Решение по дело №477/2021 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№…….....................

гр. София, 29.09.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на  десети февруари, две хиляди  двадесет и втора година, в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И.

                                             ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА

                                                       мл.с. ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА

 

при секретаря Н. Масова, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело №  477  по описа за 2021г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 196 и сл. ГПК (1952г., отм.).

С Решение № 90989/18.05.2020г. по гр.д.№ 4783 по описа за 2006г.

на Софийски районен съд, 49-ти, постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника Л.  П.Х. -   С.П.Я., ЕГН **********, М.П.Д., ЕГН  **********, К.П.Я., ЕГН **********, П.П.Я., ЕГН **********, Д.И.Т. , ЕГН **********, П.Л.Х., ЕГН ********** е :

1.    е признато за установено по предявения от А.К.Ч., ЕГН **********, починала в хода на процеса на 28.07.2006г. и заместена по реда на чл. 120 от ГПК (отм.) от С.О.с адрес: гр. София, ул. *********и съдебен адрес:*** срещу  Л.П.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв. П.и адв. М., гр. София, ул. „********иск с правно основание чл. 108 от ЗС че С.О.е собственик на ½ ид.ч. от УПИ  ХІV-2410 с площ от 1610 кв.м.  находящ се в гр. Банкя, отреден за имот пл. № 2410 в кв. 201а по плА.на Банкя, при съседи: улица, УПИ ХІІІ-2410 /отреден за имот пл. № 2410/, УПИ ХХІІ-1110 /отреден за имот пл. № 1110/, УПИ ХХІХ-1110а /отреден за имот пл. № 1110а/ парцел ХХІ, отреден за саниториални сгради  и УПИ LI-2410 , като Л.П.Х., ЕГН ********** *** община владението върху този имот и е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС за останалата ½ ид.ч. от този имот;

2.    признато за установено по предявения от А.К.Ч., ЕГН **********, починала в хода на процеса на 28.07.2006г. и заместена по реда на чл. 120 от ГПК (отм.) от С.О.с адрес: гр. София, ул. *********и съдебен адрес:*** срещу  Л.П.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв. П.и адв. М., гр. София, ул. „********иск с правно основание чл. 108 от ЗС че С.О.е собственик на ½ ид.ч. от реална част от поземлен имот, отреден за улици, представляващ бивш ПИ 2410, кв. 201а по плА.на гр. Банкя с площ от 96 кв.м., заемаща лицевата част пред УПИ ХІV-2410 в кв. 201а по плА.на гр. Банкя, при граници: от три страни улици и УПИ ХІV-2410, като е отхвърлено искането за предаването на владението върху тази ½ идеална част  от имота , както е отхвърлен и иска за признаване за установено че СО е собственик на останалата ½ ид.ч. от имота и предаването на владението й;

3.    признато за установено по иска на главно встъпилото лице Сдружение „А.У.В.Б.”, ЕИК ********, с адрес: гр. Благоевград, пл. „********съдебен адрес: адв. П. и адв. Г.гр. София, ул. „********, офис център  „**/*******, кантора 329 иск с правно основание чл. 97, ал.1 от ГПК (отм.) срещу С.О.за признаване за установено по отношение на С.О., че Сдружение „А.У.В.Б.”, ЕИК ********  е собственик на ½ ид.ч. от УПИ  ХІV-2410 с площ от 1610 кв.м.  находящ се в гр. Банкя, отреден за имот пл. № 2410 в кв. 201а по плА.на Банкя, при съседи: улица, УПИ ХІІІ-2410 /отреден за имот пл. № 2410/, УПИ ХХІІ-1110 /отреден за имот пл. № 1110/, УПИ ХХІХ-1110а /отреден за имот пл. № 1110а/ парцел ХХІ, отреден за саниториални сгради  и УПИ LI-2410, както и на ½ ид.ч. от реална част от поземлен имот, отреден за улици, представляващ бивш ПИ 2410, кв. 201а по плА.на гр. Банкя с площ от 96 кв.м., заемаща лицевата част пред УПИ ХІV-2410 в кв. 201а по плА.на гр. Банкя, при граници: от три страни улици и УПИ ХІV-2410;

4.    признато за установено по иска на главно встъпилото лице Сдружение „А.У.В.Б.”, ЕИК ********, иск с правно основание  108 от ЗС срещу Л.П.Х., ЕГН ********** , че Сдружение „А.У.В.Б.”, ЕИК ******** е собственик   на ½ ид.ч. от УПИ  ХІV-2410 с площ от 1610 кв.м.  находящ се в гр. Банкя, отреден за имот пл. № 2410 в кв. 201а по плА.на Банкя, при съседи: улица, УПИ ХІІІ-2410 /отреден за имот пл. № 2410/, УПИ ХХІІ-1110 /отреден за имот пл. № 1110/, УПИ ХХІХ-1110а /отреден за имот пл. № 1110а/ парцел ХХІ, отреден за саниториални сгради  и УПИ LI-2410 като Л.П.Х., ЕГН ********** е осъден да предаде на Сдружение „А.У.В.Б.”, ЕИК ******** владението върху този имот

5.    признато за установено по иска на главно встъпилото лице Сдружение „А.У.В.Б.”, ЕИК ********, иск с правно основание  108 от ЗС срещу Л.П.Х., ЕГН ********** , че Сдружение „А.У.В.Б.”, ЕИК ******** е собственик   на ½ ид.ч. от реална част от поземлен имот, отреден за улици, представляващ бивш ПИ 2410, кв. 201а по плА.на гр. Банкя с площ от 96 кв.м., заемаща лицевата част пред УПИ ХІV-2410 в кв. 201а по плА.на гр. Банкя, при граници: от три страни улици и УПИ ХІV-2410, като е отхвърлено искането за предаването на владението върху тази ½ идеална част  от имота ;

като Л.П.Х., ЕГН ********** *** община съдебни разноски на основание на чл. 64, ал.1 от ГПК (отм.) в размер на 3750,02лв.

Срещу така постановените решения са депозирани въззивни жалби, както следва:

1.въззивна жалба вх. №  5067362/08.06.2020г. по регистъра на СРС депозирА.от ищеца С.О.в частта, с която е:

- е  отхвърлен иска й  за признаване за установено, че е собственик на ½ ид.ч. от имотите и иска му срещу Л.П.Х. за предаване на владението му .

- в частта, с която  за собственик на ½ ид.ч. от имотите е признат „А.У.В.Б.“-сдружение с нестопанска цел /АУБ/ и ответникът Л.П.Х. е осъден да предаде на АУБ тази част от имотите.

 С жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до необоснованост  на формираните изводи на първоинстанционния съд и до нарушения на материалния закон . Посочило е, че завещанието на И.Ч.в полза на А.В.не е могло да произведе действия поради забраната на чл. 22, ал.1 от Конституцията на РБ в редакцията към 11.02.1999г. за придобиване на право на собственост на земя на територията на РБ от чужденци, освен по наследяване по закон. Завещанието изрично сочело, че А.В.е германски гражданин, това се установявало и от рожденото й фамилно име К., тя не била подавала молба за придобиване на българско гражданство. Така процесната част от имотите станала собственост на  сестрата на И.Ч.- А.Ч. . Така А.В.не била прехвърлила на АУБ с договора за продажба на наследство процесните идеални части. Пълномощното от 22.09.1995г. било нищожно на още едно основание , което не било обсъдено от СРС – удостоверяването било извършено без предварително разрешение от Министерство на финансите. Нормата на чл. 17, ал.2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа  изисквал такова разрешение. И.Ч.бил чужд гражданин , посочено било същото в завещанието му, затова и нямал ЕГН. Цитираното в нотариалните актове разрешение на Министерство на финансите било от 18.04.1996г. и следователно не било налице по време на заверката на пълномощното от 22.09.1995г.Така тази заверка на консулството била нищожна. Нямало ограничение във времето да се позоват на тази нищожност.  Претендирало е разноски.

     Въззиваемият -  главно встъпилото лице – „А.У.В.Б.“-сдружение с нестопанска цел е оспорило жалбата.  Посочило е, че решението в тази обжалвА.част било правилно.  А.и И.Ч.към ноември 1995г. били собственици на имотите на основание на наследяване и реституция при равни квоти.  Договор от 21.03.1997г. бил нищожен за ½ ид.ч. от имотите – тези на И.Ч., поради липса на съгласие.Она К. продала на АУБ наследството получено от И.Ч.и  АУБ придобил ½ ид.ч. от имотите.  Завещанието на И.Ч.от 13.04.1995г.  било породило действие.  С договора се прехвърлял не отделен имот, а съвкупност от права, задължения и фактически отношения, неприложима била чл. 22, ал.1 от Конституцията. Разликата между съвкупност и отделен имот личала и от различния подход на законодателя при определянето на формата на сделките за продажба на съвкупност и на отделен имот. Претендирало е разноски.

Третото лице помагач на страната на  ответника  по исковете  Л.П.Х. – М.  П.Д. е  посочила, че договорите за продажба на имотите са валидни и са проявили вещно-правния си ефект и така посочените в тях купувачи били придобили имотите. Ответникът владеел имотите необезпокоявано и непрекъснато с грижата на добър стопанин.  А.Ч. лично и като пълномощник на брат си И.Ч.упълномощила Г.Ц.да сключи сделките. И.Ч.валидно бил упълномощил сестра си да сключи тези сделки. Той потвърдил действителността на пълномощното със заверката на консулството и даденото от А.Ч. пълномощно на Г.Ц.. Пълномощното било достатъчно ясно, за да се приеме че има валидно учредена представителна власт за сключването на сделките. Извършените действия от пълномощника на А.Ч.  били в пълно съответствие с волята на упълномощителя.  Сключените от името на И.Ч.сделки в последствие били потвърдени от него и също произвели действие.  И.Ч.не бил френски гражданин към момента на продажбата на имота. Той имал двойно гражданство – френско и българско до момента в който двойното гражданство в България отпаднало.  Не се изисквало предварително съгласие на министерство на финансите за упълномощаването от  И.Ч., защото се касаело за имот в България, а не за имоти в чужбина. Сключените сделки били валидни и още приживе А.и И.Ч. се били разпоредили с имотите. Така СО  легитимираща се по завет не била придобила процесните имоти.  „А.У.В.Б.” не бил универсален правоприемник на И.Ч., защото правата му били на основание на договор  по чл. 212 от ЗЗД.  АУБ не следвало да се конституира като стрА.в процеса, защото имотите били завещани от А.Ч. на СО.

Останалите трети лица помагачи на ответника по исковете Л.П. –С.П.Я., К.П.Я., П.П.Я., Д.И.Т., П.Л.Х. не са изразили становище по жалбите.

2.въззивна жалба вх №  5069346/09.06.2020г. по регистъра на СРС, депозирА.от  на ответника по иска Л.П.Х. в частта, с която исковете  срещу него са уважени:

-  са уважени исковете на С.О.срещу Л.П. ½ ид.ч. от имотите – по чл. 108 от ЗС за първия имот и в уставновителната част на собственическия иск за втория имот.

- са уважени исковете на главно встъпилото лице – „А.У.В.Б.“ /АУБ/ срещу Л.П. за ½ ид.ч. от имотите по чл. 108 от ЗС за първия имот и в уставновителната част на собственическия иск за втория имот.

С жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до необоснованост  на формираните изводи на първоинстанционния съд и до нарушения на материалния закон. Неправилно било прието че договорът  от 21.03.1997г. бил нищожен поради договаряне във вреда на представлявания. Неправилно било прието че по договора И.Ч.не бил надлежно представляван, евентуално неправилно било прието, че АУБ е собственик на ½ ид.ч. от имотите, защото А.К.. била чужд гражданин и не можела да придобие от И.Ч.процесните имоти, съответно тя не можела да прехвърли на АУБ. Не било установено при сключването на договора от 1997г. купувачите и пълномощникът на продавачите да са действали с общо намерение да увредят представлявания прехвърлител. Без значение било че купувач бил низходящ на пълномощника Ц.. Разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД не въвеждала презумпция за знание за увреждане при сделки между близки роднини, не следвало по аналогия да се прилага чл. 135, ал.2 от ЗЗД. Нямало увреждане от сделката, защото освен посочената покупна цена на А.Ч. били отчетени и допълнителни суми, за което свидетелствал св. Р.Е. и представените разписки за получени плащания. Цената по договора не била някаква специална цена само за М.Д., а за всички приобретатели по сделката, с които пълномощникът нямал родствена връзка, това изключвало по дефиниция споразумяване във вреда на представлявания. Извън фактическия състав на чл. 40 от ЗЗД била еквивалентността на престациите и дали условия са изгодни. Договорената цена съответствала на данъчната оценка. А.Ч. преди смъртта си изгубила собствеността върху имотите, придобил ги Л.П. в следствие на поредица разпоредителни сделки. Неправилно било прието от СРС, че И.Ч.не бил надлежно представляван при сделката от 21.03.1997г. Към 15.08.1995г. той не бил упълномощил сестра си да се разпорежда с имотите, но преупълномощаването било санирано по реда на чл. 42, ал.2 от ЗЗД с пълномощно от 22.09.1995г. Третият секретар на Посолството на РБ в Париж имал правомощия да извърши заверката на това пълномощно. Посланикът С.А.изрично удостоверил, че по време на отпуска си З. К. е бил заместван от С.С., който към 22.09.1995г. бил аташе в посолството, а след това – трети секретар на Посолството в Париж. Това се установявало и от Писмо на МВнР. Това се установявало и от писмото 22.04.2002г. на МВнР. Наследството на И.Ч.било открито на 11.02.1999г., завещанието от 13.04.1995г. в полза на А.К.. не проявило действие поради забраната на чл. 22, ал.1 от Конституцията на РБ в редакцията към 13.07.1991г.  Така договорът за продажба на наследство също не проявил действие и АУБ не било придобило процесните имоти.  Дори да се приемело обратното качеството на Кругер било на заветник и това препятствало сключване на договор за продажба на наследство на И.Ч.като съвкупност от права и задължения по чл. 212 от ЗЗД в отклонение на формата по чл. 18 от ЗЗД, Основателно било евентуалното му възражение за придобиване на имотите по давност. Срокът на придобивната давност бил 5 години, а не както приел СРС 10 години. Договорът от 21.03.1997г не бил нищожен и така той бил добросъвестен владелец, не знаел че праводателят му не е собственик, че има порок във формата. Събраните гласни доказателства установявали владението. Това владение Л.Х. упражнявал от 25.05.2005г.и до момента, но към своето владение присъединявал и владението на преките и непреките си праводателите , което било от 21.03.1997г. до 25.05.2005г.

