№ 1301
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Р. Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20221000501836 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 260020 от 02.03.2022 г., постановено по т. д .№ 50/2021 г. на
Врачанския Окръжен съд, ответното застрахователно АД “ДаллБогг:Живот и
Здраве“ е осъдено да заплати на ищеца Ц. С. Т. на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ сумата от 250 000 лв. по предявения като частичен иск, при пълна
претенция в размер на 400 000 лв. за обезщетяване на неимуществените
вреди, ведно със законната лихва от 05.02.2021 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 11 362.20 лв., представляваща обезщетение за
имуществените вреди, настъпили при ПТП, реализирано на 22.06.2020 г.,
ведно със законната лихва - върху сумата от 10 867.59 лв. считано от
05.02.2021 г., а върху сумата от 494.61 лв., считано от 21.04.2021 г. до
окончателното изплащане, като в частта, в която се претендира законна лихва
за периода от 15.01.2021 г. до 21.04.2021 г. исковете са отхвърлени, като
неоснователни.
1
В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от ответното
ЗАД “ДаллБогг:Живот и Здраве“, което обжалва решението в частта, в която
е уважена претенцията за неимуществени вреди за разликата над 100 000 лв.
като неправилно поради нарушение на материално-правната норма на чл.52
от ЗЗД, в резултат на което на ищеца бил определен завишен размер на
обезщетението, което не съответствало на реално претърпените от него вреди.
Поддържа и че при произшествието пострадалият е бил без поставен
предпазен колан, поради което е получил процесната тежка гръдна травма.
Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, евентуално да се
намали размерът на обезщетението.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Ц. Т. оспорва жалбата по
съображения, изложени в депозирания писмен отговор.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността му той е
ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия и като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото,
Апелативен съд - София намира следното:
Предявените от Ц. С. Т. срещу ЗАД “ДаллБогг:Живот и Здраве“ обективно
съединени осъдителни искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и с
предмет - присъждане на сумата от 250 000 лева (като част от вземане в пълен
размер от 400 000лв.), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, както и сумата от 11 362.20 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, получени при ПТП,
реализирано на 22.06.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 15.01.2021 г. до окончателното им изплащане.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя на
причинителя на вредата по чл. 432, ал. 1 от КЗ предпоставя две групи
юридически факти: от една страна, това са елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане, включващи пративоправно поведение, вина,
вреда и причинна връзка между деянието и вредата, а от друга - наличие на
застрахователно отношение между ответника-застраховател и делинквента по
задължителна застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите" с
покритие към датата на настъпване на събитието.
2
В процесния случай пред въззивната инстанция няма спор относно
фактите, пораждащи отговорността на застрахователя на делинквента за
заплащане на обезщетение на пострадалия за неимуществените вреди от
произшествието. Спорен е единствено въпросът, какъв е справедливият
размер на това обезщетение.
За да се произнесе по така очертания спорен въпрос относно размера на
дължимото се в конкретния случай обезщетение настоящият състав взе
предвид посочените в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС общи
критерии, преценени във връзка с установените по делото факти, които в
конкретния случай имат значение за удовлетворяване на изискването за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, а именно: начинът на причиняване на вредите -
при ПТП, настъпило на 22.06.2020 г. на път III-101, между гр. Враца и гр.
Криводол, при което застрахованият при ответника по застраховка ГО водач
на лек автомобил „Субаро“, модел “Форестър“, с рег. № ******** М. Е. Б.,
нарушил правилата за движение по пътищата като навлязъл в платното за
насрещно движение и ударил насрещно движещия се лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег.№ ********, управляван от ищеца Ц. Т., за което
деяние Б. е признат за виновен със споразумение, одобрено от съда на
12.05.2021 г. по н.о.х.д. № 444/2021 г. на Районен съд - Враца; характера,
вида, броя и степента на уврежданията: пневмоторакс (нарушаване на
херметичността на междуплевралното пространство) в лява гръдна половина;
счупвания на ребра от 2-8 в ляво по задна и средна мишична линия с
размествания; 3-то ребро в дясно по предна мишична и на 6-то и 7-то в дясно
по средноключова линия травматично увреждане на органите в т.нар.
средостение, данни за нарушаване целостта на стената на гръдната част на
аортата и хранопровода; наложилите се оперативни интервенции;
продължителността на оздравителния период, в случая от една година;
невъзможността ищецът да извършва тежък физически труд за дълъг период
от време и продължителното стоене в изправено състояние; възрастта му по
време на произшествието – на 53 години; преживения стрес и уплаха;
лицевата травма; продължителното обездвижване; констатирания от вещите
лица незавършен възстановителен процес; останалите белези по тялото.
Съдът съобрази и икономическата конюнктура в страната към момента на
произшествието, както и практиката на съдилищата в други подобни случаи.
Всичко изложено, преценено поединично и в своята съвкупност, дава
3
основание на въззивната инстанция в настоящия си състав да приеме, че
справедлив паричен еквивалент по смисъла на чл.52 ЗЗД на претърпените от
ищеца неимуществени вреди е правилно определен на сумата от 250 000 лв.
За да счете, че този размер не е завишен, а съответен на търпените вреди,
съдът съобрази указанията, дадени в т.2 от Постановление № 7/1965 г. на
Пленума на ВС, както и тези в т.10 от Постановлние № 4/1975 г. на Пленума
на ВС, като възприе представеното пред настоящата инстанция ЕР на ТЕЛК
№ 91139 от 01.06.2022 г., с което на ищеца Т. е определен 80 % трайна
неработоспособност за срок от 1 година. Именно настъпилите в хода на
процеса нови факти, свързани със здравословното състояние на ищеца, от
което положително може да се заключи, че възстановителният процес при
него не само не е завършил, но и че са настъпили усложнения, които
допълнително допринасят и ще допринасят за продължителността и
интензитета на болките и страданията, вкл. необходимостта от нови
операционни интервенции относно срастналите в деформация от 2-ро до 8-мо
ребро, оказващи компресия на белия дроб, налагат в конкретния случай
обезщетението за неимуществените вреди да бъде определено в така
определения му размер.
По второто поддържано с жалбата възражнеие експертите са посочили
изрично, че при инцидента Т. е бил с поставен предпазен колан, поради което
доводите в обратна насока се явяват неоснователни.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции решението следва да
бъде потвърдено в частта, в която е присъдено обезщетение за
неимуществените вреди над сумата от 100 000 лв. до предявените 250 000 лв.
В останалите му части, в които исковете по чл.432, ал.1 от КЗ на Ц. С. Т. са
уважени за сумата от 100`000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществените вреди, както и за сумата от 11 362.20 лв., представляваща
обезщетение за имуществените вреди, настъпили от процесното ПТП,
решението като необжалвано, е влязло в сила.
При този изход на делото на въззиваемия Т. следва да се присъдят
разноски за въззивната инстанция в размер на 4 530 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260020 от 02.03.2022 г., постановено по т.
д. № 50/2021 г. на Врачански окръжен съд, в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг:Живот и ЗДраве“ с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Г.М.Димитров“ № 1, да
заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на Ц. С. Т., ЕГН:**********, с адрес:
с. ***, общ. ***, ул.“***“ № *, сумата 4 530 лв., представляваща направени
разноски във въззивното производство.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5