, ал.6 ЗТРРЮЛЦ е била приложена правилно.
Съдът намира, че искането по чл. 248, ал.1 ГПК е било направено в
законния срок от легитимирана страна, поради което като процесуално
допустимо следва да бъде разгледано. Същото се явява основателно.
1
Постановявайки цитираното Решение № 6/26.01.2022 г., окръжният съд
е приел, че с оглед изхода на делото на основание чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ в
полза на дружеството-жалбоподател следва да се присъдят претендираните
разноски в производството пред ПзОС от 225 лв.
Констатира се, че по въпросите, свързани с правилното приложение на
разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ обаче е установена последователна и
непротиворечив практика на ВКС, обективирана в Определение № 219 от
20.05.2022 г. по ч.т.д. № 768/2022 г., II т.о.; Определение № 157 от
11.04.2022 г. по ч.т.д. № 585/2022 г., II т.о.; Определение № 139 от
30.03.2022 г. по ч.т.д. № 2742/2021 г., II т.о.; Определение № 31 от 1.02.2022
г. по ч.т.д. № 2436/2021 г., I т.о., Определение № 89 от 2.03.2022 г. по ч.т.д.
№ 311/2022 г., I т.о.; Определение № 60480 от 20.12.2021 г. по ч.т.д. №
2562/2021 г., II т.о и мн. други, прочита на която налага изменение на така
постановеното решение в частта му за разноските.
В цитираните актове ВКС приема, че създадената нова ал.6 на чл.25 от
ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че в производствата съдът присъжда
разноски на страните по реда на ГПК, следва да бъде съобразена с
едностранния характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ. Приема се
от върховната инстанция, че отговорността за разноски по правило е присъща
само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има
страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25
ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него АВп не участва като страна, за да има право
на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности,
предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата,
представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са
обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на
регистърното производство. Следователно, според ВКС, отговорността за
разноски, следва да се прилага съобразно общото за всички охранителни
производства правило на чл. 541 ГПК, а именно, че разноските са за сметка на
единствената страна в производството - молителят.
При това разрешение на въпроса се налага извода, че в разглеждания
казус сторените разноски следва да останат за сметка на молителя, респ., че
постановеното Решение № 6/26.01.2022 г. следва да бъда ревизирано по реда
на чл.248 ГПК в посочения по-горе смисъл, като искането за присъждането
2
им в полза на дружеството бъде оставено без уважение.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 6/26.01.2022 г, постановено по т.д. № 194/2021 г.
в частта за разноските, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „З.
К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „З.“ № **
за присъждане на сторените разноски по делото в размер на 225 лв., като
неоснователно.
Определението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
3