Възизваемият главно встъпилото лице – „А.У.В.Б.“/АУБ/ е оспорило жалбата. Посочило е, че решението на СРС в тази част било правилно.  Договорът от 21.03.1997г- бил нищожен поради липса на съгласие по отношение на И.Ч.. Пълномощното от 28.03.1995г. не предоставяло права на А.Ч. да се разпорежда с неговите имоти, съответно и преупълномощаването на Г.Ц.не водело до такива права. Преупълномощаването не било санирано по реда на чл. 42, ал.2 от ЗЗД с пълномощното от 22.09.1995г. То не било в изискуемата форма, заверено било от С.С., който бил трети секретар в посолството, нямало писмена заповед на шефа на посолството, с която да го определя за лице, извършващо легализации и заверки. Договорът от 1997г. не произвел действие и поради споразумяване във вреда на представлявания. Цената по договора била почти 40 пъти по-ниска от пазарната стойност. Единият приобретател бил дъщеря на пълномощника, а другият в последствие станал нейна снаха-съпруга на брата на пълномощника. Очевидната нееквивалентност на престацията, близките отношения между пълномощника и приобретателите доказвали, че сделката е увреждаща за продавача и е имало знание за увреждане , по аналогия се прилагала чл. 135, ал.2 от ЗЗД.

Въззиваемият – ищец С.О.е оспорило жалбата и доказателствените искания. Посочили са, че решението на СРС в тази част било правилно. Прехвърлителната сделката била във вреда на представлявания, тя сочела придобиване на имота от дъщерята и снахата на пълномощника почти без пари , имотите стрували милиони и това доказвало че очевидна цел е била да се облагодетелстват купувачите. Колкото голяма била тяхната печалба, толкова голяма била загубата на продавача и това следвало да се съобрази от тях, не било нужно целта на сделката да е само увреда на продавача а не ползата на купувача Разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД не изисквала умисъл и сговор, а вреда, което било обективен факт. Трайната съдебна практика приемала че при чл. 40 от ЗЗД следва да се приложи по аналогия чл. 135, ал.2 от ЗЗД Имот бил продаден 16 пъти под пазарната цена , данъчна оценка не била критерий за пазарна цена. Писмото от 30.10.1995г.  и от 23.04.2009г. не установявали г-н К. да е бил в отпуск и да е бил заместван в периода на заверката на пълномощното от 22.09.1995г. Само писмена заповед на шефа на представителството би могла да валидира подписа на г-н С. върху това пълномощно. Това пълномощно било нищожно и поради липса на  предварително разрешение от Министерство на финансите по чл. 17, ал.2 от  Правилника ЛЗПДДК. Правилно било прието от СРС че нищожността на сделката изисквала придобивна давност да е 10 години, каквато не било установено да е изтекла в полза на Л.П..

Третото лице помагач на страната на жалбоподателя – М.Д. е подкрепила жалбата.

 Останалите трети лица помагачи на ответника по исковете Л.П. –С.П.Я., К.П.Я., П.П.Я., Д.И.Т., П.Л.Х. не са изразили становище по жалбите.

3. въззивна жалба вх. №  5070027/10.06.2020г. по регистъра на СРС , изпратена по пощата на 08.06.2020г. от третото лице помагач на страната на П.Л.П. – М.П. Д.срещу Решение  по гр.д. № 4783 по описа за 2006г. на СРС, 49-ти състав в частта, с която са уважени исковете срещу Л.П.:

 -  са уважени исковете на С.О.срещу Л.П. ½ ид.ч. от имотите – по чл. 108 от ЗС за първия имот и в уставновителната част на собственическия иск за втория имот

- е уважен иска на главно встъпилото лице – „А.У.В.Б.“/АУБ/ срещу Л.П. по чл. 108 от ЗС за първия имот и в уставновителната част на собственическия иск за втория имот.

С жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до необоснованост  на формираните изводи на първоинстанционния съд и до нарушения на материалния закон.  Пълномощното от А.Ч. било валидно и давало права на Г.Ц.да сключи сделката от 1997г. СО не разполагала с права да се позове на чл. 42, ал.2 от ЗЗД, защото имала качество на заветник, а не на универсален правоприемник По същите съображения АУБ нямало право да се позове на чл. 42, ал.2 от ЗЗД. Пълномощията дадени от И.Ч.на А.Ч. били потвърдени от него на 22.09.1995г.  със заверка от консулската служба на Република България в Париж. Имотът бил възстановен на Ч.  към момента на упълномощаването. Заповедта от ноември 1995г. била констативна, реституционната разпоредба била влязла в сила на 25.02.1995г., тоест преди упълномощаването. Сделката от 1997г. била валидна, нямало нарушение на чл. 26 и на чл. 40 от ЗЗД, не било доказано намерение на страните по сделката да увредят упълномощителя. Оттеглянето на пълномощното било от 08.05.2000г., повече от 3 години след сделката, а делото било заведено 10 години след това, тоест след като Ч. е приела резултата от сделката.

Въззиваемият „А.У.В.Б.“ в срока за отговор е оспорило жалбата. Посочило е,  че решението в обжалваната част е правилно. Договорът от 1997г. бил нищожен поради липса на съгласие в частта за И.Ч., той не бил произвел действие и на основание на чл. 40 от ЗЗД

 В срока за отговор въззиваемият С.О., е оспорило жалбата. Посочило е,  че решението в обжалваната част е правилно.Нямало пречка да се  въведе възражение по чл. 42, ал.2 от ЗЗД – в случая то било въведено от собственика А.Ч. и в последствие било поддържано от конституирания на нейно място СО. Пълномощното заверено през 1995г от консулската служба било нищожно поради липса на разрешение от Министерство на финансите и поради извършване на заверката от лице без съответна компетентност.

Останалите трети лица помагачи и ответникът по исковете Л.П. не са изразили становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа стрА.следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №  6923/23.02.2006г., вписА.в Агенция по Вписвания том ІІ, № 79/2006г.  на  А.К.Ч., ЕГН ********** срещу  Л.П.Х., ЕГН  **********, с която е поискала от съда на основание на чл. 108 от ЗС да осъди ответника да й предаде владението върху собствения й имот УПИ ХІV-2410, кв. 201а по плА.на гр. Банкя с площ от 1610кв.м. при съседи: улица, УПИ ХІІІ-2410 /отреден за имот пл. № 2410/, УПИ ХХІІ-1110 /отреден за имот пл. № 1110/, УПИ ХХІХ-1110а /отреден за имот пл. № 1110а/ парцел ХХІ, отреден за саниториални сгради  и УПИ LI-2410 както и върху  реална част от поземлен имот, отреден за улици, представляващ бивш ПИ 2410, кв. 201а по плА.на гр. Банкя с площ от 96 кв.м., заемаща лицевата част пред УПИ ХІV-2410 в кв. 201а по плА.на гр. Банкя, при граници: от три страни улици и УПИ ХІV-2410., като бъде отменен нотариален акт № 33/2005г. на основание на чл. 431 от ГПК /отм./. Навела е твърдения, че имотите били в местността Т.баир в масив над 250 дка,  били собствени на Е.К.Ч. по дарение от родителите й, за което били съставен нотариални актове № 19/1928г., нотариален акт № 74/1930г., нотариален акт № 35/1941г. и записка за вписването му № 55, том 17 от същата дата , в последствие целият имот от над 250 дка бил  одържавен по реда на ЗОЕГПНС, но собствеността върху същите била възстановена по реда на ЗВСОНИ, малка част по реда на ЗСПЗЗ, на наследниците наЕ.Ч., за което била издадена Заповед № РД-57-881/10.11.1995г. на кмета  на София. Наследниците наЕ.Ч. били децата й А.Ч. и И.Ч., последният починал и оставил за единствен наследник сестра си А.Ч.. В последствие узнала, че с имота били извършени разпоредителни сделки от пълномощника й Г.Ц., но този пълномощник нямал права за същото. Пълномощното рег. № 13330/15.08.1995г. не й било прочетено, мислела че подписва такова за издирване на документи и за намиране на купувачи което й било прочетено в деня преди това, а не за разпоредителни сделки. По това време брат й –И.Ч., й бил дал общо пълномощно № 646/28.03.1995г. заверено в Париж за възстановяване на имотите и за управлението им, не била давала пълномощия на Ц. да се разпорежда с тях, самата А.Ч. нямала такива права. Не знаела за добавката „на ръка” в пълномощното № 13330/15.08.1995г. данните на пълномощното на брат й и как нотариус Димов заверил текста на пълномощното й с права, които не притежавала. Г.Ц.се била разпоредила с почти цялата им собственост в периода от 27.05.1996г. до 22.12.1999г., като освен горепосочените пълномощни , представяла и пълномощно № 2140/22.09.1995г., заверено в консулска служба при Посолство на РБ в Париж, оригинал на същото никога не бил представян, а само заверени преписи, оригинал не съществувал, евентуално заверката не била на консулския представител на РБ в Париж – З. К., а на трети секретар който нямал право да извършва такива заверки. Сделките , сключвани от Ц. били предимно в полза на най-близките й роднини или на свързани с Г.Ц.лица, такива били и сделки по нотариален акт № 155/21.03.1997г., с която Г.Ц.продала на дъщеря си М.Д. 46700/68700 ид.ч. , а на снаха си Й.Д.2000/68700 ид.ч., на Н. Г.20000/68700 ид.ч. от реална част от празно дворно място в гр. Банкя, съставляващо имот пл. № 1897, кад.л. №№ А-2-9-А; А -2-9-Б; А-2-10-Б целият с площ 227 815 кв.м. по плА.на в.з. Банкя-Иваняне, а само продаваемата част с площ от 68700кв.м. по цена от 1,2 щ.д./кв.м. при следна цена към този момент от 25 щ.д. В последствие на 15.06.1999г. купувачите по този нищожен договор сключили договор за доброволна делба съобразно нов регулационен статут на същите. С нотариален акт № 29/2002г. М.Д. продала на нотариуса по сделката от 1997г. и делбата от 1999г. – Нотариус Д.Т.,  и съпругата му Р.Т.идеална част от парцел ХІV-2410, кв. 201а, в последствие бил съставен констативен нотариален акт № 172/04.06.2002,г. сочещ плава на Д. от 1592/2792 ид.ч. и за Т. от 1200/2792 ид.ч. На 17.06.2002г. Т. и Д. продали на М.Я. УПИ ХІV-2410, кв. 201а с площ от 2792кв.м., същият ден Я. купила от собствената и  управляваната от М.Д. „А.М.” ЕООД два имота – УПИ ХV-2410 и реална част отредена за улица с площ от 415 кв.м.. Агенцията се била легитимирала по тази сделка като собственик на имотите с нотариален акт № 126/2002г. с продавач М.Д., придобила ги чрез Г.Ц.като пълномощник на Ч. с други нищожни сделки. Нотариус Т. бил извършил над 200 сделки с имоти в Т.баир на Ч. чрез Г.Ц.с оспореното пълномощно и без декларации на продавачите. На 05.04.2004г. М.Я. дарила на баща си П.Я. процесните имоти, последният на 23.12.2004г. ги продал на П.П., който на 25.05.2005г. ги дарил на баща си - ответника Л.П.. Сделките от 1997г. с продавач Ч. чрез пълномощник Г.Ц.били нищожни поради липса на съгласие, пълномощникът нямал право да се разпорежда с имотите поради горните съображения, отделно същото не било конкретно и не можело да служи за продажба, нямала намерение да продава имоти в „Теневия баир”. Нотариален акт № 73/1936г. в последствие бил унищожен с нотариален акт № 13/1940г., за което Г.Ц.дори не знаела, не бил годен да ги легитивира с правата посочени в него. Пълномощникът по тези сделки нямал право да се разпорежда с имотите. Тези сделки били нищожни и поради привидността им, те прикривали дарение в полза на роднините и съучастника на Г.Ц., дарението  било нищожно поради липса на основание, нямали намерение да даряват тези лица, които дори не познавали. Сделките били нищожни и поради противоречие със закона, това основание било налице тогава, когато е нарушено неписано правило, въплътено в много норми и част от действащото право. В случая бил накърнен принципа на еквивалентност на престациите, изискуема с оглед на принципа за добросъвестност. Сделките били нищожни и поради противоречие с добрите нрави , защото Г.Ц.договаряла със свои близки с цел да ги облагодетелства за сметка на А.Ч.. Сделките не породили действие, защото налице бил и порока по чл. 40 от ЗЗД - цените по сделките били в пъти по-ниски от пазарните и очевидно пълномощникът се договорил във вреда на упълномощителя. Последващите тези разпореждания сделки не били проявили вещно-транслативен ефект и така ищецът бил единствения собственик на имотите към момента, ответникът владеел имота към момента без основание. С.О., с адрес: гр.София, ул.”**********/  конституирА.като наследник на починалата в хода на процеса ищца А.Ч. по реда на чл. 120 от ГПК (отм.) с определение от 23.03.2007г. на СРС по завет/  е заявило, че поддържа твърденията и възраженията на първоначалния ищец. Оспорил е автентичност и съдържание на представените вносни бележки до ДСК, отделно те не доказвали плащания за процесните имоти. Посочило е с молба от 11.03.2019г., че пълномощното заверено на 22.09.1995г.  от З. К.  било нищожно, защото не било заверено от посочения К., а и не била спазена процедурата по Правилника  за легализациите, заверките и преводите на документите и други книжа. Със същата молба са оспорени разписките издадени от Р.Е. в частта за подписите, като е посочено и че тези разписки нямат доказателствена стойност и не доказвали плащане за процесните имоти. Г.Ц.била продала имотите в Пловдив и тези в гр. Банкя, местност Равнище и местност Под вадата” компесаторни записи и други. Посочило е, че договорът между АУБ и А.В.бил сключен при действието на Закона за сделките с валутни ценности и валутен контрол, чл. 29 от който изисквал разрешение за придобиване и разпореждане с имущество от чужди граждани.  Същевременно действащия към него момент ЗС забранявал придобиването на недвижимо имущество от чужди граждани, поради което договор би нищожен и АУБ нямало права върху имотите Претендирал е разноски.

