№ 11
гр. Момчилград , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сунай Ю. Осман
при участието на секретаря Анита К. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Ю. Осман Административно
наказателно дело № 20215150200066 по описа за 2021 година
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на „*-*****"
ООД- Кърджали, с ЕИК- ******, представлявано от Управителя Й. Ю. М., против
Наказателно постановление № 09-002523/ 19.02.2021г. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда"-Кърджали, с което на осн.чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.З от Кодекса
на труда, на жалбоподателят е било наложено административно наказание-
"имуществена санкция” в размер на 1 500 лева, за допуснато нарушение на чл.61 ал.1
вр.чл.62 ал.1 от КТ.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, поради
което го обжалва. Същият го счита за незаконосъобразно и необосновано, като заявява,
че не допуснал посоченото административно нарушение. Сочи, че при издаването на
АУАН и НП са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които ги правели незаконосъобразни. Освен това били налице условията за приемане
на допуснатото нарушение за маловажно. Съобразно това и намира, че били допуснати
нарушения на процесуалните правила по ЗАНН при издаването на АУАН и НП, които
били съществени и водещи до неговата отмяна. Иска от съда да отмени изцяло НП. В
съдебно заседание, призован при условията на чл.58 ал.2 от ЗАНН, не се явява и не се
представлява.
Ответникът по жалбата - Дирекция "Инспекция по труда"- Кърджали, чрез
процесуалният си представител изразява становище за законосъобразност на
наказателното постановление. Твърди, че не са налице условията за приложението на
чл.415 „в" от КТ. Иска от съда да потвърди изцяло НП, като правилно и
законосъобразно и претендира ю.к. възнаграждение.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
При анализа на данните по делото, които следва да се използват при
преценяване на допустимостта и основателността на жалбата, и респ.
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, и доводите на
страните са следните; показанията на актосъставителя и свидетелите по акта; АУАН №
09- 002523/18.12.2020г.; Обжалваното НП № 09-002523/ 19.02.2021г.- ведно със
известия за доставка и разписки за връчване; Протокол за извършена проверка от
18.12.2020г.; 1 бр. декларация от работещо лице по смисъла на чл.402 ал.1 т.З от КТ
/******/; регистър на уведомления за трудови договори по ЕИК на работодател
/дружеството- жалбоподател с ЕИК ******/; Констативен протокол от 03.12.2020г.;
Снимков материал; Справка от Търговски регистър; Договор №322/ 30.06.2020г. и
приложения към него; Призовки-покани; Договор № 6/ 09.10.2020г. и др., описани в
съдебният протокол и приети от съда по надлежният ред.
От приложеното по делото като доказателство заверено копие на обжалваното
наказателно постановление- описано по-горе е видно, че същото е било изпратено на
адреса на жалбоподателя, и същото е било връчено на 17.03.2021г./ведно със други
нак.постановления, отразени в разписката за връчване по пощата/.
Съдът, като се запозна със съдържанието на АУАН и прецени същото със
искванията за реквизитите на АУАН, посочени в нормата на чл.42 т.6 от ЗАНН,
намери, че в акта са отразени името на търговското дружество, имената на управителя
на същото, ЕИК и адресът на управление и адресът на кореспонденция, и което е много
важно да се отбележи и задължението на нарушителят, при промяна на адреса, който е
посочил в акта, да уведоми наказващият орган.
Съгласно разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН, при настъпила промяна на
вписаният в съставеният акт за установяване административно нарушение адрес,
нарушителят се задължава да уведоми наказващият орган- и с което изискване същият
е запознат с подписването на акта и получаването на копие от него. От съдържанието
на нормата следва, че нарушителят е свободен да посочи в акта за установено
нарушение адрес, който нито е постоянен, нито е настоящ. Целта на законодателят е
осигуряването на възможност за законосъобразно приключване на съответната
административно наказателна процедура, включително и за защита правата на
нарушителят, в рамките на това производство, във връзка с което е въведено и
съответното задължение за нарушителя- да уведоми наказващият орган при настъпила
промяна в посочен адрес.
Разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН регламентира положението, когато
нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен,
като съгласно този текст наказващият орган отбелязва това обстоятелство върху
наказателното постановление, и то се счита за връчено от деня на отбелязването, като
именно от този момент започва да тече и 7-дневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН за
обжалване на издаденият от наказващият орган акт. Анализът на горецитираните
разпоредби води до извода, че за нарушителя е въведено правно регламентирано
2
задължение да посочи актуален адрес за кореспонденция в производството, съответно
да уведоми компетентния орган за неговата промяна.
В същото време следва да се подчертае, че разпоредбата на чл.58 ал.1 от ЗАНН
императивно урежда начина на връчване на наказателните постановления, а именно-
срещу подпис, което в случая не е изпълнено. Тази разпоредба цели да гарантира
правото на нарушителя да узнае за какво е наказан и да му бъде осигурена възможност
да обжалва наказателното постановление, ако счита същото за незаконосъобразно.
Освен срещу подпис, както и по-горе е посочено, в разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН
е предвидена и друга възможност, приравнена на редовно връчване на НП- ако
нарушителят не е намерен на посоченият от него адрес, а новият му адрес е неизвестен,
наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за
връчено от деня на отбелязването. Съгласно изискването на чл.84 ЗАНН вр. чл.180
НПК призовките, съобщенията и книжата се връчват лично срещу разписка, подписана
от лицето, за което са предназначени или на пълнолетен член от семейството, а ако
няма такъв- на домоуправителя, както и на съквартирант или съсед, когато поеме
задължение да ги предаде, в случай, че лицето, за което са предназначени отсъства.
Съгласно чл.58 ал.2 ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посоченият от него
адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.Тези
предпоставки са нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият му
адрес да е неизвестен. Касае се за кумулативно предвидени в хипотезата на правната
норма предпоставки, поради което, за да се прояви фактическия състав по чл.58 ал.2
ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо нарушителят да не
е намерен на посочения адрес, и същият да е променен, и новият му адрес да е
неизвестен. Следователно за да се приложи чл.58 ал.2 ЗАНН не е достатъчно
инцидентното неоткриване на лицето на посочения от него адрес, а следва да се
установи, че той трайно не пребивава на този адрес.
Предвид изложеното съдът намира, че е налице редовно връчване на процесното
нак.постановление, а депозираната пред районния съд жалба - подадена в срок и
процесуално допустима. Ето защо съдът следва да разгледа жалбата и намира същата
за процесуално допустима.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-
наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е
приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта не са допуснати
процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на обжалваното наказателно
постановление или ограничаващи правото на защита на административно-наказаното
лице. В атакуваното НП ясно, точно и пълно е описано нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, поради което не е налице нарушение на
процесуалните правила при издаване на НП, нито е нарушено правото на лицето да
узнае за какво точно административно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид разпоредбата на чл.416 ал.1
3
от КТ, където е посочено, че нарушенията на трудовото законодателство се
установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Именно такъв орган
е актосъставителят Е.Ю., заемаща длъжността „главен инспектор" при Д"ИТ"-
Кърджали. Посочената правна норма пряко делегира правомощия на актосъставителя,
поради което същият не се нуждае от допълнително оправомощаване.Обжалваното НП
е издадено от компетентен орган- Изпълняващ функциите на Директор на Дирекция
"Инспекция по труда", чиято материална компетентност също не подлежи на
съмнение.
АУАН и НП са издадени в рамките на предвидените от законодателя срокове по
чл.34 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на
18.12.2020г., а обжалваното НП е издадено на 19.02.2021г., т.е спазен е шестмесечният
срок за издаване на НП от съставянето на акта. Само за пълнота на изложението, съдът
намира за нужно да отбележи, че нарушението е било установено от контролните
органи на 03.12.2020г., и АУАН е съставен във визираният в правната норма
тримесечен срок.
