Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Своге,  16.05.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Свогенски районен съд, втори състав, в публично заседание на шестнадесети април, двехиляди  и  деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : НАДЯ БАКАЛОВА

при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 514  по описа за 2018 година на  СвРС и за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявена е искова молба от „Кредитреформ България” EООД, със седалище и адрес на управление:град София, ул.”Шандор Петьофи”№ 10, представлявано от управителя Р. В. против В.А.В. ***.

В исковата молба се твърди, че на 25.05.2015г.между „4финанс”ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговска марка „Вивус” и ответника В.В. бил сключен Договор за кредит № ********** по реда на чл.6 от ЗПФУР, съгласно която разпоредба страните използвали средства за комуникация от разстояние от момента на отправяне на предложение до сключването на договора.Твърди се, че ответникът подал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус” на интернет страницата на кредитодателя www.vivus.bg. Твърди се, че с натискане на бутон”Подпиши”било прието, че договора за кредит е сключен, при съгласие на кредитополучателя с всички поставени от кредитора условия, като ответникът използвал и услугата за експресно разглеждане на заявлението/в срок до двадесет минути/, която услуга също имала паричен еквивалент.Твърди се, че на ответника бил отпуснат кредит в размер на 350 лева, в съответствие с поисканата сума, чрез заявка, поръчана за експресно разглеждане, като кредита бил отпуснат за период от 30 дни, с падеж на 24.06.2015г.Сочи се, че В. неколкократно се възползвал от правото да удължи срока за връщане на кредита и като крайна падежна дата страните приели 23.08.2015г.Твърди се, че на тази дата, кредитополучателят не върнал дължимата сума, вследствие на което изпаднал в забава и от 24.08.2015г.му била начислявана наказателна лихва.В исковата молба е записано, че от „Вивус”му изпратили три напомнителни писма, но без резултат.Твърди се, че на 01.02.2018г. „4финанс”ЕООД в качеството си на цедент сключило с „Кредитреформ България”EООД в качеството на цесионер, договор  за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който цедента прехвърля на цесионера вземанията по гореописания Договор за кредит № ********** и упълномощен от името на цедента да уведоми за цесията длъжника, цесионерът – ищец, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД изпратил уведомление до В., чрез препоръчана пратка, с отметка”Непотърсено”. Ищцовата страна моли съда да постанови решение, с което да осъди  В.А.В. ЕГН ********** *** заплати на  „Кредитреформ България”EООД, със седалище и адрес на управление:град София, ул.”Шандор Петьофи”№ 10, представлявано от управителя Р.В., суми, дължими по силата на сключен на 25.05.2015г.между „4финанс”ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговска марка „Вивус” и В.В. Договор за кредит № **********, както следва:

1.главница в размер на 350,00 (триста и петдесет) лева;

2.наказателна лихва(неустойка) в размер на 86,90(осемдесет  и шест лева и деветдесет стотинки)лева, начислена за период от 24.08.2015г.до 31.01.2018г.;

3.законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба(24.08.2018г.) до окончателното заплащане.

Претендират се направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.

          На ответника е предоставен срок за отговор съгласно чл.131 от ГПК,  но такъв не е постъпил в РС – Своге.

 С определение от  08.11.2018г., съдът е счел исковите претенции за редовни и допустими.Допуснал е представените писмени доказателства.

В о.с.з.ищецът не се представлява, представил е писмено становище, с което заявява, че поддържа исковите претенции.

В о.с.з.ответникът се явява и заявява, че признава, че е взел кредит и, че е длъжник.

         

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

С договор за кредит № **********/25.05.2015г. „4финанс“ ЕООД е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 350 лева, за срок от 30 дни, като сумата е преведена чрез „Изипей“. Договорът е сключен по реда на предоставянето на финансови услуги от разстояние, а като писмени доказателства по делото са представени договора, общите условия към него и разписката за извършения превод на сумата.

С договор за цесия от 01.02.2018 г. „4финанс“ ЕООД е прехвърлило на ищеца вземането по кредита, като видно от приложението, процесният кредит е включен като част от цедираните договори.

Представени са потвърждение за извършената цесия, пълномощно за нея, както и уведомление до длъжника, върнато в цялост като „непотърсена“ пратка.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Ищецът се явява активно легитимиран кредитор на ответника, закупил вземането спрямо него с договор за цесия. Без значение е обстоятелството, че уведомителното писмо е изготвено от ищеца- „Кредитреформ България“ ЕООД, а не от заемателя по кредита- „4финанс“ ЕООД. Действително по смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува обаче законова пречка уведомяването да се направи и от новия кредитор, когато той е изрично овластѐн за това, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. Обстоятелството, че в закона е въведено изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от цедента, не означава, че то не е валидно, ако е било направено от упълномощено от този цедент лице, действащ по негово пълномощие. По делото е представено такова пълномощно, с което „Кредитреформ България“ ЕООД е било овластѐно от „4финанс“ ЕООД да уведоми от името на последния всички длъжници по договорите за кредит за това, че вземанията са прехвърлени на друг кредитор. В този смисъл съобщението, извършено от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно, действително и поражда правните си последици. Уведомителното писмо е изпратено на постоянния адрес на длъжника, който е посочен в договора, като в общите условия е предвидено, че кореспонденцията до страните се изпраща на адресите им за контакт, посочени в договора. Изпратеното уведомително писмо на постоянния адрес на кредитополучателя е върнато в цялост, като видно от обратната разписка, пратката не е била потърсена от получателя. Няма данни за друг регистриран от лицето адрес, а в случай, че действително ответникът е пребивавал на друго място, той е следвало да уведоми кредитора за промяната в адреса си. В противен случай известието, изпратено до адреса за кореспонденция, за който липсва уведомяване, че вече е променен, се счита за валидно връчено след изпращането му. От страна на финансовата институция са били предприети необходимите действия за уведомяване на длъжника и само неговото поведение е причината за неполучаването на писмото. Липсват доказателства по делото, че длъжникът е извършил плащане на процесните суми на стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по този начин целта на закона, свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е изпълнена, а длъжникът- защитен, ако евентуално е престирал на ненадлежния кредитор. В конкретния случай следва извод за това, че цесията е валидно противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в качество на цесионер.