Главно встъпилото лице Сдружение „А.У.В.Б., /АУБ// рег. по ф.д. № 11/1991г. на СГС, ФО с искова молба вх. № 11693/21.03.2007г.,  вписА.в Агенция по Вписвания к.д. № Х/2009г., лист 4, вх. рег. № 14533 е предявило искове срещу главните страни, както следва: иск по чл. 97, ал.1 от ГПК (отм.) срещу СО за признаване за установено че е собственик на основание на договор за продажба на наследство на И.Ч.сключен на  19.10.2006г. на 1/2 ид.ч. от двата процесни имота имота: УПИ ХІV-2410, кв. 201а по плА.на гр. Банкя с площ от 1610кв.м. при съседи: улица, УПИ ХІІІ-2410 /отреден за имот пл. № 2410/, УПИ ХХІІ-1110 /отреден за имот пл. № 1110/, УПИ ХХІХ-1110а /отреден за имот пл. № 1110а/ парцел ХХІ, отреден за саниториални сгради  и УПИ LI-2410 ;  реална част от поземлен имот, отреден за улици, представляващ бивш ПИ 2410, кв. 201а по плА.на гр. Банкя с площ от 96 кв.м., заемаща лицевата част пред УПИ ХІV-2410 в кв. 201а по плА.на гр. Банкя, при граници: от три страни улици и УПИ ХІV-2410; иск по чл. 108 от ЗС срещу Л.П.Х., ЕГН  ********** за предаване на владението на собствения му на основание   на договор за продажба на наследство на И.Ч.сключен на 19.10.2006г. на 1/2 ид.ч. от двата процесни имота: УПИ ХІV-2410, кв. 201а по плА.на гр. Банкя с площ от 1610кв.м. при съседи: улица, УПИ ХІІІ-2410 /отреден за имот пл. № 2410/, УПИ ХХІІ-1110 /отреден за имот пл. № 1110/, УПИ ХХІХ-1110а /отреден за имот пл. № 1110а/ парцел ХХІ, отреден за саниториални сгради  и УПИ LI-2410;    реална част от поземлен имот, отреден за улици, представляващ бивш ПИ 2410, кв. 201а по плА.на гр. Банкя с площ от 96 кв.м., заемаща лицевата част пред УПИ ХІV-2410 в кв. 201а по плА.на гр. Банкя, при граници: от три страни улици и УПИ ХІV-2410. Посочило е, че имотите бил собствени наЕ.Ч., в последствие бил възстановен на наследниците й с Решение № 824/93г. и решение № 1092/1993г. на ПК-Банкя, като и по реда на ЗВСОНИ, отписани бил със заповед от 10.11.1997г. на кмета на София, съставени били нотариален акт № 199/1995г. и № 39/1995г. Наследниците наЕ.били А.К.Ч. и И.Ч.с равни квоти, И.Ч.починал на 11.02.1999г., със  завещание от 13.04.1995г. той оставил имотите на А.М.В.-К. с германско гражданство, която прехвърлила правата върху имота на Сдружение „А.У.В.Б.” с договор от 19.10.2006г., който бил в сила от 06.12.2006г. с плащане на цената по него. Продажбата на имотите от 1997г. извършени от пълномощник Г.Ц.били нищожни поради липса на съгласие, сключени били без знание и съгласие на Ч., пълномощното за Ц. било неистински документ, а и било общо такова, сделките били сключени от лице без представителна власт. Сделката била нищожна поради привидността й-прикривала дарение, нямало извършени плащания по тези сделки, същевременно  продавачите нямали намерение и основание  да надаряват купувачите. Нищожна била и като противоречаща на закона и на добрите нрави. Сделките били извършени в полза на роднини и свързани с пълномощника лица, нямало еквивалентност на престациите, нарушен бил принципа на добросъвестност. Сделките били сключени във вреда на упълномощителя и приложим бил чл. 40 от ЗЗД, защото продажната цена била в пъти- по-ниска от пазарната, така пълномощникът се сговорил във вреда на представлявания. Последващата  делба била нищожна поради противоречие със закона. Следващите разпореждания не породили вещно-транслативен ефект, Л. П. владеел имота без основание. Пълномощното заверено на 22.09.1995г.  от З. К.  било нищожно, защото не било заверено от посочения К.. Оспорило  е  вносните бележки до банка ДСК с твърдения, че суми не са внасяни, оспорил е издателя и съдържанието им, Г.Ц.не била подписвала същите, те били неотносими. Оспорил е авторство на разписки от Р.Е.. Претендирало е разноски.

Ответникът срещу  Л.П.Х., ЕГН  ********** е оспорил исковете. Навел е твърдения, че е собственик на имота и упражнява фактическата власт върху него на годно правно основание. Пред въззивния съд е посочил, че тази давност изтекла в негова полза е от сделката от 1997г., като присъединява към своето владение и това на праводателите си и на техните праводатели. Посочил е, че придобил имота по валиден договор за покупко-продажба, продавачите били собственици на този имот по сделка, сключена с Я., евентуално бил придобил собствеността върху имота по давност, като към своето владение на имота присъединявал това на предишните собственици на имотите. Посочил е, че владее УПИ ХІV-2410, но не държи другия имот - 96кв.м., попадащи в улица.

Третото лице помагач на страната на ответника Л.П. -  М.П.Д., ЕГН  ********** е оспорила исковете. Посочила е, че А.Ч. била упълномощила  Г.Ц.да извършва разпоредителни сделки с имотите, получила сумите по договорите. Договора между А.В.и АУБ бил нищожен, не породил права, защото праводателят била чужд гражданин и И.Ч.не можел да й прехвърли правата, които АУБ твърдял, че В.му е прехвърлила с договора.

Третото лице помагач на страната на ответника Л.П. -П.П.Я., ЕГН **********, /конституиран в хода на процеса на място на починалото трето лице помагач - П.Я. / е оспорил иска на главно встъпилото лице.

Третите лица помагачи на страната на ответника Л.П. - К.П.Я., ЕГН **********, Д.И.Т., ЕГН **********, П.Л.Х., ЕГН ********** не са изразили становище.

По делото е приет неоспорен от страните  нотариален акт № 19, том ІХ, регистър 220, нот.дело № 327/1928г., съгласно който на 10.12.1928г.  М.Т.Х.-К.е признат за собственик въз основа на давностно владение на имот от с.Банкя празно място – борова гора, местност „До селото” от около 85 дка при съседи: дол, път мера.

Приет е нотариален акт № 74, том VІІІ, регистър 1549, дело № 1402/1930г., съгласно който М.Т.Х.като пълномощник на съпругата си Д.М.Т.е продал на Е.К.Ч.  имот в чертите на с.Банкя  в който има постройки с площ от 994кв.м.  , а имот е с общо пространство от 8915,04кв.м..

Приет е нотариален акт № 18, том V, регистър № 813, дело № 750/1940г., съгласно който М.Т.Х.и Е.К.Ч. са се съгласили и унищожили нотариален акт № 73, регистър № 10448, дело № 4563/25.12.1936г, с който Х.К.е продал на Ч. имоти.

Приет е неоспорен от страните нотариален акт № 135, том ХVІІ, регистър № 3535, дело № 3396г от 22.10.1941г., с който М.Т.Х.е дарил на Е.К.Ч.  недвижим имот в гр.Банкя,  представляващ изкуствено засадена гора и овощна градина от 220 дка местност „Под селото” –„На върха”.

Прието е удостоверение за наследници № 950/24.07.1995г., издадено от СО, район Средец, съгласно което М.Т.Х.е починал на 06.10.1943г. и е оставил за наследници по закон дъщеря си Е.К. Ч..

Прието е удостоверение за наследници изх.№ 457/08.05.2001г., издадено от СО, район Средец, съгласно коетоЕ.Ч. е починала на 12.02.1995г. и е оставила наследници по закон наЕ.Ч. са децата й А.К.. Ч. и И.Крумов Чапрашиков.

Прието е удостоверение за наследници № 1047/25.03.2005г., издадено от СО, район Оборище, съгласно което И.К.Ч.е починал на 11.02.1999г. в гр. Ница, Франция и е оставил за наследник по закон сестра си А.К.Ч..

Прието е удостоверение за идентичност на имена № 1045/ 25.03.2005г.  издадено от СО, съгласно което лице с имена А.,А., А.К.Ч. са имена на едно и също лице – А.К.Ч..

Приет е  препис от акт за смърт, издаден от Служба Гражданско състояние на гр. Сен – Клу,  удостоверение за наследници  № АУ-94-00-79/18.09.2006г. издадено от СО, район Оборище, съгласно  които А.К.Ч. е починала на 28.07.2006г. в гр.Сен Клу, Франция, като е оставила за наследник по закон  Л.Т.Б.– син на Р.Г.Б., която е леля на К.Г.Ч.– баща на А.Ч..

Приета е Заповед № РД-57-881/10.11.1995г. на кмета на София, удостоверение от СО, район Банкя, съгласно които имотът, който  е одържавен по ЗОЕГПНС по ПМС № 2274/1950г. с акт № 937/20.12.1993г. ( и 1971/1950г. и 1970/1953г) е възстановен на основание на чл. 1 от ЗВСОНИ и е наредено имот по констативен акт № 973/20.12.1993г.( и 1971/1950г. и 1970/1953г ) от около 250 дка при новообразувани граници: от север –кръстовище на ул. М-р К.Паница  с ул. „И.Вазов, църковния имот, М-р Паница; от запад-каптажа (минерална вода), частни имоти; от юг - Градоманско дере; от изток-ул. Сливница, имот на МНО (нова сграда), частни имоти, наследствени частни имоти, от североизток-ул. Ив.Вазов до кръстовище с ул. М-р К.Паница, без летния театър, да се отпише от актове и владение да се предаде на наследници наЕ.Ч., като този имот е отписан от книгите за държавна и за общинска собственост.

Прието е пълномощно със заверени подписи изх. № 646/28.03.1995г.  заверка на които е извършена от завеждащия консулска служба при Посолство на Република България в Париж – З. К., с отбелязване за извършен заверен препис на същото на 25.01.2002г. от нотариус Г.при СРС, с което И.К.Ч.е упълномощил А.К. Ч. да го представлява с оглед възстановяване на собствеността му върху имоти , да ги управлява, да ги отдава под наем, да предявява искове за защитата на правата му, да защитата правата му, упълномощава я с всички права  на негов генерален пълномощник по смисъла на закона лично и като наследник наЕ.Ч., като може и да преупълномощава други лица.

Прието е пълномощно със заверени подписи изх. № 2140/22.09.1995г.  квитанция № 056434, заверка на които е извършена от завеждащия консулска служба при Посолство на Република България в Париж – З. К., с отбелязване за извършен заверен препис на същото на 13.11.2018г от нотариус Г., рег. № 622 на НотК., с което И.К.Ч.е упълномощил А.К. Ч. да се разпорежда с всички техни съсобствени имоти в България, като тя определя всички условия по сделките – цена, начин на плащане, купувач и други, както и тя да получава продажната цена от негово име и за негова сметка, да преупълномощава избрано от нея лице, със същото е потвърдил действителността на пълномощното, дадено й със заверка на консулската служба в Париж и на пълномощните дадени от нея на Г.Ц.по пълномощно, заверено от ІІ-ри нотариус, с които тя е преупълномощила същата с правата, дадени й от И.Ч.с горецитираното пълномощно и с настоящото пълномощно.

Прието е писмо изх. № 2 ПР 886/22.04.2002г, издадено от МВнР, Дирекция „Консулски отношения”, съгласно което под № 2139/22.09.1995г. в съхраняваните регистри за извършени легализации и заверки е направено вписване : „ Легализация на пълномощно на И.Ч.; събрА.такса  от 100 френски франка; издадена квитанция 056434”. Същият текст е вписан и под № 2140 от регистъра. Към тази дата завеждащ консулската служба бил З. К., така както е отбелязано в щемпела, но подписа е на С.С., който  е трети секретар в посолството по време на заверката на документа, подписа на който съответствал на подписите му върху разплащателни ведомости за август и септември 1995г. съхранявани в посолството.

Пред въззивният съд са приети писмо  от Министерство на правосъдието от 20.03.2015г., съгласно което при извършена проверка в автоматизирА.система на дирекция „Българско гражданство се е установило, че няма данни  лице с имена А.М.В.-К.да е подавало молба за промяна на гражданството си.

Пред въззивния съд е прието писмо  от 23.04.2009г. на Министерство на външните работи, Дирекция Човешки ресурси, съгласно което към 22.09.1995г. С.С.С.е работил в Дипломатическо представителство на Република България във Франция – гр. Париж на длъжност „аташе” , като са представили писма  № 2ПР 886/2002г. и писмо 2513/30.10.1995г., съгласно които  той е замествал З. К.-завеждащ консулска служба.

Пред въззивния съд е прието писмо изх. № 2513/ 30.10.1995г. на Посолство на Република България във Франция, сочещо че е мнение за работата на С.С.от полсланика С.А., съгласно което от малко повече от година С.С.работел като аташе в Посолството,  от август поел функции за завеждащ протокола, по време на отпуска на З. К. го замествал като консул, г-н С.  бил добре подготвен езиково, свикнал да работи интензивно и с голямо натоварване, което било особено важно при екипна работа, което давало основание на посланик Ангелов да подкрепи молбата на С.  за повишаване в ранг

Прието е пълномощно с нотариално заверени подписи от 15.08.1995г. извършено от ІІ-ри нотариус при СРС, съгласно което  А.К.. Ч. лично и като пълномощник на брат си И.К.Ч.с пълномощно № 6461 28.03.1995г. /добавка на описанието на пълномощното е изписА.ръкописно и е положен пе(ат на нотариуса / е упълномощила и преупълномощила Г.Ц., да представлява А.Ч.и И.Ч.за събиране на документи за собствеността им в гр.Банкя, да извършва преговори за продажба, да сключва предварителни договори за продажба на същите при условия и при избран купувач от пълномощника, да получава договорената цена, да извършва продажба на същите  с нотариален акт при условия, избрани от пълномощника. На гърба на това пълномощно има отбелязване за заверка на преписа му на 11.11.1998 от нотариус Д.Т.

Прието е удостоверение № 14/12.01.2005г., издадено от СО, район Витоша, съгласно което Г.Ц.е с майка Л.Й.Ц., брат А.К.Ц., деца М.П.Д., О. П. Д., Д.Ц.Д..

Приет е нотариален акт № 155/21.03.1997г. съставен от нотариус Д.Т.,  съгласно който Г.Ц.като пълномощник на А.К.Ч. и на И.К.Ч.и с разрешение на Министерство на финансите № А-94-00-0050/18.04.1996г. по чл. 23 от ЗСВЦВК  е продала за 80 104 200лв.  на М.П.Д. 46 700/68700 ид.ч.,  на ЙоА.П. Д.ЕГН **********  2000/68700 ид.ч., на Н. Г.Г.20 000/68700 ид.ч. реална част  от празно дворно място в гр. Банкя, съставляващ имот пл. № 1897 нанесен  в кадастрални листове А-2-9-А; ; № А-2-9-Б; № А-2-10-Б по заповед № 57-881/10.11.1995г.  по плА.на гр. Банкя, местност в.з. Банкя-Иваняне” целият с площ от 227815 кв.м. при съседи на целия имот при новообразувани граници: от север –кръстовище на ул. М-р К.Паница  с ул. „И.Вазов, църковния имот, М-р Паница; от запад-каптажа (минерална вода), частни имоти; от юг - Градоманско дере; от изток-ул. Сливница, имот на МНО (нова сграда), частни имоти, наследствени частни имоти, от североизток-ул. Ив.Вазов до кръстовище с ул. М-р К.Паница, без летния театър и при граници само на продаваната част от 68700 кв.м.:  от изток- частни имоти по линията  от север на юг с дължоина36м. и 69м. по съществуваща ограда, която се отклонява на изток с дължина от 43м; 50м. по оградата на имота на Военния санаториум; имот пл. № 1971 и имот пл. № 1995; от юг- имот пл. № 1969 от него в западна посока по границата на целия имот - градоманско дере с дължина от 214 м. ; от запад – от  градоманско дере в северна посока, останалата част от имот пл. № 1897 с дължина от 136м.; от север- останалата част от имот пл. № 1897 по протежението на границата, с дължина от 280м., която граничи с имот пл. № 43. Посочено е че продажната цена е получена в брой от Г.Ц.и че данъчна оценка на продаваната част е 80 104 200лв.