При условие, че жалбата е подадена в срок, тогава вече съдът следва да обсъди
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление /извън
приложението на правилата за
индивидуализация на административното наказание, тъй като в конкретния случай е в
минимален законов размер/ по отношение същността на вмененото административно
нарушение.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: На
03.12.2020г. служители на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Кърджали са извършили
проверка на строителен обект- „Ремонт на покрив на Читалище „Пробуда"-
с.Фотиново, общ.Кирково, собственост на Община Кирково, и изпълнител на строежа-
„*-*****" ООД- Кърджали, при която са установили, че работодателят не е сключил
трудов договор с един от от работниците-******, който е установен да работи на
обекта- изпълнявали СМР на покрива на цитираното читалище. При разговор
работникът е посочен, че е нает от Й.М., но не знаел как се казва фирмата.
Първоначално е отказал да попълни декларация, която по-късно с съдействието на
органите на полицията е попълнил, и е посочил, че е на работа от 03.12.2020г. като общ
работник с раб.време от 08,00 часа до 17,00 часа, с почивни дни събота и неделя, и 1
час през работният ден. Била направена справка в ИА „ГИТ" по ЕГН на лицето и по
ЕИК на дружеството, и се установило, че между тях няма сключен трудов договор в
писмена форма.
За установеното по време проверката е съставен Констативен протокол, а на
18.12.2020г. е съставен АУАН- посоченият по-горе, в който е изложена гореописаната
фактическа обстановка. Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по
чл.61 ал.1 вр.чл.62 ал.1 от КТ. АУАН бил съставен в присъствието на 2-ма свидетели,
като единият от които е бил свидетел по установяване на нарушението и който го
подписал, както и в присъствието на представителя на дружеството- жалбоподател,
който го подписал без възражения. По делото като доказателства са приложени
4
сключени договори за ремонт на посоченото читалище- обект на проверката, както и
декларация от работник, в която същият е посочил обстоятелствата по АУАН и КП.
Писмено били изискани трудовите досиета на работниците, както и други документи,
но същите не са представени в ДИТ- Кърджали.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят и свидетелите по акт, които потвърждават описаното в АУАН,
заявяват, че са установили именно това нарушение, и съдействие за същото са
получили от органите на полицията, т.к. е имало отказ на работещите на обекта да
напуснат същият- респ.да слязат от покрива, който ремонтирали.
Дружеството- жалбоподател е работодател по смисъла на §1 т.2 от КТ. Съдът
приема, че така установеното нарушение правилно е квалифицирано като такова по
чл.61 ал.1 вр.чл.62 ал.1 от КТ, и правилно на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.З от
КТ на жалбоподателят е наложена санкция в размер на 1 500 лева, вместо да се
приложи нормата на чл.415 „в" от КТ. При така приетата за установена фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
От така събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин
описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, със която е
осъществен съставът на административно нарушение по чл.61 ал.1 вр.чл.62 ал.1 от КТ-
установи се, че в обект, стопанисван /в който се извършвали СМР, възложени на
дружеството- жал боподател по силата на договор от друго дружество/ е било
допуснато до работа лице- посоченото по- горе /******/, като не е бил сключен трудов
договор, в писмена форма, подписан от двете страни.
В законодателството, в разпоредбата на ал.1 на чл.61 от КТ е предвидено, че
преди започване на работа се сключва трудов договор между работника и
работодателя, като нормата на чл.62 ал.1 от КТ определя и формата на този трудов
договор, и това писмената форма. Т.е., трудов договор в писмена форма следва да се
сключва винаги между работник и работодателя, и то преди започване
осъществяването на правата и задължения по така възникналото трудово-правно
отношение, и задължение на работодателя е да не допуска да работят лица, с които не е
сключен в писмен вид трудов договор.
За гарантиране изпълнението на горните задължения е предвидена санкция в
нормата на чл.414 ал.З от КТ, където е посочено, че работодател, който наруши
разпоредбата на чл.61 ал.1 от КТ, чл.62 ал.1 или ал.З, и чл.63 ал.1 или ал.2 от КТ, се
наказва с глоба от 1 500 леда до 15 000 лв. Предвидена е санкция за виновното
длъжностно лице, което не е предмет на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че дружеството-
жалбодател има качеството на работодател по смисъла на § 1 т.1 от Допълнителните
разпоредби към КТ по отношение на посоченият по-горе работник, и същото е
нарушило разпоредбите на чл.61 ал.1 вр.чл.62 ал.1 от КТ, а именно, допуснал до работа
това лице, без преди това с него да е подписал трудов договор в писмена форма, т.е.,
дружеството- жалбоподател, като работодател е допуснал нарушение на
задължителната норма на чл.61 ал.1 вр.чл.62 ал.1 от КТ.