В случая между ответника и „4 финанс“ ЕООД е сключен договор за паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние. Според чл. 18 ал. 2 от ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).

 По делото са представени доказателства, че е постигнато съгласие между страните, чрез договаряне, осъществено  посредством средства за комуникация  от разстояние. Комуникацията между страните е осъществена посредством електронната страница на кредитора, на която кредитополучателя е подал искане за получаване на кредит, предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи заем.

За този тип кредити се прилагат общите изисквания на ЗПК, според чл. 10 от който договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. По делото са налице електронни записи, от които се установява по безспорен начин, че волеизявленията на страните са насочени към сключване на договора, като е спазено изискването за съхраняването му на траен носител. Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано, като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ.

Според съдебната практика (решение № 70/ 19.02.2014 г. на ВКС по гр. дело № 868/ 2012 г., IV г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК), електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕП   - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Когато е създаден подписан електронен документ, неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, а ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК). Ответникът се е съгласил да получи изявлението в електронна форма и той е направил такова като страна по представения договор.

 В достатъчна степен представените по делото електронни документи  съдържат   индивидуализиращи белези  и данни,  установяващи по категоричен начин кой е техният автор, какво е тяхното съдържание  и каква е била целта да бъдат отправени.  За да е налице валиден договор сключен от разстояние, е необходимо електронните документи да съдържат електронни изявления на двете страни,  отправени една до друга, изразяващи волята си за сключване на договора, който да е представен на хартиен носител. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му, нито пък сочи до липсата на такъв. Съгласно  чл. 184 ал. 1, изречение първо от ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната.

Изложените съображения са достатъчни, за да се приеме, че договорът за кредит е сключен във валидна електронна форма, съгласно изискванията на специалния закон. Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена съответната сума на заемателя. С представената към исковата молба разписка за извършено плащане се установява, че в полза на ответника на 25.05.2015 г. чрез системата „Изипей“ е преведена сумата от 350  лева. В документа заемателят е индивидуализиран с три имена и ЕГН, а като основание за превода е посочен номерът на договора за кредит. Именно в условията на същия е записано, че сумата ще бъде получена от лицето чрез системата „Изипей“, като точно преводното нареждане удостоверява изпълнението на задълженията на кредитодателя. В тази връзка не е необходимо документът да носи подпис на ответника, а е достатъчно само наличието на разписката, от която се установява превеждането на сумата според уговореното.

Редовно възникналото заемно правоотношение валидно обвързва страните и поражда своите правни последици, като с подписване на договора ответникът се е съгласил с всички негови клаузи. Съглашението е било предмет на индивидуално договаряне, т.е. то е израз на общата воля на страните, които именно по този начин те са уредили отношенията си. Заемателят се е съгласил с тези условия, включително и с общите условия към кредита, приел ги е подписвайки договора, а и предварително още към момента на сключването е бил наясно с крайната сума, която ще дължи по отпуснатия му заем.Налице е валидно и изискуемо парично вземане, което е останало дължимо и неплатено и исковата претенция за същото следва да бъде уважена, ведно с искането за законна лихва върху главницата, от датата на завеждане на настоящата искова молба(24.08.2018г.) до окончателното заплащане, както  и претенцията за заплащане на наказателна лихва(неустойка) в размер на 86,90(осемдесет  и шест лева и деветдесет стотинки)лева, начислена за период от 24.08.2015г.до 31.01.2018г. /същата има акцесорен характер/.

                    С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца направените от него разноски в процеса, които се претендират- в размер общо на 460 лева – платени ДТ и адвокатско възнаграждение.

 

По изложените съображения, съдът

                           

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА В.А.В. *** заплати на „Кредитреформ България”EООД, със седалище и адрес на управление:град София, ул.”Шандор Петьофи”№ 10, представлявано от управителя Р. В. сумата от 350,00 (триста и петдесет) лева, дължима по договор за кредит № ********** от 25.05.2015г., сключен с „4финанс“ ЕООД, прехвърлен с договор за цесия от 01.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда- 24.08.2018г.до изплащане на вземането, както и наказателна лихва(неустойка) върху главницата, в размер на 86,90(осемдесет  и шест лева и деветдесет стотинки)лева, начислена за период от 24.08.2015г.до 31.01.2018г.

ОСЪЖДА В.А.В. *** заплати на   „Кредитреформ България”EООД, със седалище и адрес на управление:град София, ул.”Шандор Петьофи”№ 10, представлявано от управителя Р. В. направените по делото разноски в размер общо на 460/четиристотин и шестдесет/ лева – платени ДТ и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                    

          РАЙОНЕН СЪДИЯ :