Прието е удостоверение за родствени връзки издадено от СО, район Средец, съгласно което А. Ц. е брат на Г.Ц., негова съпруга е ЙоА.П. Ц. , ЕГН **********.

Приети са 26 бр.  вносни бележки  за внесени от Г.Ц.по сметка на А.Ч.в банка ДСК суми, като в 17 от тях е посочено, че са от продажба на имоти в останалите не е посочено основание,  нито една от които не е за 80 104 200лв., не са посочени дати.

Прието е съдебно удостоверение по дело 3852/2005г. на СРС,  писмо от банка ДСК по дело 3852/2005г., съгласно което няма данни за открита на името на А.Ч. банкова сметка ***. до 2000г.

Приети са разписки, издадени в периода от 20.05.1997г. до юли 1999г. от Р.Е. за получени от него суми от Г.Ц.-пълномощник на Ч., които се е задължил да предаде на А.ИИ.Ч.и, в  част от тях е посочено, че са от продажба на имоти.

Прието е удостоверение от 08.05.2000г. , с което А.Ч. е посочила, че е получила от Р.Е. всички предадени му от Г.Ц.суми  срещу разписки, като е посочила, че това удостоверение се подписва във връзка с извършената в кантората на Р.Е. на 05.05.2000г. кражба.

Приет е договор за доброволна делба от с нотариално заверени подписи удостоверяванията на които е извършено на 15.06.1997г. от нотариус Д.Т. , съгласно който М.П.  Д. ,  ЙоА.П. Д.и Н. Г.Г.и М.Г. като съсобственици на реална част  от празно дворно място в гр. Банкя, съставляващ имот пл. № 1897 , която реална част е с площ от 68700 кв.м. при граници:  от изток- частни имоти по линията  от север на юг с дължина 36м. и 69м. по съществуваща ограда, която се отклонява на изток с дължина от 43м. и 50м. по оградата на имота на Военния санаториум; имот пл. № 1971 и имот пл. № 1995; от юг- имот пл. № 1969 от него в западна посока по границата на целия имот - градоманско дере с дължина от 214 м. ; от запад – от градоманско дере в северна посока, останалата част от имот пл. № 1897 с дължина от 136м.; от север- останалата част от имот пл. № 1897 по протежението на границата, с дължина от 280м., която граничи с имот пл. № 43 са поделили имота след регулацията, одобрена със Заповед № РД-09-50-582/31.10.1997г. на СО, като съделителите Г.и Д.са  получили в дял недвижими имоти , съделителят Й.Д.е получила  парична равностойност на дела си, като сред имотите, получени от М. Д.са парцел ХІV-2410, кв. 201а  с площ от 3185кв.м. при граници:  улица и парцели ХІІІ-2410, ХХІІ-1100; ХХІ; ХVІ-2410

Приет е нотариален акт № 29/31.01.2001г. съставен от нотариус В. Ивчева, рег. № 271 на Нот.К., съгласно който М.Д. е продала на Д.Т. реална част от 1200кв.м.  от УПИ ХІV-2410, кв. 201а при съседи на продаваната част: улица, УПИ ХІІІ-2410; част от УПИ ХІV-2410; УПИ ХVІ-2410 за сумата от 2376лв. колкото е данъчната оценка на тази част.

Приет е нотариален акт № 73/04.06.2002г. съставен от нотариус В. Ивчева, рег. № 271 на Нот.К., съгласно който М.Д. и Д.Т. са признати за собственици на идеални части от парцел ХІV-2410, кв. 201а  гр. Банкя, местност „Т.баир” с площ от 2792 кв.м. при граници:  улица и УПИ ХІІІ-2410, ХХІІ-1110; ХХІХ-1110а; ХХІ; ХV-2410 съответно от 1592/2792 ид.ч. и 1200/2792 ид.ч.

Приет е нотариален акт № 87/17.06.2002г. съставен от нотариус В. Ивчева, рег. № 271 на Нот.К., съгласно който Д.Т. и Р.Т.и М.Д. са продали на К.П.Я. парцел ХІV-2410, кв. 201а  гр. Банкя, местност „Т.баир” с площ от 2792 кв.м. при граници:  улица и УПИ ХІІІ-2410, ХХІІ-1110; ХХІХ-1110а; ХХІ; ХV-2410 за сумата от 6931,60лв. колкото е данъчната оценка на имота.

Приет е нотариален акт № 126/11.05.2002г.  съставен от нотариус Д.Т., съгласно който М. Д.е продала на „А.М.”ЕООД едноличен собственик и управител на окуято е М.Д. недвижими имоти сред които и  УПИ ХV-2410-за трафопост целият с площ от 390 кв.м. кв. 201а, по плА.на Банкя, Т.баир при съседи/ тупик; УПИ ХІV-2410, УПИ VІ-2410  идентичен с описания в дял ІІ буква г имот по договора за доброволна делба о № 8/ 1999г. по регистъра на Д.Т.  ;  реална част от площта отредена за улици, представляваща част от поземлен имот 2410, цялата с площ от 10234кв.м. с площ на продаваните части от 415 кв.м. в двете лицеви части на УПИ ХІV-2410. кв. 201а по плА.на Банкя, м. Т.баир, заемаща цялата площ на пътя в едната лицева част с дължина от 39,66 м; отклонение от 3,47м. към другата лицева част с дължина от 40,06 м. , заемаща площта до осовата линия на пътя.

Приет е нотариален акт №  175/19.06.2002г. с който А.М.”ЕООД е продала на К.Я. УПИ ХV-2410-за трафопост целият с площ от 390 кв.м. кв. 201а, по плА.на Банкя, Т.баир при съседи: тупик; УПИ ХІV-2410, УПИ VІ-2410  идентичен с описания в дял ІІ буква г имот по договора за доброволна делба о № 8/ 1999г. по регистъра на Д.Т.  ;  реална част от площта отредена за улици, представляваща част от поземлен имот 2410, цялата с площ от 10234кв.м. с площ на продаваните части от 415 кв.м. в двете лицеви части на УПИ ХІV-2410, кв. 201а по плА.на Банкя, м. Т.баир, заемаща цялата площ на пътя в едната лицева част с дължина от 39,66 м; отклонение от 3,47м. към другата лицева част с дължина от 40,06 м. , заемаща площта до осовата линия на пътя за сумата от общо 2364,30лв. колкото е данъчната им оценка.

Приет е нотариален акт № 65/05.04.2004г. , съгласно който К.Я.  е дарила на баща си  П.Я. УПИ ХV--за трафопост целият с площ от 390 кв.м. кв. 201а, по плА.на Банкя, Т.баир при съседи: улица - тупик; имот идентичен с УПИ ХІV-2410, имот идентичен с  УПИ ХХІ;  имот , идентичен с парцел ХХХІ-2408 и парцел ХVІ-2410;  реална част от площта отредена за улици, представляваща част от бивш поземлен имот 2410, цялата с площ за улици от 10234кв.м. с площ на продаваните части от 415 кв.м. в двете лицеви части на УПИ ХІV-2410, кв. 201а по плА.на Банкя, м. Т.баир, заемаща цялата площ на пътя в едната лицева част с дължина от 39,66 м; отклонение от 3,47м. към другата лицева част с дължина от 40,06 м. , заемаща площта до осовата линия на път; парцел ХІV-2410, кв. 201а  гр. Банкя, местност „Т.баир” с площ от 2792 кв.м. при граници:  улица и УПИ ХІІІ-2410, ХХІІ-1110; ХХІХ-1110а; ХХІ; ХV-2410.

Приет е нотариален акт № 62/23.12.2004г. съгласно който П.Я. е продал на П.П. реална част от площта отредена за улици, представляваща част от бивш поземлен имот 2410, цялата с площ за улици от 10234кв.м. с площ на продаваните части от 96 кв.м. заемаща лицева част пред УПИ ХІV-2410, кв. 201а по плА.на Банкя, м. Т.баир, по скица от март 2004г. при граници от три страни  улица и УПИ ХІV-2410; парцел ХІV-2410, кв. 201а  гр. Банкя, местност „Т.баир” с площ от 1610 кв.м. при граници:  улица и УПИ ХІІІ-2410, ХХІІ-1110; ХХІХ-1110а; ХХІ; LI-2410.

Приет е нотариален акт № 33/25.05.2005г. съгласно който П.П. е дарил на баща си Л.П. реална част от площта отредена за улици, представляваща част от бивш поземлен имот 2410, цялата с площ за улици от 10234кв.м. с площ на продаваните части от 96 кв.м. заемаща лицева част пред УПИ ХІV-2410, кв. 201а по плА.на Банкя, м. Т.баир, по скица от март 2004г. при граници от три страни  улица и УПИ ХІV-2410; парцел ХІV-2410, кв. 201а  гр. Банкя, местност „Т.баир” с площ от 1610 кв.м. при граници:  улица и УПИ ХІІІ-2410, ХХІІ-1110; ХХІХ-1110а; ХХІ; LI-2410.

Приет е препис от акт за смърт и саморъчно завещание от 31.10.2001г., протокол от 24.08.2006г., съдебно удостоверение от СРС, 80-ти състав , издадено под № 191/12.01.2007г. от Председателя на СРС, съгласно които А.Ч. е починала на 28.07.2006г., като на 31.10.2001г. е съставила завещание, ръкописно, подписано от нея с посочена дата, с което е завещала на община на гр.Банкя имотите си в „ Теневия баир” в гр.Банкя, за създаване на градски парк, завещанието е обявено от нотариус Валентина Благоева на 24.08.2006г., с писмо Д РДІ 94-Д-332/12.01.2007г. на кмета на СО до председателя на СРС е заявено от СО, че приема завета на А.К.Ч..

Приети са в превод на български и на чужд език, съставени от нотариус Ерве, Ница, Франция документи, съгласно които И.К.Ч., на 13.04.1995г. е съставил пред нотариусЕ.и двама свидетели нотариално завещание, с което  е завещал цялото си имущество на А.М.К.,  която е с гражданство Германия и е родена в Германия, по мъж е В., но е разведена и повторно не е омъжена, живееща в Париж, това завещание е обявено от нотариусЕ.на 08.07.1999г.

Приет е в превод на български език и на чужд език договор за продажба на наследство, съгласно който на 23.10.2006г.  А.М.В. по баща К. е продала на  А.У.В.Б. наследствените си  задължения, права и фактически отношения, завещани  й от И.Ч.със завещанието от 13.04.1995г. за сумата от 1000000 щатски долара, като договорът влиза в сила от плащане на продажната цена.

Прието е нареждане за превод във валута, съгласно което А.У.В.Б.” на 06.12.2006г. е наредило по сметка на А.В. 1000000 щ.д. по договор.

Прието е влязло в сила съдебно решение № 395/28.02.2013г. по дело № 3814/2012г. на САС с което е отхвърлен иска на  А.У.В.Б. срещу СО за обявяване за нищожен на основание на чл. 42, буква 4а” от ЗН на завета на А.К.Ч. относно Теневия баир в гр. Банкя направен със саморъчно завещание от 31.10.2001г.

Приета е скица  издадена от АГКК на 29.01.2016г, съгласно която парцел ХІV-2410 е с идентификатор 02659.2193.666.

С приетото по делото заключение по съдебно-техническата експертиза,  вещото лице след запознаване с документи по делото, справки в ДАГ при СО и в „Софийски кадастър”  е посочило, че УПИ ХІV-2410 е с идентификатор 02659.2193.666 по кадастрална карта и е с площ от 1628кв.м. Вторият процесен имот бил част от улица, предвиден по регулационен план, той представлявал реална част от имот с пл. № 2410 и бил с площ от 96 кв.м. Двата процесни имота били части от бивш имот пл. № 2410 с площ от 68 948 кв.м., по кадастрален план от 1997г. това бил имот № 1999. Процесните имоти били част от имотите, описани в приетите по делото нотариални актове № 19/1928г., № 74/1930г. и № 35/1941г., както и в заповедта № 57-881/10.11.1995г. на кмета на СО. В нотариалния акт от 1941г. били описани процесните имоти попадащи в част от имота по  нотариален акт, нямали отношение към процесните имоти нотариалните актове от 1928г. и от 1931г. Границите на имотите по заповедта за деактуване съвпадали с тези по регулационния план от 1915г., вещото лице се запознало с този план.  В резултат на деактуването бил  нанесен в плА.от 1960г. имот 1897-стар, което се виждало на изготвената скица № 2, площта н бил решаваща при индивидуализиране на имота. Измерването на площите ставало през годините в различни кадастрални и регулационни планове и почти винаги се различавали площите по тях. Посочило е, че последният регулационен план за процесните имоти бил одобрен със заповед от 19.10.2004г. По кадастъра от около 1984г. процесните имоти попадали в имот № 1897 целият с площ от 22 7815 кв.м. Със заповед от 31.10.1997г. на гл.архитект било одобрено частично изменение на регулационен и застроителен план на гр. Банкя от 1977г. за кв. 104, парцел VІІ-за парк, като били създадени нови квартали 201а ,104 Е, 104Ж и отредени индивидуални парцели 2410, 2400, 2419. В имот 2410 се отреждали множество парцели. Последното изменение на плА.било от 2004г. Към 21.03.1997г. средната пазарна стойност на процесните имоти била 25 щатски долара за 1 кв.м., тоест 76 424 деноминирани лева.

С Определение от о.с.з. от  29.06.2006г. СРС е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът П. владее имот ХІV-2410.