5
Съдът счита, че при така приетата за установена фактическа обстановка,
административно-наказващия орган правилно е постановил да се наложи санкцията,
предвидена в нормата на чл.414 ал.З от КТ, а именно "имуществена санкция" в размер
на 1 500 лева, на дружеството- жалбодател, в минимално предвиденият размер, т.к.,
описаното като нарушение не покрива белезите на маловажност по смисъла на чл.415
„в" от КТ. Съображенията за това, че е налице извършено нарушение по КТ, като
същото може да бъде отстранено веднага след установяването му, и от самото
нарушение не са настъпили вредни последици за работниците и служителите, но по
делото се установи, че нарушението не е отстранено- т.е. към момента на
документалната проверка не се установи с работника да има сключен писмен трудов
договор.
Както и по-горе се посочи, нормата на чл.414 ал.З от КТ, приложена от
административно- наказващият орган предвижда, че работодател, който наруши
разпоредбите на чл.61ал.1, чл. 62 ал. 1 или ал.З и чл.63 ал.1 или ал.2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 лева до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 1 000 лева до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение. В случая по отношение на работодателя е налице безвиновна /обективна/
отговорност, състояща се в неизпълнение от страна на жалбодателя - търговското
дружество на вменено му с нормативен акт задължение- да не допуска до работа,
работника преди да сключи с него в писмен вид трудов договор, сиреч, преди подписан
и от двете страни тр.договор. Посочената норма представлява общия състав на
описаното нарушение. Съдът счита, че при така приетата за установена фактическа
обстановка, административно- наказващия орган правилно е приел нарушението за
установено и е постановил да се наложи санкцията, предвидена в нормата на чл.414
ал.З от КТ, а именно "имуществена санкция" в размер на 1 500 лева, на дружеството,
т.к., описаното като нарушение покрива белезите на нарушението по смисъла на чл. 62,
ал. 1 от КТ;
Доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за това, че не е налице
извършено нарушение по чл 62 ал.1 от КТ, съдът намира за неоснователни. Още повече
че в тази насока липсват депозирани от жалбоподателя доказателства, а всички
събрани по делото такива, включително и гласните, сочат на точно противоположен
правен извод.
Съдът намира за правилна преценката на АНО, че това деяние на нарушителя
съставлява първо установено, извършено от него нарушение, за което и правилно е
наложил санкцията в нейния най- нисък, законоустановен размер от 1 500 лева; При
това положение, този съдебен състав намира, за безспорно установено нарушението
извършено от страна на жалбоподателя, което покрива признаците посочени в
разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ.
По изложените съображения съдът намира, че процесното наказателното
постановление № 09- 002523/ 19.02.2021 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда”-Кърджали, за правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Не са налице
предпоставките за приемане на случая за маловажен по-горните съображения.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание
6
чл.63 ал.5 вр.ал.З от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно
последната норма заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение
на НБПП. По силата на чл.27 „е" от НЗПП, възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В случая по делото е проведено едно
съдебно заседание, на които е взел участие процесуалният представител на
наказващият орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което
следва да се присъди възнаграждение в размер от 80 лв. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" със седалище град София, именно в
полза на същата в качеството й на юридическо лице /чл.2 ал.1 от Устройственият
правилник на ИА „ГИТ"/ следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-002523 от 19.02.2021г.,
издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда"- Кърджали, с което на
основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.З от КТ е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 1 500 лева на „*-*****" ООД- Кърджали, с ЕИК-
******, представлявано от Управителя Й. Ю. М., в качеството му на работодател, за
нарушение на чл.61 ал.1 вр.чл.62 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА„*-*****" ООД- Кърджали, с ЕИК- ******, представлявано от
Управителя Й. Ю. М. да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" гр. София, сумата от 80 лева, представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
7