РазпитА.пред СРС свидетелят Г.Ц.е заявила, че с Ч. я запознал Н. Г., тя я упълномощила  с пълномощно от 1995г. да продава имотите й в гр. Банкя, настоявала продажбите да се извършат бързо, защото й трябвали пари, свидетелят я уведомявала за всяка сделка. Повечето от клиентите знаели, че Ч. живее в хотел България и някои от тях я посетили, за да се информират за пълномощията на Ц., защото предпочитали да имат  контакт с Ч.. Ч. отказвала да подписва лично документите, имало нотариално заверени декларации от нея. Ц. нямала права да подписва от името на Ч..  Ч. знаела, че сделките ще бъдат извършени, многократно свидетелят я водела в Банкя, в кметството правела дарения, идвала и в заведението на братът на свидетеля в Бояна. В един ден били заверени пълномощните за Банкя и за тютюневите складове в гр. Пловдив, било н нотариата, прочетени били пълномощните, дори имало някаква грешка. Пълномощните били подписани от адв. М.Я., която ги била изготвила. Пълномощното на лист 24 от делото  било същото. Имотите били в Т.баир. Процесинят имот бил на един чукар, не помнела площта му, продаден бил през 1997г. на дъщерята на свидетеля М.Д., на Й.Д.и на Н. Г., той бил част от продавания имот.  ЙоА.в последствие станала съпруга на брат на свидетеля, в началото свидетелят не познавал Й.. В последствие имало ЧИРП. За продажбите уведомявала Ч. по телефон, контактували и по факс. За всичкси сделки била искала разрешение, тогава било необходимо такова от МФ за граждани с двойно гражданство, било уточнено как се превеждат сумите. Ч. имала сметка в банка ДСК. С И.Ч.се запознала през 1998г., тогава от свидетеля той разбрал за сделките. Парите трябвали на Ч. за да си купи къща в Швейцария, но такава не се сключила, Т. който уреждал сделката я излъгал, дала му била достъп до сконтовата си сметка. Посочила е, че работела в Главно управление на архивите и Ч. се възползвала от връзките на свидетеля, Ч. не давала пари на Ц. за нищо, не давала пари за разходи за сделката. Свидетелят получавала 5% комисионна от сделката и от нея приспадала разходите. Сумите от продажбите свидетелят внасяла по сметката в банка ДСК, след отпадане на изискванията за хората с двойно гражданство свидетелят давала на Ч. парите на ръка. Ч. оттеглила пълномощията на Ц. на 08.05.2000г., тогава подписала декларация, че всички пари получени от Е. срещу разписка са й били предадени  от него. Устна била уговорката за комисионната от 5% , сумите от продажбите превеждала след приспадане на разходите и тези 5%. Свидетелят продавала имотите на цена по своя преценка, Ч. не била поставяла условия за цената. Владението върху имотите предавали свидетелят, Я. и новия собственик.

Разпитан пред въззивния съд свидетелят Г.Ц.е заявила, че познава имотите в Т.Баир от 1996г.-1997г., включително и двата процесни имота. Целият възстановен на Ч. имот бил около 250 дка с първоначален номер в кадастъра 2419 и посещавала този имот в периода от 1996г. до 2002г. почти всеки ден заради въпроси с инфраструктурата му. Площта от 96 кв.м. била в имот, който бил тупик, отреден за улица и границите му били:  парцел ХІV-2410; парцел , който се задънвал и е тупик, отреден да обслужва трафопост; отгоре улица; от другата стрА.вероятно бил имот ХV-2410. Другият процесен имот бил УПИ ХІV-2410 и границите му били/ ос една стрА.улица-тупик от горна страна; УПИ, отредено за трафопост; от долу и от други страни – други парцели, но не помнела номерата им.  Двата имота посещавала често до 2002г. заради трасировка, проектирането им, което било възложено от собствениците на „Геокад”, която фирма направила пътния проект, трасирала имотите и поставила колчетата.  Посочила е, че през 1997г. влязло в сила частично  изменение на  ПУП и по него  УПИ ХІV-2410 попадал в имот с площ от 68 дка, който бил съсобственост на М.Д., Н. Г.и ЙоА.Д., те тримата владеели имота докато не го поделили. Като самостоятелен парцел УПИ ХІV-2410 бил ограден от дъщерята на свидетеля – М.Д. след делбата, бил около 3 дка, оградила то в деня след делбата и от този момент само Д. владеела имота без другите бивши съсобственици Първо сложили колчетата, за да се видят границите, след това поставили оградата и Д. започнала да разчиства имота от треви, храсти и други неща, предполагала че Д. държала имота докато го продала.  Горепосочените показания свидетелят е дала докато е държала пред себе си документ, в който е гледала , свидетелят е посочила, че документ съдържа хронология на фактите. Свидетелят е отстранила от себе си документа при даване на следващите показания пред съда, както следва: Дъщеря й продала имота доколкото помни през 1997г.-1998г. на Д.Т. и в последствие имотът бил държан от собствениците му, които доколкото помнела били: Д.Т., К.Я. и баща й П.Я., доколкото помнела между последните двама имало някаква сделка, познавала ги и ги виждала в имота заедно с архитекта, който били наели за да строи къща на Я. в имота. Виждала ги в имота по този повод, а и поради проблем с трафопоста в съседния имот.  До смъртта си преди няколко години П.Я. ходел  в парцела непрекъснато, защото имало проблеми с този парцел и искал да го продаде, свидетелят разбрала в последствие, че го е продал. След 2002г. М.Д. не била собственик нито на парцела, нито на тупика. Никой не идвал в имота и не пречел на държането му от собствениците му. Двата процесни имота били отделни, но тупикът бил част и в непосредствена близост до УПИ-то и не можел да се ползва като отделен имот или за нещо друго освен за тупик. Виждала била Д.Т. в имота няколко пъти, не помнела колко, не ги била броила, може да го била виждала един, два , три пъти, не можела да каже какво правил в имота, защото не ходела да го пита за това. Видяла го в имота да се разхожда, да го оглежда. К.Я. виждала в имота много пъти преди Я. да замине за Брюксел, виждала и баща й в имота, повече от 5 пъти ги била виждала, двамата ги виждала заедно с арх. П., доколкото помнела, обсъждали имота защото бил с денивелация, коментирали дали трафопоста ще се отрази на бъдеща сграда. Знваела, че през 2004г.-2005г. Л.П. купил имота от П.Я., запознала се с него,  не го била виждала в имота, срещали се на други места защото Л.П. имал въпроси по проекта и инфраструктурата и т.н. На срещите им Л.П. й се представил като собственик на имота, като такъв той бил представен от Я. – като собственик на  на тупика и на парцел ХІV-2410, кв. 201А.

Разпитан по делото св. Р.Е. е посочил, че бил адвокат на Ч. от 1995г. до 2000г., знаел за сделки с нейни имоти, не участвал в тях, но пари от тях минавали през него. Тези имоти били възстановени от Г.Ц., тя ги продавала с пълномощно и се отчитала по някои от сделките с парите на свидетеля, казвала „получила съм толкова от сделката”, предавала на свидетеля парите срещу разписка и тези пари свидетелят предавал на Ч. в брой, не бил запознат за превеждане на суми по банков път. При предявяването на разписките на лист 31-37 от делото е посочил, че положения подпис е негов. Заявил е, че доколкото знаел Ц. била упълномощена от А.и И.Ч.да продава имотите, самата Ч. имала пълномощно от брат си. Посочил е, че А.Ч. го запознала с Г.Ц., посочила, че е неин пълномощник и показала пълномощното. Не можел да каже за И.Ч.. А.Ч. знаела за разпорежданията с имотите, защото получавала сумите за същото, не знаел да е недоволна от цените, ако имало съгласуване на цените това било между Ч. и Ц..

Приета е неоспорена от страните справка за продажби в Т.баир по записвания на Служба вписвания, кв. 201а-нов и кв. 104, имоти 1897, 2419,2410 и др. съгласно която в периода ат от 27.05.1996г. до 22.12.1999г. са изповядани 31 сделки  с пълномощник на продавача Г.Ц.и по 14 от тях купувачи са били или М.Д. или Й.Д.С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът  приема от правна стрА.следното:

Решението е валидни и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещият собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в тежест на ищеца е да установи, че той е собственик на вещта и че ответникът владее вещта, а в тежест на ответника – че я владее на годно правно  основание. При съсобственост всеки съсобственик може да предяви ревандикационен иск срещу ІІІ-то лице, упражняващо фактическа власт върху имота. Участието на останалите съсобственици не е предпоставка за допустимост на иска. Всеки съсобственик в имуществена общност, която е разделна, притежава самостоятелни права върху вещта, и може да извършва действия на управление и на разпореждане с тях без да е нужно участие на другите участници в имуществената общност – те не са задължителни другари в исковото производство. При съсобственост ако единият от съсобствениците държи целия имот, няма пречка невладеещия съсобственик на предяви иск срещу владеещия такъв по чл. 108 от ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл.1 от ЗВСОНИ (обн.ДВ, бр. 15/21.02.1992г.) възстановява се собствеността и върху недвижимите имоти, отчуждени по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (обн., ДВ, бр. 87 от 1948 г.; попр., бр. 91 от 1948 г.), които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени Ефектът на реституцията по ЗВСОНИ възниква по силата на закона в момента, в който е влязла в сила материално правната норма, която я урежда. Такава е разпоредбата на чл. 1 от ЗВСОНИ и при наличие на предпоставките на тази разпоредба правото на собственост възниква в патримониума на правоимащите на 25.02.1992г. Реституцията по чл. 1 и по чл. 2 от ЗВСОНИ настъпва по право без да е нужен допълнителен административен или съдебен акт. Затова реституционния ефект настъпва от момента на влизане в сила на текста от реституционния закон, но следва да са изпълнение условията посочени в разпоредбите на чл. 1 - да са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон, както и да  съществуват реално до размерите, в които са отчуждени. Отделно бившите собственици не следва да са били обезщетявани. (В този смисъл т. 1 и т. 3 от Тълкувателно Решение № 6/10.05.2006г. по т.гр.д. № 6//2005г. на ОСГК на ВКС).

В случая ищецът СО твърди, че е наследник по завет, главно встъпилото лице – Сдружение „А.У.В.Б.“,  твърди, че е наследник по договор за продажба на наследство във връзка със завещание, тоест че е универсален правоприемник, поради което и няма пречка в производството да се въведат възражения срещу действителността на сделката от 1997г. поради липса на представителна власт на пълномощника на продавача,  както и поради сключването им във вреда на представлявания. Следва да се посочи, че тези възражения са били направени още от А.Ч. с подаването на исковата молба тя е била  представлявА.по сделката от 1997г., поради което и няма пречка конституирания в последствие на нейно място – СО, да поддържа  това възражение..

Съдът приема , че от  приетите по делото писмени доказателства и съдебно-техническата експертиза, която съдът в тази част кредитира, като вярна, задълбочена и неопровергА.от другите доказателства, по делото е установено че процесните имоти са бил собственост наЕ.Ч., придобити по дарение  по сделката от 1941г.- същото е изрично посочено от вещото лице при изслушването му пред СРС, същите са отчуждени  по реда на ЗОЕПГНС, като собствеността им е възстановена по реда на чл. 1 от ЗВСОНИ по силата на закона. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото  нотариални актове и заповед на кмета на София от 1995г., сочещ тези обстоятелства включително и конкретни актове за отчуждаването на имота по ЗОЕПГНС – ПМС № 2274/1950г., актове № 973/20.12.1993г. вр. с актове № 1971/1950г. и № 1970/1953г. Вещото лице по техническата експертиза е установило идентично на процесния имот с тези по заповедта на кмета и нотариалния акт от 1941г. Действително, по делото не са приети актовете, посочени в заповедта на кмета от 1995г. Тази заповед обаче не е оспорена от страните. Същевременно всяка стрА.по делото извлича собственическите си права върху имота, твърдейки че черпи права от праводатели, чиито права са възникнали на основание на правоприемство от наследник наЕ.Ч., собствеността върху която е възстановена. Тези твърдения на страните, обсъдени в съвкупност с приета неоспорена от страните Заповед на кмета на СО от 1995г. съдът приема, че обосновават извод, че имотите са били отчуждени по реда на ЗОЕПГНС  отЕ.Ч., че към момента на влизане в сила на чл. 1 от ЗВСОНИ са били налице предпоставките на тази разпоредба на закона за процесния имот. С оглед на гореизложеното съдът приема, че по делото е установено че към 25.02.1992г.Е.Ч. е била собственик на процесния имот по реституция по чл.1 от ЗВСОНИ, а след смъртта й , настъпила на 12.02.1995г., съгласно приетото удостоверение за наследници от 2001г., същата е преминала при равни дялове в патримониума на  наследниците й по закон - децата й - А.Ч. и на И.Ч..

Съдът приема, че представеното по делото пълномощно от 15.08.1995г. с нотариално заверени подписи, удостоверение от  нотариус при ІІ-ри РНС, съставено от А.Ч. предоставя представителна власт на Г.Ц.за извършване на продажба на процесния имот. Действително, това пълномощно не сочи конкретни имоти, нито условия, при които да бъде извършена продажбата, не сочи и купувач. Същото обаче съдържа ясно и недвусмислено изявление, с което А.Ч. предоставя пълномощия на Г.Ц.да продава нейните и на И.Ч.имоти в гр. Банкя. За упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. (В този смисъл т.1 от Тълкувателно решение № 5/12.12.2016г. по тълк.д. № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС). В случая пълномощното от 15.08.1995г. сочи учредяване на представителна власт за Г.Ц.да продава от името на упълномощителя на имотите в гр. Банкя и по съображения изложени по-горе съдът приема, че същото  е достатъчно, за да се приеме, че има овластяване на Г.Ц.да продава същите при избрани от нея купувачи и условия.

По делото не са ангажирани доказателства, които да установят твърденията на ищеца, че при подписването на пълномощното пред нотариус не е знаел за съдържанието му, поради което и твърденията на ищците за пороци на упълномощителната сделка съдът приема за недоказА.Иоспорванията са неоснователни.

Съдът приема, че  А.Ч. не е имала право да преупълномощава Г.Ц.да се разпорежда с имоти на И.Ч.в гр. Банкя. Приетото по делото пълномощно от   изх. № 646/28.03.1995г. не сочи изрично предоставяне на права за разпореждане с недвижими имоти. То сочи упълномощаване на А.Ч. като негов генерален пълномощник в България , но при тълкуване на волята на упълномощителя следва извод, че това пълномощно е само с оглед на възстановяване на собствеността върху имотите и управлението им, но не и за разпореждането с тези имоти /В този смисъл  Решение № 60151/12.04.2022г. по гр.д. № 1403/2021г. на ВКС, 1-во г.О./. По делото не  е установено в последствие И.Ч.да е потвърдил действията на А.Ч. и на Г.Ц.по сключването на процесната сделка, нито  да им е дал пълномощно да се разпореждат с имота преди сключването на сделката  по нотариален акт № 155/21.03.1997г.  Посочените в този нотариален акт пълномощно № 13330/15.08.1995г. е пълномощното от А.Ч. за Г.Ц.и това е ясно посочено на първа страница от нотариалния акт.   Това пълномощно не удостоверява валидна представителна власт на Г.Ц.за И.Ч., защото такива права не са били дадени на А.Ч. от И.Ч.. Пълномощното от 1993г. , посочено в този нотариален акт касае представителството на Н. Г., което е посочено на стр.1 от нотариалния акт. Тоава пълномощно не се отразява на представителна власт на Ц. за И.Ч.. В процесния нотариален акт е описано още едно пълномощно – това  с изх. № 2140/22.09.1995г. заверено от консулска служба на РБългария в Париж. Това пълномощно е прието по делото , оспорено  е като такова което не е сключено в изискуемата форма, защото не е заверено от  посланика съобразно изискванията на чл. 17, ал.2 вр. с чл. 2 от Правилника за легализации , заверките и преводите на документи и други книжа /ПЛЗПДДК/, няма пречка съдът да извърши проверка на съответствието му с изискуемата от закона форма. Съдът приема, че приетото по делото  пълномощно съдържа  изявление за упълномощаване и потвърждаване на действията на А.Ч. за разпореждане с имоти в РБългария и упълномощаване на Г.Ц.да извършва разпоредителни сделки с тях. Същевременно не е установено по делото това пълномощно да е издадено в необходимата за договори за продажба на имот форма за валидност, която  съгласно чл. 18 вр. с чл. 37 от ЗЗД е писмена форма с нотариално заверени подписи. Съгласно чл. 2 вр. с чл. 17, ал.2 от ПЛЗПДДК в приложима за случая приложима в редакцията към ДВ, бр. 103/ 1990г.  Дипломатическите и консулските представителства на НР България заверяват подписите на български и чужди граждани след надлежно установяване на самоличността им и при спазване разпоредбите на глава 51 от Гражданския процесуален кодекс, Правилника за нотариалната работа, Закона за държавните такси и тарифите към него., като  лицата, които извършват легализации и заверки, се определят с писмена заповед от министъра - за Министерството на външните работи, а за дипломатическите и консулските представителства на НРБ - от шефа на представителството. В случая приетото по делото пълномощно № 2140/22.09.1995г. сочи че е със заверен подпис на И.Ч.от завеждащ консулската служба З. К.. Същевременно приетото по делото и неоспорено от страните писмо  от МВнР изх. №  2ПР 886/22.04.2002г. установява, че независимо че в щемпела  е посочено че подпис е положен от завеждащия консулската служба З. К. подписа е положен от С.С., който към 22.09.1995г- е бил трети секретар в посолството, а съгласно писмото от 23.04.2009г. на МВнР, Човешки ресурси –аташе. По делото не са ангажирани доказателства, че С. е бил определен шефа на представителството за лице, което да извършва заверките, каквито са изискванията на чл.2 от ПЛЗПДДК. Не са ангажиани доказателства и че към 22.05.1995г. С.С.е замествал З. К.. Действително, по делото е прието  писмо изх. № 2513/30.10.1995г. от посланик С.А., сочещо че С.С.е замествал З. К. като консул  по време на отпуската му. Това писмо обаче при съобразяване н заглавието и съдържанието му обосновава извод, че представлява мнение-препоръка за работата на С.С.с оглед кандидатстването му за повишаване в ранг „трети секретар“. Същото няма удостоверителни функции за конкретни осъществени факти, включително и за релевантното по делото обстотялество дали С.С.е замествал като консул З. К. на 22.09.1995г.  Изавлението в това писмо, че заместване е извършвано по време на отпуската на К. не установява, че към 22.09.1995г. З. К. е бил в отпуска, че е имало заповед, определяща С.С.за негов заместник. При така възприето съдът приема, че прието по делото пълномощно № 2140/22.09.1995г., което е било представено и при изповядването пред нотариус на сделката по нотариален акт № 155/1997г. не е в преписаната от закона форма, поради което и тази сделка не  е произвела действие по отношение на И.Ч.и притежаваните от него имоти

С оглед гореизложеното съдът приема, че за процесната сделка от 1997г. Г.Ц.е имала валидно учредена представителна власт само от А.Ч., но не и от И.Ч..

Съдът приема за неоснователни твърденията на ищците, че сделката от 1997г. е нищожна поради привидност, прикриващи договор за дарение, което било нищожно поради липса на дарствено намерение. Привидни са тези договори, при които страните няма воля да бъдат обвързани така, както постановява договора. В хипотеза, в която страните изобщо нямат воля да бъдат обвързани от последиците на така сключеното съглашение симулацията е абсолютна. Когато страните искат да бъдат обвързани по начин различен от посочения в договора, то тогава симулацията е относителна. И при двете хипотези - както на абсолютната, така и на относителната симулация, сключената привидна сделка е нищожна. При относителната симулация страните ще бъдат обвързани от прикритата сделка, само ако тя отговаря на изискванията за валидност на същата. Нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот обвързва съда с материална доказателствена сила само в частта на удостоверените от нотариуса  изявления на страните по сделката-дата и място на съставяне, явили се страни, изявленията на тези страни, както и за действията извършени пред и от нотариуса-прочитане, одобряване на нотариалния акт, подписването му. Нотариалният акт не обвързва съда с материална доказателствена сила в частта за верността на самите изявления на страните. В тази част нотариалният акт има характер на частен документ, поради което и съответствието на изявленията на страните с действителната им воля може да се установява с всички допустими от ГПК доказателствени средства. Страните биха могли да създадат привидност във всеки елемент на сделката, за който договорът може да бъде източник на права и задължения. Такъв елемент е основанието на сделката, страните по нея, продажната цена като размер и начин на плащане. Пълното и главно доказване на симулацията изисква представянето на обратен документ – нарочно съставено изявление на страните, разкриващо привидността на сключената сделка, съдържащо действителните им уговорки, като в хипотеза на относителна симулация следва да се сочат всички клаузи на прикритата сделка. Обратното писмо може да е сключено преди или след привидната сделка. Точното съдържание на това съглашение не може да се установи със свидетелски показания от страните по сделката, освен ако не е налице хипотезата на чл. 165 от ГПК. Ако ІІІ-то лице иска да установи точното съдържание на сделката, в която то не е участвало, то за  това ІІІ-то лице съобразно чл. 165, ал.2, изр.2 от ГПК няма забрА.за свидетелски показания. Разкриването на симулация  при сделка с недвижим имот е допустимо с писмени доказателства, но при хипотезата на чл. 165 от ГПК – и с гласни доказателства. Начало на писмено доказателство е документ, който прави вероятна привидността на сделката . То е с автор другата стрА.по договора или удостоверява нейни /на другата стрА.по договора/ изявления пред държавен орган, правещи вероятно твърдението за привидност на изразеното в документа съгласие. Под другата стрА.по смисъла на чл. 165, ал.2 от ГПК  се има предвид лицето, което лично или чрез представител е участвало в сделката. Началото на писмено доказателство може да бъде случаен документ, който сам по себе си не разкрива симулирания характер на явната сделка, но съдържа изявления за факти, които правят наличието на симулация вероятно. Симулираният елемент може да бъде разкрит в друг документ, представляващ писмен договор, уговарящ други белези на сделката, различни от посочените в нотариалния акт за нея. Началото на писменото доказателство може да бъде съставено след  и преди сделката, чиято симулативност се твърди.  В конкретния случай по делото не са ангажирани доказателства, че волята на страните по сделките от 1997г. е била различна от изявената от тях в приетия по делото нотариален акт, поради което и съдът приема, че твърденията на ищците в този смисъл са неоснователни. Следва да се посочи, че неизпълнението на задължението за плащане на цената по сделката само по себе си не може да обоснове извод за симулативност на сделката.  Отделно, опровергаването на удостовереното в нотариалния акт за сделката в частта за изявлението на продавачите, че е платена цена за продажбата на имота, не е проведено успешно при условията на пълно и главно доказване. Нотариалният акт за сделката в частта, съдържаща изявлението на продавачите, че са получили от купувачите цената на имота е частен свидетелстващ документ за знание, материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за даден факт. Частните свидетелстващи документи могат да бъдат верни или неверни, т.е. може да се установява неистинността им. Със съставянето на нотариалния акт от 1997г. купувачите са се снабдили с разписка, която доказва при условията на пълно и главно доказване, че са изпълнили задължението си по договора за плащане на цената. Доказването на обратното при наличието на такова доказателство,  следва да е при условията на пълно и главно доказване, а това не е направено от ищците по делото.

Съдът приема за неоснователни твърденията на ищците, че сделката от 1997г. противоречи на добрите нрави и на закона поради нарушения принцип на еквивалентност на престациите. Продажбата на имот на цена, съответстваща на данъчната му оценка не може да обоснове извод за нееквиваленттсот на престациите до степен да обоснове нищожност. Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД определя свобода на договарянето, позволяваща на двете  страни да направят конкретна преценка за  потребността от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност и също така при продажбата се определя, че държавната такса се заплаща въз основа на данъчната оценка, дори ако договорената цена е по-ниска от нея. Така законодателят допуска, че цената на един недвижим имот по волята на страните може да бъде по-ниска от данъчната оценка. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗЗД въвежда изискване спрямо всяка от страните по договора да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата стрА.да изпълнява и тя своите задължения по същия начин. Дали престациите са еквивалентни по принцип определят страните по договора, като преценката за това в конкретния случай е субективна - дали престациите са равностойни всяка от страните преценява сама при сключването на договора. Съглашения, при които страните уговарят размяна на блага, които обективно не са на еднаква или близка стойност, не са в противоречие на закона и не са нищожни.  Несъответствие водещо до нарушение на "добрите нрави" би имало тогава, когато насрещната престация е сведена реално до липса на такава. В конкретния случай отклонението от пазарната стойност на имотите е до данъчната им оценка, което не налага извод за такава неравностойност на престацията, която да води до нищожност на сделката.

При така възприето доводите на ищците, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави и със закона съдът приема за неоснователни.

По твърденията за сключване на сделките във вреда на представлявания по чл. 40 от ЗЗД:

Съгласно чл. 40 ЗЗД, ако представителят и лицето, с което той договаря, се е споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. Субективното материално право на представлявания да се позове на недействителността по чл. 40 ЗЗД и заявяването на правоизключващото процесуално възражение с правна квалификация по чл. 40 ЗЗД е наследимо (освен в случаите, когато недействителният договор има за предмет незаместими престации, свързани с неговата личност) и може да бъде упражнено от всеки от правоприемниците на представлявания. Договорът, сключен във вреда на представлявания, е недействителен и не поражда права и задължения, както и транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД  за представлявания. Щом, обаче, договорът не произвежда такова действие за едната стрА.по него, то от корелативния характер на взаимна обусловеност на насрещните права и задължения в рамките на договорните правоотношения, следва, че такъв недействителен договор не поражда правни последици и за другата страна, която го е сключила, договаряйки с представителя във вреда на представлявания. Фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД се състои от  субективен и обективен елемент. Обективният елемент е договорът, сключен чрез представителя и насрещната стрА.по него е във вреда на представлявания. Не е необходимо вредата да е настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване, тоест да има сигурна възможност за обективно увреждане на интересите на представлявания и това увреждане да не е незначително. Преценката за наличието на увреждането, съответно за сигурното му настъпване, се извършва към момента на сключване на договора като се съобразят конкретните обстоятелства. Увреждането не може да се дължи на последващо изменение на пазарните условия, поради което изменение продажната цена по договора да е станала неизгодна, макар да е била изгодна към момента на неговото сключване. Субективният елемент  е "споразумяване" между представителя и насрещната стрА.по договора за увреждането на представлявания. Този втори елемент от фактическия състав на недействителността по чл. 40 ЗЗД се свежда до недобросъвестност на представителя и насрещната стрА.по договора (третото лице) относно увреждането на представлявания. "Споразумяването" не съставлява отделна правна сделка между представителя и насрещната стрА.по недействителния договор, която сделка да е различна от самия този договор, т.е.  не е необходимо да е налице изричен "сговор" между тях да увредят представлявания. Това "споразумяване" между представителя и насрещната стрА.се съдържа в самия недействителен договор, увреждащ представлявания, което е първият елемент от фактическия състав. Поради това, вторият елемент от този фактически състав е субективен и се изразява не винаги в общ сговор и общо намерение (цел) у представителя и насрещната стрА.да увредят представлявания, а в тяхната недобросъвестност - те, и двамата, осъзнават, че сключеният договор обективно уврежда представлявания. Тази недобросъвестност не се предполага, а подлежи на доказване от стрА.на представлявания. Преценката за наличието и също се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи - към момента на сключването на договора. Недобросъвестността, за да е релевантна за недействителността по чл. 40 ЗЗД, не може да възникне след неговото сключване, (В този смисъл т.3 от Тълкувателно решение № 5/12.12.2016г. по тълк.д. № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС). Предоставената с пълномощното свобода на договаряне не следва да се тълкува като възможност представляваният да бъде ощетен, а като такава за гъвкаво и в негова полза преценяване на пазарната ситуация.

Увреждането на интереса на представлявания по смисъла на чл. 40 от ЗЗД  е налице, когато договорът е сключен при явно неизгодни условия или когато предоставените на упълномощителя права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт, от което е произтекла вреда за представлявания. Когато договорената от пълномощника при продажбата цена е многократно по-ниска от пазарната, е налице вреда, защото настъпва значимо накърняване на интереса на продавача поради несъответствие между получената от него парична сума и тази, която той реално би могъл да получи при продажбата на имота. Предоставената с пълномощното свобода на договаряне не следва да се тълкува превратно в смисъл, че преценката за параметрите на сделката е изцяло субективна и представителят не е длъжен да извършва правните действия, за които е овластен, в защита на правата на представлявания и да договаря поносими с оглед неговия интерес условия за продажбата. Добросъвестността изисква пълномощникът да положи усилия да избере купувач, с който да договори цена, съотносима към пазарните условия. Вторият елемент от фактическия състав  на чл. 40 от ЗЗД - недобросъвестност на пълномощника и на купувача, с цел да се увреди представляваният може да се доказва с всички доказателствени средства и съдът следва да преценява във всеки конкретен случай обстоятелствата, при които е сключен договора. Доказването може да бъде и косвено, каквато е най-честата хипотеза, защото упълномощителят не би могъл да разполага с преки доказателства за сговарянето между пълномощника и насрещната страна. /В този смисъл Решение  № 60151/12.04.2022г. по гр.д. № 1403/2021г. на ВКС, 1.во Г.О.; Решение  № 25/ 27.04.2022г. по гр.д. № 2686/2021г. на ВКС, 1-во Г.О./.

В конкретния случай твърденията на ищците, са че сделката от 1997г. е сключени във вреда на представлявания, защото продажната цена били в пъти по-ниска от пазарните и така е нанесена вреда на представлявания, страните по сделките били близки роднини и свързани лица и споразумяването им във вреда на представлявания се установявало от тази родствена връзка. Договорната свобода позволява уговаряне на продажна цена, която е по-ниска от пазарната такава. Представляващият винаги трябва да действа в интерес на представлявания  и ако същият е овластен да продаде недвижимо имущество без други указания, какъвто е случая, то представлявания следва да действа с грижа на добър стопанин при договаряне на цената. За да се приеме, че сделката е увреждаща не е достатъчно  само да се установи  значителна разлика между цената, на която имотът е бил продаден и пазарната такава. За да се обоснове извод, че такава сделка е увреждаща следва да се обсъдят всички относими към преценката на интереса обстоятелства и то към момента на сключването на сделката. В случая имотите са продадени на цената на данъчната им оценка към момента на сключване на сделките. Сделките не уговарят допълнителни бъдещи и/или условни задължения (под модалитет), нетипични за конкретния тип договор. Същевременно, делото се установи от приетия нотариален акт, че към момента на сключване на сделката пазарната цена на процесните имоти  е била 25 щ.д. за 1 кв.м. За този извод съдът кредитира заключението по техническата експертиза като неопровергано то станалите доказателства по делото. По записванията по нотариалния  акт имотът е продаден на данъчна оценка  от по 1166 лв. неденомирани лева за 1 кв.м. При така установеното и дори при тези изчисления пазарна цена на имота е десетки пъти по-висока от данъчната оценка на имотите.  Тази разлика  в цените в случая обсъдена в съвкупност с останалите установени по делото обстоятелства обосновават извод за увреждащ характер на сделката. Установено е по делото, че купувачите по сделката от 1997г.  съгласно приети удостоверения за родствени връзки са дъщеря на пълномощника – М.Д., и лице, което е сключило брак с братът на пълномощника – ЙоА.Д.. Установено по делото от неоспорената справка е че те двете са били купувачи по още 14 такива сделки. Не е установено продавачите да са имали спешна нужда от пари , която да ги принуди да продадат имота на данъчна оценка – приетите документи сочат притежание на много недвижими имоти от Ч.. Показанията на св. Ц. в частта, че Ч. имала нужда от пари, защото искала да си купи имот в Швейцария не са от естество да обосноват обратен извод, защото не са подкрепени от други доказателства по делото, а същевременно са дадени от пълномощника по сделката от 1997г., тоест заинтересован от изхода на делото свидетел. Предмет на продажбата са имоти близо до гр. София, представляващи интерес на пазара на имоти, в населено място с перспективи за развитие, добра инфраструктура. Така установените обстоятелства обосновават извод, че принципа на добросъвестността е изисквала пълномощникът Г.Ц.да положи усилие и да проучи пазара, като се постарае да постигне  близка до пазарната цена за имота. Продавайки имота на свои близки на цена  десетки пъти по-ниска от пазарната цена  пълномощникът Ц. не е действала в защита на интересите на представлявания и не може да се обоснове извод, че е била добросъвестна. Вместо това тя е договаряла със свои близки и то за много изгодна за купувачите цена. Така възприетото обосновова извод, че е налице сговаряне във вреда на представлявания, с което е нанесена вреда на  продавачите със сключване на процесната сделка и налице фактическия състав на чл. 40 от ЗЗД и сделката е недействителна по отношение на продавачите.

     С оглед гореизложеното съдът приема, че сделката  по нотариален акт № 155/21.03. 1997г. не е довела до вещно –транслативен ефект нито по отношение на имотите на И.Ч., нито по отношение на имотите на А.Ч. и така те двамата до смъртта им са останали собственици на процесните имоти при равни квоти.

Съдът приема, че приетият по делото договор за доброволна делба от  не установява придобиване на процесния имот от М.Д., защото не се установява тази делба да е извършена между собствениците на имота. С оглед гореизложеното съдът приема, че М.Д. не е могла да прехвърли собствеността върху имотите на Д.Т., на  К.Я., на А.М.“ЕООД съответно и те не са могли да прехвърлят в последствие собствеността върху имотите на П.Я., на П.П. и на Л.П..

Съдът приема, че  с представените по делото саморъчно завещание от 31.10.2001г. на А.Ч. и нотариално завещание на И.Ч.от 13.04.1995г. , те са изразили валидна воля, с която са се разпоредили с имуществото си след смъртта си отговарят на изискванията на закона за форма.

 Представените по делото нотариално завещание и договор за продажба на наследство установяват, че И.Ч., починал на 11.02.1999г.,  е завещал собствените си имоти на А.К.. с нотариално завещание от 13.04.1995г., а последната от своя стрА.е продала същото на Американския университет Благоевград с договор от 2006г. По делото се установи от протокола на нотариус Ерве, Франция неоспорен в тази част, че А.К.. е гражданин на Германия, родена е в Германия, живее в Париж към 13.04.1995г.,  фамилното име В. е придобила при сключване на брака си, но е разведена към 13.04.1995г. Установи се от приетото по делото писмо от МПравосъдието от 20.03.2015г., че  А.М.–В.-К. няма данни да е подавало молба за промяна на граждаството си. По делото не е установено А.К.. да е била български гражданин към откриване на наследството на И.Ч., нито същата да е живеела в България, същото е било в доказателствена тежест на Американския университет в България“, черпещ правата си от договора с А.К... При така установеното и като съобрази че процесният имот е земя, то правилно районният съд е приел, че в слечая намират приложение забраните по чл. 22 от Конституцията и на чл. 29 от Закона за собствеността /ЗС/ в редакцията им към откриване на наследството на И.Ч., тоест към 11.02.1999г.  Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Конституцията чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя освен при наследяване по закон. Съгласно чл. 29 от ЗС чуждите граждани с местожителство в чужбина могат да придобиват недвижим имот в страната само с разрешение на министъра на финансите, освен ако недвижимият имот се придобива по наследство и по закон. Тези разпоредби позволяват придобиване на собственост върху земя в България от чужди граждани, но само по наследство по закон. Наследяването по закон не включва наследяването по завещание. Наследяване по закон е възможно само тогава, когато няма завещание. Наследяването по закон и наследяването по завещание са уредени  в две различни глави от Закона за наследството и не може да се приеме, че наследяването по закон и обхваща и наследяването по завещание. При така възприето съдът приема, че разпоредбите на чл. 22 от  Конституцията и на чл. 29 от ЗС не допускат придобиване от чужденци на собственост върху земя в България по наследяване по завещание. Промените в тези разпоредби  от 2005г. и от 2007г. не се отразяват на заварените случаи. Разпоредбата на чл. 14 от Закона за нормативните актове ЗНА) не допуска обратно действие на материално-правни норми освен ако е предвидено изрично изключение за същото, какъвто не е случая. (В този смисъл Определение № 583/25.06.2010г. по гр.д. № 1923/2009г. на ВКС, І-во Г.О., Определение № 91/03.02.2017г. по гр.д. № 3607/2016г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.; Определение № 210:27.12.2016г. по гр.д. № 1739/2016г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.; Решение № 222/22.06.2010г. по гр.д. № 569/2009г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.). С оглед гореизложеното и като съобрази че не са налице предпоставки, които да дерогират приложението на забраните по чл. 22 от Конституцията и на чл. 29 от ЗС, то съдът приема, че А.К. не  е придобила по завещание от И.Ч.процесните части от имота, поради което и не  ги е прехвърлила валидно на „Американския университет в България” с договора за продажба на наследство. Собствеността върху тези ид.ч. от имота, които е притежавал приживе И.Ч.,  са преминали по наследство на наследника му по закон – А.К.Ч., а след откриването на наследството й – в партимониума на заветника С.О.на основание на завета от 2001г.  Съдът приема, че завещанието на А.Ч. в частта за имотите в Теневия баир е завет по смисъла на чл. 16, ал. 2 от ЗН. Обстоятелството, че същите не са индивидуализирА.К.онкретно като отделни обекти, съдът приема, че не опорочава завета. Това е така, защото волята на Ч. е достатъчно ясно формулирА.като в тази си част, касае всички нейни имоти в Теневия Баир, гр.Банкя.

Неоснователни са исковете на Американския университет за ½ ид.ч. от процесните имоти – иск по чл. 108 от ЗС срещуЛ.П. и установителни искове по чл. 97, ал.1 от ГПК /отм/  срещу СО. Правата си върху тези имоти АУБ основава на договора за наследство сключен с А.К., който по делото се установи , че не  е проявил вещно транслативен ефект по съображения, изложени по-горе.

По твърденията на ответника П., че  е придобил имота по придобивна давност:

Правото на собственост по давност се придобива при упражняване на фактическа власт върху имота като свой през определен период от време  непрекъснато и необезпокоявано, като за придобиването на същото следва да има изявление от владелеца за същото. Правото на собственост по давност се придобива с изтичане на срока по чл. 79 от ЗС, но не се придобива автоматично с изтичане на срока. То се придобива към момента на изтичане на този срок, но само ако след изтичането на срока има волево изявление на субективния елемент на владението чрез съответните процесуални способи - съставяне на констативен нотариален акт, предявяване на иск, действия по попълване на кадастрална основа, възражение за придобивна давност и др. Изявлението води до настъпване на последиците от упражнявА.фактическа власт с намерение за своене върху вещта, а именно до придобиване на собствеността към минал момент – изтичането на срока по чл. 79 от ЗС. Защитата на права на владелец при изтекъл срок по чл. 79 от ЗС може да осъществи чрез предявяване на иск, снабдяване с констативен нотариален акт, възражение срещу предявен срещу него иск. Придобиването на собствеността по реда на чл. 79 от ЗС е свързано само с владение на имота като свой през определен период от време, а при позоваване на кратка придобивна давност – и на добросъвестност и юридическо основание за същото. Други елементи от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС законодателят не е въвел, поради което и такъв елемент не е позоваването на същата пред съответния орган – съд/нотариус. Позоваването не е необходимо, за да се осъществи фактическия състав по чл. 79 от ЗС. То, обаче, е необходимо, за да настъпи правната последица. Обратното би означавало, че тази правна последица настъпва автоматично, по силата на закона, без да се съобрази спецификата на владението, което е  съзнателно поведение с определено намерение. Намерението за своене на вещта, с което се упражнява фактическата власт върху нея, позволяват фактическото състояние на упражняване фактическа власт да се трансформира в самото вещно право. Позоваването на последиците от така упражняваната фактическа власт пред нотариус/съд потвърждават това намерение за своене. При наличие на позоваване, правните последици – придобиването на правото на собственост, се зачитат от момента на изтичане на срока по чл. 79 от ЗС. Правото на позоваване  може да се обективира от наследници на лицето, доколкото то преминава в наследството. (В този смисъл ТР № 4/17.12.2012г. по тълк.д.№ 4/2012г. на ОСГК на ВКС).

Владението съгласно ч. 68 от ЗС включва в себе си обективен елемент – упражняване на фактическа власт, и субективен елемент – намерение за своене.  Презумпцията на чл. 69 от ЗС че владелецът държи вещта за себе си се прилага за всички гражданско-правни субекти и независимо от това дали се касае за съсобственост, но тази презумция е оборима. Въвеждането й от законодателя е с оглед затрудненията при доказване на намерението като психическо състояние. Съдът е длъжен при установяване на обективния елемент – владение, да презумира субективния такъв-намерение за своене. Обективният елемент е фактическо съсотяние. Собственикът и съсобственикът на вещта имат право да владеят вещта. Независимо от основанието за съсобствеността тя дава правомощие за съвладение на съсобствениците и така всеки съсобственик може да владее своята идеална част от вещта и да държи останалите части от вещта. В хипотеза, в която основанието за първоначалното установяване на фактическа власт върху имота  показва държане или съвладение, а не владение само за себе си, то презумпцията по чл. 69 от ЗС се счита за оборена. Само в хипотеза, в която  владението е започнало на основание, което изключва правата на собствениците, то намерението за своене се предполага. В хипотеза, в която основанието за установяване на фактическата власт сочи държане или съвладение, то в тежест на съсобственика, позоваващ се на придобиване по давност на чуждите идеални части е да докаже, че е променил намерението с което е държал първоначално чуждите идеални части, като е започнал да свои същите. Такъв съсобственик  не може да се позовава на презумпцията по чл. 69 от ЗС.  В общия случай упражняването на фактическата власт продължава на основанието на което е започнала да се упражнява. Ако основанието, на което е придобита фактическата власт е съсобственост, съответно-предоставено държане на чужда собственост, то същото признава правата на собственост на ІІІ-ти лица върху част, съответно върху целия имот. При тази хипотеза, за да се придобие по давност чуждия имот, то следва да се превърне с едностранни действия държането във владение. Тези действия следва явно и по недвусмислен начин да показват отричане на владението на останалите съсобственици, които са доведени до тяхното знание. В тежест на такъв съсобственик е да установи, че е манифестирал промененото си намерение за държане на имота пред останалите съсобственици, освен ако не установи, че същото е било обективно невъзможно. (В този смисъл  ТР № 1/06.08.2012г. по тълк.д.№ 1/2012г. на ОСГК на ВКС).

В конкретния случай ответникът Л.П. е сключил договор за дарение, с който му се прехвърля имотите на 25.05.2005г. Не е установено по делото той и праводателят му П.П., сключил договор за покупката на имотите на 23.12.2004г., да за завладели имота в конкретен момент. Събраните по делото гласни доказателства сочат факти само по отношение владение върху имотите от купувачите по договора от 1997г., в последствие от М.Д. , от П. и К.Я.. Свидетелят Ц. е посочила, че познава Л.П., представен й бил като собственик на имота, но не го била виждала в имота. Свидетелят Ц. не е дала показания за владение на имотите от праводателя на Л.П. –  П.П.. Други доказателства за владение на имотите от тях двамата по делото не са ангажирани поради което и съдът приема, че по делото не е установено Л.п. и П.П. да са завладяли имотите преди завеждане на делото през 2006г. Следва да се посочи, че в случа ответникът П. е направил възражение за придобвина давност, като към своето владение е заявил, че присъединява и владението на праводателите си и техните праводатели   още от 21.03.1997г. Тези изявления на ответника П. обосновават извод, че за придобиването на имота по давност следва владението да е осъществявано 10 години от ответника П. съответно от праводателите. Разпоредбата на чл. 79 и чл. 82 от ЗС  допуска имот да се придобие по давност като владелецът може да присъедини към своето владение и владението на своя праводател. За да е допустимо присъединяване на владение е необходимо да има валидно правопиремство между предишния и настоящия владелец на имота. Това правоприемство може да бъде както частно така и универсално.  В хипотези, в които се присъединява еднородно владение (двете владения са добросъвестни или двете владения са недобросъвестни), тогава срока на придобивната давност е този, който е важал за съответния вид владение. Ако се присъединяват разнородни владения (добросъвестно към недобросъвестно или обратното), то тогава присъединяването на владението води до отпадане на възможността да се зачете добросъвестността на владението, тоест при тази хипотеза, за да се придобие имота чрез присъединяване на владение, ще следва имотът да е бил владян 10 години. (В този смисъл Решение  № 178/09.07.2014г. по гр.д.№ 7749/2013г. на ВКС, І-во Г.О.; Решение № 958/15.12.1998г. по гр.д.№ 2246/2008г. , ВКС, І-во Г.О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК и като такива задължителни за настоящия състав). В случая сделката от 21.03.1997г. е била сключена без представителна власт за И.Ч., и е увреждаща по смисъла на чл. 40 от ЗЗД за продавача, договора за доброволна делба от 1999г. не  е проявил вещно-транслативен ефект, защото не е бил сключен от собствениците на имота , страни по тези сделки са купувачите на имота от 1997г., които съдът прие, че не са били добросъвестни при сключването  на сделката. При така установеното съдът приема, че  следва извод за недобросъвестно владение на тези купувачи върху имота, както и на посочената в договора за доброволна делба като приобретател на същите М.Д.. Така, за да се приеме, че Л.П. е придобил имота по давност присъединявайки тяхното владение,  то следва владението да е 10 години. Началният момент е посочен от Л.П. като 21.03.1997г. Исковата молба е подадена на 23.02.2006г., поради което и съдът приема за неоснователно възражението на Л.П., че е придобил имотите по давност.

При така възприето съдът приема за установено по делото че собственик на процесните имоти е СО по завет от А.Ч.,  че УПИ  ХІV-2410 се държи от ответника Л.П. , което е обявено за безспорно от СРС, не е установено ответникът П. да държи реална част от поземлен имот, отреден за улици, представляващ бивш ПИ 2410, кв. 201а .

С оглед гореизложеното иска на СО по чл. 108 от ЗС е основателен за имота УПИ  ХІV-2410, иска на СО за реална част от поземлен имот, отреден за улици, представляващ бивш ПИ 2410, кв. 201а е основателен в установителната му част. Неоснователни са исковете на Сдружение „А.У.В.Б.“ по съображения, изложени по-горе.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че за производство пред СРС на ищеца СО следва да се присъдят съдебни разноски в размер на още 3750,02лв. в тежест на Л.П..

За производство пред СРС  на останалите страни разноски не се следват – исковете на АУБ са неоснователни и разноски не му се следват. Възраженията на Л.П. са неоснователни по иска на СО, а само по отношение на този ищец са представени доказателства пред СРС за сторени разноски от 1000лв за възнаграждение за адвокат, съответно за съдебна експертиза. На третите лица помагачи разноски не се следват по аргумент от чл. 67 от ГПК /отм/.

По разноските в производството пред СГС:

Жалбата на  Л.П. срещу решението в частта, с която са уважени исковете на АУБ е основателна,  неоснователна е в останалата част – по исковете на СО, поради което и Л.П. има право само на разноски срещу АУБ.  Претенцията му е за разноски за държавна такса от 105лв. и за възнаграждение за адвокат от 8400лв., за плащане на които са представени доказателства но това са суми по жалбата му срещу решението в частта с която са уважени искове и на СО и АУБ. Основателно е възражението на АУБ за прекомерност на така претендираното от П. възнаграждение за адвокат. В случая  исковете на АУБ са само за ½ от имотите и така минималното възнаграждение за адвокат по Наредба № 1/2004г. е 1,031,14лв. с включен ДДС. В случая сложността на делото пред СГС е над средната , който извод следва при съобразяване на множеството възражения въведени във въззивното производство,  множеството събрани по делото доказателства, включително и пред въззивния съд. Така съдът приема че съответстващо на сложността на делото е възнаграждение за адвокат от 3093,41лв. и само то следва да му се присъди. Следва да му се присъди и 52,50лв. разноски за държавна такса, тоест АУБ бъде осъдено да заплати на  Л.П. общо 3145,91лв. разноски по делото на СГС.

За производство пред СГС на СО се следват разноски за възнаграждение за адвокат в размер  на  3093,41 лв., които следва да се поставят в тежест на Л.П.. Размер на  това възнаграждение е определено от съда по съображения, изложени по-горе.  Договор за правна помощ и съдействие с възложител СО е приет пред СРС, същия сочи уговорено възнаграждение от 18 000лв. с ДДС за всички съдебни инстанции, размер на така претендираното възнаграждение е било оспорено от Л.П. при представянето на договора и следва да се съобрази и от СГС. Този договор сочи направени разноски от СО само по иска срещу Л.П.. Не са ангажирани доказателства от СО, че е направил разноски по исковете на АУБ и в тежест на последния не следва да се поставят такива.

На третите лица помагачи разноски не се следват  съобразно чл. 67 от ГПК /отм./.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ С Решение № 90989/18.05.2020г. по гр.д.№ 4783 по описа за 2006г. на Софийски районен съд, 49-ти състав, в частта, с която е отхвърлен иска на А.К.Ч., ЕГН **********, починала в хода на процеса на 28.07.2006г. и заместена по реда на чл. 120 от ГПК (отм.) от С.О.срещу  Л.П.Х., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 от ЗС  за признаване за установено, че С.О.е собственик на ½ ид.ч. от УПИ  ХІV-2410 с площ от 1610 кв.м.  находящ се в гр. Банкя, отреден за имот пл. № 2410 в кв. 201а по плА.на Банкя, при съседи: улица, УПИ ХІІІ-2410 /отреден за имот пл. № 2410/, УПИ ХХІІ-1110 /отреден за имот пл. № 1110/, УПИ ХХІХ-1110а /отреден за имот пл. № 1110а/ парцел ХХІ, отреден за саниториални сгради  и УПИ LI-2410  и за осъждане на Л.П.Х., ЕГН ********** *** върху този имот и вместо това постановява:

ПРИЗНАВА за установено по предявения от А.К.Ч., ЕГН **********, починала в хода на процеса на 28.07.2006г. и заместена по реда на чл. 120 от ГПК (отм.) от С.О.с адрес: гр. София, ул. *********и съдебен адрес:*** срещу  Л.П.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв. П.и адв. М., гр. София, ул. „********иск с правно основание чл. 108 от ЗС че С.О.е собственик на основание на чл. 16, ал.2 от ЗН по завет по саморъчно завещание от 31.10.2001г. на  ½ ид.ч. от УПИ  ХІV-2410 с площ от 1610 кв.м.  находящ се в гр. Банкя, отреден за имот пл. № 2410 в кв. 201а по плА.на Банкя, при съседи: улица, УПИ ХІІІ-2410 /отреден за имот пл. № 2410/, УПИ ХХІІ-1110 /отреден за имот пл. № 1110/, УПИ ХХІХ-1110а /отреден за имот пл. № 1110а/ парцел ХХІ, отреден за саниториални сгради  и УПИ LI-2410  и ОСЪЖДА Л.П.Х., ЕГН ********** *** върху така описания  имот.

ОТМЕНЯ С Решение № 90989/18.05.2020г. по гр.д.№ 4783 по описа за 2006г. на Софийски районен съд, 49-ти състав в частта, с която е отхвърлен иска на А.К.Ч., ЕГН **********, починала в хода на процеса на 28.07.2006г. и заместена по реда на чл. 120 от ГПК (отм.) от С.О.срещу  Л.П.Х., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 от ЗС  в установителната му част за признаване за установено, че С.О.е собственик на ½ ид.ч. от реална част от поземлен имот, отреден за улици, представляващ бивш ПИ 2410, кв. 201а по плА.на гр. Банкя с площ от 96 кв.м., заемаща лицевата част пред УПИ ХІV-2410 в кв. 201а по плА.на гр. Банкя, при граници: от три страни улици и УПИ ХІV-2410 и вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А.К.Ч., ЕГН **********, починала в хода на процеса на 28.07.2006г. и заместена по реда на чл. 120 от ГПК (отм.) от С.О.с адрес: гр. София, ул. *********и съдебен адрес:*** срещу  Л.П.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв. П.и адв. М., гр. София, ул. „********иск с правно основание чл. 108 от ЗС в установителната му част, че С.О.е собственик  на основание на чл. 16, ал.2 от ЗН по завет по саморъчно завещание от 31.10.2001г. на ½ ид.ч. от реална част от поземлен имот, отреден за улици, представляващ бивш ПИ 2410, кв. 201а по плА.на гр. Банкя с площ от 96 кв.м., заемаща лицевата част пред УПИ ХІV-2410 в кв. 201а по плА.на гр. Банкя, при граници: от три страни улици и УПИ ХІV-2410.

ОТМЕНЯ  Решение № 90989/18.05.2020г. по гр.д.№ 4783 по описа за 2006г. на Софийски районен съд, 49-ти състав в частта, с която е признато за установено по иска на главно встъпилото лице Сдружение „А.У.В.Б.”, ЕИК ********, с адрес: гр. Благоевград, пл. „********съдебен адрес: адв. П. и адв. Г.гр. София, ул. „********, офис център  „**/*******, кантора 329 иск с правно основание чл. 97, ал.1 от ГПК (отм.) срещу С.О., че Сдружение „А.У.В.Б.”, ЕИК ********  е собственик на ½ ид.ч. от УПИ  ХІV-2410 с площ от 1610 кв.м.  находящ се в гр. Банкя, отреден за имот пл. № 2410 в кв. 201а по плА.на Банкя, при съседи: улица, УПИ ХІІІ-2410 /отреден за имот пл. № 2410/, УПИ ХХІІ-1110 /отреден за имот пл. № 1110/, УПИ ХХІХ-1110а /отреден за имот пл. № 1110а/ парцел ХХІ, отреден за саниториални сгради  и УПИ LI-2410, както и на ½ ид.ч. от реална част от поземлен имот, отреден за улици, представляващ бивш ПИ 2410, кв. 201а по плА.на гр. Банкя с площ от 96 кв.м., заемаща лицевата част пред УПИ ХІV-2410 в кв. 201а по плА.на гр. Банкя, при граници: от три страни улици и УПИ ХІV-2410 и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ исковете на главно встъпилото лице Сдружение „А.У.В.Б.”, ЕИК ********, с адрес: гр. Благоевград, пл. „****************и съдебен адрес: адв. П. и адв. Г.гр. София, ул. „********, офис център  „**/*******, кантора 329 с правно основание чл. 97, ал.1 от ГПК (отм.) срещу С.О.за признаване за установено по отношение на С.О., че Сдружение „А.У.В.Б.”, ЕИК ********  е собственик на основание на договор за продажба на наследство сключен с А.К.. на 19.10.2006г. на  ½ ид.ч. от УПИ  ХІV-2410 с площ от 1610 кв.м.  находящ се в гр. Банкя, отреден за имот пл. № 2410 в кв. 201а по плА.на Банкя, при съседи: улица, УПИ ХІІІ-2410 /отреден за имот пл. № 2410/, УПИ ХХІІ-1110 /отреден за имот пл. № 1110/, УПИ ХХІХ-1110а /отреден за имот пл. № 1110а/ парцел ХХІ, отреден за саниториални сгради  и УПИ LI-2410, както и на ½ ид.ч. от реална част от поземлен имот, отреден за улици, представляващ бивш ПИ 2410, кв. 201а по плА.на гр. Банкя с площ от 96 кв.м., заемаща лицевата част пред УПИ ХІV-2410 в кв. 201а по плА.на гр. Банкя, при граници: от три страни улици и УПИ ХІV-2410.

ОТМЕНЯ Решение № 90989/18.05.2020г. по гр.д.№ 4783 по описа за 2006г. на Софийски районен съд, 49-ти състав в частта, с която е признато за установено по иска на главно встъпилото лице Сдружение „А.У.В.Б.”, ЕИК ******** с правно основание  108 от ЗС срещу Л.П.Х., ЕГН ********** , че Сдружение „А.У.В.Б.”, ЕИК ******** е собственик  на основание на договор за продажба на наследство сключен с А.К.. на 19.10.2006г.  на ½ ид.ч. от УПИ  ХІV-2410 с площ от 1610 кв.м.  находящ се в гр. Банкя, отреден за имот пл. № 2410 в кв. 201а по плА.на Банкя, при съседи: улица, УПИ ХІІІ-2410 /отреден за имот пл. № 2410/, УПИ ХХІІ-1110 /отреден за имот пл. № 1110/, УПИ ХХІХ-1110а /отреден за имот пл. № 1110а/ парцел ХХІ, отреден за саниториални сгради  и УПИ LI-2410 като Л.П.Х., ЕГН ********** е осъден да предаде на Сдружение „А.У.В.Б.”, ЕИК ******** владението върху този имот и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска на главно встъпилото лице Сдружение „А.У.В.Б.”, ЕИК ******** с правно основание  108 от ЗС срещу Л.П.Х., ЕГН **********  за признаване за установено, че Сдружение „А.У.В.Б.”, ЕИК ******** е собственик  на основание на договор за продажба на наследство сключен с А.К.. на 19.10.2006г.  на ½ ид.ч. от УПИ  ХІV-2410 с площ от 1610 кв.м.  находящ се в гр. Банкя, отреден за имот пл. № 2410 в кв. 201а по плА.на Банкя, при съседи: улица, УПИ ХІІІ-2410 /отреден за имот пл. № 2410/, УПИ ХХІІ-1110 /отреден за имот пл. № 1110/, УПИ ХХІХ-1110а /отреден за имот пл. № 1110а/ парцел ХХІ, отреден за саниториални сгради  и УПИ LI-2410  и за осъждане на Л.П.Х., ЕГН ********** да предаде на Сдружение „А.У.В.Б.”, ЕИК ******** владението върху този имот.

ОТМЕНЯ Решение № 90989/18.05.2020г. по гр.д.№ 4783 по описа за 2006г. на Софийски районен съд, 49-ти състав в частта, с която е признато за установено по иска на главно встъпилото лице Сдружение „А.У.В.Б.”, ЕИК ********,  с правно основание  108 от ЗС срещу Л.П.Х., ЕГН ********** , че Сдружение „А.У.В.Б.”, ЕИК ******** е собственик   на ½ ид.ч. от реална част от поземлен имот, отреден за улици, представляващ бивш ПИ 2410, кв. 201а по плА.на гр. Банкя с площ от 96 кв.м., заемаща лицевата част пред УПИ ХІV-2410 в кв. 201а по плА.на гр. Банкя, при граници: от три страни улици и УПИ ХІV-2410 и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска на главно встъпилото лице Сдружение „А.У.В.Б.”, ЕИК ********,  с правно основание  108 от ЗС срещу Л.П.Х., ЕГН ********** в установителната му част за признаване за установено , че Сдружение „А.У.В.Б.”, ЕИК ******** е собственик  на основание на договор за продажба на наследство сключен с А.К.. на 19.10.2006г на ½ ид.ч. от реална част от поземлен имот, отреден за улици, представляващ бивш ПИ 2410, кв. 201а по плА.на гр. Банкя с площ от 96 кв.м., заемаща лицевата част пред УПИ ХІV-2410 в кв. 201а по плА.на гр. Банкя, при граници: от три страни улици и УПИ ХІV-2410.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 90989/18.05.2020г. по гр.д.№ 4783 по описа за 2006г. на Софийски районен съд, 49-ти състав в останалата обжалвА.част.

ОСЪЖДА Сдружение „А.У.В.Б.”, ЕИК ********  да заплати на Л.П.Х., ЕГН ********** на основание на чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./ сумата от 3145,91лв. /три хиляди сто четиридесет и пет лева и 0,91лв/, представляващи съдебни разноски за производството пред СГС.

ОСЪЖДА Л.П.Х., ЕГН ********** *** основание на чл. 64, ал.1 от ГПК /отм./ сумата от общо 6843,43лв. /шест хиляди осемстотин четиридесет и три лева и 0,43лв/, представляващи съдебни разноски за производство пред СРС и СГС.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на  ответника страната на ответника Л.  П.Х. -   С.П.Я., ЕГН **********, М.П.Д., ЕГН  **********, К.П.Я., ЕГН **********, П.П.Я., ЕГН **********, Д.И.Т. , ЕГН **********, П.Л.Х., ЕГН ********** .

Решението  може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщението при условията на чл. 280 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                        2.